Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното
от мл.съдия Маринова в. гр. д. № 9219 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 111871 от 10.05.2019 г. по гр.д. №
19234/2018 г. на СРС, ГО, 166 състав са отхвърлени предявеният от С.Д.К. срещу
Административен съд София-град /АССГ/ иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за
сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за разглеждане на адм.
дело № 6621/2014 г. на АССГ извън разумен срок, ведно със законната лихва от
22.03.2018 г. до изплащане на сумата, както и предявеният от С.Д.К. срещу
Върховен административен съд /ВАС/ иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за сумата
от 1 500 лв., представляваща обезщетение за разглеждане на адм. дело № 582/2017
г. на ВАС извън разумен срок, ведно със законната лихва от 22.03.2018 г. до
изплащане на сумата. Ищецът е осъден да заплати на ответниците, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от по 100 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца С.Д.К.. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено
в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е
необосновано. Излага съображения, че изводите на съда следва да се основават на
преписи от административните дела, в противен случай се явяват необосновани.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника АССГ, с който оспорва същата. Излага съображения
за неоснователност на релевираните с жалбата оплаквания. Счита, че правилно и в
съответствие със събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод
за неоснователност на иска. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника ВАС. С писмено становище поддържа доводи за
неоснователност на жалбата и претендира разноски.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата са процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ гражданите и юридическите
лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само
когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда
на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Нормата визира
случаите, при които съответното лице не е претендирало обезщетение по висящо
дело, а е заявило претенцията си едва след приключването на производството.
След като лицето се е възползвало от предвидената възможност да предяви иск за
обезщетение за вреди преди делото да е приключило с влязъл в сила акт, то искът
му е допустим и тази допустимост не отпада (делото не подлежи на прекратяване),
в случай че преди да бъде постановено решение по иска чл. 2б ЗОДОВ, приключи с
окончателен съдебен акт производството, от което ищецът черпи правото си на
обезщетение /в посочения смисъл – решение № 153/2018 г. по гр. д. № 4658/2017
г. на ВКС, IV ГО/. Такъв именно е процесният случай, с оглед на което
настоящото производство, съответно – постановеното от първата инстанция решение
се явява допустимо, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите
относно правилността му.
Предявени са
искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ.
Съгласно чл.2б, ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. По силата на ал.2 исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК,
като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Ищецът твърди, че в негова полза е възникнало вземане
за обезщетение по чл.2б ЗОДОВ в резултат на разглеждането на адм. дело №
6621/2014 г. на АССГ и адм. дело № 582/2017 г. на ВАС извън разумен срок.
Твърди, че делото пред АССГ е продължило 3 години, а това пред ВАС – 2 години.
Твърди, че делото пред АССГ е образувано на 29.05.2014
г. с подаването на исковата молба и е приключило на 05.12.2016 г. с
постановяване на решение; че са били насрочени 17 съдебни заседания, 13 от
които не са били проведени по вина на съда; че делото се състои от 15 приобщени
дела, 13 от които – еднакви.
Твърди, че делото пред ВАС е образувано на 13.01.2017
г., спряно е поради смърт на една от страните и към момента на предявяване на
настоящия иск не е приключило. Поддържа, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в преживяване на негативни емоционални реакции, в причинна връзка с
продължителния период, в който е живял в несигурност от изхода на делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът АССГ е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск. Излага
съображения, че ищецът не е изчерпил административната процедура по реда на
глава Трета „а“ от ЗСВ.
Оспорва разглеждането на адм. д. № 6621/2014 г. на
АССГ да е продължило извън разумния срок. Оспорва ищецът да е претърпял вреди в
сочения размер в причинна връзка с разглеждане на делото извън разумен срок. Сочи,
че по делото са проведени 8, а не 17 открити съдебни заседания. Счита, че
доколкото исковата молба на ищеца е била присъединена по делото в средата на
2015 г., то това е началният момент, от който той би могъл да претендира вреди
по реда на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ. Възразява делото да е било отлагано по вина на
съда. Излага подробна фактическа обстановка по образуването, движението и
решаването на делото пред АССГ, като поддържа, че са били предприети навременни
и адекватни процесуални действия, осигуряващи движението на делото с цел
решаването му в разумен срок. Счита, че значение за продължителността на
производството – в периода 04.07.2014 г. - 02.11.2016 г. (2 години и четири
месеца), са имали броят на ищците, процесуалното им поведение и това на техния
пълномощник З.С., характеризиращо се с поетапни доказателствени искания и
възражения, многократното обжалване на актове, в т.ч. неподлежащи на обжалване
такива, отказ на трима адвокати от САК да поемат осъществяване на правната
помощ на ищците и спирането на производството при условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и то по искане на ищеца З.С., действал лично и като пълномощник на
останалите ищци. Счита, че делото е отсрочвано в следващи о.с.з. за след 1
месец, произнасянето по молбите на ищците е било навременно, а решението е
постановено в срока. Поддържа, че с оглед момента на конституирането му като
страна по делото, за ищеца същото е продължило година и половина, като счита
този срок за разумен предвид фактическата и правна сложност, поведението на
ищците и на техните процесуални представители, поведението на адвокати от САК,
заявявали последователно откази от осъществяване на правна помощ на ищците,
цялостната натовареност на всички съдебни състави в АССГ. Сочи, че в нито едно
от проведените осем открити съдебни заседания, пет от които – след
присъединяване на исковата молба на ищеца, той не се е явил лично, с цел да
гарантира изчерпателност на твърденията, исканията и възраженията си и по този
начин да осуети възможността за отлагане на производството поради
несвоевременно заявени искания и възражения. Същият е бил представляван от
ищеца З.С., който е демонстрирал изключително недисциплинирано процесуално
поведение, заявявайки последователно нови доказателствени искания във всяко
следващо открито съдебно заседание. Моли съда да отхвърли предявения срещу него
иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника ВАС, с който оспорва предявения срещу него иск. Излага
съображения, че ищецът не е изчерпил административната процедура по реда на
глава Трета „а“ от ЗСВ, с оглед на което производството се явява недопустимо по
арг. от чл.8, ал.2 ЗОДОВ. Излага съображения и за неоснователност на иска.
Твърди, че по адм. дело № 582/2017 г. са проведени две открити съдебни
заседания, като за заседанието на 17.01.2018 г. жалбоподателят С.Д.К., редовно
призован, не се е явил, а е бил представляван от З.С., чието процесуално
поведение е станало причина за отлагане на делото. Оспорва делото да е
разгледано извън разумен срок. Оспорва ищецът да е претърпял вреди в причинна
връзка с горното. Оспорва иска и по размер. Моли съда да отхвърли предявения срещу
него иск. Претендира разноски.
Видно от представените по делото писмени доказателства
и изисканите от въззивния съд адм. дело № 6621/2014 г. на АССГ (приложени два
тома, том I – 400 листа
и том II – 998
листа) и адм. дело № 582/2017 г. на ВАС (547 листа), както и адм. дело №
14376/2019 г. на ВАС (207 листа), последното – по повод молба за отмяна на
влязло в сила решението по адм. дело №
582/2017 г. на ВАС пред 5-членен състав на ВАС, се установява следното:
Адм. дело № 6621/2014 г. на АССГ е образувано на
04.07.2014 г. по искова молба на Д.Р.Ц.и З.К.С.срещу Министерство на
образованието, младежта и науката с искане за присъждане не обезщетение за
вреди от нищожен административен акт, а
именно – заповед № 14-87/14.09.1995 г. на министъра на образованието, науката и
технологиите за закриване, на основание чл.13, ал.1 от Закона за народната
просвета и чл.14, ал.6, т.2, 3, 5 и 6 от ППЗНП, считано от учебната 1995 г. –
1996 г., на Частна професионална гимназия „Банк-училище“, гр. София.
С разпореждания на съда от 04.08.2014 г. и 07.08.2014
г. производството е оставено без движение с указания съответно – за внасяне на
държавна такса и конкретизиране на исковата претенция.
С разпореждане на съда от 08.09.2014 г. делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2014 г.
В проведеното на 13.10.2014 г. открито съдебно
заседание е даден ход на делото, като делото е отложено за 17.11.2014 г. за събиране
на доказателства с оглед допуснатия на ищцата Ц.свидетел и предоставената на
ищеца С.възможност да формулира въпроси към ССЕ и СПЕ и да ангажира писмени
доказателства за твърдените от него обстоятелства.
В проведеното на 17.11.2014 г. открито съдебно
заседание ищцата Д.Р.Ц.не е довела допуснатия й свидетел, като делото е
отложено за 15.12.2014 г.
С определение от 20.11.2014 г. съдът се е произнесъл
по искането за ССЕ и СПЕ, като е допуснал такива.
В проведеното на 15.12.2014 г. открито съдебно
заседание ищецът З.К.С.е изразил становище, че цялото производство е недопустимо,
каквото становище е изразено и от явилите се процесуални представители на
ответника, като на страните е предоставена възможност за писмени становища.
С определение № 1171 от 09.03.2015 г. съдът е
прекратил като недопустимо производството по делото. Със същото определение е оставено
без уважение искането за присъединяване по адм.д. № 6621/2014 г. на искове на
22 бр. физически лица по молба от 19.02.2015 г.
Определението е обжалвано от ищците, като с
определение № 6551 от 03.06.2015 г. по адм.д. № 4094/2015 г. на ВАС същото е
отменено и делото е върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените
действия.
След присъединяване с разпореждане на съда от 30.07.2015
г. на адм.д. № 2401/2015 г. на АССГ към адм.д. № 6621/2014 г. на АССГ, по
което броят на ищците е бил 25, двамата от които – ищците Д.Р.Ц.и З. К. С.,
т.е. на още 23-ма ищци освен тях, сред които и ищецът в настоящото производство
– С.Д.К., делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.09.2015 г. С оглед нередовната процедура по призоваването – неспазване на
нормата на чл.56, ал.3 ГПК по отношение на ответника и изричното възражение в
този смисъл на процесуалния му представител, не е даден ход на делото. Делото е
отложено за 19.10.2015 г. На ищеца З.С., действащ и в качеството на пълномощник
на останалите ищци, е предоставена възможност с писмена молба да направи всички
доказателствени искания, които счита за относими.
В заседанието на 19.10.2015 г. не е даден ход на
делото, въпреки редовната процедура по призоваване, с оглед искането на един от
ищците – З.К.С.да бъде гарантирано участие на служебния адвокат, който му е бил
назначен по гр.д. № 844/2013 г. на СГС, решението по което е било обезсилено, а
делото – изпратено по подсъдност на АССГ, като образуваното адм.дело№ 4420/2015
г. е било приложено към разглежданото адм. дело. Делото е отложено за
30.11.2015 г.
С определение № 12622 от 25.11.2015 г. по адм. дело №
13126/2015 г. на ВАС е оставена без разглеждане частна жалба на ищеца З.С.
против определение на съда за отказ от призоваване на назначения му защитник по
ЗПП и за изискване на нови актуализирани документи за предоставяне на правна
помощ от 28.10.2015 г. и определение за отказ от отвод /разпореждане от
02.11.2015 г./.
С окончателно определение № 670 от 21.01.2016 г. по
адм. дело № 14180/2015 г. на петчленен състав на ВАС определение № 12622 от
25.11.2015 г. по адм. дело № 13126/2015 г. на ВАС е оставено в сила.
След връщане на делото от ВАС с определение на съда от
28.01.2016 г. на ищеца З.С. е допусната правна помощ, като делото е насрочено
за 07.03.2016 г.
По делото е депозирана молба от 22.02.2016 г. от адв. Н.К.,
определена от САК за служебен защитник на З.С., в която сочи, че след
запознаване с делото е преценила, че материята не е от сферата на
компетентност, в която същата работи, поради което е поискала прекратяване на
пълномощията й по делото.
Доколкото към момента на депозиране на молбата същата
не е била назначена от съда, а само посочена от САК (като към този момент писмо
от САК не е било постъпило по делото), съдът е разпоредил препис от молбата да
се изпрати на САК за съобразяване.
Депозирана е молба от З.С. от 25.02.2016 г., в която
моли за провеждане на заседанието на 07.03.2016 г. без процесуално
представителство на отговорност на ищеца, като моли за удостоверение, с което
да се обърне към европейските институции за съдействие по предоставянето на
правна помощ.
С разпореждане от 26.02.2016 г. съдът е оставил без
уважение молбата за провеждане на заседание без назначен процесуален
представител по допуснатата правна помощ и за процесуална икономия е отсрочил
делото за 28.03.2016 г. предвид невъзможността по същото да бъде надлежно
назначен и уведомен, респ. подготвен служебен защитник.
Съдът е уведомил ищеца З.С., че вече се е произнесъл
по искането му за отвод с определение, което по негови жалби е било предмет на
дела във ВАС; че липсва основание за отвод по смисъла на ГПК и че при следващо
изявление, съдържащо обидни квалификации, ищецът ще бъде глобен.
Със следващи молби от 01.03.2016 г., 02.03.2016 г. и 07.03.2016
г. ищецът З.С. е уведомявал съда за налична според него процесуална дейност по
размяна на книжа, заличаване на страни и пр.
С молба от 07.03.2016 г. ищецът З.С. е поискал да бъде
уведомен незабавно за определения му защитник от САК.
С разпореждане от същата дата му е указано, че след
депозиране на писмо от САК, същият ще бъде назначен с определение на съда,
което ще бъде сведено до знанието на страните, съгласно изискванията на процесуалния
закон.
Със следващи молби от 07.03.2016 г. ищецът З.С.
разширява предмета на иска си, които молби са изпратени на ответника за
становище.
С молба от 09.03.2016 г. адв. С.Г.Д., определен за предоставяне
на правна помощ от САК, е отправил искане да не бъде назначаван за представител
на страната по изложени в молбата съображения.
Преписи от молбата са изпратени на ищеца и на САК,
като в писмото до САК изрично е указано, че делото е насрочено за 28.03.2016
г., с оглед на което се изисква спешност.
С молба от 11.03.2016 г. адв. С.Д., определена за предоставяне
на правна помощ от САК, отправя искане да бъде освободена.
С писмо на САК от 15.03.2016 г. съдът е уведомен, че
САК е определила адв. Х.Ч.за предоставяне на правна помощ по делото.
С определение от 17.03.2016 г. съдът го е назначил за
процесуален представител на ищците.
С молба от 24.03.2016 г. ищецът З.С. е поискал отвод
на съда.
С молба от 24.03.2016 г. адв. Ч.е уведомил съда, че
има насрочено на 28.03.2016 г. от 11:00 часа гражданско дело в гр. Харманли, с
оглед на което е поискал отлагане на делото за близка дата.
В проведеното на 28.03.2016 г. З.С. поддържа искането
за отвод на съда, като по съображения от многократно депозираните молби за
отвод, които съдържат според административния съд откровени обиди и твърдения
за липса на квалификация, незаинтересованост и пр., делото е отложено за
произнасяне с мотивирано определение по искането за отвод в 3-дневен срок от
заседанието.
С определение от 31.03.2016 г. съдията-докладчик се е
отвел от разглеждане на делото и е разпоредил същото да се докладва за
определяне на нов съдия-докладчик.
Видно от протокол за разпределение от 01.04.2016 г.,
делото е разпределено на нов съдия-докладчик, като с същото е насрочено за
15.06.2016 г.
В проведеното на 15.06.2016 г. заседание, с участието
и на адв. ЧЧ, назначен за предоставяне на правна помощ на ищците, са приети две
съдебни експертизи, като с оглед представените от ответника писмени
доказателства под опис, на ищеца З.С. е предоставена възможност да се запознае
с последните, като делото е отложено за 29.06.2016 г.
С молба от 16.06.2016 г. ищецът З.С. е поискал спиране
на производството до приключване на адм. дело № 1882/2016 г. на ВАС с предмет
касационен контрол срещу акт, постановен по адм. дело №12394/2014 г. на АССГ.
С протоколно определение от 29.06.2016 г. производството
по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване с влязъл
в сила акт на адм. дело № 12394/2014 г. на АССГ, като съдът е изложил подробни
съображения за връзката на преюдициалност.
След възобновяване на производството същото е насрочено
за 02.11.2016 г., в което заседание делото е обявено за решаване.
Постановено е решение № 7679 от 02.11.2016 г., с което
исковете са отхвърлени.
Съдът намира, че от така изложеното относно развитието
на производството се налага извод, че за ищеца в настоящото производство С.Д.К.
делото е продължило от момента, в който делото, по което същият е бил ищец, е
присъединено към настоящото – 30.07.2015 г. до постановяването на решение на
02.11.2016 г., т.е. година и четири месеца, като за този период делото е
попълнено със значителен обем доказателствен материал от страна на ищците,
действащи чрез процесуалния им представител З.С., извършени са множество
процесуални действия както от съда, така и от страните, като значителна част от
извършените от съда процесуални действия са свързани с необходимостта да се
отговори на множеството искания, с които ищците са го сезирали, както и с администриране
на депозирани от тях частни жалби срещу актове на съда, което е наложило
движение на делото между АССГ и ВАС с оглед произнасяне по частните жалби. Следва
да се вземат предвид както естеството на правния спор, значителният брой на
ищците, неколкократните откази на определените да предоставят правна помощ
адвокати, определени от САК, неколкократно отправените искания за отвод,
процесуалната активност на пълномощника на ищците Станев, както и обема на
доказателствата по делото, като при съобразяването им не би могло обосновано да
се приеме, че продължителността на производството за ищеца по настоящото дело
излиза извън разумния срок.
Срещу постановеното по делото решение № 7679 от
02.11.2016 г. е депозирана касационна жалба от ищците, по повод на която на
13.01.2017 г. е образувано адм. дело № 582/2017 г. на ВАС.
Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 17.01.2018 г. Ищецът З.С. е пискал отлагане на делото с оглед
осигуряване участието на служебния му защитник, като е уведомил съда, че по
всички дела, които води, това му е 141-ви служебен адвокат и че иска да си
намери защитник и има право да си избере. С оглед така взетото становище делото
е отложено с указания да уведоми съда в месечен срок ангажирал ли е защитник,
за да могат да бъдат предприети процесуални действия в случай че не е, да му
бъде осигурен служебен такъв.
За следващото открито съдебно заседание на 14.03.2018
г. е било осигурено участието на процесуален представител по реда на ЗПП, като
с протоколно определение от същата дата делото е спряно, на основание чл.229,
ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.144 ГПК, предвид констатацията, че един от
жалбоподателите е починал.
С определение от 24.04.2018 г. производството е
възобновено.
В проведеното на 10.10.2018 г. заседание ЗЧ С.е
заявил, че не желае назначената по реда на ЗПП адв. Илиева да продължи да ги
представлява, с оглед на което съдът я е освободил и е оставил касационната
жалба без движение с указания за посочване на адреси на всички жалбоподатели,
от които да бъдат призовавани по делото.
С определение от 07.11.2018 г. е прекратена
предоставената правна помощ под формата на процесуално представителство на З.С.
по адм. д. № 582/2017 г. на ВАС, трето отделение, предвид посочена от последния
промяна в обстоятелствата, при които му е била допусната.
Срещу така постановеното определение е депозирана
частна жалба, по повод на която е образувано адм.дело № 14220/2019 г. на ВАС,
като с определение от 28.11.2018 г. горното е оставено в сила.
В проведеното на 05.12.2018 г. заседание е оставено
без уважение искането на ищците за предоставяне на правна помощ и делото е
обявено за решаване.
Срещу определението, с което е оставено без уважение
искането на ищците за предоставяне на правна помощ, е депозирана частна жалба
от ищците, по повод на която е образувано адм. дело № 472/2019 г. на ВАС, като
с определение от 30.01.2019 г. горното е потвърдено.
На 30.01.2019 г. е проведено открито съдебно
заседание, в което е развито производство по молби за допълване на протокола от
съдебното заседание, проведено на 05.12.2018 г. Молбите за допълване на
протокола са оставени без уважение.
С решение № 3005 от 28.02.2019 г. е оставено в сила
решение № 7679 от 02.11.2016 г. по адм. дело № 6621/2014 г. на АССГ.
Съдът намира, че с оглед броя на жалбоподателите по
делото, вида, естеството и обема на
предприетите от съда и страните процесуални действия, исканията на страните,
както и предприетите действия по обжалване на актове на съда, свързани с
развитие на образувани частни производства, спирането на производството с оглед
констатацията, че един от жалбоподателите е починал, както и процесуалните
действия, свързани с исканията за предоставяне на правна помощ, развилото се
производство по исканията за допълване на протокола от последното съдебно
заседание, не би могло обосновано да се приеме, че продължителността на
производството от момента на образуването му до постановяване на решението по
делото излиза извън разумния срок.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят няма право на разноски по
делото.
От
страна на ответника по жалбата АССГ е направено искане за присъждане на
разноски, доказателства за извършването на каквито не са представени по делото,
поради което и по арг. от т.1 на ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, разноски не следва да му се присъждат.
На
ответника по жалбата – ВАС следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111871 от 10.05.2019 г. по гр.д. №
19234/2018 г. на СРС, ГО, 166 състав.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН ********** да заплати на Върховен
административен съд, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.