РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№. 1931
гр. Пловдив, 29 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К.
и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 1697 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба предявена от М.М.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника си
адвокат С.П., против Решение № 896 от 15.06.2020 год. на Пловдивски районен
съд, ХІ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 6735 по
описа на същия съд за 2019 год., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 2656740/12.03.2019
г. на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от същия закон.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на
закона.
Иска се обжалваното решение на
Пловдивски районен съд и издадения електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени.
Алтернативно се иска решението на ПРС да бъде отменено и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състава на съда поради липса на мотиви. Претендира
се присъждане на разноски съгласно списък на разноските, представен в открито
съдебно заседание.
3. Ответникът по касационната жалба – ОД
на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.в писмено
становище по делото счита касационната жалба за неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата
е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от М.М.Б., срещу Електронен фиш серия К № 2656740/12.03.2019 г. на
ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3,
т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 150
лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от същия закон.
На 12.03.2019 г. в 11.01 ч., в Път
ІІ-86 км 19+000 посока гр. Асеновград, при въведено ограничение на скоростта 60
км/ч с пътен знак В-26, е заснето с АТСС ARН САМ S1 и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС за
обществен превоз на пътници лек автомобил КИА МАЖЕНТИС, с рег. № ***, със
скорост от 84 км/ч при разрешена 60 км/ч. При това положение е констатирано
превишение на скоростта с 24 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден
електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето М.М.Б., на чието име е регистрирано
процесното МПС.
Административното наказание е наложено
при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по
делото са приобщени снимков материал и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г.
7. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните по делото доказателства
се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ІV.
За правото:
8. Решението е неправилно.
9.
За разрешаването на
настоящия административноправен спор е необходимо да бъдат съобразени
приложимите в случая правни норми.
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Легална дефиниция на понятието
„Автоматизирани технически средства и системи" (АТСС) е дадено в § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП и това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Детайлно, условията и редът за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, са уредени
с НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (наричана
за краткост Наредбата).
Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредбата,
за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за
контрол на скоростта, каквото е използвана в конкретния случай, протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението
на уреда.
За осъществяване на контрол с АТСС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва
АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на
измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение
за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на
движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на
времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените
от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален
сървър за издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от
Наредбата).
10.
Действително, следва
да се констатира, че оспореният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
Това обаче, не е в състояние да санира допуснатите нарушения на
административнопроизводствените правила при неговото издаване.
От данните по делото не се установява
да е изпълнено императивното изискване на горецитирания чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно да е направена снимка на
разположението на уреда, доколкото в случая не е спорно, че е използвано
временно разположено на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта. Такова
отбелязване не е направено и в представения по делото задължителен протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Впрочем от този протокол не
може да се установи нито посоката на движение на контролираните МПС (липсва каквото и да
било отбелязване в тази насока),
нито точното разположение на уреда. В подкрепа на този извод е обстоятелството,
че като „място за контрол“ в
обсъждания протокол е записано „път II 86 км 19+000“, относно “Разст. от пътен знак с
ограничен. до АТСС в метри“ са вписани 1200 м., а в същото време
от данните по делото се установява, че въвеждащият ограничението знак В 26 е поставен при км 17+080 (така писмо от Областно пътно управление –
Пловдив – л. 55 по делото на РС),
което означава, че разстоянието от км 17+080 до км 19+000 очевидно няма как да
е 1200 м.
Наличието на снимка на разположението
на уреда, която е неразделна част от протокол по чл. 10 от Наредбата, има за
цел да даде визуална представа къде и как точно е било поставено процесното автоматизирано
техническо средство (АТС), за да се прецени дали мястото и начина на
разположението му отговарят на посоченото в протокола, включително дали е било разположено
спрямо посоката на движение на заснетия автомобил. Изпълнението на това
изискване е от значение и за проверка изпълнението на изискванията възведени в
разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, а именно дали при контрол на въведено с
пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС е определено
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в
зоната с ограничение на скоростта.
При това положение, в случая не може
да се направи категоричен извод за местоположението на процесното АТС, както и
за местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта
му.
11. Отделно от изложеното, но не на
последно място следва да се констатира, че от представената към ЕФ снимка по
никакъв начин не може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите
три автомобила е отчетена с процесното АТС. В текстовото съдържанието на тази
снимка липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с
автоматизираното техническо средство.
12. Следователно, въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, не може да се установи по непротиворечив начин
осъществено ли е така визираното в спорния електронен фиш нарушение на чл. 21,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. Това установяване в случая се извършва само
въз основа на писмени доказателства, а последните, както вече бе констатирано
по-горе, са непълни и неточни.
13. Изложеното до тук, не е съобразено от
първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото
производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и
като такъв ще следва да бъде отменен, като наред с това се постанови и отмяна
на потвърдения с него електронен фиш.
V. За разноските:
14. При този изход от спора на касатора
следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 550
лв., сума представляваща реално платено адвокатско възнаграждение за един
адвокат за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във
връзка с чл. 143 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.
222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 896 от
15.06.2020 год. на Пловдивски районен съд, ХІ наказателен състав, постановено
по АНД № 6735 по описа на същия съд за 2019 год., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №
2656740/12.03.2019 г. на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на М.М.Б., ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от Закона за движение по
пътищата, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лв., за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да
заплати на М.М.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 550 лв., представляваща
сторените в производството съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.