Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 20 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 25.06.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието
на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 4833 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред
на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация-Враца“
ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 срещу П.Л.И. с ЕГН **********
***.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се
намирали в облигационни отношения, по силата на които й е доставял през
процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна последната се
явява неизправна страна, тъй като е останала задължена за стойността на
доставената й и потребена топлоенергия за процесния период. Междувременно
ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3265/2019 г. на
Врачански районен съд, която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на
постоянния й и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата не е подала
възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда
справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е
предявен настоящият иск.
Искането към съда е да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата 1 544,56 лв. – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 31.07.2016 г. до 30.09.2017 г. за имот, находящ се в гр. Враца, *****
и сумата 334,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение
за периода от 31.08.2016 г. до 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главното задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.08.2019 г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 ГПК ответницата П.Л.И.,
чрез особения си представител по чл. 47, ал. 5 от ГПК адв. Б.Н., е подала
писмен отговор, с който е противопоставила следните възражения: че искът е
недоказан по основание и размер, тъй като липсват доказателства ответницата да
е била собственик на процесния имот, както и липсват доказателства ответницата
да се е намирала в договорни отношения с ищеца; липсват доказателства,
установяващи количеството и стойността на топлинната енергия, чието заплащане
се претендира от ищеца.
В заповедното
производство-ч. гр. дело № 3265/2019 г. на Врачанския районен съд липсва
подадено от длъжника П.Л.И.
възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е
подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и
настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, приема
за установено следното:
От фактическа страна:
От представените с исковата
молба писмени доказателства, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че на името на ответницата П.Л.И.,***, е открита партида в „Топлофикация Враца”
ЕАД гр. Враца с абонатен № 12434, че етажната собственост на адрес гр. Враца, *****, е взела решение за сключване на договор с „Бруната България” ООД гр. София за
отчитане на водомерите и разпределяне на топлинна енергия, както и че такъв
договор действително е сключен и фирмата за дялово разпределение е извършвала
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на общи и
индивидуални сметки.
Видно от нотариален акт № 191, т. IV, дело
№ 1203/1974 г. на П. И. – нотариус при Врачански районен съд, протокол за
преименуване на улици, декларация за право на собственост върху имот и справка
от базата данни „ГРАО” (л. 58-64 от делото), с нотариалния акт е констатирано
правото на собственост, придобито чрез договор за покупко-продажба, на Л. И.В.
– баща и наследодател на ответницата, върху процесния апартамент № 5, находящ
се в гр. Враца, ул. *****, като това право е декларирано от ответницата в Община Враца.
От гореописаните писмени
доказателства и
съдебно-техническа експертиза се установява, че ответницата,
като носител на правото на собственост на самостоятелен имот в сграда-етажна
собственост, която е взела решение за доставка на топлинна енергия, е придобила
качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за
енергетиката.
От извлечение от сметка за
абонатен № 12434 на името на ответницата се
установява, че за периода от 31.07.2016 г. до 30.09.2017 г. са
изчислени задължения за доставена топлинна енергия на абоната в размер на 1 544,56 лева и
лихва за забава в размер на 334,60 лева.
Представени са общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на потребители от гр. Враца.
Изслушана е комплексна съдебно-техническа
експертиза, която прави заключение, че етажната собственост, в която се намира
посочения в исковата молба недвижим имот фактически е захранена с топлоенергия
с доставчик-ищцовото дружество, че дяловото разпределение през
процесния период за имота на ответницата е извършено в съответствие
с нормативната уредба и дължимите суми за топлинна енергия са правилно
изчислени. Експертизата, въз основа на събраните по делото
доказателства и при съобразяване на
изравнителните сметки, изготвени от топлинния счетоводител „Бруната” ООД гр.
София прави
заключение, че сумите за топлинна енергия за процесния период, включващи енергия, отдадена от отоплително тяло в спалнята на
апартамента, енергия за битово горещо водоснабдяване, енергия, отдадена от
сградна инсталация и корекция на сметките, не са платени от ответницата и са в
размер на 1 544,56 лева и лихва за забава в размер на 334,60 лева за
процесния период. Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй
като съответства на събраните по делото доказателства.
От правна страна:
С мотивите на тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на Върховния касационен съд, ОСГК е прието, че решенията на общото
събрание на етажните собственици и титулярите на вещно право на ползване са
особен вид сделки, те се приемат при осъществяване на формална процедура (срв.
раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление на етажната собственост - ЗУЕС) и
обвързват всички титуляри на право на собственост върху обекти в сградата.
Решенията, когато се стабилизират поради неоспорването им пред съд или ако
оспорването бъде отхвърлено, стават задължителни за изпълнение от всеки етажен
собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие
за сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като
услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като
колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на
централно отопление”. С оглед тези съображения с решението се задължават
съдилищата да прилагат за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, разпоредбите на Закона
за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От представените писмени
доказателства се установява, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за описания в исковата молба топлоснабден имот, от което следва извод,
че през процесния период страните са обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, представени по делото.
Относно доказателствената
стойност на извлечението от сметката на ответницата при ищцовото дружество
съдът приема, че същото отразява направени вписвания в счетоводните книги на
„Топлофикация-Враца” ЕАД относно задълженията й за доставена топлинна енергия през процесния
период. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи,
че счетоводните книги на ищцовото дружество са нередовно водени. В тази връзка
съдът приема, че извлечението от сметка съдържа вписвания в счетоводните книги
на дружество с редовно водено счетоводство, поради което същото представлява
доказателство за задълженията на ответницата за потребената от нея
топлинна енергия за процесния период.
Относно вземанията за
лихви:
Съгласно разпоредбата на
чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация-Враца“ ЕАД купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в
30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът приема,
че задължението за потребителя да заплати всяка отделна месечна вноска става
изискуемо в 30 - дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Общият размер на лихвата за
забава върху главница 1 544,56 лева и за периода от 31.07.2016 г. до 30.09.2017 г., видно
от заключението на комплексната експертиза, възлиза на 334,60
лева.
По отношение на размера на претендираните вземания:
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
В конкретния случай от представените нотариален акт № 191, т. IV, дело № 1203/1974 г. на П. И. –
нотариус при Врачански районен съд, протокол за преименуване на улици,
декларация за право на собственост върху имот и справка от базата данни „ГРАО” се
установява, че Л. И. В. и съпругата му Ц. Й. В. са придобили правото на
собственост върху процесния апартамент през 1974 г., в режим на семейна
имуществена общност, като същите са починали и са оставили за единствен
наследник ответницата П.И..
Предвид гореизложеното, от
събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че ответницата П.И. дължи на ищцовото дружество претендираните с исковата молба суми.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца се следват направените разноски: сумата
87,58 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство – ч. гр. дело № 3265/2019 г. на Врачански районен съд и сумата 434,97 лева – разноски за държавна
такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение (последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в
размер на 100,00 лв.) по гр. дело № 4833/2019 г. на Врачански районен съд.
Така мотивиран,
Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 от ГПК по отношение на П.Л.И. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********,
гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата 1 544,56 лева – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 31.07.2016 г. до 30.09.2017 г. за имот, находящ се в гр. Враца, *****, и сумата 334,60
лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода
от 31.08.2016 г. до 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение от 12.08.2019 г. до
окончателното му изплащане, за които суми е издадена заповед № 2033 от 13.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3265/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.Л.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация-Враца“
ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата 87,58 лева – разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство –
ч. гр. дело № 3265/2019 г. на Врачански районен съд и сумата 434,97 лева – разноски за държавна
такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение по гр. дело № 4833/2019 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: