Р Е Ш Е Н И Е
№ 144 10.07.2019г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: М.Б.Г.
секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдия Б.Г. гражданско
дело №1276/2018г. по описа на съда
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на А.К.И. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез Т.Д.Н. – пълномощник/ против „С.А.“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.С.С.. Сочи
се, че на 23.08.2017г., страните сключили Договор за аренда на земеделски земи,
съгласно който ищецът предоставил на ответното дружество за временно ползване
собствените си земеделски земи, находящи се в землището на с.Г., община Н.,
област Б., а именно:
1.Поземлен имот с идентификатор 18469.35.203 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г., община Н., област Б.,
одобрени със Заповед РД-18-25/08.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: местност „К." с площ от 6132 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 4, стар идентификатор: *****, номер
по предходен план: 035055, при съседи: 18469.35.204, 18469.35.96, 18469.35.106,
18469.35.120, 18469.35.41.
2.Поземлен имот с идентификатор 18469.31.94 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г., община Н., област Б.,
одобрени със Заповед РД-18-25/08.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: местност „К." с площ от 9174 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 3, стар идентификатор: *****, номер
по предходен план: *****, при съседи:
3.Поземлен
имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Г., община Н., област Б., одобрени със Заповед РД-18-25/08.07.2005г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: местност „А." с
площ от 3912 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, стар
идентификатор: *****, номер по предходен план: *****, при съседи: *****,
*****,******,******,.
4.Поземлен имот с идентификатор *****по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Г., община Н., област Б., одобрени със
Заповед РД-18-25/08.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
поземления имот: местност „П." с площ от 7991 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: 4, стар идентификатор: *****, номер по предходен план: *****,
при съседи: *****, *****,******,******,.
5.Поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Г., община Н., област Б., одобрени със
Заповед РД-18-25/08.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
поземления имот: местност „К.М." с площ от 7787 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 4, стар идентификатор: *****, номер
по предходен план: *****, при съседи: *****, *****,******,******,.
6.Поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Г., община Н., област Б., одобрени със
Заповед РД-18-25/08.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
поземления имот: местност „К." с площ от 9030 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята
при неполивни условия: 3, стар идентификатор: *****, номер по предходен план: *****,
при съседи: *****, *****,******,******,.
Твърди
се, че съгласно раздел II от Договора – „ЦЕНА И НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ“, арендното
плащане било в размер на стойността на 100 кг. пшеница, по средни пазарни цени
за съответната година. След така посочена цена, в раздел ІІ, т.2 отново се
посочвало, че размерът на арендното плащане се определя въз основа на пазарната
поземлена рента и наема на арендувания имот. Добавено е, че плащането се
извършва в първия работен ден след изтичане на периода по „точ.“ (не е
посочено, коя от точките на договора се явява първи ден). Сочи се, че тези
клаузи са неопределяеми и противоречиви, които пораждат съмнение относно
постигнатото съгласие за цена и начин на плащане.
Според
ищеца, наемната цена е съществен елемент от съдържанието на този вид договори и
липсата на уговорена такава е порок, който се отразява на съставомерността на
сделката, не може да бъде санирана и води до нищожност по смисъла на чл.26,
ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че волеизявленията на страните по наемния договор
относно дължимата наемна цена трябва да са обективирани по начин, който не
поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие. В Договора за аренда на
земеделски земи сключен между страните на 23.08.2017год. дължимата наемна цена
била обективирана по начин, който поражда съмнение за постигнатото между тях
съгласие за настъпване на правните последици на същия. И това било така, тъй
като нямало нормативно определени пазарни цени, а дори да се приеме, че
съществува такова понятие, то липсвал начин на формиране на същата - коя страна
определя тази средна пазарна и за кой период.
На
второ място в противоречие с т.1 от раздел II било посочено, че съобразно
раздел ІІ, т.2: „...Размерът на арендното плащане се определя въз основа на
пазарната поземлена цена и наема на арендувания имот...“. Твърди се, че това
допълнение било в противоречие с така определената цена и установявало съмнение
за постигнатото между страните съгласие относно цената. Сочи се, че цената е
неопределяема и поражда спор между страните както по размер, вид и начин на
плащане. За последното следва да се посочи така уговореното по раздел II, т.4;
"...Плащането се извършва в първия работен ден след изтичане на периода по
точка...". И това не е определено. Договорът е сключен на 23.08.2017год.,
посочено е в т.1, че е за пет години и кой е този първи ден, също не е
определен.
С
оглед гореизложеното се твърди, че Договора за аренда на земеделски земи от
23.08.2017год. е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като липсвала
уговорена наемна цена, а това било съществен елемент и се явявал порок, който
се отразява на съставомерността на сделката и не може да бъде санирана. Твърди
се, че нищожен е договора, при който липсва съгласие към момента на сключване
на договора.
Ищецът
сочи, че решил да уреди доброволно отношенията си с ответника, за да му предаде
процесните земеделски имоти предмет на Договора за аренда от 23.08.2017год. За
целта, уведомил ответника, в качеството му на арендатор, че прекратява
Договора, при което и същият изразил съгласие да се подпише Анекс за
прекратяване на договора за аренда при Нотариус Л.Ч.. Съобразно уговореното
между страните, ищецът заявява, че се явил при Нотариуса на 11.07.2018год.,
който заверил положения от него подпис върху Анекса, но ответникът не се явил.
Ищецът сочи, че направил опит да разговаря с ответника по телефона, но не
успял. Впоследствие узнах, че ответникът има имуществени претенции към него. С
оглед на това, ищецът изпратил нотариална покана до арендатора да се яви при
Нотариус Мария Бакърджиева и да заяви какви са претенциите му, както го
уведомил, че от 01.06.2017год. е прекратен сключения между тях Договор за
аренда. Арендаторът не се явил в нотариалната кантора на посочената дата -
09.10.2018год., за което бил съставен констативен протокол.
След
като се уговорили, че този Договор ще се прекрати, ищецът сочи, че ангажирал
техническо лице, което маркирало горепосочените земеделски земи. Ответникът не
спазил уговореното между тях и след като разрушил маркировките, започнал да ползва
земеделските земи и лишил ищеца от възможността да ги ползвам лично и да ги
стопанисва.
Гореизложеното
е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по
отношение на страните, че сключеният между "С.А." ЕООД с ЕИК: ***** и
А.К.И. с ЕГН ********** Договор за аренда на земеделски земи от 23.08.2017г. с
рег.№ ****, том *, акт № *** на Нотариус Л.Ч., вписана под № 600 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие - РС-Н., вписан в акт № **, том *,
вх.рег. № ***/***г. на Службата по вписвания при РС-Н., е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие между страните относно дължимата наемна цена,
както и да осъди ответното дружество
"С.А." да предаде на ищеца
процесните земеделските земи, както и да
му заплати обезщетение в размер на 2000 (две хиляди) лева, за това, че е
лишил ищеца от правото му да ползвам земите си Ищецът сочи, че в зависимост от
посочената стойност от експертизата за това, каква продукция може да се
реализира от земеделските земи, ще увеличи иска си. Представя писмени
доказателства. Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане.
Предявени
са искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД, чл.108 от ЗС и
чл.59, ал.1 от ЗЗД.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който сочи, че исковата молба е допустима, но оспорва същата, като
неоснователна. Заявява, че изложените от ищеца твърдения за нищожност на
договора поради липса на съгласие и поради липса на съгласие относно
уговореното арендно плащане не кореспондират с действителното фактическо
положение. В тази връзка сочи, че от приложените по делото писмени
доказателства, се установява, че ищцецът е собственик на описаните в договора
за аренда земеделски земи по наследство и вследствие на сключен договор за
доброволна делба. Договорът за аренда е сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите и е надлежно вписан в Службата по Вписвания при Районен
Съд- град Н., със срок на действие от 5 /пет/ стопански години. Твърди, че
липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори се
приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на
свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Друг критерий, възприет в съдебната
практика била изключително голямата разлика в престациите. С оглед горното,
ответникът твърди, че в случая за нееквивалентност и в тази връзка за действия
на ответника, злепоставящи и накърняващи интересите на ищеца, не може да се
говори. Сочи, че в процесният договор арендното плащане било уговорено в размер
на 100 /сто/ килограма зърно /на декар/ по средни пазарни цени за съответната
година. При това положение не можело да се говори за неяснота и неопределеност
на арендното плащане или срока на изискуемост на същото, поради и което
ответникът счита, че не е налице несъответствие, което да е явно значително,
нито пък може да се приеме, че е налице нулева престация, или неопроделеност на
престацията или срока за плащане. Представя копие от платежната ведомост за
изплатени аренди плащания.
На
следващо място, ответникът намира за неоснователно и твърденията за нищожност
на договора за аренда поради сключването му без съгласието от страна на ищеца.
В тази връзка на първо място сочи, че ищеца е страна по процесния договор. На
следващо място заявява, че липса на съгласие /воля/ е налице, когато няма две
насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за
един и същ предмет и др. Т.е. при липса на съгласие, като порок на сделката,
бил налице при хипотеза, при която от съдържанието на договорната връзка не
може да се направи извод за съвпадение волите на страните по същественото й съдържание.
Видно от представения договор за аренда, от същия не можело да се направи извод
в тази насока. Между лицата, сочени като страни по него - ищец и ответник, било
постигнато съгласие досежно обекта, предмет на договора и цената /размера на
арендното плащане/, т.е. досежно неговото съществено съдържание.
Твърдението
на ищеца за нищожност на арендния договор от 23.08.2017 година, поради липса на
съгласие било неоснователно на соченото основание в чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договорите по чл.26,
ал.2, предл.2 от ЗЗД било налице в хипотезите на съзнателна липса на воля за
сключването им, което може да се дължи на проявено насилие и принуда за
подписването им, на несъвпадение на насрещните волеизявления и т. н. Когато
липсата на воля не е осъзната, било налице основание за унищожаване на
договора. Твърди се, че договорът за аренда бил подписан от ищеца, същият бил
дееспособен и е могъл лично да извършва валидни правни действия и да разбира
свойството и значението на постъпките си. С оглед на изложеното, неоснователни
били твърденията на ищеца, че процесният договор накърнявал добрите нрави или
поради липса на съгласие относно арендната цена, поради което бил нищожен.
Ответникът сочи, че доколкото цената /или нейното цифрово изражение в килограми
на декар/ дължима от арендатора не удовлетворявала интереса на ищеца и е налице
/според него/ неравностойност на престациите, тъй като е по-ниска от тази,
давана на свободния пазар, в закона била предвидена възможност за евентуално
увеличаване на арендното плащане при съответно спазване на законовите
разпоредби. В тази връзка ответникът моли съда да допусне извършването на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която след като се запознае с
материалите по делото да отговори на въпроса: „Така уговореният размер на
арендно плащане на декар, еквивалентен ли е по размер или ценово уравняване на
уговаряните и разплащани между страни по договори за аренда в същите землища и
съгласно уговаряни цени и аренди плащания за земи от същите категории и
землища, като тези предмет на процесния договор за аренда." За тази цел се
иска вещото лице да извърши и проверка по съществуващи, вписани в АВ договори
за аренда, както и обявените в ОС - Земеделие и след справка в счетоводството
на „СТОИЛОВ - АГРОИНВЕСТ" ЕООД, за размера на извършеното плащане в полза
на ищеца за стопанската 2017- 2018 година".
На
следващо място, ответникът допълва, че ищецът е получил лично полагащото му се
арендно плащане за стопанската 2017-2018 година, като същият нямал каквито и да
е възражения и забележки относно плащането и неговия размер.
По
отношение на представените с исковата молба писмени доказателства ответникът не
оспорва представения договор за доброволна делба, скици и данъчни оценки на
имотите, както и представения констативен нотариален акт за собственост на
имотите. Оспорва представения т.нар. Анекс, като такъв нямащ връзка с предмета
на делото, и от друга страна поради това, че същият не носи подпис на
ответника. Оспорва твърдението на ищеца, че са водили разговори, преговори и
др. подобни за прекратяване на действието на договора за аренда. На следващо
място, моли съда да остави исковата молба без движение, и да укажете на т.нар.
съдебен адресат или на ищеца, да представят пълномощно за конкретно водене на
настоящия процес, образуването и движението на делото, като заявява, че така
представеното е общо пълномощно и не касае и визира конкретни процесуални
действия, свързани с образуване, движение и процесуално представителство по
делото. Предвид гореизложеното, ответникът моли исковата молба да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана, като му бъдат присъдени сторените
в производството разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа изцяло
заявените претенции против ответното дружество. Ангажира съдебно-агрономическа
експертиза.
Процесуалният
представител на ответната страна оспорва исковите претенции и поддържа
подадения от тях писмен отговор на исковата молба. Представя писмени доказателства и ангажира съдебно-икономическа експертиза. Също
претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лица с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон,
съдът прие следното от фактическа и правна страна:
Между страните
няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на
23.08.2017г. между „С.А.“ ЕООД с ЕИК *****, в качеството му на „Арендатор“ и А.К.И.
с ЕГН **********, в качеството му на „Арендодател“, е сключен Договор за аренда
на земеделски земи с нотариална заверка на подписите и вписан в Службата по
вписвания при РС-Н. /л.7-л.9 вкл./, съгласно който ищецът И. се е задължил да
предостави на ответното дружество за временно ползване за срок от ПЕТ стопански
години, считано от 2017г. до 2022г., подробно описаните в договора шест
земеделски имота, негова собственост, срещу задължение на арендатора да извърши
определеното в договора арендно плащане. Съгласно т.ІІ.1 от Договора, арендното
плащане е в размер на стойността на 100 кг пшеница, по средните пазарни цени за
съответната година. Страните са договорили размерът на арендното плащане да се
определя въз основа на пазарната поземлена рента и наема на арендувания имот
/т.ІІ.2/. Същото се дължи за всеки период от една стопанска година /т.ІІ.3/ и
се извръшва в първия работен ден след изтичане на периода по точка /не е
посочено коя – т.ІІ.4/.
Ищецът
твърди, че клаузите, касаещи цената и начина на плащане на договорената между
страните аренда били неопрделяеми и противоречиви, поради което пораждали
съмнение относно постигнатото съгласие между страните по договора за тях.
Според същият, наемната цена е съществен елемент от съдържанието на този вид
договори и липсата на уговорена такава съставлявал порок, който се отразявал на
съставомерността на сделката и водел до нищожност по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Наред с това сочи, че между т.1 и т.2 на раздел ІІ от договора имало
противоречие относно определената цена на арендното плащане, което пораждало
съмнение относно постигнатото между страните съгласие за това. На последно
място заявява, че не бил посочен периода, в който да се извърши арендното
плащане.
Гореизложеното
е мотивирало ищецът да писка от съда да прогласи нищожността на сключения между
страните Договор за аренда от 23.08.2017г., поради липса на съгласие между
страните относно дължимата арендна цена, както и да осъди ответното дружество
да му предаде процесните земеделски земи, както и да му заплати обезщетение в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за това, че е лишило ищецът И. от правото му
да ги ползва.
По
искане на ответната страна по делото е ангажирана съдебна икономическа
експертиза /л.78-л.81 вкл./, вещото лице по която дава заключение, че средната
пазарна цена за един тон пшеница за стопанската 2017г.-2018г. в лева е 304,68
лева или 30,10 лева на кг. При определяне на средната пазарна цена на тон
пшеница вещото лице В. сочи, че е ползвала данните, публикувани от Националния
институт по статистика за стопанската 2017-2018г., в частта им относно
показателите за мека пшеница, каквато се отглежда в района, в които попадат
процесните земеделски земи. С оглед на това и след извършените проучвания, и
изчисления, вещото лице В. е установила, че изплащаната от ответника рента за
стопанската 2017-2018г. в размер на 32 лева на декар, съответстваща на левовата
равностойност на 100 кг пшеница по средни цени за стопанската година,
договорена между страните е аналогична и по-висока от договорените в арендните
договори, вписани в Агенцията по вписвания в гр.Н. и в гр.Поморие. След
проверка в счетоводството по ответното дружество, вещото лице е констатирала,
че на ищецът И., под № 17 от ведомостта, е изплатена сумата от 1409 лева, която
представлява арендното заплащане за ползването на 44,032 дка, т.е. по 32 лева
на дка за стопанската 2017-2018г. /Приложение - л.107/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които
липсва съгласие. Един договор е сключен при липса на съгласие /воля/,
когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без
намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега, но във всеки случай без
съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Липса на съгласие е
налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако
те не се отнасят за един и същ предмет и др. Т.е. при липса на съгласие,
като порок на сделката, са налице хипотезите, при която от
съдържанието на договорна връзка не може да се направи извод за съвпадение
волите на страните по същественото й съдържание. Видно от представения договор
за аренда от 23.08.2017г., от същия не може да се направи извод в тази
насока. Между лицата, сочени като страни по него, е постигнато
съгласие досежно обекта, предмет на договора и цената /размера
на арендното плащане/, т.е. досежно неговото съществено
съдържание. Обстоятелството, че арендното плащане е договорено в земеделска
продукция /стойността на 100 кг пшеница по средни пазарни цени за съответната
стопанска/, а не в пари, каквато възможност е предвидена в чл.8, ал.4 от Закона
за аренда в земеделието /ЗАЗ/, не дава основание да се направи извод, че
договорът е сключен при липса на съгласие.
Неоснователно
е и възражението на ищеца, че е налице неяснота при уговаряне на престацията поради противоречие между т.1 и т.2
на раздел ІІ от договора относно определената цена на арендното плащане. Както
сочи и вещото лице В. пред съда, договореното
между страните арендно плащане е в
размер на 100 кг пшеница на декар, по средни пазарни цени на Националния
институт по статистика на РБългария. Отразеният в т.ІІ.2 от Договора начин
за определяне размера на арендното плащане съответства изцяло на разпоредбата
на чл.8 ал.2 от ЗАЗ, съгласно която
размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена
рента и наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен
в арендуваните движими и недвижими вещи, и също не налага извод за липса на
съгласие между страните относно дължимата арендна цена. Съдът намира за нужно да
отбележи, че разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗАЗ не е от императивен порядък и не
ограничава прокламираната в чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне. Дори да има
повелителен характер, цитираната специална по отношение на общите разпоредби на
ЗЗД правна норма определя една база, въз основа на която се договаря размерът
на арендното плащане. Нормата на чл.8, ал.2
от ЗАЗ подлежи на систематично тълкуване във връзка с чл.16, ал.1 от ЗАЗ,
предвиждащ, че ако след сключването на договора за аренда обстоятелствата, от
които страните са се ръководили при уреждането на отношенията си, се изменят
трайно и това доведе до очевидна несъответствие между поетите от тях
задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като при
непостигане на съгласие в чл.16, ал.5 от ЗЗД е предвидена възможност за
разрешаване на отношенията по исков ред. Логиката на законодателя е тази, че
договорът за аренда е такъв с продължаващо изпълнение и с оглед невъзможността
страните да предвидят отнапред всички евентуални промени на обстоятелствата,
свързани с изпълнението на задълженията по него, както и тези, свързани с
наличието на еквивалентност на дължимите престации,
изменението на договорените веднъж условия да бъде допустимо по общо съгласие
на страните, като разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗАЗ е предвидена като
възможност, гарантираща правата на страните и справедливо уреждане на
отношенията им по съдебен ред в случаите на трайно изменение на
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при сключването на
договора. В настоящият случай ищецът И. не
отрича, че е получил рента за стопанската 2017-2018г. Липсват данни по делото
същият да е направил възражения и забележки относно плащането и неговия размер
при получаването на рентата. Нещо повече, видно от заключението по
съдебно-икономическата експертиза, изплатената на ищецът рента е по-висока от
посочената такава в арендните договори, вписани в Агенцията по вписвания в гр.Н.
и в гр.Поморие. Обстоятелството, че в договора не е посочена конкретна дата, на
която да се извърши плащането също не е основание за прогласяване нищожността
на договора, тъй като както бе посочено по-горе, ищецът е получил плащане за
стопанската 2017-2018г., а и тази клауза също може да бъде уточнена с анекс
между страните.
Предвид
гореизложеното, съдът намира предявения иск с правно основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността
на главната претенция за нищожност на сключения между страните Договор за
аренда на земеделски земи от 23.08.2017г., обосновава неоснователност и на
предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.108 от
ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответното дружество да предаде на
ищеца И. процесните земеделски земи, както и да му заплати обезщетение в размер
на 2000 /две хиляди/ лева за това, че е лишило същия от правото му да ги
ползва, поради което също следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответното
дружество следва да бъдат присъдени заплатените в настоящото производство
разноски общо в размер на 600 /шестстотин/ лева, включващи 300 лева – адвокатско
възнаграждение и 300 лева – възнаграждение за вещо лице В..
Мотивиран
от горното, Н.ският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.И.
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез Т.Д.Н. –
пълномощник/ против „С.А.“ ЕООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
К.С.С., за прогласяване нищожността на Договор
за аренда на земеделски земи от 23.08.2017г. с рег.№ ****, том *, акт № *** на Нотариус Л.Ч., вписана под № 600 в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - РС-Н., вписан в акт №
**, том *, вх.рег. № ***/***г. на Службата по вписвания при РС-Н., на основание
чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, поради
липса на съгласие между страните относно дължимата наемна цена, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.И.
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез Т.Д.Н. –
пълномощник/ против „С.А.“ ЕООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
К.С.С., за осъждане на ответното
дружество "С.А." ЕООД да
предаде на ищеца И. процесните земеделските земи, подробно описани по-горе,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.И.
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез Т.Д.Н. –
пълномощник/ против „С.А.“ ЕООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
К.С.С., за осъждане на ответното
дружество "С.А." ЕООД да заплати
на ищеца И. обезщетение в размер
на 2000 (две хиляди) лева, за това, че е лишил същия от правото му да ползва
земите си, като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** /чрез Т.Д.Н. – пълномощник/ да
заплати на
„С.А.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя К.С.С., сумата общо в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: