№ 6994
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110166004 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1917/19.09.2023
г., уточнена с молба с вх. № 0 22004/24.10.2023 г. и двете по описа на РС -
Перник от С. Н. ---, ЕГН **********, адрес: гр. --, чрез адвокат Г. М. със
съдебен адрес: гр. П- срещу „П---“ ЕООД, ЕИК -, гр. С----, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск по чл.21 ЗПК, с който се иска да се
обяви за нищожна клауза в раздел VI във връзка с раздел V от договор за
потребителски кредит - стандарт № -, сключен на 10.06.2019г. между С.
Н.Р., ЕГН **********, адрес: гр. -- и "П---" ЕООД, ЕИК ---, със седалище
и адрес науправление: гр. С--- регламентираща възнаграждение за
такси, които са наименовани „допълнителен пакет от услуги" в
размер на 3935,76 лева, поради нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК и
чл.143, ал.1 ЗЗПотр.
2. осъдителен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД , с който да се осъди "П---"
ЕООД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. С-- да заплати
на С. Н. Р.. ЕГН **********, адрес: гр. --- сума в размер на 50,00 лева,
представляваща частичен иск от общо 3935,76 лева, която е дадена
без правно основание по нищожни клаузи - възнаграждение за такси,
които са наименовани „допълнителен пакет от услуги", уредени в раздел
VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит - стандарт
1
№ -, сключен на 10.06.2019г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба (19.09.2023 г.) до
окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит. В него било уговорено, че ищецът е
закупил пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че тези клаузи за този
пакет са никожни, тъй като противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК като се
въвеждат такси, които не следва да бъдат присъждани. Твърди се, че тази
клаузи са неравноправни по смисъла па чл.143 ЗЗПотр. Изложени са
твърдения, че сумата по осъдителния иск е платена на ответника и като
дадена без правно основание, ищецът я търси обратно.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Посочва, че търсената
сума следва да изплатена чрез изпращане на пощенски запис до обл. С---,
адресат Г. М..
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава исковете. Моли да
се приложи чл.78, ал.2 ГПК като счита, че не е дал повод за завеждане на
делото. Моли да се посочи банкова сметка.
С допълнителна молба ищецът представя становище, че поддържа иска.
Претендира разноски, като в молбата е инкорпориран списъка с разноски
(л.22 от делото). Не се явява и не се представлява в открито съдебно
заседание (о.с.з.).
Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з. С допълнителна
молба изцяло признава исковете. Иска да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на настоящото производство
Исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно
исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора
По основателността на иска
Поискано е постановяване на решение по признаване на иска, както от
ответника, така и от ищеца. Молбата изхожда от процесуален представител с
2
надлежно учредена представителна власт по реда на чл.34,ал.2-3 ГПК.
Следователно произнасянето ще е по реда на чл.237 ГПК. Изявлението по
признаване на иска е допустимо, направено от лице, което има право да
извършва този вид действие.
Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 от ГПК,
поради което съдът основава решението си, съобразно ал. 2 на чл. 237 от ГПК
на признанието на иска от ответната страна.
Следва да се постанови диспозитив, съгласно написаното в петитума,
въпреки, че чл.21 ЗПК използва недействителност, а не нищожност. Но
ищецът е този, който формулира петитума и исканата от него защита.
Ето защо следва да се обяви за нищожна клауза в раздел VI във връзка
с раздел V от договор за потребителски кредит - стандарт № -, сключен на
10.06.2019г. между С. Н.Р., ЕГН **********, адрес: гр. -- и "П---" ЕООД, ЕИК
---, със седалище и адрес науправление: гр. С--- регламентираща
възнаграждение за такси, които са наименовани „допълнителен пакет от
услуги" в размер на 3935,76 лева, поради нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК
и чл.143, ал.1 ЗЗПотр, на основание чл.21 ЗПК, по предявен иск от С. Н. --
-, ЕГН **********, адрес: гр. --, чрез адвокат Г. М. със съдебен адрес: гр.
П- срещу „П---“ ЕООД, ЕИК -, гр. С----
При тези съображение, следва да се осъди "П---" ЕООД, ЕИК ---, със
седалище и адрес на управление: гр. С-- да заплати на С. Н. Р.. ЕГН
**********, адрес: гр. --- сума в размер на 50,00 лева, представляваща
частичен иск от общо 3935,76 лева, която е дадена без правно основание по
нищожни клаузи - възнаграждение за такси, които са наименовани
„допълнителен пакет от услуги", уредени в раздел VI във връзка с раздел V от
договор за потребителски кредит - стандарт № -, сключен на 10.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба (19.09.2023 г.) до окончателното плащане, на основание
чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
По разноските:
Ответникът е направил искане за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК и
възражение за прекомерност.
Кумулативните предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на
ответника от отговорността за разноски, са: да не е дал повод за завеждане на
иска и да признае иска. Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се
извършва въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално
поведение на ответника.
Налице е предпоставката признаване на иска, доколкото ответникът
изцяло го признава в отговора на исковата молба. Не е налице втората
предпоставка, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на
исковата молба. Със сключването на договора и сключени в него
неравноправни клаузи, които заобикалят ГПР, а именно чл.19 ЗПК, е налице
поведение от страна на ответника, което кара ищецът да заведе дело и да си
3
търси правата по съдебен ред. Само защитата по съдебен ред може да обяви
клаузите за недействителни, прореди нарушение на закона.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът представя списък с разноски по чл.80 ГПК.
Претендира държавна такса в размер на 150.00 лева, 1000 лева адвокатско
възнаграждение за иска срещу таксата Фаст, 1000.00 лева адвокатско
възнаграждение за иска срещу таксата Флекси и 400 лева адвокатско
възнаграждение за осъдителни иск.
Ищецът представя доказателства за заплатена държавна такса в размер
на 130 лева (л.4, 36 от делото пред РС - Перник), ето защо следва да се
признае само 130.00 лева, а не 150.00 лева.
Второ, исковата молба е докладвана и съгласно уточнението е иск
срещу клаузата за пакет от допълнителни услуги. Следователно няма два иска
срещу Фаст и Флекси.
С оглед изложените две обстоятелства, съдът направи доказателствен
извод, че процесуалният представител на ищеца изобщо не е положил
дължимата грижа да се запознае с делото, а подава молба по типа на сламки,
без да съобразява фактите и кориците по делото. Нито знае заплатената
държавна такса, нито знае колко и какви искове е предявил. Същият не се е
явил в о.с.з. Липсва процесуална активност от негова страна. Исковата молба
е била нередовна, което говори за липса за познания и практиката за
формулиране на претенция. Освен това формулираният петитум не е
прецизен и не отговаря на закона и декорираната.
Претендират се разноски по реда на чл.38 ЗА. Съдът не може
производно да определи такава сума, тъй като съгласно т.2 от решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22, националният съд не следва да прилага
НМРАВ, тъй като ограничава конкуренцията по чл.101 ДФЕС. Същата не се
използва за легитимни цели. Съгласно т.3 от диспозитива на цитираното
решение, съдът следва да откаже да приложи НМРАВ. На това основание,
съдът не може да присъди сума съгласно цитираната наредба. Освен това,
наредбата не се прилага и при определяне броя възнаграждения при няколко
иска.
Съгласно т.3 от диспозитива на цитираното решение съдът следва да
откажи да приложи НМРАВ. На това основание, след като е предоставена
безплатна правна помощ, то съдът не може свободно да изчисли дължимия
хонорар, тъй като той следва да е договорен и зависи от качествата на
страните.
При тези случай, съдът по справедливост, на основание чл.5 ГПК, съдът
следва да приложи обичая и морала. При определяне размера на
възнаграждението съдът взе предвид, че по този вид дела има изобилна
съдебна практиката, която не е противоречива. Делото не съдържа много
доказателства. Съдът взе предвид и съображенията изложени по-горе за
грешките и работата на процесуалния представител на ищеца. Ето защо съдът
4
направи извод, че делото не е сложно от фактическа и правна страна. На
следващо място, делото е протекло в едно открито съдебно заседание,
исковата молба е типизирана, използва се многократно от този адвокат, като
по-голямата част от нея представлява цитиране на закони (copy-paste), липсва
иновативност, креативност, както и същата може да се изготви от изкуствен
интелект и от автоматично генерирани алгоритми.
Предявени са два иска – положителен за нищожност , при което
основателността определя основателността и на другия. И двата иска имат
сходен и до някъде идентичен предмет на доказване. По този вид дела има
богата и изобилна съдебна практика. Делото не е сложно от фактическа и
правна страна. Протекло е в едно съдебно заседание. Следва да се отчете
практиката и в други европейски държави, където адвокатското
възнаграждение не може да бъде по-голямо от цената на най-големия иск за
едно дело. Основателно е възражението на ответника за прекомерност.
Отчитайки изложените факти и прилагайки обичая, съдът следва да
определи възнаграждение на процесуалния представител в размер на 130.00
лева, колкото е държавната такса, определена от материалния интерес по
делото. Адвокатския хонорар се иска по чл.38 ЗА, затова следва да се
присъди директно на адвоката.
Ето защо „П---“ ЕООД, ЕИК -, гр. С---- следва да бъде осъдено да
заплати на С. Н. ---, ЕГН **********, адрес: гр. -- сумата от 130.00 лева,
представляващи разноски за държавна такса по гр. д. № 66004/2023 г., на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ето защо „П---“ ЕООД, ЕИК -, гр. С---- следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат Г. М. със съдебен адрес: гр. П-, личен номер като адвокат -
--, сумата от 130.00 лева, представляващи разноски за държавна такса по гр.
д. № 66004/2023 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клауза в раздел VI във връзка с раздел V от
договор за потребителски кредит - стандарт № -, сключен на 10.06.2019г.
между С. Н.Р., ЕГН **********, адрес: гр. -- и "П---" ЕООД, ЕИК ---, със
седалище и адрес науправление: гр. С--- регламентираща възнаграждение
за такси, които са наименовани „допълнителен пакет от услуги" в
размер на 3935,76 лева, поради нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.143,
ал.1 ЗЗПотр, по предявен иск от С. Н. ---, ЕГН **********, адрес: гр. --,
чрез адвокат Г. М. със съдебен адрес: гр. П- срещу „П---“ ЕООД, ЕИК -,
гр. С----, на основание чл.21 ЗПК,
ОСЪЖДА "П---" ЕООД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление:
гр. С-- да заплати на С. Н. Р.. ЕГН **********, адрес: гр. --- сума в размер на
50,00 лева, представляваща частичен иск от общо 3935,76 лева, която е
5
дадена без правно основание по нищожни клаузи - възнаграждение за такси,
които са наименовани „допълнителен пакет от услуги", уредени в раздел VI
във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит - стандарт № -,
сключен на 10.06.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба (19.09.2023 г.) до окончателното
плащане, на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П---“ ЕООД, ЕИК -, гр. С---- да заплати на С. Н. ---, ЕГН
**********, адрес: гр. -- сумата от 130.00 лева (сто и тридесет лева),
представляващи разноски за държавна такса по гр. д. № 66004/2023 г., на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „П---“ ЕООД, ЕИК -, гр. С-, ет. да заплати на адвокат Г. М.
със съдебен адрес: гр. П-, личен номер като адвокат ---, сумата от 130.00 лева
(сто и тридесет лева), представляващи разноски за държавна такса по гр. д. №
66004/2023 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
СУМИТЕ могат да бъдат платени чрез пощенски запис до обл. С--
адресат Г. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6