Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 529/28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №498/2019г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63, ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №216 от 10.09.2019г.,
постановено по НАХД №485/2019г., Районен съд Враца е изменил Наказателно
постановление №06-001110 от 16.11.2016г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Враца, с което на ЕТ „Л*** -И.Б.“ гр.В*** на основание чл.416, ал.5
Кодекс на труда (КТ) във вр. с чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер 2000 (две хиляди) лева, като е намалил размера на наложената имуществена
санкция на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника му адвокат Г*** , го обжалва и развива
доводи, че е неправилно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с
което бъде отменена или изменена наложената имуществена санкция. По същество на
жалбата, касатора не взема становище.
Ответната страна не взема
становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните доводи.
За да измени
наказателно постановление, Районен съд Враца е приел, че касатора
е извършил установеното нарушение на разпоредбата на чл.264 КТ. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата
фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да измени
обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви, че неправилно,
с оглед осъществяване на целите на наказанието, е приложена разпоредбата на
чл.27 ЗАНН. Изложени са и мотиви, че в случая не са налице основания да се
приложи разпоредбата на чл.415в КТ, която е специална по отношение на общата
разпоредба на чл.28 ЗАНН, тъй като не са изпълнени изискванията на материалния
закон.
Настоящият съдебен състав счита
касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не
могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е
неправилно и необосновано. Обосновано и правилно при надлежно събиране и
кредитиране на събраните писмени и гласни доказателства за изясняване на спора,
в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено
извършеното нарушение на разпоредбата на чл.264 КТ. Настоящият съдебен състав,
който е сезиран с доводи за неправилност на обжалваното решение, не установява
наличието на такива и счита, че делото е попълнено с необходимите
доказателства, които са дали възможност да се постанови едно обосновано и
правилно решение. Въззивния съд е извел точни и обосновани изводи, който са го
мотивирали да приеме, че в случая нарушението, което е дало основание за
налагане на имуществената санкция е безспорно установено. Настоящата съдебна
инстанция установява, че в случая описаното нарушение не е отстранено веднага
след установяването му и не са настъпили вреди за работни, тоест следва да се
споделят изчерпателните мотиви на въззивният съд, че разпоредбата на чл.415в КТ
не може да намери приложение. Соченото от касатора, че имал възможност да
компенсира работника за полагания в празнични дни труд с почивки, които да
договаря с него не намират опора в трудовото законодателство, което не е
предвидило такава възможност. Следва да се отбележи, че работодателя е обвързан
със задълженията, които е поел със сключения с работника трудов договор, тоест в
случаите на полагане на труд в празнични дни на работника е следвало да се
изплати трудово възнаграждение, което е съобразено с КТ, а не да се договарят
почивки за работника, тъй като такава възможност не е предвидена в трудовото
законодателство.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя задълбочените и обстойни мотиви на въззивния съд
свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка
съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като не счита за
необходимо отново да ги повтаря, като отбелязва, че размера на наложената
имуществена санкция е към минимума предвиден в материалния закон и изцяло с
тежестта на извършеното административно нарушение. Както АУАН, така и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях
изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали
възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. По разбиране
на настоящият съдебен състав, събраните по делото свидетелски показания на
свидетелите К*** П*** (актосъставител) и свидетелите Ц*** П*** и Д*** И*** (свидетели
по АУАН), както и събраните писмените доказателства по делото са обсъдени
надлежно от въззивния съд, който е извел обосновани изводи относно извършеното
нарушение, които следва изцяло се споделят. Следва да се отбележи, че въззивния
съд е задълбочено е обсъдил задълбочено в мотивите си, че липсва основание да
се приложи разпоредбата на чл.415в КТ, която е специална по отношение на общата
разпоредба на чл.28 ЗАНН, и обосновано е приел, че нарушението не е отстранено
своевременно, респективно не са били налице основания да се приеме, че случая е
маловажен, като на основание чл.221, ал.2 АПК предвид пълното им споделяне тези
мотиви следва да се ползват и като мотиви на настоящето съдебно решение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка
по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в
съответствие с приложимия материален закон, като на
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №216 от 10.06.2019г. постановено по НАХД №485/2019г. по описа на
Районен съд Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: