РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Севлиево, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200047 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на Н. Д. К. от с. Раданово, община Полски
Тръмбеш, чрез адвокат И.М. от ВТАК, против наказателно постановление /НП/ №
********** от 21.12.2021 година на директора на РДГ – Велико Търново, с което за
нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и
опазването на горските територии и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите
му е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лв. по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, които са довели до неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
На 05.07.2021 година свидетелите П.П. и И.Н. – служители в РДГ – Велико
1
Търново, извършили проверка в имот № 436004, попадащ в отдел 181, подотдел „и“,
землище на с. Кръвеник, община Севлиево – частна горска територия, където се
извършвала сеч по Позволително за сеч № 0611283 от 07.05.2021 година, при която
установили лицата Д.Х.К. и Ж.Х.К. да извършват добив на дървесина в имота. Във
връзка с това обстоятелство свидетелите извършили проверка в информационната
система на ИАГ, при която констатирали, че двете лица нямали разрешителни за
достъп до горска територия към момента на извършване на проверката.
За констатираните от служителите на РДГ – Велико Търново обстоятелства бил
съставен Констативен протокол Серия В № 007662 от 05.07.2022 година, както и
актове за установяване на нарушение на двете лица, извършващи добива на дървесина
в имота.
Въз основа на този КП на 30.09.2021 година бил издаден АУАН № **********
срещу жалбоподателя за това, че на 05.07.2021 година не следи за наличието на
разрешителни за достъп до имот № 436004, попадащ в отдел 181, подотдел „и“, в
землището на с. Кръвеник, община Севлиево – частна горска територия, насаждение, в
което се извършва добив на дървесина, като лицата, които извършват горскостопанска
дейност – сеч, добив на дървесина от имота по ПС № 0611283 от 07.05.2021 година, а
именно Д.Х.К. и Ж.Х.К. нямат разрешителни за достъп до горска територия към
момента на извършване на проверката.
Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на
чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредбата.
След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно
от приложения по делото АУАН Н.К. записал в графата за възражения, че ще даде
допълнителни писмени обяснения. Същият обаче не е депозирал писмени възражения
срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № ********** от 21.12.2021 година на Директора на РДГ –
Велико Търново против Н. К.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното
деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012
година за контрола и опазването на горските територии, поради което и на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите в размер на 300,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства: АУАН, НП, КП от 05.07.2021 година; Позволително за сеч № 0611283
от 07.05.2021; Покана; Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 година; Диплома; Трудов
договор; Длъжностна характеристика; Справки от инф. Система на ИАГ; Протокол за
2
освидетелстване на сечището; АУАН; ; НП от 13.12.2021 година; Опис на превозните
билети.
При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателката на 05.01.2022
година. Жалбата е изпратена по пощата на 03.01.2022 година, т.е. в законоустановения
срок и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си
от Закона за горите.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че
е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 12 б ал.
1, т. 4 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, поради което
правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Безспорно е, че жалбоподателят К. е имал качеството на лице по чл. 108, ал. 2
от ЗГ, тъй като е бил регистриран в регистъра на ИАГ София като лесовъд и е получил
позволителното за сеч в имота и в това си качество същият е длъжен да следи за
наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като това му
задължение е било налице през цялото време докато се е провеждал добива на
дървесина.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 12 б ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, лицата по чл.
108, ал. 2 ЗГ, след получаването на позволителното за сеч, са длъжни да следят за
наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за
наличието на документи за достъп до съответната горска територия.
Достъпът до съответната територия, съобразно нормата на чл. 24, ал. 1 от
същия подзаконов нормативен акт, се обективира чрез издаване на разрешително за
достъп до насаждения, съдържащ изискуеми по ал. 2 реквизити.
Съгласно чл. 24, ал. 4 от Наредбата, лицето, издало позволителното за сеч,
въвежда в информационната система на ИАГ данните по ал. 2, т. 2 към съответното
позволително за сеч, а именно - имената на лицата, на които се разрешава достъп и
постоянните им адреси по лична карта. Разрешителното за достъп до насаждения, в
които се извършва добив на дървесина, се дава в писмена форма от лицето,
стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията; лицето,
издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено
позволителното за сеч /чл. 24, ал. 1 от наредбата/.
Съгласно чл. 24, ал. 3 от наредбата, лицето, издало разрешителното за достъп,
3
го предоставя на лицето, издало позволителното за сеч. Разрешителното за достъп е
валидно от момента на въвеждането на данните по ал. 2, т. 2 в информационната
система на ИАГ / чл. 24, ал. 6 от наредбата/. Именно от този момент лицата, посочени
в разрешителното, имат право на достъп в съответната горска територия за извършване
на дейности по добив на дървесина.
Това не е било сторено и към датата на проверката извършена от служителите
на РДГ В. Търново, лицата, установени в сечището – Д.К. и Ж.К. не са имали
разрешително за достъп до горска територия, което да е било въведено в
информационната система на ИАГ. Такова не е било представено и в писмена форма
при проверката. Безспорно е по делото, че двете, посочени по – горе лица, са били в
имота и са извършвали сеч в него с моторен трион. Това обстоятелство се установява
по категоричен начин от свидетелските показания на двамата горски инспектори, както
и от събраните по делото писмени доказателства, в частност АУАН и НП, издадени за
деня на проверката срещу едно от лицата, извършвали сечта в имота на
инкриминираната дата. Безспорно е и обстоятелството, че същите са нямали
разрешителни за достъп до горската територия към момента на проверката, за което,
съгласно нарушената правна норма, жалбоподателят е бил длъжен да следи. Следва да
се отбележи, че изтъкнатите от свид. С.Ц. обстоятелства, че той лично е дал на
инженера, издал позволителното за сеч, имената на работниците, които ще извършват
сечта в имота, за да ги впише в информационната система на ИАГ и да им се издаде
съответното разрешително за достъп до имота, съдът намира за несъстоятелни за
оневиняването на жалбоподателя, тъй като същият, в качеството си лесовъд, на когото
е издадено позволителното за сеч, трябва да следи по време на цялата сеч дали лицата,
която я извършват имат такива разрешителни. Той трябва във всеки един момент да
следи за наличието на такива документи у лицата, извършващи сечта, като
допускането на лица без такива позволителни безспорно съставлява нарушение на чл.
12б, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Това, че според показанията на Ц., жалбоподателят лично
го е попитал дали е извадил разрешителни за достъп на хората, които ще извършват
сечта, и той му е отговорил, че е дал имената им на инженера, по никакъв начин не
извинява жалбоподателя, тъй като той е следвало лично да провери дали тези лица
имат издадени разрешителни за достъп.
В обобщение съдът следва да посочи, че принципът е, че достъпът до горски
територии е свободен. В територии в които се извършва добив на дървесина обаче,
достъпът е ограничен. В потвърждение на този извод е текстът на чл. 24, ал. 7 и ал. 8
от Наредба № 1 според който в територии в които се извършва добив лица могат да
ползват пътища, туристически пътеки и обозначени маршрути без разрешение.
Пребиваването навсякъде другаде извън посочените изключения е позволено само на
лица получили разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на
дървесина. Без значение е дали тези лица ще извършват добива или са там по друг
4
повод – всички пребиваващи на територия, в която се извършва добив трябва да
притежават разрешително за достъп до тази територия. Достатъчно е в случая, че
контролните органи са установили присъствието на две лице в територия, за която е
издадено разрешително за сеч, и в която се извършва добив на дървесина, както и това,
че тези лица не са притежавали разрешително за достъп.
По същата причина е без значение дали лицата са наети от жалбоподателя или
от друго лице. За лицензирания лесовъд съществува задължение да следи за наличието
на документи за достъп до съответната горска територия за всички лица, които по една
или друга причина пребивават на нея.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че правилно и в съответствие с
установените и посочени в наказателното постановление факти е квалифицирано
нарушението, като такова по чл. 12 б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
За така описаното и квалифицирано административно нарушение е приложена
съответната санкционна норма по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като определената санкция е
в предвидения минимален размер от 300 лева.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно
наказателното производство приключило с издаването на наказателното
постановление.
Не са налице твърдяните нарушения при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление. Не са налице нарушения, свързани с разпоредбите на чл.
42 и 43 от ЗАНН, както и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Както в сътавения АУАН, така
и в издаденото наказателно постановление, е описано пълно, ясно и точно
установеното нарушение, правилно са посочени нарушените законови разпоредби,
както и правилно е посочена относимата санкционна разпоредба.
Предвид изложеното до тук съдът счита, че обжалваното НП е постановено в
съответствие с процесуалния и материален закон, поради което следва да се потвърди.
На основание чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно алинея трета на тази разпоредба в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. От
процесуален представител на РДГ – Велико Търново е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с
оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
5
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание
чл. 63д, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РДГ – Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на
случая.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 21.12.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
Н. Д. К., за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012
година за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 275, ал. 1, т.
2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 300,00лв. /триста/
лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н. Д. К., да заплати по сметка на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО
ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО сумата в размер на 120,00лв. /сто и двадесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6