Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 260010, 16.05.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и осми април през 2022 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 722 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.3, предл.1 и ал.4 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от “Т Б ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С, район
“М”, ж.к.“М“, Бизнес Парк С, сграда представлявано от ДК К – изпълнителен директор
и МС – член на Съвета на директорите, съдебен адрес:*** (чрез адв.В.Герова),
против Д.А.Х., ЕГН-**********,***, като моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответницата, че към нея съществува
изискуемо вземане на дружеството в размер на 77.46 (седемдесет и седем лева и
46 ст) лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги от 15.02.2018г. Претендира за направените разноски по
исковото производство за доплатена държавна такса и адвокатски хонорар. В
исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на ищцовото дружество -
доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен номер…………… по сключен между
страните Договор за мобилни услуги от 15.02.2018г., с избран абонаментен план
Тотал 30.99, при уговорен срок на договора – 24 месеца, до 15.02.2020г. За
отчетния период на потребление от 25.06.2018г. до 24.10.2018г. абонатът не
изпълнила задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти,
съобразно ползваните услуги в общ размер на 133.23 лева, така както са
фактурирани, което породило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
индивидуалния договор с ответницата, на основание чл.75 във вр. с чл.19б, б.»в»
от Общите условия (ОУ) на мобилния оператор. Деактивацията на абонамента е
извършена на 18.11.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградена
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на
неплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
плащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Неизпълнението на задълженията обусловило и правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно т.11 от Договора за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент, като
е начислена в размер на 216.68 лева по крайна Фактура № **********/05.01.2019г.,
но се претендира от ищеца в размера от 77.46 лева, формиран съобразно
постигната Спогодба между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и „Т Б”
ЕАД, и представляваща стойността на три месечни абонаментни такси без включен
ДДС (3 х 25.82 лева), съобразно новите правила за изчисление. Поради неплащане
от ответницата на задължението за неустойка, от страна на дружеството-оператор
са предприети постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 296/2020г. по описа на РС-гр.И за
процесното вземане. Тъй като длъжникът не е намерена на установените по делото
постоянен и настоящ адрес, е извършено връчване на Заповедта за изпълнение при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по указание на
съда, дадено по реда чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в
срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата Д.А.Х.,
ЕГН-**********,***, отново не е намерена на регистрираните в страната постоянен
и настоящ. Назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител –
адв.В.К.,***, представя писмен отговор, като счита предявеният иск за допустим,
но го оспорва като неоснователен и недоказан. Счита, че клаузата за заплащане
на неустойка е неравноправно договорена, с оглед наличие на предпоставките по
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и е нищожна, съгласно чл.146, ал.1 от същия закон, тъй
като не е индивидуално договорена. В този смисъл е начислена в отклонение на
принципа за добросъвестност и справедливост в
търговските отношения и излиза извън присъщите й функции, съгласно т.3
от ТР № 1/2009г. на ВКС, респ. като накърняваща добрите нрави се явява нищожна
по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В съдебно заседание поддържа същите
съображения.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: По заявление вх.№ 1856/04.06.2020г. по ч.гр.д.№
296/2020г. на РС – Исперих е издадена Заповед от 04.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя-ищец по настоящото
дело “Т Б” ЕАД, ЕИК против ответницата Д.А.Х., ЕГН-**********,***, за заплащане
на сумата от 77.46 (седемдесет и седем лева и 46 ст) лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
15.02.2018г. за мобилен номер …., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.06.2020г. до изплащане на вземането, както
и разноските по делото, от които 25.00 (двадесет и пет) лева – заплатена ДТ за
образуване на делото и 180.00 (сто и осемдесет) лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Според обстоятелствата, описани в заявлението и възприети от
заповедния съд, вземанията по издадената Заповед за изпълнение, произтичат от
Договор за мобилни услуги от 15.02.2020г. за мобилен номер ********** и Фактура
№ **********/25.11.2018г.
Връчването
на издадената Заповед за изпълнение е извършено при условията на чл.47, ал.7
във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по указание на заповедния съд, дадено с
Разпореждане от 29.09.2020г., при условията на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4
от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Във връзка
със същия Договор за мобилни услуги от 15.02.2018г. е воден между страните
преюдициален съдебен спор по гр.д.№ 621/2020г. по описа на РС-Исперих, по
предявен иск със същото правно основание по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2
във вр. с ал.3, предл.1 и ал.4 от ГПК, като с влязлото в сила на 23.09.2021г.
Решение № 260141 от 30.08.2021г. на РС-Исперих, съдът е признал за установено
по отношение на ответницата Д.А.Х., ЕГН-**********, че към нея съществува
изискуемо вземане на “ТБ” ЕАД, ЕИК , представлявано от Д К К – изпълнителен
директор и М С – член на Съвета на директорите,
в размер на 133.23 (сто тридесет и три лева и 23 ст) лева,
представляващо незаплатени и дължими месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 15.02.2018г., потребени за
периода от 25.06.2018г. до 24.09.2018г. ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за същото вземане – 29.05.2020г. до окончателното му
изплащане.
Обсъжданият
Договор, представен и по настоящото дело, е сключен за срок от 24 месеца – до
15.02.2020г., като по него ответницата е титуляр по предпочетен мобилен номер
0896/236145, с избран абонаментен план Тотал 30.99 лева (стандартна месечна
абонаментна такса от 30.99 лева, с включен ДДС, съответно 25.82 лева, без ДДС).
В т.11 от
същия Договор е регламентирано, че при прекратяване на договора преди изтичане
на уговорения срок по вина или по инициатива на Потребителя или при нарушаване
на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите Общи условия, последният дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, но не повече от трикратния им размер. Потребителят дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от стандартните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора”.
Съгласно
чл.75 от Общите условия (ОУ) на оператора за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги (последно изм. от 30.06.2017г. и 20.09.2018г.) -
неразделна част към индивидуалните договори, при неспазването на което и да е
задължение от част ХІІІ на ОУ („Задължения на потребителите“) или в случай, че
е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на
т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или
да откаже сключване на нов договор с него. Посочените т.19б и т.19в от ОУ
предвиждат множество хипотези (в т.ч. неизпълнение на задължението на
потребителя да заплаща в срок фактурираните задължения), при настъпването на
които операторът има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него, т.е. предоставено е
право на оператора да прецени коя от регламентираните възможности да приложи.
Ищецът
твърди, че при посочените горе условия и поради неизпълнение на обсъденото горе
задължение на ответницата в размер на 133.23 (сто тридесет и три лева и 23 ст)
лева - незаплатени и дължими месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 15.02.2018г., потребени за
периода от 25.06.2018г. до 24.09.2018г., едностранно е прекратил индивидуалния
договор с ответницата, на основание чл.75 във вр. с чл.19б, б.»в» от Общите
условия (ОУ) на мобилния оператор – поради неплащане на дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно ОУ.
Издадена е и крайна Фактура № **********/25.11.2018г., за отчетен период на
потребление 25.10.2018г. – 24.11.2018г. и падеж на плащане – 10.12.2018г., по
която е начислената обща сума за плащане 349.91 лева, представляваща сбор от
неплатените задължения в размер на 133.23 лева по предходните фактурирани
периоди, обсъдени горе и начислена неустойка в размер на 216.68 лева за предсрочно
прекратяване на абонамента. В настоящото производство неустойката се претендира
до размера на 77.46 лева, формиран съобразно условията на на чл.1.2 във вр. с
чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г., в сила от 12.01.2018г., сключена между
Комисията за защита на потребителите (КЗП) и „ТБ” ЕАД по гр.д.№ 15539/2014г. и
гр.д.№ 16746/2014г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на
договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди
посочената дата, за които не е изтекъл задължителния краен срок за ползване на
абонамента към датата на прилагане на промяната, какъвто е процесния договор.
Съобразно тези условия вземането за неустойка се формира като сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС за съответния договор, с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
планове за оставащия срок от прекратяването до изтичане на първоначално
предвидения срок на договора, а когато са предоставени на потребителя
устройства - и добавена част от разликата (без включен ДДС) между стандартната
цена на мобилното устройство, съгласно актуалната ценова листа на оператора при
сключването на Договора за мобилни услуги и преференциалната цена, която
абонатът е заплатил в брой или за която е сключен Договор за лизинг,
съответстващата на периода от датата на прекратяване на правоотношението до
изтичане на първоначално предвидения срок на договора. В конкретния случай не
са предоставяни устройства на ответницата при сключване на договора с нея, поради
което неустойката е формирана само от трикратния размер на месечната
абонаментна такса (без ДДС) по ползвания тарифен план, възлизаща в размер та
77.46 лева (3 х 25.82 (абонаментната такса от 30.99 лева, но без ДДС).
Размерът на
неустойката в претендирания размер е потвърден и в заключението вх.№ 260209 от
20.04.2022г. на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
В
производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 760.00 лева. От тях: 50.00 лева – заплатена ДТ при образуване на делото, от
която 25.00 лева – заплатена при образуване на Заповедното производство по
ч.гр.д.№ 296/2020г. на РС-Исперих и разликата от 25.00 лева – заплатена при
образуване на исковото производство, 150.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, 200.00 лева –
заплатено възнаграждение за особен представител на ответника, 180.00 лева –
присъдено по заповедното производство адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие № 87368 от 07.05.2020г. и заплатено адвокатско
възнаграждение в същия размер от 180.00 лева по настоящото исково производство,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.11.2020г. Страната
представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК. Ответницата не е направила
съдебни и деловодни разноски.
Въз основа
на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният
иск за установяване на парични вземания е допустим и намира правното си
основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3,
предл.1 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване
указанието на РС-Исперих по Разпореждането от 29.09.2020г. по ч.гр.д.№
296/2020г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство “Т Б” ЕАД-гр.С ЕИК . При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за същото вземане – 04.06.2020г.
Разгледан по
същество – искът е неоснователен.
За
уважаването му, в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на
претендираното вземане - наличието на договорна клауза за заплащане на
неустойка, както и настъпилите предпоставки за проявяване на правните й
последици (задълженията, които обезпечава и закъснялото изпълнение от страна на
ответника, пораждащо задължението му за заплащане на компенсаторна неустойка).
Във
възникналото договорно отношение между страните категорично се доказа
съществуваща клауза за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя (т.11 от индивидуалния
договор), каквато неустойка претендира и ищцовото дружество, като твърди, че
поради неизпълнение на задължението за плащане на фактурираните услуги, на
основание чл.75 във вр. с чл.19б, б.»в» от Общите условия (ОУ) на мобилния
оператор, последният е прекратил едностранно абонамента на ответницата за
ползвания от нея мобилен номер. В хода на делото, обаче, не се доказа кога и
как е настъпило това предсрочно прекратяване.
Съгласно
чл.75 от приложимите ОУ на ищеца, при неспазването на което и да е задължение
от част ХІІІ на ОУ („Задължения на потребителите“) или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19б и
т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Във всички
случаи правото на оператора/ищец за едностранно прекратяване на договора следва
да се подчинява на общата разпоредба на чл.87, ал.1 ЗЗД, т.е. да е налице
писмено предупреждение, с даден в него срок за изпълнение, след изтичането на
който договорът ще се счита развален. В случая такова писмено предупреждение до
ответницата липсва. Заключението по съдебно-счетоводната експертиза също не
внася яснота относно фактите, при които е възникнало начисленото задължение за
заплащане на неустойка за съответния период, не установява дата на
едностранното прекратяване на договора. Началният момент, от който се изчислява
неустойката би следвало да е датата, считано от която договорът за
доставка на мобилни услуги е прекратен
по вина или по искане на ответницата, но как е фиксирана тази дата, след като
не е изпращано и предупреждение за прекратяване на договора, остана неизяснено.
При това
положение не може да се обоснове и извод, че е настъпило прекратяване на
договора преди изтичане на предвидения в него краен срок - 15.02.2020г. поради
виновно поведение на потребителя, респ. че за последния – ответницата е
възникнало задължение да плати на ищеца обезщетение за вреди (компенсаторна неустойка). Не е доказано основанието на
претендираната неустойка, предприети действия по прекратяване/разваляне на
договора от страна ищеца, обусловили и възникването на основание за плащане на
неустойка като обезщетение за неизпълнението.
Затова и
предявеният иск по отношение на вземането за неустойка следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
При горния
изход на делото не се следват за присъждане и претендираните от ищцовото
дружество разноски по делото.
Воден от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХЪВРЛЯ
ИЗЦЯЛО иска, предявен на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.3 от ГПК, от “Т Б” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С, район
“М”, ж.к.“М, Бизнес Парк С, сграда 6, представлявано от ДК К – изпълнителен
директор и М С – член на Съвета на директорите, съдебен адрес:*** (чрез
адв.В.Герова), против Д.А.Х., ЕГН-**********,***, за признаване за установено
по отношение на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на
дружеството в размер на 77.46 (седемдесет и седем лева и 46 ст) лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги от 15.02.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане
в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№
296/2020г. на РС-Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: