№ 231
гр. Видин, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20221320101551 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Топлофикация -
София" ЕАД, ЕИК **********, с адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец" № 23Б
против М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „А. К." № *, вх. *, ет. *, ап. * и Д. И. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК, във връзка с
чл. 422 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 150 от
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ответниците са потребители на топлинна енергия,
продавана от ищеца. Сочи се, че между страните действат Общи условия за продажба на
топлинна енергия от ищеца на потребители за битови нужди. Ищецът излага, че е изпълнил
задължението си за продажба на топлинна енергия на ответниците, но последните не са
изпълнили задължението си за заплащане цената на консумираната топлинна енергия за
периода от месец май на 2018 г. до месец април на 2021 г. и са изпаднали в забава.
Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за исковите суми по гр.д. № 996/2022
г. по описа на РС – Видин. Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
ответниците.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците М. Б. Б. и Д. И. Б., че дължат на ищеца „Топлофикация - София"
ЕАД в условията на разделна отговорност сума в общ размер на 649.78 лева, от които 510.54
лева – главница, представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2018 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и 83.69 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение 47.25 лева – главница за
периода от м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и 8.30 лева – лихва за периода от 31.03.2019 г. до
22.02.2022 г., както следва:
1
1.М. Б. Б. – ½ от горните суми, а именно: сума в размер на 324.89 лева, от които
255.27 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и 41.84 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение 23.62 лева – главница за
периода от м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и 4.15 лева – лихва за периода от 31.03.2019 г. до
22.02.2022 г.
2.Д. И. Б. – ½ от горните суми, а именно: сума в размер на 324.89 лева, от които
255.27 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и 41.84 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение 23.62 лева – главница за
периода от м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и 4.15 лева – лихва за периода от 31.03.2019 г. до
22.02.2022 г.
Претендират се и разноските в заповедното производство и в настоящото такова.
От ответните страни е постъпил писмен отговор. Въведени са възражения:
недопустимост на исковете – липсва процесуална легитимация на ответниците; същите,
както и наследодателят им не са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
посочения имот и период; ответниците не са собственици нито носители на вещно право на
ползване върху имота за исковия период; направени са възражения за погасени по давност
искови претенции; не е сключван договор между страните и същите не са били в
облигационни отношения; оспорват размера на исковите суми.
Претендират разноските по производството.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по предявените искове
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена Молба от Държавна спестовна каса Жилищно кредитиране
относно вписване на законна ипотека, вписана на 25.04.1991 г., том 44, стр. 163 по описа на
Народен съд – София, от която е видно, че на Б. И. Б. е отпуснат заем за жилищно
строителство, за обезпечение на който е вписана ипотека върху апартамент * на етаж * в
сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „В. И.“ бл. *** *, вх. * с площ от 89,85 кв. м. В. от
удостоверение № ДИ 700-61-1/17.07.2012 г., издадено от Столична Община, Район „И.“ ж.к.
„В. И.“ е с нов административен адрес – гр. С., ж.к. „С. Т.“ – двата комплекса са идентични.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РИЛ24-ДИ11-
456/22.11.2024 г., издадено от Столична Община, Б. И. Б. е починал на 12.02.2018 г. и е
оставил за наследници ответниците Д. И. Б. – съпруга и М. Б. Б. – син.
Представени са Договор № 4379 от 27.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „С. Т.“ бл. ****, вх. * и третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
20.08.2002 г. Представен е и списък на етажните собственици, в който фигурира и
наследодателят на ответниците – Б. И. Б., като е отразено, че същият притежава 5 радиатора
в жилището. Представен е и и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в сгради етажна собственост.
2
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата потребена
топлинна енергия и дължимата цена за посочените в тях периоди.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза не е установило
извършени плащания от ответниците с абонатен № 170566 на суми за топлинна енергия,
доставена им от ищеца за процесния период от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. включително,
отразена в общи фактури № ********* от 31.07.2019 г., № ********** от 31.07.2020 г. и №
********** от 31.07.2021 г. и претенция за дялово разпределение по двадесет и седем броя
фактури, подробно описани от експертизата в таблицата по заключението и един брой
изравнителна фактура с № ********* от 31.08.2019 г. за периода от м. 10.2018 г. до
30.04.2019 г. Вещото лице е посочило, че изравнителните сметки, изготвени от фирма
„Техем сървисис“ ООД за имота на ответниците за процесния период са отразени в
информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД, както следва: суми за доплащане
11.75 лева за периода от м.10.2018 – м. 04.2019 г. Посочило е, че от въведените изравнителни
сметки за суми за ТЕ са приспаднати и/или следва да бъдат довнесени следните суми,
посочени от експертизата – 11.75 лева за периода от м.10.2018 г. – 04.2019 г.
Вещото лице е посочило, че исковата претенция на ищеца е за суми по издадени 3
броя общи фактури с № ********* от 31.07.2019 г., № ********** от 31.07.2020 г. и №
********** от 31.07.2021 г. и претенция за дялово разпределение по двадесет и седем броя
фактури, подробно описани в таблицата по-горе и един брой изравнителна фактура №
********* от 31.08.2019 г. за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. в размер на 510.54 лева
главница и общ размер на лихва за забава от 91.99 лева за периода от изпадането в
просрочие на всяка от претендираните суми до 22.02.2022 г., когато е заведено в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
От експертизата се установява, че с издаването на общите фактури за действително
потребената топлинна енергия са издадени кредитни известия, с които са закрити фактурите
за месечни прогнозни размери на потребената топлинна енергия. Общият размер на
задължението – главница е: 47.25 лева дялово разпределение + 11.75 лева от изравнителни
сметки + 498.79 лева от общи фактури = 557.79 лева.
Вещото лице е посочило размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период, а
именно: задължения за топлинна енергия за отопление – 135.99 лева; задължения за
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация – 00.00 лева; задължения за топлинна
енергия за БГВ – 46.58 лева; задължение за мощност – 00.00 лева; всичко – 510.54 лева;
дялово разпределение – 47.25 лева и законна лихва до 22.02.2022 г. – 91.99 лева.
От експертизата се установява, че законната лихва върху главницата, считано от
датата на изпадане на ответника в забава до 22.02.2022 г. общо и помесечно е изчислена от
експертизата с калкулатор „Апис“ в Приложение № 1 към заключението и е отразено в
таблицата в отговора на въпрос № 4 в заключението и възлиза на 91.99 лева, от които
лихвата върху потребена топлинна енергия е 83.69 лева и върху сумите за дялово
разпределение е 8.30 лева.
В съдебно заседание на 21.02.2025 г. при разпита си вещото лице е посочило, че не е
правило оглед на имота и няма как да установи дали има уред в жилището. Посочило е, че
схемата, по която работи дружеството-ищец е текущо се начисляват някакви прогнозни
стойности на потребителите. Когато се пускат изравнителните сметки те се сторнират с
кредитни известия и остават дължимото, за което фирмата за топлинно счетоводство пуска
обща фактура за целия период. За общите части се начислява в дяловото разпределение от
общите части, това е в предпоследната колона в заключението. Посочва, че е изготвил
експертизата на база предоставени документи. Първата обща фактура, по която се
3
претендират сумите по делото е от 31.07.2019 г., като за периода преди това е много трудно
да се каже какво е отчетено.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
По делото е представено заверено копие от констативен/приемо-предавателен
протокол от 17.06.2018 г., от който е видно, че в процесния имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С.
Т.“ № ****, вх. *, ап. *, абонатен № 170566 с абонат Б. И. Б. са демонтирани 5 броя
радиатори. Протоколът е подписан от ответника М. Б. и от служител на третото лице
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
Представено е и заверено копие от талон за пломбиране на водомери № **********
от 09.08.2022 г., от който е видно, че в процесния имот са пломбирани 2 водомера.
Протоколът е подписан от служител на третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД. В
протокола е отбелязан като получател Бойчо И. Б..
Представена е по делото и справка от „Техем Сървисис“ ЕООД за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да
се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.
От събраните по делото доказателства (Молба от Държавна спестовна каса Жилищно
кредитиране относно вписване на законна ипотека, вписана на 25.04.1991 г., том 44, стр. 163
по описа на Народен съд – София, от която е видно, че на Б. И. Б. е отпуснат заем за
жилищно строителство, за обезпечение на който е вписана ипотека върху апартамент * на
етаж * в сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „В. И.“ бл. *** *, вх. * с площ от 89,85 кв. м.;
Удостоверение № ДИ 700-61-1/17.07.2012 г., издадено от Столична Община, от което се
4
установява, че Район „И.“ ж.к. „В. И.“ е с нов административен адрес – гр. С., ж.к. „С. Т.“ и
Удостоверение за наследници изх. № РИЛ24-ДИ11-456/22.11.2024 г., издадено от Столична
Община) може да се обоснове извод, че през процесния период ответниците са били
собственици на Апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. „С. Т.“ бл. ****, вх. *.
Ответниците Д. И. Б. и М. Б. Б., видно от удостоверението са наследници на Б. И. Б., а
именно съпруга и син на последния. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът наследява част
равна на частта на всяко дете, следователно ответниците притежават по ½ идеална част от
процесния имот. Следователно ответниците имат качеството „потребители“ и е налице
валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на топлинна енергия в
собствения им имот.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно
известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила.
Общите условия обвързват ответниците дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага
извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация
София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката.
С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г.
по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.
1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. В случая от представените протокол от общото събрание на етажните собственици,
договор и от представените изравнителни сметки, се установи, че дяловото разпределение е
възложено на третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда
- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите
части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
5
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
В исковата молба ищецът посочва, че съгласно чл. 140, ал. 1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки, които ищецът посочва, че е приложил към исковата молба, в подкрепа
на твърденията си, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота.
От представеното и цитирано по-горе заверено копие от констативен/приемо-
предавателен протокол е видно, че в процесния имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С. Т.“ №
****, вх. *, ап. *, абонатен № 170566 с абонат Б. И. Б. са демонтирани 5 броя радиатори на
17.06.2018 г.
Тъй като по делото безспорно се установява, че радиаторите в имота на ответниците
са били демонтирани, то е видно, че сумите за топлинна енергия не е възможно да се
начислят по действителен разход, както се твърди от ищеца. Съдът приема, че топлинна
енергия за имота не е следвало да се начислява, следователно вземане за нейното заплащане
не е възникнало в полза на ищеца, поради което исковете досежно главницата в общ размер
на 510.54 лева следва да се отхвърлят като неоснователни.
При липса на валидно възникнало главно задължение, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за процесния период.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото писмени
доказателства, в това число протокол от общото събрание на етажните собственици в
процесната сграда, същите са избрали „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение в сградата. С оглед недължимост от ответниците на суми за топлинна
енергия, то не следва да им бъдат начислявани и суми за дялово разпределение, поради
липса на монтирани радиатори в имота за процесния период. С оглед гореизложеното искът
за услугата дялово разпределение следва да се отхвърли като неоснователен.
При липса на валидно възникнало главно задължение, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху исковата сума за дялово разпределение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за процесния период.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат
само ответниците. Същите претендират разноски в размер на по 400.00 лева за всеки един от
тях за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени на ищеца.
Възражението на ищеца за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение не е
основателно, тъй като то е определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
Воден от горното, Съдът
6
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК **********, с адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец" № 23Б против М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „А. К." № *, вх. *, ет. *, ап. * и Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ бл.
*, вх. *, ет. *, ап. *, искове с правно основание чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 422 от ГПК,
във връзка чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД
за признаване за установено, че:
Ответникът М. Б. Б. дължи на ищеца „Топлофикация - София" ЕАД сума в размер на
324.89 лева, от които 255.27 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 41.84 лева – мораторна лихва за
забава от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение 23.62 лева –
главница за периода от м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането и 4.15 лева – лихва за периода от 31.03.2019 г. до
22.02.2022 г.;
Ответникът Д. И. Б. дължи на ищеца „Топлофикация - София" ЕАД сума в размер на
324.89 лева, от които 255.27 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 41.84 лева – мораторна лихва за
забава от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение 23.62 лева –
главница за периода от м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането и 4.15 лева – лихва за периода от 31.03.2019 г. до
22.02.2022 г., като неоснователни.
Осъжда „Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК **********, с адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец" № 23Б да заплати на М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „А.
К." № *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 400.00 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Осъжда „Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК **********, с адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец" № 23Б да заплати на Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„П.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 400.00 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7