Р Е
Ш Е Н
И Е №169
Град
Несебър, 29.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело № 1046 по описа за 2018г. на Несебърският районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.318 и сл. и чл.286, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от М.М.М.-Д. –
заместник председател на съвета на директорите, и Ж.П.С.– изпълнителен член на
съвета на директорите, твърди, че ответникът Е.Х.Ю. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: к.к. С.Б., общеж. Л.*, етаж *, ап.**, е клиент на ищцовото
дружество с клиентски номер ********* във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление, находящ се в к.к. С.Б., общеж. Л.**, ет.*, с ИТН
******. Ответникът е длъжен съгласно чл.11, т.1 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД да заплаща задълженията си,
свързани със снабдяването с електрическа енергия и по начините, определени в
чл.18, ал.1 и ал.2 от Общите условия. Той обаче не е изпълнил задълженията си
да заплати сумите, дължими за консумираната
ел. енергия в изпълнение на задълженията си за доставената му от ищеца в
обекта на потребление електроенергия през периода от 09.09.2015г.
до 08.11.2015г., през който той е бил собственик на обекта, в размер на 114,54
лева, а поради забава в плащанията дължи и мораторна
лихва в общ размер на 28,39 лева за периода от 17.11.2015г. до 14.05.2018г. За
дължимите суми ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 и сл. от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№ 471/2018г. по описа на Несебърския
районен съд. По това дело съдът е уважил искането на заявителя – ищец по
настоящото дело – и е издал заповед за изпълнение за сумата в общ размер на
142,93 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че е предявил настоящия иск в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК. За всяко едно от отделните вземания през претендирания период ищецът твърди, че е издавал фактури за
сумите по тях. Прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да
признае съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника, които са
предмет на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение, а
именно сумата в размер на 114,54 лева, представляваща стойността на
консумираната от ответника електрическа енергия и начислената цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода от 09.09.2015г. до
08.11.2015г. в посочения обект, сумата в размер на 28,39 лева, представляваща
общ размер на мораторната лихва върху отделните
вземания, начислена общо за периода от 17.11.2015г. до 14.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски в размер на 175 лева. Претендира
разноски и в настоящото производство.
Отговор на исковата молба е подаден
от особения представител на ответника, който оспорва иска като неоснователен с
довода, че на 16.11.2015г. ответникът Е.Х.Ю. и Я.Х.Р.са продали недвижимия имот
– обект на потребление, на друго лице.
С влязло в сила определение от
08.03.2019г. съдът е оставил без уважение искането на особения представител на
ответника за привличане на Я.Х.Р.като трето лице-помагач на страната на
ответника.
Ищцовото
дружество се представлява в съдебно заседание от упълномощен адвокат, който
заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен като
основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът не
се явява и не се представлява.
Особеният представител на ответника представя писмени доказателства в подкрепа
на твърденията си, и въз основа на които изразява становище, че през процесния период ответникът е притежавал 1/2 идеална част
от имота, поради което или не следва да заплаща претендираната
от ищеца сума, или дължи част от нея съобразно правото му на собственост.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2003г., обективиран
в нотариален акт № 73, том V, рег.№ 3038, дело № 815/2003г. на нотариус С.А.с
рег.№ *** на НК и район на действие Несебърския районен съд, Х.Я.Р.с ЕГН **********
е закупил следния недвижим имот, представляващ Апартамент № ** на площ от 37,88
кв.м., находящ се на трети етаж в сградата на
общежитие „Л.“, изградена в к.к. С.Б., община
Несебър, в УПИ * – общ. (*****), квартал **** по плана на С.Б. – З., целият на
площ от 1115 кв.м., като продавания апартамент се намира на трети етаж на
общежитието, ведно с 11,565 кв.м. от общите части на сградата и 10.015 % от
правото на строеж. Той е притежавал апартамента до смъртта му на 06.07.2005г.,
когато собствеността на основание наследство по закон е преминала в патримониума на неговите низходящи Я.Х.Р.и ответника Е.Х.Ю.,
като на основание чл.5, ал.1 от Закона за наследството, всеки от двамата е
придобил по 1/2 (една втора) идеална част от недвижимия имот.
Съгласно
издадена от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД фактура № ****** /
25.10.2015г., Е.Х.Ю. с клиентски № *********, му дължи сумата в размер на 44,88
лева с включен ДДС, представляваща цената на потребена
през периода от 09.09.2015г. до 08.10.2015г.
електрическа енергия в обект на потребление ИТН № ******, находящ
се на адрес к.к. С.Б., общежитие „Л.“, апартамент № **,
която сума е следвало да бъде заплатена в срок до 16.11.2015г.; съгласно
издадена от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД фактура № ****** /
25.11.2015г., Е.Х.Ю. с клиентски № *********, му дължи сумата в размер на 69,66
лева с включен ДДС, представляваща цената на потребена
през периода от 09.10.2015г. до 08.11.2015г. електрическа енергия в обект на
потребление ИТН № ******, находящ се на адрес к.к. С.Б., общежитие „Л.“, апартамент № 34, която сума е
следвало да бъде заплатена в срок до 15.12.2015г.
След края на отчетния период по
двете фактури, а именно на 13.11.2015г. Я.Х.Р.и ответника Е.Х.Ю. са продали на
трето лице гореописания недвижим имот – обект на потребление на ел. енергия – с
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 122, том ХІІ, рег.№ 14421, дело № 2183/2015г. на нотариус С.А.с рег.№ 208
на НК и район на действие Несебърския районен съд.
В заключението по изготвената
съдебно техническа експертиза вещото лице е посочило, че през процесния период от 09.09.2015г.
до 08.11.2015г. е доставена електрическа енергия до обект: к.к. С.Б., общежитие „Л.“ № 34, етаж 3, с ИТН ******, с
клиентски номер *********, като показанията на средството за търговско
измерване – електромер № *********, монтиран на 03.10.2014г., който е отчитал
електрическата енергия на обекта, през този период е отчел ел. енергия в
следните количества: на 08.10.2015г. – 173 кВтч
дневна тарифа и 81 кВтч нощна тарифа, и на
08.11.2015г. – 254 кВтч дневна тарифа и 151 кВтч нощна тарифа. Електромерът е отчитан с помощта на
терминал с оптична глава, която се поставя на определено място на СТИ, а
данните се прехвърлят автоматично в терминала. Това става без намеса на
отчетник и без външна намеса. Така се елиминира възможността за човешка грешка при
сваляне на данните. Отчетените количества електрическа енергия напълно съвпадат
с фактурираните такива. СТИ е произведено през 2013г., монтирано е на
03.10.2014г., следователно е било ново с необходимите стикери и знаци, с
отчетено съответствие СЕ М13, с фабрична пломба на производител. Фабричната
пломба е гаранция, че СТИ отговаря напълно на изискванията на закона за
измерванията. Процесният електромер е еднофазен и в
Списъка за определяне на периодичността на последващи
проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приет със Заповед № А-333 на Председателя на Държавната агенция на метрологичен
и технически надзор от 29.05.2014г., е в точка 25 – Електромери – еднофазни с
периодичност на проверките шест години. Следователно последваща
метрологична проверка трябва да бъде извършена през 2019г.
От заключението от извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура № ******
/ 25.10.2015г. за сумата в размер на 44,88 лева и фактура № ****** /
25.11.2015г. на стойност 69,99 лева са отчетоводени
редовно в счетоводството на ищцовото дружество,
съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти. Осчетоводени са като вземане по дебита на счетоводна сметка 411
„Вземания от клиенти“, с аналитична партида Е.Х.Ю.. Начислен е приход по
кредита на сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“, а ДДС е начислен по
кредита на сметка 4532002 „Начислен данък за продажбите“. Единичните
ценообразуващи показатели за фактура № ****** / 25.11.2015г. се определят с
решение № Ц 27/31.07.2015г. и Решение № Ц 35/01.11.2015г. на КЕВР, като цената
на ел. енергията се променя два пъти, съществуват два ценови периода. За
отчетен период 09.10.2015г. – 31.10.2015г. единичната цена за консумираната ел.
енергия за дневна тарифа е по 0,12430 лв./квтч, а за
нощна тарифа – 0,05052 лв./квтч. За отчетен период
01.11.2015г. – 08.11.2015г. единичната цена за консумираната ел. енергия за
дневна тарифа е по 0,12445 лв./квтч, а за нощна
тарифа – 0,05067 лв./квтч. Компонентите, които
допълнително формират стойността на фактурата, са: Балансиране на енергийната
система за снабдяване (не се променя) – 0,00223; Балансиране на енергийната
система за разпределение (не се променя) – 0,00010; Пренос през
електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение – променя се от
0,03055 лв./квтч, на 0,03043 лв./квтч;
Цена за пренос и достъп през/до електропреносната
мрежа – променя се от 0,00856 лв./квтч, на 0,00853
лв./квтч; Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа – 0,00503 лева. Цената за достъп се формира на
база на заявената и предоставена от клиента мощност и не зависи от консумацията
на електроенергия. Изчислява се като предоставената за обекта мощност в kW (киловата) се умножава по броя на дните
от отчетния период, след което се умножават и по одобрената от КЕВР цена за
достъп от 0,00503 лв./квтч. Дължимата цена за
консумираната ел. енергия и достъп до мрежата е изчислена правилно по двете
фактури и съобразно Решение Ц 27 / 31.07.2015г. и Решение № Ц 35 / 01.11.2015г.
на КЕВР.
След като сумите по тези две
фактури не са били заплатени, ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 16.05.2018г., въз основа на
което е било образувано ч.гр.д.№ 471/2018г. по описа на Несебърския районен
съд. Като е намерил, че заявлението е редовно, съдът е издал Заповед № 233 от
17.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на
която длъжникът Е.Х.Ю. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, общеж. Л.*, етаж 3, ап.34, следва да заплати на „Е.Б.Е.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., сумата от 114,54 лева, представляваща
неизплатено задължение за доставена и консумирана електрическа енергия за
периода от 09.09.2015г. до 08.11.2015г. за обект на
потребление: ИТН ******, в С.Б., общежитие Л., етаж 3, ап.34, която е
предоставена по партидата на Е.Х.Ю. с клиентски номер *********; сумата от 28,39
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 17.11.2015г.
до 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 75 лева,
представляваща разноски за платени държавни такси и юристконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания, че има право
да предяви установителен иск за вземането си за сумите
по заповедта за изпълнение в едномесечен срок. Съобщението за това е получено
от заявителя на 01.10.2018г., който в същия този срок е изпълнил указанията на
съда и е предявил иска си, въз основа на който е образувано настоящото
производство.
Въз основа на така приетото за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК установителен
иск е допустим.
За да установи съществуването
на съдебно предявеното вземане, ищецът следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване, че е доставил до имота, находящ
се в к.к. С.Б., общежитие Л., етаж *, ап.**,
количество електрическа енергия, както и стойността на тази доставена и
консумирана в обекта на потребление електрическа енергия и че тя е в претендирания размер. Според настоящия състав такова
доказване бе проведено посредством представените от ищеца писмени доказателства
– издадени фактури в рамките на процесния период,
справка за количеството на доставената ел. енергия в електроснабдения
обект, както и от приетите заключения на съдебно техническата и на съдебно
счетоводната експертизи.
Безспорно по делото е
установено, че както към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към датата на предявяване на
настоящия установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на електрическа енергия и
предоставените мрежови услуги през периода от 09.09.2015г.
до 08.11.2015г. за обекта в к.к. С.Б., общежитие Л.,
етаж 3, ап.34, както и че за потребената ел. енергия
и ползваните мрежови услуги са издадени фактура № ****** / 25.10.2015г. за
сумата в размер на 44,88 лева с включен ДДС, и фактура № ****** / 25.11.2015г.
за сумата в размер на 69,66 лева с включен ДДС, които суми правилно за отразени
като дължими, и чиято изискуемост е била настъпила към подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.
За облигационните отношения
между страните относно доставката на ел. енергия приложим е Закона за
енергетиката (ЗЕ) (обн., ДВ, бр.107/09.12.2003г.). С
изменение на Закона за енергетиката в сила от 17.07.2012г. е отменена
разпоредбата на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съгласно която потребител на енергия или
природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот. До посоченото изменение на нормативната уредба, облигационната връзка
между потребителя и електроснабдителното дружество възниква по силата на
закона. Съгласно действащата към процесния период
законова рамка, страни по сделките с електрическа енергия са крайният снабдител
и крайният клиент. Нормата на § 1, т.27г от ДР на ЗЕ предвижда, че краен клиент
е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване. По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е направил
искане за откриване на партида след изменение на нормативната уредба, поради
което следва да се приеме, че облигационната връзка е възникнала по отменения
ред.
С оглед приетото, че ответникът
е съсобственик на процесния имот, същият има
качеството на потребител на електрическа енергия. През исковия период между
страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на
електрическа енергия (арг. чл.92 от ЗЕ) и ответникът
е купувач на такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения
по Закона за енергетиката (ЗЕ) и е обвързан от клаузите на Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ АД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008г.
Относно отговорността на
ответника Е.Х.Ю. за заплащане на фактурираната ел. енергия, потребена
в имота, следва да се отбележи и вземе предвид, че този имот през процесния период е представлявал съсобствена
вещ между ответника Ю. и неговия брат Яким Харизанов Ралинов,
които са придобили собствеността на основание наследство по закон и са го
притежавали в съсобственост, при равни квоти от правото на собственост на
основание чл.5, ал.1 от Закона за наследството. В тази връзка следва да се
приеме, че ответникът е титуляр на правото на собственост върху половината от
имота в к.к. С.Б., а именно върху 1/2 идеална част от
него. Предвид на това той следва да отговаря за консумираната в съсобствения имот ел. енергия наред с другия съсобственик в
имота при условията на разделност и съответно дела му
в съсобствеността.
Съгласно чл.13, ал.7 от Общите
условия „Когато в един обект има няколко лица с право да бъдат Клиенти,
заявлението за присъединяване се подава при условията на чл.6, ал.3“, а съгласно
чл.6, ал.3 „В случаите, когато правата на Клиента се притежават от няколко
лица, то те се упражняват от всички тях заедно или чрез пълномощник“. В чл.6,
ал.2 от Общите условия пък са уредени хипотези, при които собственик или
ползвател носят солидарна отговорност за заплащане на задълженията към ЕВН ЕС,
но настоящата не попада под обсега на разпоредбата, тъй като ответникът Е.Ю. и
брат му Яким Ралинов са били съсобственици на
жилището, в което е доставена ел. енергия през претендирания
период. Следователно те отговарят разделно за заплащане на задълженията по 1/2
част от тях, съразмерно на притежаваната от тях идеална част от имота.
Обстоятелството, че е открита
партида на името на единия съсобственик, не изключва отговорността на другия
съсобственик за заплащане на припадащия се дял от тежестите на вещта. В
посочения смисъл е съдебната практика – Решение № 35/21.02.2014г. по гр.д.№
3184/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. С оглед изложеното съсобственика отговаря за консумативните
разноски съобразно притежавания дял в съсобствеността. По делото не са
ангажирани доказателства Е.Ю. да е поел задължение да заплаща всички дължими за
съсобствения имот консумативни разходи, поради което
съобразно общите правила, уреждащи договора за продажба на електрическа
енергия, другият съсобственик има качеството краен клиент и е в договорна
връзка с електроснабдителното дружество. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3
от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
на притежаваната от него част от съсобствеността. Разходите за заплащане на
доставена електрическа енергия представляват тежест по смисъла на чл.30, ал.3
от ЗС.
При предявен от кредитора
срещу един от съсобствениците облигационен иск за задължение за консумативни
разходи, свързани с ползването на съсобствения имот
(какъвто е и в случая установителният иск за
задължение за доставена електроенергия за битови нужди), останалите
съсобственици не са необходими другари в процеса. Това е така, защото материалноправното положение на съсобствениците в тези
случаи не е еднакво – съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки от тях отговаря за
задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността.
Следователно ответникът Е.Х.Ю. в качеството си на потребител на ел.
енергия е длъжник по вземане на ищеца за цена на предоставена в рамките на
периода от 09.09.2015г. до 08.11.2015г. ел. енергия
за сумата в размер на 57,27 лева
(половината от 114,54 лева). В тежест на ответника Е.Х.Ю. е да установи
извършването на погашение чрез плащане или друг способ на така възникналия
дълг, чийто адресат е той. Такива доказателства не са ангажирани по делото, а
напротив, вещото лице по съдебно счетоводната експертиза недвусмислено е
констатирало при проверката си в счетоводството на ищеца, че плащане по
издадените в рамките на процесния период фактури не е
осъществено, нито от ответника, нито от трето лице.
Предвид изложеното главният иск е
частично основателен за сумата в размер на 57,27 лева за периода от 09.09.2015г. до 08.11.2015г. и като такъв следва да се уважи,
а за разликата до пълния му предявен размер от 114,54 лева с оглед неговата
недоказаност следва да се отхвърли.
С
оглед неизпълнеието на главното задължение и неговия
срочен характер (чл.18 и сл. от
Общите условия на ДПЕЕ на „Е.Б.Е.“ АД), ответникът Е.Х.Ю. дължи лихва за
забавата върху отделните периодични вземания за сумите по издадените фактури от
момента на тяхната изискуемост, съответно от 17.11.2015г. и от 16.12.2015г., до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.05.2018г. По този начин
върху главницата от 22,44 лева – половината от сумата по първата фактура – мораторната лихва за периода от 17.11.2015г. до
14.05.2018г. е в размер на 5,69 лева, а върху
главницата от 34,83 лева – половината от сумата по първата фактура – мораторната лихва за периода от 16.12.2015г. до
14.05.2018г. е в размер на 8,53 лева. За
разликата над уважения до пълния размер на претендираната
ищеца мораторна лихва претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Направените от ищеца разноски по настоящото дело са общо в размер на 825
лева, включващи платена държавна такса в размер на 75 лева, възнаграждение за
особен представител на ответника в размер на 300 лева, възнаграждение за вещи
лица по двете съдебни експертизи общо в размер на 450 лева. В полза на ищеца на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъди половината от тази обща сума,
или сумата в размер на 412,50 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден
да му заплати.
По въпроса за разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив, съгласно разясненията, дадени
в Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г., т.12
на ОСГТК. Присъдените разноски са в размер на 75 лева, включващи платена държавна такса в размер на
25 лева и юристконсултско възнаграждение. По горните
съображения в полза на ищеца следва да бъдат присъдени половината от тях, а
именно сумата в размер на 37,50 лева, като за разликата над този размер до претендирания такъв от 175 лева, претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Ответникът не е направил разноски в съдебно заседание и след като
заплащане на такива не се претендират, съдът не следва да се произнася по
присъждане на такива разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения, Несебърският
районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Х.Ю. С егн
**********, постоянен и настоящ адрес: ***, общежитие Л.*, етаж 3, ап.34, ЧЕ
ДЪЛЖИ на “Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.М.М.-Д. – заместник-председател
на съвета на директорите, и Ж.П.С.– изпълнителен член на съвета на директорите,
сумата в размер на 57,27 лв. (петдесет и седем лева и 27
ст.), представляваща част (половината) от стойността на
консумираната през периода от 09.09.2015г. до
08.11.2015г. от обекта на потребителя с ИТН ******, находащ
се в к.к. С.Б., общ. “Л.”, етаж 3, ап.34, в общ
размер на 114,54 лева с включен ДДС, за която са издадени фактура № ****** /
25.10.2015г. на стойност 44,88 лева и отчетен период 09.09.2015г.
– 08.10.2015г., с падеж 16.11.2015г., и фактура № ****** / 25.11.2015г. на
стойност 69,66 лева и отчетен период 09.10.2015г. – 08.11.2015г., с падеж
15.12.2015г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от
16.05.2018г. до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 14,22 лв. (четиринадесет лева и 22 ст.),
представляваща общ размер на мораторната лихва върху
дължимата главница, включваща мораторна лихва от 5,69
лева, начислена за периода от 17.11.2015г. до 14.05.2018г. върху главницата от
22,44 лева, и мораторна лихва от 8,53 лева, начислена
за периода от 16.12.2015г. до 14.05.2018г. върху главницата от 34,83 лева, за
които суми е издадена Заповед № 233 от 17.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№
471/2018г. по описа на Несебърския районен съд, като за разликата над уважения
до пълния претендиран размер на главницата от 114,54
лева и за разликата над уважения до пълния претендиран
размер на мораторната лихва от 28,39 лева, ОТХВЪРЛЯ
исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.Х.Ю. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, общежитие Л.*, етаж 3, ап.34, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.Е.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.М.М.-Д. – заместник-председател на съвета на директорите, и
Ж.П.С.– изпълнителен член на съвета на директорите, сумата в размер на 412,50 лв. (четиристотин и дванадесет лева
и 50 ст.), представляваща част от направените по настоящото дело разноски,
като за разликата над уважения до пълния размер на разноските от 825 лева, ОТХВЪРЛЯ
претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.Х.Ю. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, общежитие Л.*, етаж 3, ап.34, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.Е.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.М.М.-Д. – заместник-председател на съвета на директорите, и
Ж.П.С.– изпълнителен член на съвета на директорите, сумата в размер на 37,50 лв. (тридесет и седем лева 50 ст.),
представляваща половината от присъдените в заповедно производство разноски,
като за разликата над уважения до пълния претендиран
размер от 175 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: