№ 325
гр. София, 08.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500244 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на
А. С. Т. от гр.София, чрез адв.Г.К. от САК, насочена против Определение № 22/19.05.2021
г., постановено по гр.д. № 583/2020 г. по описа на ОС София, с което е върната подадената
от частния жалбоподател исковата молба с вх.№ 6060/08.09.2020 г. и е прекратено
производството по образувано по нея гр.д.№ 583/2020 г. по описа на ОС София.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното разпореждане, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи
надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищеца и наличието на
процесуалните предпоставки за това, както и поради неговата необоснованост..
По изложените подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания като правен
резултат се иска отмяната му.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния
жалбоподател по делото и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния
срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно определения и назначен адвокат, осъществяват правна
помощ на страната на жалбоподателя – ищец по делото, срещу съдебен акт, подлежащ по
последващ съдебен контрол, по арг. от чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, но по съображения, различни
от изложените в нея, а именно:
Установява се от данните по първоинстанционното дело, че същото е инициирано по
искова молба на А. С. Т. насочена Т. К. И. от гр.София, В. Г. М., Р. В. Р. и Н.Т. К. – и
тримата от гр.Костинброд.
Посочено е в нея, че се предявява от А.Т., чрез адв.Ч.Н., с ограничени пълномощия, без
представителство по хода на делото.
Към исковата молба обаче не е било приложено каквото и да е пълномощно от Т. в
полза на адв.Н., от което да се установи какви са точно ограничените й пълномощия.
В тази връзка и доколкото исковата молба е подписана само от едно лице, не е
посочено и дали това е ищеца /лично/ или адв.Н.. От останалите приложени към делото
1
документи може да се заключи, но без категоричност, че подписът е на адв.Н..
По идентичен начин са подадени /от А.Т., чрез адв.Н. – пълномощник без
процесуално представителство/ и подписани
и т.нар. поправени молби – тази с вх.№ 6268/26.11.2020 г. и с вх.№ 105/12.04.2021 година.
На л.35 от първоинстанционното дело, след молбата с вх.№ 6268, е налично
пълномощно от А.Т. в полза на адв.Н., от съдържанието на което се установява, че
последната е била упълномощена да представлява страната по гр.д. пред СРС, а не пред ОС
София, от една страна. От друга - според приложения договор за правна защита и
съдействие, предмета на оказване на правната защита и съдействие се изразява в
изработване на искова молба срещу В. Г. М. и др.
При така установеното решаващият състав съобрази, че според нормата на чл.128, т.1
ГПК една от процесуалните предпоставки за редовност на исковата молба, когато тя се
подава от пълномощник, е към нея да е приложено и пълномощно.
Следователно липсата му определя исковата молба като нередовна.
Независимо от дадените иначе подробни и ясни указания за нередовност относно
съдържанието на исковата молба, ОС София не е взел предвид фактът, че както към момента
на подаване, така и към момента на депозиране на двете т.нар. молби за поправка на
първоначалната искова молба, същата е останала нередовна и по смисъла на чл.128, т.1 ГПК.
Това е така, защото към нито една от тях не е приложеното пълномощно от А.Т. в
полза на адв.Ч.Н., с което същият да я упълномощава надлежно да подаде искова молба от
негово име и за негова сметка против Т. К. И., В. Г. М., Р. В. Р. и Н.Т. К..
Нормата на чл.33 ГПК изисква по императивен начин пълномощниците на страните
по делата да се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния
представител.
В случая, както вече се посочи, представеното по делото пълномощно от Т. е за
упълномощаване на адв.Н. да го представлява по гр.д. пред СРС, а не пред ОС София, от
една страна, а от друга – уточнения предмет на правна защита и съдействие в приложения
допълнително договор е единствено за изработване на искова молба.
Горният факт е изрично посочен и в титулните части на трите подадени молби по
делото – искова и за поправянето й.
Според чл.39, ал.1 ЗЗД относим за правните последици на пълномощното и съответно в
случая за валидността на извършените от адв.Н. процесуални действия по подаване на
исковата молба и последващите молби за отстраняване на констатираните й нередовности, е
обемът на представителната власт на пълномощника, който се определя според това, което
упълномощителят е изявил.
След като представеното пълномощно в настоящия казус не установява надлежно
възникнало упълномощаване по смисъла на чл.32 ГПК в полза на адв.Н. за предявяване на
искова молба от името на Александър Теофанов, то следва да се приеме, че такова не е
налично по делото и първоначално подадената искова молба е нередовна и по смисъла на
чл.128, т.1 ГПК. Такива са и последващите молби за поправянето й.
Тази нередовност не е била отчетена от първоинстанционния съд, който неправилно и
в разрез с установените съдопроизводствени правила е приел /Определението под №
358/24.11.2021 г. за предоставяне на правна помощ на страната на ищеца/, че адв.Н. е имала
представителната власт да подаде искова молба, вкл. не са дадени указания на страната за
отстраняването й.
На отделно основание горното нарушение е довело и до невъзможност страната да
отстрани останалите констатирани нередовности от първоинстанционния съд, предвид че
всички съобщения по делото, вкл. разпореждането за оставяне на исковата молба без
движение, са били връчвани на адреса на адв.Н., а не на посочения от самия ищец в
исковата молба, в последствие установен и от ОС София след извършена справка в БДН.
Изложеното е ограничило, респ. - препятствало надлежното упражняване на
процесуалните права на ищеца по подаване/поправка на нередовностите на исковата молба,
2
инициирала образуването на гр.д. № 583/2020 г. по описа на ОС София.
Изложеното обосновава извод за постановяване на обжалваното определение при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което предпоставя отмяната му и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, при отчитане на указанията, дадени в изложените мотиви на настоящето
определение.
За отстраняването на посочените процесуални нарушения същият съд следва да
извърши повторна проверка на редовността на исковата молба, вкл. при съобразяване на
нормата на чл.127, ал.1, т.3 /не е посочена цена на иска/исковете/ и чл.128, т.1 ГПК и
обстоятелството, че при липса на редовно учредено процесуално представителство и на
изрично посочване на друг съдебен адресат съобщенията на страна по делото следва да се
връчват на нейния постоянен/настоящ адрес.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 22/19.05.2021 г., постановено по гр.д. № 583/2020 г. по
описа на ОС София.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, при съобразяване на указанията, дадени в изложените
мотиви на настоящето определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3