№ 7671
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110170641 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск, предявен от А. С. М., ЕГН **********,с адрес в
..., чрез пълномощника му адв. Н. К., АК – София, със служебен адрес в ..., партер, против Д.
Б. К., ЛНЧ **********, с постоянен адрес в ....
Твърди се в исковата молба, че на 27.02.2017 г. между ищеца, като наемодател, и К.
Д.., като наемател, е сключен договор, с който А. М. е предоставил на ответника за временно
и възмездно ползване следния недвижим имот: ..., на шести и седми етаж, с обща площ
208.03 кв.м., състоящ се от: първо ниво: съгласно нотариален акт 107.64 кв.м. (нето площ
86.58 кв.м.), състоящо се от: входно преддверие, дневна с трапезарна част, отделна кухня,
спалня, баня с тоалетна, тоалетна за гости и мокро помещение, тераса (38.98 кв.м.) и
складово помещение към терасата (6.09 кв.м.); второ ниво: съгласно нотариален акт - 55.32
кв.м. (нето площ - 56.06. кв.м.), състоящо се от: въздух към дневната, галерия и спалня.
Договорът за наем е сключен за срок от четири години, а уговорената наемна цена е в размер
на 699 евро, платима до пето число на месеца. Ползването върху имота е предадено на
наемателя в деня на подписването на договора за наем.
Ищецът сочи, че наемателят не е заплатил дължимата наемна цена за месеците от
юни 2020 г. до февруари 2021 г. Освен това, към датата на която е освободил имота –
17.03.2021 г., Д. К. дължи и следните суми за реж. разноски за имота: 378,00 лева за разходи
„общи нужди“ за поддръжка на общите части на жилищната сграда за 2020 г. и за м. януари
и месец февруари 2021 г.; сумата 332,84 лева за сметки за вода към „Софийска вода“ АД;
сумата 3 310,63 лв. за сметки за отопление на апартамента към „Топлофикация“ ЕАД и
сумата от 246,72 лв. за сметки за ел. енергия към „ЧЕЗ Електро България“ АД. Горните суми
са заплатени от наемодателя А. М..
Ищецът сочи, че през 2020 г. наемателят К. Д.. е напуснал Република България, а
наетият имот се е ползвал от сина му – ответника Д. К.. На 01.02.2021 г. между ищеца и
ответника е подписано споразумение, с което Д. К. се е задължил да заплати на ищеца
всички задължения, възникнало по договора за наем. На 22.02.2021 г. ответникът е заплатил
сумата от 2 041,86 евро. На 17.03.2021 г. ответникът е освободил имота и е подписано ново
1
споразумение, с което ответникът се е задължил да заплати в срок до 31.03.2021 г. остатъкът
от дължимите наеми за месеците септември, октомври, ноември и декември 2020 г. и януари
и февруари 2021 г. в размер на 4 250 евро и реж.те разноски в размер на следните суми:
сумата от 378,00 лева за 2020 г. и за м. Януари и Февруари 2021 г. за разходи „общи нужди“
за поддръжка на общите части на жилищната сграда; сумата от 332,84 лева за сметки за вода
към „Софийска вода“ АД; в) сумата 3 310,63 лева за сметки за отопление на апартамента
към „Топлофикация“ ЕАД и сумата 246,72 лева за сметки за ел. енергия към „ЧЕЗ Електро
България“ АД. Ответникът не е изпълнил задължението си нито в срока по споразумението,
нито към датата на подаване на исковата молба, независимо от отправената към него
писмена покана, получен на 24.06.2021 г.
Като излага горните факти, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да му
заплати следните суми: сумата от 4 250 евро – наемна цена за периода от месец септември
2020 г. до месец февруари 2021 г. включително, сумата от 378,00 лева за 2020 г. и за м.
Януари и Февруари 2021 г. за разходи „общи нужди“ за поддръжка на общите части на
жилищната сграда; сумата от 332,84 лева за сметки за вода към „Софийска вода“ АД; сумата
3 310,63 лева за сметки за отопление на апартамента към „Топлофикация“ ЕАД и сумата
246,72 лева за сметки за ел. енергия към „ЧЕЗ Електро България“ АД, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства.
В съдебно заседание А. М., чрез процесуални си представител, поддържа предявените
искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор, с който да изрази становище
по предявените искове и/или да ангажира доказателства.
Ответникът не се явява и не изпраща представител и в откритото съдебно заседание.
Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на А. М. да отправи
искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение
от 18.06.2024 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на
неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239
ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за
отговор и в първото съдебно заседание, след като двукратно - с разпореждане № 120139 от
06.12.2022 г. и с определение № 12780 от 24.03.2024 г., изрично са указани неблагоприятните
последици от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно
заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.
От друга страна, предявените от А. М. осъдителни искове, чийто предмет са вземания
на ищеца за заплащане на наемна цена, реж. разноски и общи нужди за наетия имот и
обезщетение за забава, са допустими и вероятно основателни с оглед заявените в исковата
молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.
Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум
претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано физическо лице
против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието
на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за
надлежното упражняване на право на иск.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че
между ищеца и К. Чарлс Д.. (баща на ответника) е сключен договор за наем от 27.02.2017 г.
следния недвижим имот: ..., на шести и седми етаж, с обща площ 208.03 кв.м., състоящ се от:
първо ниво: съгласно нотариален акт 107.64 кв.м. (нето площ 86.58 кв.м.), състоящо се от:
входно преддверие, дневна с трапезарна част, отделна кухня, спалня, баня с тоалетна,
2
тоалетна за гости и мокро помещение, тераса (38.98 кв.м.) и складово помещение към
терасата (6.09 кв.м.); второ ниво: съгласно нотариален акт - 55.32 кв.м. (нето площ - 56.06.
кв.м.), състоящо се от: въздух към дневната, галерия и спалня. На 01.02.2021 г. между ищеца
и ответника е подписано споразумение, с което ответникът Д. К. (който е ползвал наетия
имот) се е задължил да заплати на ищеца всички задължения, възникнали по наемното
правоотношение – наем и разходи за имота, които наемодателят се е задължил да са в негова
тежест. Въз основа на така посочено споразумение, с което се уреждат правоотношенията,
възниканли въз основа на наемното правоотношение, за ответника е възникнало
задължението за заплащането на претендираните парични суми. По тези съображения, съдът
приема, че приложените към исковата молба писмени доказателства установяват
съществуването на задължението на ответника. Горното мотивира съда да приеме, че
предявените осъдителни искове са вероятно основателни.
Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и
материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят
приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт
не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на А. М. трябва да бъде
уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност,
основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на производството, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищаца разноски за заплащане на
държавни такси, разходи за превод и адвокатски хонорар в общ размер на 2 074,83 лв. (две
хиляди седемдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки).
Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЛНЧ **********, с постоянен адрес в ... да заплати на А. С. М.,
ЕГН **********, с адрес в ... следните суми, дължими въз основа на договор за наем от
27.02.2017 г. и споразумение от 22.02.2021 г.: а) сумата от 4 250 евро (четири хиляди
двеста и петдесет евро) – наемна цена за периода от месец септември 2020 г. до месец
февруари 2021 г. включително, б) сумата от 378 лева (триста седемдесет и осем лева) -
разходи „общи нужди“ за поддръжка на общите части на жилищната сграда за 2020 г. и за м.
Януари и Февруари 2021 г., в) сумата от 332,84 лева (триста тридесет и два лева и
осемдесет и четири стотинки) – неплатени сметки за вода към „Софийска вода“ АД за
периода от месец юни 2020 г. до месец април 2021 г., г) сумата от 3 310,60 лева (три хиляди
триста и десет лева и шестдесет стотинки) – неплатени сметки за отопление на
апартамента към „Топлофикация“ ЕАД за периода от месец януари 2020 г. до месец ноември
2020 г. и д) сумата от 246,72 лева (двеста четиридесет и шест лева и седемдесет и две
стотинки) – неплатени сметки за ел. енергия към „ЧЕЗ Електро България“ АД, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЛНЧ **********, с постоянен адрес в ... да заплати на А. С. М.,
ЕГН **********,с адрес в ... сумата от 2 074,83 лв. (две хиляди седемдесет и четири лева и
осемдесет и три стотинки) – разноски в първоинстанционното производство за заплащане на
държавна такса, разходи за превод и адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4