№ 196
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000490 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК, след възобновяване на производството съгласно
чл.230 ГПК с определение №250 от 28.04.2025г.
С определение №790/29.11.2022г. по посоченото възз.дело е докладвана въззивна
жалба на А. Н. Н., ЕГН **********, чрез адв.Б. Е. против решение № 201/28.06.2021 г. на
Окръжен съд – Варна, постановено по т.д.№1140/2020г., в осъдителната част, с която
въззивникът е осъден да заплати на „Банка ДСК“АД /по искове с правно основание чл.430
ТЗ/ следните суми, дължими по Договор за жилищен ипотечен кредит от 26.09.2007г., а
именно: сумата от 289 361.54 лв., представляваща главница по договора, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска на 09.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 88 657.17лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата за периода 01.08.2017г. до 08.10.2020г.; сумата от 892.30 лв.,
представляваща такса застраховка за периода 2017г. до 2020г.; сумата от 877.03 лв.,
представляваща такса за подновяване на срока на ипотека; сума в размер на 15 715.27 лв. -
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК, както и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 100 лв.,
представляваща дължим депозит за изплащане възнаграждение на вещо лице, на основание
чл.77 от ГПК.
С въззивната жалба решението на първата инстанция се обжалва в осъдителните му
части, поради което предмет на въззивното производство са единствено претенциите за
главницата в размер на 289 361.54 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
изплащане на задължението; сумата от 88 657.17 лева, представляващи законна лихва за
забава върху главницата, за периода от 01.08.2017г. до 08.10.2020г.; сумата от 892.30 лева –
такса застраховка за периода от 2017г. до 2020г. и сумата от 877.03 лева – такса за
подновяване вписването на ипотеката, ведно с разноските. В останалата част, предявените от
1
банката искове за възнаградителна лихва за периода от 20.04.2012г. до 02.04.2017г.;
обезщетение за забава по т.20.1 от ОУ към договора за периода от 21.04.12г. до 02.04.17г.; за
част от законната лихва за забава върху главницата за периода от 03.04.2017г. до 31.07.17г.; за
такса изискуемост; за таксите за управление на кредита за периода от 26.09.2010г. до
26.09.2017г. както и за таксите за застраховка за периода 2011г. до 2016г. вкл., исковете са
отхвърлени и в тази част решението по т.дело №1140/2020г. на ВОС е влязло в законна сила.
В жалбата си въззивникът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и
необоснованост. Оспорват се изводите на съда за течене на погасителна давност относно
процесните вземания. Инвокират се подробни съображения в подкрепа на твърденията, че
вземанията на банката са изцяло погасени по давност и в обжалваната част. Твърди се, че
между страните не е налице подписан погасителен план, а представеният по делото
документ, в действителност е разпечатка от софтуерен калкулатор, използван от банките за
изчисляване на месечните вноски и лихвите съобразно параметрите на конкретния договор
за кредит. Счита, че обжалваното решение на съда следва да се обезсили на основание
чл.126 ГПК, а евентуално моли за отмяната му в обжалваната част; претендира разноските.
В срока по чл.263 ГПК Банка ДСК ЕАД оспорва основателността на въззивната жалба.
Претендира потвърждаване на обжалваната част от съдебното решение, с което длъжникът е
бил осъден да заплати на кредитодателя Банка ДСК ЕАД задълженията, основани на
договор за жилищен ипотечен кредит от 2007г. Банката поддържа, че надлежно е обявила
предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, на 03.04.2017г. като последното
плащане е било извършено на 04.01.2011г. Аргументирани са основанията за липса на
изтекла погасителна давност относно осъдителните претенции и предходно водените между
страните дела. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част ведно с
присъждане на разноските.
Във въззивното производство няма промяна в процесуалните позиции на страните като
в съдебно заседание се явява представил на въззиваемата страна ю.к.Д., която поддържа
становището на банката за неоснователност на обжалването. Претендира се
ю.к.възнаграждение. Въззивникът очевидно поддържа жалбата си. По искането му за отвод
на целия съдебен състав, направено след приключване на устните състезания, съдът се е
произнесъл с отделно определение, с което искането по чл.22, т.6 ГПК, е счетено за
неоснователно.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, в предмета на въззивното производство намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въз основа на направено с жалбата доказателствено искане въззивният съд е изискал
справка за висящото към този момент т.дело №476/2021г. на ВОС, образувано след
изпращане по подсъдност на гр.дело №2064/2021г. на СГС, за което се твърди, че е свързано
с настоящото и го предхожда по време. /във връзка с аргумент за приложението на чл.126
ГПК/ С протоколно определение рег.№27/17.01.2023г. по настоящото дело съдът след
преценка на тези обстоятелства както и междувременно постановено решение по свързаното
т.дело №476/2021г. на ВОС – решение рег.№527/18.11.2022г., е спрял настоящото ВТД
№490/22г. на АС-Варна до приключване на спора по т.дело №476/2021г. на ОС-Варна.
С решение по ВТД №146/2023г. на АС-Варна, постановеното от ВОС решение по ТД
№476/21г. е било частично отменено за сумата от 264 251.25 лева – главница по договор за
жилищен ипотечен кредит с Банка ДСК ЕАД, като е прието, че отрицателният
установителен иск на кредитополучателя за тази сума е неоснователен. Потвърдено е било
решението за отричане вземане на банката по договора за кредит до размера от 25 110.30
лева – част от главница по кредита в размер на 289 361.55 лева, като погасено по давност. С
определение №1273/25.04.2025г. по КТД №1715/2023г. на Първо т.о. на ВКС, постановеното
2
въззивно решение на АС-Варна по т.дело №146/2023г. не е допуснато до касационно
обжалване. Поради изложеното, обусловеното дело по осъдителните искове на банката по
чл.430 ТЗ е възобновено с определение от 28.04.2025г. /л.122/
Предмет на производството пред първата инстанция са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ за вземания на банката – кредитодател от
длъжник по договор за жилищен ипотечен кредит, представляващи главница, ведно със
законна лихва от предявяване на иска на 09.10.20г. до окончателното изплащане; договорна
лихва; обезщетение за забава по т.20.1 от ОУ от договора за кредит; законна лихва; такса
управление; такса застраховка на ипотекирания имот, такса за подновяване на ипотека и
такса изискуемост, на основание чл.430 ТЗ. Исковите претенции на банката са основани на
неизпълнение задълженията на ответника по договора за жилищен ипотечен кредит от
26.09.2007г. и твърдения, че този договор не е обслужван от 2011г., поради което банката е
упражнила правото си да обяви същия за предсрочно изискуем с връчено лично на
длъжника уведомление по чл.60 от ЗКИ, на 03.04.2017г. чрез нотариус Л.Г. Всяка от
претенциите по кредита е обоснована с посочване на конкретен текст от договора или
Общите условия към него. Претендира се осъждане на кредитополучателя да заплати всички
падежирали до датата на предсрочната изискуемост както и предсрочно изискуеми суми,
ведно със законните лихви за забава върху същите, на основание чл.430 ТЗ.
В отговор, депозиран в срок, длъжникът по договора за кредит А. Н. Н. оспорва
исковата молба като възразява, че вземанията на банката, са погасени по давност. Твърди, че
банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита още на 07.02.2011г., но по
образуваното т.дело №464/2014г. на ВОС исковете с правно основание чл.422 вр.чл.417 ГПК,
са били отхвърлени поради липса на настъпила предсрочна изискуемост. Твърди, че е узнал
за тази заповед за незабавно изпълнение с връчената му покана за доброволно изпълнение от
ЧСИ Н.Д, на 30.01.2014г., а евентуално с връчване на исковата молба по делото – през м. май
2014г. Дори да се приеме, че длъжникът бил уведомен през 2017г., то отново било налице
погасяване на падежиралите вноски и лихвите по договора за кредит с изтичането съответно
на пет -за главницата, и три години от падежа им, за лихвите. Твърди, че не разполага с
погасителен план, приложение към договора, поради което договорът бил нищожен – в
противоречие с ЗПК, а освен това липсата на план затруднявало изпълнението на договора.
Оспорва плащането на застрахователните премии от страна на кредитодателя, тъй като
липсвали доказателства за това. Оспорва начисляването на такса за подновяване на
ипотеката съгласно т.17.2 от ОУ към договора за кредит като възразява, че никъде не е
упоменато, че тази такса за подновяване се дължи от кредитополучателя. Счита, че дължими
от него са единствено таксите за учредяване и заличаване на ипотека. Твърди че не е
запознат и не е подписвал Тарифата на банката за дължимите по договора такси.
Претендира отхвърляне изцяло на претенциите на банката.
Преюдициалният спор по т.дело №476/21г. на ВОС, което е приобщено към
настоящото, касае едновременно предявен от длъжника отрицателен установителен иск
срещу Банка ДСК ЕАД /на 11.08.2020г./ за недължимост единствено на главницата по
договора за кредит, който иск е бил отхвърлен за част от предявения размер, посочен в
обжалваното осъдително решение. С влязлото в сила решение по т.дело №476/2021г. на
ВОС, е отменено първоинстанционното решение за недължимост на сумата от 264 251.25
лева, представляваща част от общо отричаната дължима главница в размер на 289 361.55
лева, по договор за кредит от 26.09.2007г., като съдът е приел, че длъжникът А. Н. Н. не
дължи на Банка ДСК ЕАД сумата от 25 110.30 лева, явяваща се погасена по давност разлика
между сумата от 289 361.55 лева и установената като дължима /непогасена част/ в размер на
264 251.25 лева.
При преценка редовността на жалбата и допустимостта на производството съдът
констатира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез редовно упълномощен
3
процесуален представител на ответника, в преклузивния срок и при интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Въпросът за допустимостта на водените две паралелни производства /по чл.124 ГПК от
длъжника и по чл.430 ТЗ от банката/ е разрешен по задължителен начин с определение
№211/23.05.2022г. по к.ч.т.дело №940/2022г. на Първо отделение на ТК на ВКС, с което е
прието, че отводът за висящ правен спор по чл.126 ГПК е основателен само при наличие на
пълен субективен и обективен идентитет между делата. Липсва обективен идентитет, когато
предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на
второто дело. В този случай е налице условие за спиране на производството на обусловеното
дело на основание чл.229, т.4 ГПК. Именно поради тази причина с потвърдено от ВКС по
к.ч.т.дело №608/2023г. на Второ т.о., определение от 17.01.2023г. въззивният състав по
настоящото дело е спрял същото до окончателно приключване на спора по т.дело
№476/2021г. на ОС-Варна. Останалите въпроси от въззивното производство са изяснени и
обсъдени в постановеното по делото определение №790/29.11.2022г. и определение
№250/28.04.2025г. по въззивното дело. Както бе посочено по-горе, решението
№182/30.05.2023г. по в.т.дело №146/2023г. на ВнАС не е допуснато до касационно
обжалване и е влязло в сила, поради което е задължително по отношение на разрешения с
него правен въпрос за част от настоящия предмет, а именно – по отношение на непогасената
главница по договора за кредит.
Решението на първата инстанция се обжалва частично – единствено в осъдителната му
част, посочена по-горе. Относно отхвърлените осъдителни претенции на Банка ДСК ЕАД,
основани на договора за жилищен ипотечен кредит, решението е влязло в законна сила като
разрешените в тази част въпроси се ползват със силата на пресъдено нещо.
Обжалваните уважени искове на кредитодателя Банка ДСК ЕАД се основават на
договор за жилищен ипотечен кредит от 26.09.2007г., сключен между „Банка ДСК“ АД, ЕИК
********* и А. Н. Н., ЕГН **********, по силата на който банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 315 490лв. със срок на издължаване 300 месеца.
Възнаградителната лихва e уговорена на 5.59% за първите три години, а за останалия период
- 8.29%, които лихвени проценти не се променят и са приложими за целия срок на договора.
За обезпечаване вземанията на банката, кредитополучателят учредява договорна ипотека
върху недвижим имот, представляващ Ателие №2 с площ от 93.40кв.м., находящ се в
гр.Варна, П П, местност С. По отношение на кредитното правоотношение приложими са
клаузите на договора и Общи условия на Банка ДСК за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити както и Тарифата за таксите по жилищни и ипотечни кредити, които са
подписани от кредитополучателя. По същите не са правени възражения от
кредитополучателя до изпадането му в забава, като съдът съобразява, че е било налице
изпълнение на договора до 2011г.
Предмет на настоящото производство са само част от вземанията на кредитодателя,
основани на договора за кредит, поради което въззивният съд обсъжда по-долу единствено
относимите към тези претенции клаузи от договора и ОУ към него.
Съгласно приложения договор, банката е предоставила, а насрещната страна А. Н. е
усвоил ипотечен кредит в размер на 315 490 лева за покупка на жилище. Към договора е
подписан погасителен план, видно от който е предвидено погасяването на кредита на 300
погасителни /анюитетни/ вноски, считано от датата на усвояване на 03.10.2007г., като във
всяка вноска е включена освен част от главницата и договорна лихва, съобразно
4
договорените лихвени проценти от първоначално от 5.59% за първите три години, а за
останалия период – 8.29%.
Съгласно т.27 от договора, при кредити, обезпечени с ипотека, с подписване на
договора кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение на задължението му за
подновяване на имуществена застраховка на обезпечението и плащане на застрахователни
премии, кредиторът да извърши тези действия за сметка на кредитополучателя като
служебно събере платените суми от разплащателната сметка по договора. Съгласно ОУ за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити /т.20/, т.17.2 и т.17.3, кредитополучателят е
длъжен да поднови обезпечението преди изтичане на срока му както и да понесе дължимите
във връзка с подновяването държавни, нотариални и други такси. В т.8 от договора е
посочен обектът на обезпечаване задължението по договора, чрез вписване на договорна
ипотека върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – ателие №2 в тяло Б на втори
етаж на масивна жилищна сграда в УПИ II -2535Б в кв.11 по плана на гр.Варна, П П с площ
на апартамента от 93.40 кв.м., ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху терена, ведно с 1/6 ид.част от подземен гараж с маневрено хале в
сутеренния етаж на сградата с площ от 138.73 кв.м., ведно с правото на ползване на
паркомясто №4. Тези задължения на кредитополучателя са обективирани и в т.13 от
приложение №3 към договора – Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити.
Към договора е приложена и Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити,
предмет на производството, в която са предвидени такси за застраховка и такса за
подновяване срока на ипотеката върху предмета на обезпечението /л.25-26/
Съгласно приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги на
банката -кредитодател, поради значителна забава в изплащане на погасителните вноски по
плана към договора /от 3049 дни/, банката е обявила лично на кредитополучателя
предсрочната изискуемост на кредита, на 03.04.2017г. Твърди се, че към този момент
непогасени са били 60 бр. вноски, на обща стойност /главница и лихви/ от 146 553.60 лева,
считано от 20.04.2012г. до 20.03.2017г. Съгласно същото извлечение /на л.36 -37/, дължимата
главница възлиза на 289 361 лева, която се формира от 22 518.00 лева просрочена до
20.03.2017г. главница както и предсрочно изискуема, в размер на 266 843.54 лева.
С нот.акт № ХХХ, том трети, рег.№ХХХХ, дело №499 от 02.10.2007г.
кредитополучателят А. Н. Н. е учредил в полза на банката договорна ипотека върху своя
съсобствен със съпругата му Е Н.а, недвижим имот.
По делото е представена молба от кредитодателя Банка ДСК ЕАД с нот. заверка на
подписа на подателя рег.№4613/26.09.2017г. на нотариус М.Т, до СВп за подновяване
вписването на договорна ипотека, на основание чл.172 ЗЗД, от 27.09.2017г., по която е била
заплатена държавна такса в размер на 157.75 лева. /л.44/ С уточняваща молба банката е
представила и извлечение от банкова сметка, от която е видно, че в полза на нотариус М.Т
Банка ДСК ЕАД е заплатила нот.такса по договор за кредит, в общ размер от 877.03 лева.
/л.78/
Установено е сключването на застраховка „Пожар и други щети на имущество“ по
полица №8300019920010956 от кредитополучателя А. Н. Н. върху посочен като
обезпечение по договора за кредит, недвижим имот, при Групама застраховане ЕАД, в полза
на кредитора Банка ДСК ЕАД. Ищецът е представил по делото издадени от
застрахователното дружество сертификати към полици за периоди 2013-2014г.; 2014-2015г.;
2015-2016г.; 2016-2017г.; 2017 – 2018г.; 2018- 2019г.; 2019 – 2020г., съотв. застрахователна
полица за периода 2020 – 2021г. Във всеки от посочените сертификати/полици са посочени
дължимите по размер застрахователни премии, които банката твърди да е заплатила вместо
длъжника по договора.
По делото е установено и личното връчване на кредитополучателя на нотариална
покана на нотариус Л.Г, рег.№116 в НК, с която Банка ДСК ЕАД е обявила на същия
5
предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит от 26.09.2007г., на
03.04.2017г. срещу разписка №41, също приложена по делото. /л.59 и сл./
От приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.173 и сл./ се установява,
че по кредита ищецът е заплатил сумата от 60 382.12 лева, считано от 03.10.2007г. до
04.01.2011г., като платената главница възлиза на 16 248.70 лева. Вещото лице Станчев
посочва, че плащанията по договора са извършвани от самото начало със забава като
последното извършено плащане е от 04.01.2011г. Промените в размера на вноските се
дължат на закрепеното в договора изменение на договорения лихвен процент след 2010г. от
5.59% на 8.29%. Налице са просрочени вноски, считано от 20.02.2011г. до обявената
предсрочна изискуемост на 03.04.2017г. /60 бр. вноски/ в общ размер на главницата от
22 518 лева и лихви в размер на 124 931.32 лева, съответно наказателни лихви от 3 420.72
лева. Вещото лице е установило, че и след първоначално обявената предсрочна изискуемост
на 07.02.11г., банката е върнала кредита в редовност, като е обявила нова предсрочна
изискуемост на 03.04.2017г. Според вещото лице, в приложение №1 към ССЕ са посочени
отделните задължения по договора за кредит, както следва: 289 361.54 лева главница, от
която падежирала към обявената предсрочна изискуемост - 22 517.97 лева, а непадежирала и
предсрочно изискуема – 266 843.57 лева. От тази главница е била сторнирана падежирала в
периода 2010 – 2012г. /съответно е сторнирана и начислената в същия период договорна
лихва от дължимата такава в размер на 124 931.32 лева. Дължимото обезщетение за забава
от 2011г. до 2017г. възлиза на сумата от 3 420.72 лева, а съобразно по-краткия срок, посочен
в исковата молба – от 21.04.12 до 03.04.2017г. – обезщетението възлиза на 2 278.81 лева.
Съобразно т.9 от ССЕ, до датата на подаване на исковата молба по т.дело №1140/2020г. на
09.10.2020г., обезщетението за забава върху главницата възлиза на общо сумата от 103 286
лева. В заключението, в т.10 са посочени неплатените от длъжника по кредита такси и
застрахователни премии, съответно в размер на 1 662.03 лева такси, от които такси за
управление на кредита - 665 лева за периода от 2010г. до 2020г., такса изискуемост от 120
лева /към 2017г./ и такса за подновяване на ипотеката в размер на 877.03 лева /към
26.09.2017г./ Същевременно неплатени са и застрахователни премии за периода от
28.09.2011г. до 20.09.2020г. в общ размер от 1 657.72 лева. /на л.180/
Съгласно заключението, от справка на БНБ ЦКР се установява, че процесният кредит
не е бил отписан за периода от 2012г. до 2017г. и е бил активен. Въз основа на тази справка
вещото лице посочва, че задължението по процесния кредит не е било отписано, но е било
провизирано от банката като загуба.
Въз основа на горната фактическа установеност въззивният състав прави следните
правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.430 ТЗ, от кредитодател срещу
кредитополучателя по договор за жилищен ипотечен кредит от 26.09.2007г. Не се спори, че
сумата по кредита е била действително усвоена от страна на длъжника като това
обстоятелство е прието за безспорно в открито съдебно заседание пред първата инстанция с
възприемане за окончателен доклада по спора.
По същество ответникът -длъжник по договора, не е въвеждал възражения за
неравноправност и потребителска защита както и такива, които касаят съдържанието и
естеството на правоотношението. Възраженията му са ограничени единствено до твърдения
за погасяване на вземането на банката по давност, считано от датата на първата обявена
предсрочна изискуемост на 07.02.2011г., евентуално от май 2014г. /с връчване на исковата
молба по първоначално образуваното производство с правно основание чл.422 ГПК, по
което исковете са били отхвърлени поради липса на обявена предсрочна изискуемост на
длъжника/. Длъжникът А. Н. не въвежда твърдения за погасяване на вземанията чрез
плащане или по друг начин и в хода на производството. Същевременно, независимо от
качеството „потребител“ на кредитополучателя по арг. от пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и
6
служебното задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора
съгласно чл.7, ал.3 ГПК, с оглед предмета на настоящото производство съдът не намира
основание да преразглежда валидността на договора и неговите клаузи. От външна страна
договорът не разкрива признаци на нищожност и/или несъответствие с действащите към
момента на сключването му разпоредби от ЗКИ /приложим по спора закон, тъй като Закона
за потребителския кредит в редакцията му преди изменението бр.59/2016г. и Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители, които дават специална закрила на
потребителите на кредитни услуги и уреждат правила за прозрачност и яснота при
предоставяне на кредити на потребители и задължение за предоставяне на преддоговорна
информация, са приети след сключване на процесния договор от септември 2007г./, извън
прогласената нищожност на клаузи от договора с решението по гр.дело №9178/2017г. на
ВРС, ГО, влязло в законна сила на 17.04.2018г.
Предмет на въззивното производство са единствено вземанията на ищеца за
главницата, законната лихва върху нея от обявяване на предсрочната изискуемост
01.08.2017г. до предявяване на иска на 08.10.2020г., както и таксите за застраховка, за
периода 2017г. – 2020г. и за подновяване на ипотеката. Съдът е обвързан и от прогласената с
решение по гр.дело №9178/2017г., по иск на кредитополучателя Н., за установяване
нищожността на клаузи от процесния договор за кредит, по отношение на обективираните в
т.9.1, т.9.4 и т.25.3 от Общите условия към същия, клаузи. /препис от решението, влязло в
законна сила на 17.04.2018г., е приложен на л.89 по т.д.1113/2017г. на ВОС, приложение към
настоящото/
Не се спори и се установява от приложената нотариална покана, цитирана по-горе, че
длъжникът е лично уведомен за обявяване предсрочната изискуемост на задълженията,
произтичащи от договора за кредит, на 03.04.2017г. Към този момент безспорно е налице и
другият елемент за упражняване потестативното право на банката да промени договора като
отнеме преимуществото на разсроченото му погасяване. С Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/13 г. ОСГТК на ВКС по въпроса за настъпване на
предсрочната изискуемост на договор за банков кредит се приема, че в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били
налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. В случая,
обявената по-рано от кредитополучателя предсрочна изискуемост е била обезсилена от
преклудиращата сила на решението по в.т.дело №464/2014г. на ВОС /л.160 по делото/ и
настоящия спор се развива въз основа на нови материални предпоставки, а именно обявена
на 03.04.2017г. предсрочна изискуемост, след която кредитът не е бил отнасян в редовност.
/така ССЕ/ Поради това и доводите на въззивника, че давността тече от 2011г. /07.02.2011г./,
съответно от 2014г., са неоснователни.
Съгласно приетата и неоспорена ССЕ се установява, че забава в плащането на
погасителните вноски по кредита е налице още от началото на действието му, а след януари
2011г. плащането е било преустановено. Не се установяват извършени от длъжника
погасявания по договора както след първоначалното обявяване на изискуемостта през
7
2011г., вкл. по образуваното пред ЧСИ Н.Д изп.производство, така и до настоящия момент.
/и липсват въведени възражения в този смисъл/ Поради изложеното, към обявената отново
предсрочна изискуемост през април 2017г., са били налице предпоставките на т.20.2 от
Общите условия към договора за кредит, като обявяването е породило трансформиращия си
ефект да направи целия договор предсрочно изискуем. Банката е изпълнила редовно
изискванията на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В цялото първоинстанционно производство, а така и с въззивната жалба длъжникът
поставя правния въпрос относно теченето на погасителна давност за задълженията по
договора при безспорност, че длъжникът не е заплащал нищо след януари 2011г. до
обявената предсрочна изискуемост през април 2017г. и до подаване на исковата молба на
09.10.2020г.
С влязло в сила решение по ВТД №146/2023г. на АС -Варна /по т.дело №476/2021г. на
ВОС/, по предявения отрицателен установителен иск на длъжника срещу банката за липса
на задължение за главницата по договора, в размер на 289 361.54 лева, съдът е приел, че не
се дължи главница в размер на 25 110.30 лева, представляваща сума, падежирала до
03.10.2015г., но дължима е разликата от 264 251.25 лева. Тъй като предмет на обуславящото
дело е единствено главницата по договора за кредит, направените в него възражения и
доводи, съдът вече е обсъдил като същите се обхващат от преклудиращата сила на влязлия в
сила съдебен акт.
Съгласно Тълкувателно решение №3/21.11.2024г. по т.дело №3/2023г. на ОСГТК на
ВКС, при уговорено погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за
вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост. С обявяването й на 03.04.2017г., всички погасителни вноски за главница по
кредита, които не са падежирали до този момент, стават изискуеми като за тях започва да
тече петгодишна погасителна давност. От този момент до подаване на исковата молба на
09.10.2020г., същите не се явяват погасени по давност, тъй като не е изтекъл петгодишният
давностен срок. Погасени по давност обаче се явяват вноските падежирали преди обявената
предсрочна изискуемост, с изтичането на пет години от падежа им, който съгласно договора
е на 20 число на месеца. /вж. т.2 и т.6 от договора на л.9 по делото/ Съобразно исковата
претенция на банката, същата е претендирала падежирали главници, считано от
20.04.2012г./вж. л.5 от исковата молба и петитум както и приложеното извлечение от
счетоводните книги на банката на л.36/ Към датата на обявената предсрочна изискуемост на
03.04.2017г. тези главници не са погасени по давност, но част от тях са погасени към датата
на завеждане на исковата молба на 09.10.2020г. Погасени по давност ще се явят вноските с
падежи преди 08.10.2015г., т.е. всички дължими в периода 20.04.12г. до 08.10.2015г. Тъй като
се касае за главница, която е била предмет на производството по т.дело №464/2014г. на ВОС
/по което е постановено и решението по в.т.дело №72/2016г. на ВнАС/, то на основание
чл.115, б.“ж“ ЗЗД, давност не тече докато трае процеса относно вземането, т.е. давност не е
текла до приключване и на това производството – 28.06.2016г. Съгласно ТР №3/2016г. на
ОСГТК на ВКС, ТР №3/2019г., давностният срок спира да тече при настъпване на
изчерпателно изброени в закона обстоятелства. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД давност не
тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Срокът на погасителната давност
спира да тече от деня на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба до влизане в
сила на съдебния акт, с който исковото производство приключва, съгласно правилата на
чл.296 ГПК. Съобразно чл.116, б.“б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иска, но
само ако същият бъде уважен. В този случай изтеклият срок на погасителната давност се
заличава и започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна. Ако обаче, както е в
случая по в.т.дело №72/2016г. на ВнАС, исковете са отхвърлени, то тогава давността не се
8
смята за прекъсната, а единствено спряла да тече. Срокът на давността не тече, докато трае
съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира чрез посоченото основание
и заявения петитум. За разликата давността не спира и не прекъсва. Действително, по това
дело предмет е била и главницата по кредита, но само частта от нея, падежираща до момента
на предявяването му през 2014г.
Дори съдът да не отчете спрялата да тече давност за част от вземането за главницата,
отново до предявяване на настоящия иск, погасителната давност за падежиралите след
08.10.2015г. главници не е изтекла. Както е приел съдът и по обуславящото в.т.дело
№146/2023г., приложено към настоящото, с подадената на 09.10.2020г. искова молба по
чл.430 ТЗ за вземанията на банката въз основа договора за кредит, теченето на давността за
цялото вземане /обявено за изискуемо през април 2017г./ е прекъсната и спира да тече докато
трае настоящия съдебен процес и до приключване на спора, на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника, че давността
е започнала да тече от по-ранен момент, а именно, считано от обявената още през 2011г.
предсрочна изискуемост, а евентуално през 2014г. с връчване на ПДИ по изпълнителното
дело или с връчване на преписа от исковата молба по чл.422 ГПК. Съдът възприема, че след
влизане в сила на решението по последното дело – т.дело №464/2014г. на ВОС, кредитът е
бил преобразуван в редовен и банката отново е обявила същият за предсрочно изискуем, но
този път с връчване надлежно на длъжника обявлението за това съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ и
т.18 от ТР №4/2013г. Ищецът по настоящия спор изрично е въвел това обстоятелство като
нововъзникнал факт с правно значение. Съгласно решение №52/19.02.2025г. по к.т.дело
№1674/2023г. на Второ т.о. на ВКС, предявен осъдителен иск относно вземане, чиято
изискуемост не е настъпила, е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Отхвърлянето му на
това основание не е пречка той да бъде предявен отново с позоваване на новонастъпил /след
приключване устните състезания по делото/ факт /настъпила изискуемост/, доколкото със
сила на пресъдено нещо в предходното производство не се отрича спорното право, а
неговата изискуемост. В този смисъл са разрешенията по т. д. № 2195/19 г. на І т. о. на ВКС и
по т. д. № 2278/2019 г. на І т. о. на ВКС. Според приетото в решение №60102/06.10.2021 г. по
т. д. № 1922/2020 г. на І т. о. на ВКС, във всички случаи съдът, при последващо разглеждане
на делото, е длъжен, като съобрази силата на пресъдено нещо от предходното производство,
с чието влязло в сила съдебно решение е отречено вземането на кредитора по договор за
кредит да е обявено за предсрочно изискуемо, да приеме, че изискуемостта не е настъпила
преди датата на приключването на устните състезания по него и е недопустимо, с оглед
разпоредбата на чл. 297 ГПК, при новия иск със същото правно основание и позоваване на
обявена след влизане в сила на решението по предходното дело предсрочна изискуемост на
същия кредит, последната да се счете за доведена до знанието на длъжника с връчване на
препис от подадената по предходното дело искова молба, съдържаща твърдение за отнемане
преимуществото на срока. Въз основа на горното съдът възприема, че тъй като новата
предсрочна изискуемост на кредитното задължение е обявена на длъжника след
стабилизиране на решението по иска с правно основание чл.422 ГПК /отхвърлен/, то
правото на банката да се позове на нов правнорелевантен факт не е преклудирано от силата
на пресъдено нещо по предходния процес.
По отношение размера на дължимата главница, след приспадане на погасената по
давност, съдът е обвързан от обективните предели на влязлото в сила решение по в.т.дело
№146 по описа за 2023г. на ВнАС, което се базира на приложения по делото погасителен
план към договора, досежно главниците. Съгласно Приложение №1 към ССЕ, дължимата
главница по договора възлиза към датата на исковата молба на 304 610.24 лева, като след
приспадане на платената главница в размер на 16 248.70 лева, задължението за главницата
остава в размер на 289 361.54 лева. С обуславящото решение по горното дело съдът е приел
за дължима главницата до размера от 264 251.25 лева, след редуциране на погасената по
давност част до м.октомври 2015г. В настоящия процес не са ангажирани други
9
доказателства, с които да се опровергава размера на задължението за главница, изчислен по
в.т.дело №146/2023г. на ВнАС.
С оглед на изложеното, решението на първата инстанция следва да бъде отменено за
разликата над 264 251.25 лева до 289 361.54 лева и искът отхвърлен в тази му част като
погасен по давност. Върху тази сума се дължи и претендираната законна лихва за забава от
подаване на исковата молба на 09.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на законните лихви за забава, ищецът претендира същите за периода от
21.04.2012г. до 02.04.2017г. в размер на 3 420.72 лева; и за периода от обявената предсрочна
изискуемост 03.04.2017г. до предявяване на иска на 09.10.2020г., при отчитане клаузите на
чл.3 и чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците(обн.
ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020г.) - в размер на 101 444.88 лева. Съгласно т.9
от заключението на ССЕ /л.179/, за посочения период от обявяване на предсрочната
изискуемост до предявяване на исковата молба по настоящия спор, обезщетението за забава
в размер на законната лихва възлиза на сумата от 103 286 лева, изчислени при дължима
главница в размер на 289 361.54 лева. Предмет на въззивното производство е обаче
единствено уважената претенция за законна лихва, считано от 03.04.2017г. до предявяване на
иска на 09.10.2020г., не и тази по т.20.1 от Общите условия към договора, която
представлява сложна лихва /неустойка/, състояща се от договорна лихва увеличена с
наказателна надбавка от 3% пункта. Същевременно, съгласно т.21 от същите ОУ, при
отнасяне на кредита в просрочие, кредиторът може да претендира и уговорената в т.20.2 по -
обременяваща лихва, при която наказателната надбавка е 10 процентни пункта. Независимо
от изложеното, доколкото тази лихва /по т.20.1 от ОУ/ не е предмет на въззивното
производство и претенцията за нея е била отхвърлена с влязлото в сила решение на първата
инстанция, съдът дължи преценка единствено по основателността на искането за законна
лихва, считано от обявяване предсрочната изискуемост до предявяване на иска по чл.430 ТЗ.
Безспорно, на основание цит. по-горе Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по ТД
№3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Съобразно това,
в полза на банката се дължат законните лихви, изчислени върху главницата, считано от
03.04.2017г. до предявяване на иска на 09.10.2020г. върху непогасената част от главницата,
при отчитане спрялата да тече давност за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. по време на
обявеното извънредно положение. /Решение № 50106 от 15.03.2024 г. на ВКС по т. д. №
1857/2022 г., II т. о., ТК/ Поради изложеното, при съответни аритметични изчисления и
електронен калкулатор, погасени по давност са лихвите за периода преди октомври 2017г.
поради изтекла тригодишна давност за тях, на основание чл.111, б.“в ЗЗД, или дължат се
лихви с най-ранна дата след 09.10.2017г. Същите съдът изчислява в периодите от
09.10.2017г. до 13.03.2020г. и от 21.05.20г. до 09.10.2020г. в размер на 75 532 лева /75 531.83
лева/ върху дължима главница от 264 251.25 лева. Поради изложеното, решението на
първата инстанция над този размер до 88 657.17 лева, следва да бъде отменено и искът
отхвърлен.
По отношение на дължимите застрахователни премии съдът намира, че решението на
окръжният съд следва да бъде потвърдено. Същите съдът намира, че се подчиняват на
режима на периодичните плащания по см.на чл.111, б.“в“ ЗЗД, поради което част от тях,
дължими за периода преди октомври 2017г., са погасени по давност. Съдът намира иска за
доказан предвид представените по делото извлечение от сметка на банката и сертификати
към застрахователни полици, подновявани всяка година до 2021г. вкл. /на л.46 и сл. по
делото/ Същевременно, съгласно договора, кредитополучателя с подписването му е приел и
действащите към договора Общи условия на банката /приложени по делото на л.18 и сл./,
10
съгласно които за негова сметка са дължимите премии за застраховане на имуществото –
обект на обезпечение с ползващо се лице кредитодателят. /вж.т.13.4, 13.5, 13.6 и т.13.7 и т.27
от ОУ/ Искът е основателен за сумата от 892.30 лева, считано от 2017г. до предявяване на
иска през 2020г. В тази част решението на ВОС подлежи на потвърждаване.
По отношение на таксата за подновяване вписването на ипотеката, доколкото същото
не е периодично и се установява заплащането му от страна на банката съгласно извлечение
към 25.09.2017г. /на л.78/, ценено от съда заедно с приложена молба на кредитодателя към
СВп за подновяване вписването на договорна ипотека по договора за кредит от 26.09.2007г.,
съгласно чл.172 от ЗЗД, с нот.заверка на подписа на нотариус М.Т, рег.№4613/26.09.2017г. и
вписване акт №182, том втори, нот.преписка №79 от 27.09.2017г. Съгласно ОУ към договора,
тези такси също са за сметка на кредитополучателя. Поради изложеното, искът се явява
основателен до размера на платеното от банката през 2017г. – на 25.09.2017г. в размер на
877.03 лева. Решението на първата инстанция подлежи на потвърждаване и в тази част.
Поради частично съвпадение на правните изводи, решението на окръжния съд следва
да бъде отменено в частите по отношение на главницата и законните лихви върху нея до
предявяване на иска. В останалите обжалвани части решението следва да бъде потвърдено
вкл. с препращане и към направените от първата инстанция правни изводи съгласно чл.272
ГПК.
Поради този правен резултат, разноски се следват и на двете страни съобразно
установените като сторени в производството и съотношението на уважена към отхвърлена
част. В полза на въззиваемата страна Банка ДСК ЕАД, доколкото се претендира единствено
ю.к.възнаграждение, съдът намира, че с оглед преобладаваща уважена част от исковите
претенции, съотв. неуважена въззивна жалба, същото следва да бъде присъдено в размер от
300 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК. В полза на въззивника се следва единствено
съответна на уважената част от въззивната му жалба, част от заплатена държавна такса във
въззивното производство в размер на 7 611 лева, или сумата от 1 598.31 лева, на основание
чл.78, ал.3 ГПК. Не са представени други доказателства за заплатени разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение на пълномощника адв.Е., а същият е направил отказ от
пълномощие пред последното заседание по делото.
Съобразно крайния резултат, следва да бъдат променени дължими разноски и за
първоинстанционното производство, а именно: дължимите от ответника на ищеца разноски
съобразно уважената част от исковете за първата инстанция следва да бъдат намалени до
14 185 лева /14 184.9980..лева/, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, а банката дължи на
ответника по спора над присъдените му вече 4 396.95 лева допълнителна част от разноските
до сумата от 5 635 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Съобразно изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №201/28.06.2021г., постановено по т.дело №1140/2020г. на ВОС,
ТО, в частите, в които А. Н. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на БАНКА ДСК ЕАД,
ЕИК ********* следните суми, дължими по договор за жилищен ипотечен кредит, сключен
на 26.09.2007г., а именно за главницата по договора над размера от 264 251.25 лева до
претендираните 289 361.54 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска на
09.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението както и за обезщетението за
забавено изпълнение, изчислено върху главницата, за периода от 03.04.2017г. до 09.10.2020г.,
за разликата над 75 532 лева до претендираните 101 444.88 лева, както и в частта по
разноските, които ответникът е осъден да заплати на Банка ДСК ЕАД, единствено за
разликата над 14 185 лева до присъдените 15 715.27 лева, като вместо това ПОСТАНОВИ:
11
ОТХВЪРЛЯ иска на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, София срещу А. Н. Н., ЕГН
********** от гр.Варна, за осъждане на ответника да заплати на основание чл.430 ТЗ
задължение за главница по договор за жилищен ипотечен кредит от 26.09.2007г., обявен за
предсрочно изискуем, за разликата над 264 251.25 лева до претендираните 289 361.54 лева,
ведно със законните лихви от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението както и иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва върху главницата по договора, за периода от
03.04.2017г. до 09.10.2020г., за разликата над 75 532 лева до присъдените 88 657.17 лева,
като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение №201/28.06.2021г., постановено по т.дело №1140/2020г. на
ВОС, ТО, в останалите обжалвани части, в които А. Н. Н., ЕГН ********** е осъден да
заплати на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, главница по договор за жилищен ипотечен
кредит от 26.09.2007г. до размера от 264 251.25 лева, обявена за предсрочно изискуема през
април 2017г., ведно със законната лихва от предявяване на иска по чл.430 ТЗ на 09.10.2020г.
до окончателното изплащане на задължението; обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение върху главницата, в размер на законната лихва, считано от 03.04.2017г.
до 09.10.2020г. до размера от 75 532 лева; сумата от 892.30 лева, представляващи заплатени
застрахователни премии за периода 2017г. до 2020г. и сумата 877.03 лева, такса за
подновяване вписването на ипотеката върху имот – обезпечение по договора за кредит, а
така и в частта за разноските, които А. Н. Н. е осъден да заплати на Банка ДСК ЕАД, до
размера от 14 185 лева за първоинстанционното производство съгласно чл.78, ал.1 ГПК.
В останалата /отхвърлителна/част решението на ВОС не е било обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА БАНКА ДСК ЕАД да заплати на А. Н. Н., ЕГН **********, съответна на
уважената част от заплатената във въззивното производство държавна такса по въззивната
жалба, а именно сумата от 1 598.31 лева както и допълнителна част от сторени от ответника
разноски в първоинстанционното производство /общо 16 100 лева/, за разликата над 4 396.95
лева до 5 635 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК
*********, разноските за въззивното производство в размер на 300 лева
ю.к.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12