О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. Велико Търново, 19.10.2020г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито
съдебно заседание деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 596/2020г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по жалба на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, бул. „България“ 21Д, представлявано от В.С.В., чрез *** П.Н. ***
против отказ за възстановяване на недължимо платена компенсаторна такса,
обективирана в писмо изх. № 53-00-819/14.09.2020г. на и.д. директор на
Национално Тол Управление.
В жалбата се изразява
несъгласие със становището, изложено в писмо изх. № 53-00-819/14.09.2020г. на и.д.
директор на Национално Тол Управление, тъй като правоотношенията по повод
събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа, контролът върху
същите, ангажирането на отговорността за неплатените такси, както и
освобождаването от отговорност по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
били административни. Позовава се на решение на АССГ. На следващо място,
оспореното писмо било постановено от некомпетентен орган, тъй като Националното
Тол Управление не било самостоятелно Ю, а е специализирано звено към АПИ и
компетентен е председателя на управителния съвет на АПИ. По същество твърди, че
ППС-то било снабдено с надлежно функционирало бордово устройство. Вместо да
бъде извършена проверка на твърденията му, в писмо лаконично се обобщавало, че
таксата от 750лв. е доброволно заплатена, което представлявало липса на мотиви
– съществено процесуално нарушение. На последно място, дори и да се приемела
тезата на АПИ/НТУ/, че на дата 27.05.2020г. бордовото устройство не е
предоставяло данни, то счита, че е следвало да бъдат приложени разпоредбите на
чл. 11, ал. 2, във връзка с чл. 13 от Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база врече и на база изминало разстояние. Посоченият
за нарушен в писмото чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, изисквал предварително
преминаване на процедурата по чл. 11 от Наредбата. Моли да се отмени писмо изх.
№ 53-00-819/14.09.2020г. на и.д. директор на Национално Тол Управление,
отказващо да се възстанови недължимо платена такса като незаконосъобразно и
делото върнато като преписка за ново произнасяне съобразно задължителните
тълкувания и прилагане на закона.
Ответната страна заема
писмено становище вх. № 3859/14.10.2020г. за недопустимост на оспорването
поради липса белезите на индивидуалне административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно
развива съображения за неоснователност на жалбата
От фактическа и правна
страна съдът съобрази следното:
Жалбоподателят „ТРАНСПРЕС
ГРИЙН“ ЕООД е
собственик на товарен автомобил с рег. № СВ6096ВР.
На 27.05.2020г., в 00:26ч.,
ППС рег. № СВ6096ВР, собственост на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, е засечено при преминаване
в обхвата на платената републиканска мрежа, и по-конкретно при движение по път
І-1, километър 165+961, в посока – намаляващ километър. Така засеченото
движение е било регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата като нарушение, тъй като
към 00:26ч. на 27.05.2020г. превозното средство нямало маршрутна карта или
бордово устройство.
На
24.06.2020г. превозното средство с рег.
№ СВ6096ВР е било спряно от екип на ВГТол, при което служителите изискали от
водача да заплати компенсаторна такса, за да може да продължи да се движи по
платената пътна мрежа.
С фактура 0004260 от
24.06.2020г. е била заплатена такса в размер на 750лв., за което е издаден и
документ с ID
20060660024444.
Предвид факта на плащането
не е съставян акт за установяване на административно нарушение и не са
предоставяни доказателства за твърдяното нарушение.
С искане вх. №
53-00-8207/25.08.2020г. „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД изискало да му бъде
предоставени от председателя на УС на АПК доказателства /доклад, заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи/, като е оспорило твърдението, че ППС с рег. № СВ6096ВР е без бордово
устройство.
Вместо да бъде извършена
проверка по твърденията на „ТРАНСПРЕС
ГРИЙН“ ЕООД с процесното
писмо изх. № 53-00-819/14.09.2020г. на и.д. директор на Национално Тол
Управление отказал да възстанови като недължима платена компенсаторна такса.
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с жалба, която е недопустима, което обуславя оставяне на
жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство.
В случая липсва
властническо правоотношение, което е характерно за административните
правоотношения, тъй като спорът между страните се свежда до съществуването или
не на определено вземане, а искането на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД към ответника касае възстановяване
на недължимо заплатена компенсаторна такса в размер на 750лв., по повод на
което не е издаден АУАН за нарушение, и не предполага издаването на
индивидуален административен акт. Оспореното писмо на Национално Тол
управление, не притежава белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК. С писмото на нарушителя е разяснен типа на
извършеното нарушение, как може да се информира за мястото, датата и часа на
заснемане, като са посочени точните разпоредби и основанието, на което
компенсаторната такса е била заплатена, както и нейния доброволен характер. В
тази връзка е Определение № 62 от 05.01.2020г. по адм. дело № 15989/2009г.,
VІІо., Определение № 270 от 11.01.2010г. по адм. дело № 15971/2009г., Іо., Определение
№ 4183 от 30.03.2010г. по адм. дело № 3311/2010г., Vо., протоколно определение
по адм. дело № 10399/2015г. на ВАС.
Агенция пътна
инфраструктура не действа в качеството си на административен орган, а е
оператор и събира такси, които не са скрепени с принуда на държавата, а се
заплащат по желание на субекта, като условие за ползване на пътищата, включени
в платената пътна мрежа. Съгласно Глава Трета от Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различни категории пътни превозни средства на база време и изминало разстояние
по чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата, озаглавена „Субекти на системата за
събиране на пътни такси“, Агенция „Пътна инфраструктура“ е определена като
субект – лице, събиращо пътни такси. Легалната дефиниция на този субект, видно
от чл. 17, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наредбата, окачествява АПИ като „правен
субект, който е определен да оперира с Електронната система за събиране“ на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, както и да установява и да
събира съответните пътни такси чрез тази система“. Логическото и езиково
тълкуване на цитираните правни норми не обосновава извода за упражняване на
властническо дейност, възложена на Агенцията в качеството й на административен
орган, при което отношенията между този орган и ползвателите на пътната мрежа да
могат да се третират на плоскостта на административната дейност, свързана с
власт и подчинение. Подобен извод не може да се обоснове, предвид факта, че в
случая със събирането на пътни такси АПИ е определена от законодателя като
„правен субект“ и „оператор“, съответно „лице, събиращо пътни такси“, което
обуславя извода, че в тази дейност Агенцията извършва икономическа дейност,
свързана със стопанисване на системата за събиране на пътните такси.
На следващо място, съгласно
§ 2 от ПЗР на Закона за държавните такси изрично се изключват от приложното
поле на закона таксите, събирани по Закона за пътищата и др., което от своя
страна обуславя извода, че плащането и събирането на таксата е своеобразна
стопанска дейност, свързана с ползването на определена пътна мрежа, тъй като и
целта на събираните такси е именно поддръжката и изграждане на пътната мрежа. В
тази връзка са и Определение № 38 от 23.09.2020г. по адм. дело № 35/20г. по
описа на Върховния административен съд и Върховния касационен съд на РБ –
смесен петчленен състав, както и Определение № 14 от 11.05.2020 година на ВАС и
ВКС на РБългария – Смесен петчленен състав, постановено по адм. дело № 12/2020
година.
Върховния касационен
съд в Определение № 1081 от 21.11.2017
г. на ВКС по гр. д. № 1465/2017 г., IV г. о., ГК, приема, че следва да допусне
касационното обжалване по въпроса компетентен ли е гражданският съд да разгледа
иск на заинтересована страна за връщане на недължимо платени такси съгласно чл. 4б
ЗДТ. Обжалването е допуснато, поради противоречивото разрешаване на
въпроса, съобразно посочените от касатора решение № 279 по в. гр. д. № 651/2012
г., решение № 380
по в. гр. д. № 630/2013 г., решение № 217 по в.
гр. д. № 302/2016 г. - и трите по описа на окръжния съд, влезли в сила, с
което се приема, че гражданският съд е компетентен да разгледа спор за
недължимо платени такси. Не се обосновава допускането на касационното обжалване
с представените определение № 12 по адм. д. № 7400/2009 г., по описа на
административния съд София град, и определение № 4183 по
адм. д. № 3311/2010 г. по описа на Върховния административен съд, тъй като
решенията по административни дела не съставляват съдебна практика по смисъла на
чл.
280, ал. 1 ГПК (сравни в този смисъл т. 3 на ТР № 1/2009 г.,
ОСГТК, ВКС). Останалите поставени въпроси: при липсата на изричен процесуален
ред за връщане на недължимо платена държавна такса, както и при липса на
основание за приложение на Закона
за държавните такси (§ 2 от
Преходните разпоредби на Закона за държавните такси), допустимо ли е да се
прибягва до общия исков ред по ГПК за водене на иск срещу държавата, получила
таксата без основание, основаващ се на забраната за неоснователно обогатяване в
гражданското право (чл.
55 - 59 ЗЗД), като се има предвид и разпоредбата на чл. 46
ЗНА; отношението между държавата и търговец по повод заплащане държавна
такса, която е изключена от приложното поле на Закона за държавните
такси (§
2 от ПР ЗДТ), явява ли се административно правоотношение или се свежда до
съществуването или не на определено вземане с гражданскоправен характер; при
твърдение, че държавата се е обогатила за сметка на частноправен субект без
правно основание, събирайки такса, съгласно чл. 99
от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на
транспорта, вр. чл.
17, ал. 1 от Наредба № 11 за извършване на международни превози на пътници и
товари, както и такса за преминаване по републиканските пътища на пътни
превозни средства с регистрация в страни извън Европейския съюз дължима на
основание чл.
10 от Закона за пътищата, вр. чл.
1, т. 3 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна
инфраструктура" без да има правно основание за това (фактическия
състав на чл.
17, ал. 1 от Наредба № 11, посочена по-горе, не е осъществен, липсва
международен договор или спогодба между България по силата на които да се
изисква разрешително за автомобилен превоз на товари за което да се събират
такси и това е безспорно доказано по делото), както и при положение, че друг
правен ред за връщането на таксата не е предвиден (чл. 4б
ЗДТ и чл.
46 ЗНА), претенцията на частноправния субект пред общите граждански
съдилища ли следва да бъде предявена или пред други съдилища, в същината си
съставляват вече посочения по-горе и уточнен въпрос, и само дават допълнителни
детайли, отнасящи се към него казуално.
В случая дори искането не е
формулирано като искова претенция за 750лв., а се оспорва писмо, отказващо да
възстанови платена компенсаторна такса с твърдението, че същото представлява
ИАА. Фактическите обстоятелства, наведени в жалбата и формулирания от жалбоподателя,
представляват на практика искова молба, с която се претендира връщането на една
твърдяна за неоснователно осъществена престация. Жалбоподателят в жалбата си не
твърди да е претърпял вреди от отменен административен акт или
незаконосъобразни действия или бездействия, както и не е формулирано искане за
обезщетяване на причинени вреди от такъв акт, което да се разгледа в
производство по чл.
203 и сл. АПК, нито пък твърди неизвършване на фактическо действие, което
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, което да се
разгледа в производство по чл. 256
и сл. АПК.
Обстоятелството дали може
да се иска връщане на платената сума от Агенция "Пътна
инфраструктура", действаща в качеството й на лице – правен субект, който
"събира такси" съгласно чл. 17, ал. 2 от приложимата Наредба, приета
на основание чл.
10, ал. 7 от Закона за пътищата, а не властнически административен орган, е
въпрос, който според Определение № 14/11.05.2020 г. по адм. дело № 12/2020 г.
на ВКС и ВАС – смесен петчленен състав следва да бъде обсъден от компетентния
граждански съд при разглеждане на спора, доколкото липсва правоотношение на
власт и подчинение, а се касае за правоотношение между равнопоставени субекти.
Искът е за връщане на даденото без основание – чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, който по своята същност представлява гражданскоправен
спор и следва да се разгледа по общия исков ред от гражданския съд. Искането за
връщане на претендираната от сума следва да бъде реализирано по
гражданскоправен ред, който начин на защита не се отрича от разпоредбата на чл. 4б
от ЗДТ, тъй като същата разпорежда, че недължимо платени такси се връщат по
искане на заинтересованата страна, но не указва реда за това.
Именно фактическите
обстоятелства, наведени в заявлението на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД до АПИ – Национално ТОЛ управление,
и формулираната претенция за възстановяване по посочена банкова сметка ***,
навеждат на извода за претенция за връщането на неоснователно осъществена
престация, по която претенция, предвид характера на възникналото правоотношение
и статута на субекта, към който е отправено искането, не се следва издаването
на административен акт в отговор на искането.
Следва да се вземе предвид
и това, че платената от „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД сума от 750 лева е в резултат на
доброволен избор на лицето, за да избегне съставянето на АУАН. Не случайно в
чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се казва, че „може“ да заплати компенсаторната такса, за да се освободи от
административно-наказателната отговорност. Във връзка с това, съгласно чл.
189е, ал. 2 от ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, преди
съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да
заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, а ал. 6 от същата разпоредба
постановява, че ако таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП е заплатена в срока и при
условията на ал. 3 и ал. 4, акт за установяване на административно нарушение не
се съставя, а ако е съставен не се издава наказателно постановление и
производството се прекратява. В настоящия случай, жалбоподателят като е
заплатил компенсаторната такса, всъщност е признал извършването на нарушението.
Ако същият оспорва същото, е следвало не да плаща, а да иска да му бъде
съставен АУАН и да оспори пред съда издаденото въз основа на него Наказателно
постановление, като в това производство ангажира всичките си доказателства, че
бордовото устройство на ППС рег. № СВ6096ВР, собственост на „ТРАНСПРЕС
ГРИЙН“ ЕООД, засечено при преминаване в обхвата на път І-1, километър 165+961 е
работило и е предоставяло данни, както и че причината да няма запис в отсечка
Лютидол – Ребърково – Мездра в 00:26 чеса на 27.05.2020г. се дължи на
неизправност на отчитащата система. Няма как тези обстоятелства, при доброволно
заплатена компенсаторна такса от 750 лв. да се установяват в настоящото
производство и да се върне преписката с указания на органа да върне 750лв., тъй
като именно по волята не жалбоподателя не е съставен АУАН и не е развито
административно-наказателно производство, където може и следва да се разглеждат
възраженията му за липса на административно нарушение.
Административнонаказателното производство не може да бъде възобновено и черпейки
благоприятни правни последици от прекратяването му на база плащане на
компенсаторната такса от 750лв., не дават възможност на жалбоподателя в друго
производство да иска пререшаване на въпроса налице ли е било нарушение, за да
се приема, че недължимо е платена компенсаторната такса от 750лв.
На последно място, ако се сподели
тезата на жалбоподателя, че предвид характера и произхода на таксата, същата е
публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, то следва да се
съобрази следното: Събраната такса е такава по реда на Закона
за пътищата, поради което по
силата на чл. 55 Закона
за пътищата,
приложимият ред за възстановяване на събраната такса е този на ДОПК.
Ето защо за тази такса следва да се направи искане по смисъла на чл. 129, ал. 1 ДОПК, и то следва да се
адресира до Националната агенция за приходите. В този смисъл Решение
№ 74 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2017 г., IV г. о., ГК.
Установената недопустимост
на настоящото съдебно производство изисква оставяне без разглеждане на
оспорването и прекратяване на производството.
Водим от горното и на основание
чл.
159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, бул. „България“ 21Д, представлявано от В.С.В., чрез *** П.Н. ***
против отказ за възстановяване на недължимо платена компенсаторна такса,
обективирана в писмо изх. № 53-00-819/14.09.2020г. на и.д. директор на
Национално Тол Управление.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 596/2020
г. по описа на Административен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: