№ 4
гр. , 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П. Т. А.
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
************** по описа за **** година
Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. А. Н., ЕГН: **********
чрез пълномощника адв. Р. К. от АК-П. срещу З. Й. Н., ЕГН: **********, с която ищецът
моли съда да постанови решение, с което: 1. Да признае правото на собственост на ищеца
върху Урегулиран поземлен имот VIII-88 в кв.22 по плана на с.Ч., общ.Ч., бул.
„***********“ №1, с площ от 897 кв.м., ведно с построените в него едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 29 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м., едноетажна
селскостопанска сграда с площ от 27 кв.м. и навес с площ от 27 кв.м.; 2. Да осъди
ответницата З. Н. да предаде на ищеца владението върху имота. Претендират се и разноски.
Настоящото дело е било спряно до приключване с влязло в сила решение на
преюдициалното за спора гр.д. № 336/****г. на РС-П., след което е било възобновено.
Ищецът П. А. Н. в исковата молба твърди, че с нотариален акт от ******г., вписан в
Служба по вписванията-П. като Акт № 56, том 10, дело №899/****г., закупил УПИ VIII-88 в
кв.22 по плана на с.Ч., община Ч., бул. „***********“ №1 с площ 897 кв.м., ведно с
построените в него сгради: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 74
кв.м., едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 29 кв.м., масивен гараж
със застроена площ 28 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с площ 27 кв.м. и навес с
площ 27 кв.м. Твърди, че почти веднага след като купил имота майка му З. Й. Н. пожелала
да живеят заедно в него. Известно време живели добре и в разбирателство, но впоследствие
отношенията им се развалили драстично и дори същата „скалъпила“ обвинение за домашно
1
насилие и той бил принудително отстранен от притежавания от него имот до 31.08.****г.
включително с решение на съда. Твърди, че при опита му да си върне имота бил посрещнат
със скандали и заплахи, че отново ще образува дело за домашно насилие и отново ще го
отстрани от имота. Ищецът твърди, че бил изправен пред парадокса да притежава имот и в
същото време да се налага да живее на квартира. Сочи, че за него е налице правен интерес да
предяви настоящия иск, тъй като е лишен от владението на имота си и е оспорено правото
му на собственост, а фактическото държане на имота се осъществява в момента от ответната
страна.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна
– З. Й. Н. чрез упълномощената адв.П. Н. и същата е взела становище по предявения иск- че
искът е допустим, но неоснователен, за което излага съображения. Оспорва се предявената
претенция за ревандикация с довода, че договорът за продажба на процесния недвижим
имот, материализиран в нотариален акт №3, том 4, рег. №5815, дело №557/****г. е
нищожен, като доводите за тази нищожност, доколкото са били предмет на преценка по гр.д.
№336/****г. на РС-П., няма необходимост да се преповтарят. Сочи се, че не била налице и
втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, тъй като противно на
твърденията, изложени в исковата молба, процесният недвижим имот се владее от ищеца,
който притежава ключовете за имота и сградите, като държи заключени част от тях, където
съхранява наследствени, свои и на семейството му вещи и достъп до сградите и части
/етажи/ от тях, които са заключени, няма никой друг, освен него. Сочи се, че наред с това
негово владение на имота, такова осъществява и неговата сестра Д. А.а Г., която съвместно
със съпруга си и четирите им деца владеят приземния етаж от едноетажната масивна
жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., а ответницата има достъп единствено до
първия етаж на едноетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 29 кв.м. Сочи
се, че ответницата няма как да бъде осъдена да предаде владението на целия имот,
фактическата власт върху който не се упражнява от нея в пълен обем. При тези
съображения, процесуалния представител на ответницата счита, че искът с правно
основание чл.108 ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно със законните
последици от това.
В процеса ищецът П. А. Н. се явява лично и се представлява от упълномощения адв.Р.
К. от АК-П., който поддържа исковата молба. В хода по същество на делото адв. К. моли
съда със съдебното решение да осъди З. Й. Н. да освободи владения от нея имот, за който
безспорно е установено с влязло в сила решение на съда, че П. Н. е единствен собственик.
Претендира сторените от доверителя му разноски.
Ответникът по ревандикационния иск- З. Й. Н. в съдебните заседания по делото се
явява лично и се представлява от упълномощената адв.П. Н. от САК, която оспорва иска и в
хода по същество на делото заявява, че по делото е установено, че ответникът е собственик
на процесния имот съобразно влязло в сила решение, но за уважаване на иска по чл.108 ЗС,
наред с тази предпоставка, е необходимо да се установи по несъмнен начин и втората
предпоставка: че ответникът владее имота. Според адв.Н. от събраните доказателства по
2
делото не се установявало да е налице втората предпоставка за уважаване на
ревандикационния иск в неговата цялост, тъй като имотът не се владее от майката на ищеца,
поради което моли искът да се отхвърли в тази част. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №3, том IV, рег. №
5815, дело № 557 от ****г. на нотариус Е.П., с рег. № 108 в НК, на ******г. К.П.К. и П.И.К.
чрез майка си като пълномощник, продали на П. А. Н. Урегулиран Поземлен имот, находящ
се в с.Ч., на бул. „***********“ №1, община Ч., С.о., с площ 897 кв.м., който съгласно
действащия тогава регулационен план на селото представлявал парцел VIII-88, в кв.22, при
съседи по скица: от изток – улица, от запад- УПИ XV-87, от север- УПИ VII-88, от юг –
УПИ IX-89, заедно с построените в имота сгради: едноетажна масивна Жилищна сграда, със
застроена площ от 74.00 кв.м., едноетажна масивна Жилищна сграда, със застроена площ от
29.00 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 28.00 кв.м., едноетажна селскостопанска
сграда, със застроена площ от 27.00 кв.м. и Навес със застроена площ от 27.00 кв.м.
С влязло в сила Решение № 277/********г. по в.гр.д. № 128/****г. на Софийски
окръжен съд Е ОТМЕНЕНО решение № 143/*********г. по гр.д. №336/****г. на РС-П. в
частта, с която е уважен предявения от З. Й. Н. и Д. А.а Г. срещу П. А. Н., К.П.К. и П.И.К.
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №3, том IV, рег. №
5815, дело № 557/******г. на нотариус Е.П. и ВМЕСТО ТОВА СОС Е ПОСТАНОВИЛ с
решението си, че ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Й. Н. и Д. А.а Г. срещу П. А. Н., К.П.К. и
П.И.К. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №3, том
IV, рег. № 5815, дело № 557/******г. на нотариус Е.П. с район на действие РС-П., вписана
под №108 в НК, с който К.П.К., ЕГН:********** и П.И.К., ЕГН: ********** чрез майка си
като пълномощник, са продали на П. А. Н., ЕГН: ********** Урегулиран Поземлен имот,
находящ се в с.Ч., на бул. „***********“ №1, община Ч., С.о., с площ 897 кв.м., който
съгласно действащия тогава регулационен план на селото представлявал парцел VIII-88, в
кв.22, при съседи по скица: от изток – улица, от запад- УПИ XV-87, от север- УПИ VII-88, от
юг – УПИ IX-89, заедно с построените в имота сгради: едноетажна масивна Жилищна
сграда, със застроена площ от 74.00 кв.м., едноетажна масивна Жилищна сграда, със
застроена площ от 29.00 кв.м., масивен Гараж със застроена площ от 28.00 кв.м., едноетажна
Селскостопанска сграда, със застроена площ от 27.00 кв.м. и навес със застроена площ от
27.00 кв.м., до размер 5/6 ид.ч. от правото на собственост.
Представени са актуални скици на процесния имот и находящите се в него сгради, а
именно: скица № 15-1197853-14.10.****г., скица № 15-1197851-14.10.****г., скица № 15-
1197850-14.10.****г., скица № 15-1197848-14.10.****г., скица № 15-1197847-14.10.****г.,
издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър- С.о.. Видно от същите спорният
имот представлява Поземлен имот с идентификатор 80323.5****** по КККР на с.Ч.,
3
одобрени със Заповед № РД-18-282/09.11.****г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: с.Ч., ул.
„***********“ №1, площ: 904 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 88, кв.22, парцел
VIII, съседи: 80323.5******, 80323.5******, 80323.5*****, 80323.5******, 80323.5********,
а находящите се в имота сгради са, както следва: сграда с идентификатор 80323.*********,
площ: 70 кв.м., предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 1; сграда с
идентификатор 80323.5*******, площ: 29 кв.м., предназначение: жилищна сграда-
еднофамилна, брой етажи:2; сграда с идентификатор 80323.5******.3, площ: 27 кв.м.,
предназначение: гараж; сграда с идентификатор 80323.5******.4, площ: 27 кв.м.,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи:2.
Разпитани са в хода на делото двама свидетели- по един, доведен от всяка от страните.
Свидетелката М.И.П. е тъща на ищеца П. Н.. Тя твърди, че последно е ходила с него
до процесния имот на 20-ти март ****г., тъй като той трябвало да си вземе паспорта и този
на децата си, след което заминали за К.. Тогава П. Н. си заключил гаража и някаква барака с
инструменти. Свидетелката твърди, че тогава не е влизала с Н. в имота, а го е чакала в
колата, но е сигурна, че майка му З. Н. живее в имота и по-точно в лятна вилообразна
къщичка, а сестра му Д. Г. живее в подземния етаж на жилищната сграда. Свидетелката
твърди, че в момента П. Н. живее при нея, в нейната къща, където го приютила, заедно с
внуците и жена му, която е нейна дъщеря. При нея те живеели от 3 години, защото П. имал
съдебна забрана да живее в имота. Свидетелката твърди, че след 20-ти март ****г., когато
отишла заедно с него, за да заключи и да си вземе документите, П. Н. не е приближавал
имота си.
Свидетелката Д. А.а Г. е сестра на ищеца П. Н. и дъщеря на ответницата З. Н..
Свидетелката твърди, че в момента живее в с.Ч., на ул. „***********“ №1. Описва какви
сгради има в имота: двуетажна къща, граничеща с пътя; гараж, който също граничи с пътя;
масивна сграда на два етажа, намираща се зад гаража; селскостопанска сграда и навес. Тази
свидетелка твърди, че тя, със съпруга й, четирите й деца и майка й живеят заедно и обитават
първия етаж на жилищната сграда, която граничи с пътя. Свидетелката твърди, че брат й П.
Н. има ключове за целия имот и може да си влиза свободно. Сочи, че той идвал когато
прецени, но тя не го е засичала. Казва, че брат й държи свои вещи на втория етаж на къщата,
която обитава свидетелката, както и във всички други сгради и има ключове. Свидетелката
твърди, че майка й З. Н. няма ключове за сградите и не владее самостоятелно нищо в имота.
Свидетелката твърди, че тя самата живее в имота още откакто е закупен /счита, че е закупен
от майка й и баща й/- май месец ****г. През декември ****г. разбрала, че брат й е
прехвърлил имота на свое име. Казва, че той й е позволил да живее в имота колкото иска и е
там с негово съгласие. Нея лично не бил гонил от имота, но гонил майка им през ****г. или
****г. Счита, че майка й е била гонена от брат й заради това, че съдът е изгонил него поради
извършено спрямо майка им домашно насилие. До тогава майка й живеела на втория етаж
на къщата и гледала децата на П.. След като П. я изгонил, свидетелката я взела при себе си
на първия етаж. Наскоро казала на майка си да отиде да нощува вечер в другата масивна
4
сграда, тъй като за 7 човека им е много тясно на един етаж и майка й отишла да живее в
сградата зад гаража, представляваща виличка на два етажа, където тя обитава първия етаж,
като вечер си е там, а през деня е при свидетелката и й помага с децата. Свидетелката казва,
че няма как да изгони майка си, тъй като тя я е родила и гледала и подобно нещо би
противоречало на моралните й разбирания. Свидетелката твърди, че тя и майка й имат
достъп само до подземния етаж на къщата, граничеща с пътя, до първия етаж на масивната
сграда зад гаража и до двора. Останалите сгради- гаража, селскостопанската сграда и
вторите етажи на двете къщи, брат й бил заключил. Свидетелката казва, че майка й сади в
двора чушки, домати, картофи и лук в градина между къщите. Свидетелката твърди още, че
имало случай през май месец, при който брат й дошъл с „властни лица“ /цит./ - полиция и си
взел паспортите. Тогава го видяла да влиза в имота, а след това го е виждала по улиците на
селото, но не в имота, макар че той продължава да има ключове.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността /ЗС/ - за ревандикация /връщане/ на имот от владеещия го несобственик на
невладеещия го собственик .
Успешното провеждане на иска по чл.108 ЗС е обусловено от положителното
установяване на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на
ревандикация, тази вещ да е във фактическа власт на ответника и да се държи от него без
основание /Определение № 224 от 02.05.2018 г. по гр.д. № 3371/2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отд./.
Съдът е разпределил доказателствена тежест между страните, съобразно която същите
са ангажирали доказателства.
От събраните доказателства по несъмнен начин се установи, че ищецът П. А. Н.
разполага с титул за собственост на процесния имот – нотариален акт, който ответницата
негова майка- З. Й. Н. не е успяла да обори чрез иска за нищожност, предявен и разгледан в
друго производство. Именно поради това и процесуалният представител на ответницата
заяви в съдебно заседание, че поради наличието на влязло в сила решение, няма как да
спорят относно първата предпоставка – че ищецът е собственик на вещта. Нотариалният акт
№3, том IV, рег. № 5815, дело № 557/******г. на нотариус Е.П. е валиден документ за
собственост, доказващ същата от страна на ищеца П. Н. по отношение на процесния
недвижим имот.
Ответната страна спори обаче относно втората предпоставка за уважаване на иска, с
твърдение, че З. Н. не упражнявала фактическа власт върху имота. От събраните гласни
доказателства обаче съдът достига до извод, че ответницата упражнява такава фактическа
власт върху част от имота- първи етаж на сграда с идентификатор 80323.5******* /където
свидетелката Г. заяви, че майка й нощува/, приземен етаж на сграда с идентификатор
80323.********* /където свидетелката Г. заяви, че майка й прекарва дните, заедно с нея,
5
помагайки й за децата/ и дворното място – поземлен имот с идентификатор 80323.5******
/където според свидетелката майка й има зеленчукова градина и отглежда зеленчуци/. До
останалите две сгради- гараж и селскостопанска сграда, се установява, че ответницата няма
достъп, тъй като ищецът ги е заключил, както и вторите етажи на двете жилищни сгради, а
оттам следва и че върху тях тя не упражнява фактическа власт. Макар фактическата власт,
която упражнява ответницата, да е един вид „опосредена“, тъй като е предоставена от
дъщеря й Д. Г., а не от ищеца, тя бива упражнявана с факта на ползване на сградите и
дворното място. С факта на установеното неоснователно фактическо владение от страна на
ответницата, бива лишен от възможност ищецът да упражнява своето правомощие владение
като част от правото му на собственост.
Искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота
/Решение № 62 от 15.10.2020 г. по гр. д. № 4388 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
гр. отделение/. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор,
на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като
само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението /Решение № 29
от 25.02.2020 г. по гр. д. № 2563 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/.
С оглед на горното и предвид установеното посредством доказателствата, искът
следва да бъде уважен в първата му част, като бъде признат ищецът за собственик на
процесния имот. Не се установява ответницата да разполага с каквото и да е правно
основание да упражнява фактическа власт, която бе установено, че упражнява по отношение
на част от имота, поради което искът следва да бъде уважен и във втората му част –
осъдителната, за предаване владението върху частта от имота, за която то се доказва
/доколкото крайната цел на производството е да се възстанови на собственика защитимото
от закона негово право на владение като част от правото му на собственост/ и да се отхвърли
за частта от имота, за която не се доказва.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид отправеното искане от страна на ищеца за
присъждане на разноски, ответницата следва да бъде осъдена да заплати сторените от ищеца
разноски в размер на 419.05 лв., от които 350.00 лв. за заплатен адвокатски хонорара и 69.05
лв. за заплатена държавна такса.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС, по отношение на З. Й. Н.,
ЕГН: **********, че П. А. Н., ЕГН: ********** Е СОБСТВЕНИК на: Поземлен имот с
идентификатор 80323.5****** по КККР на с.Ч., одобрени със Заповед № РД-18-
282/09.11.****г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: с.Ч., ул. „***********“ №1, площ: 904 кв.м.,
6
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, номер по предходен план: 88, кв.22, парцел VIII, съседи: 80323.5******,
80323.5******, 80323.5*****, 80323.5******, 80323.5********, заедно с находящите се в
имота сгради, както следва: сграда с идентификатор 80323.*********, площ: 70 кв.м.,
предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 1; сграда с идентификатор
80323.5*******, площ: 29 кв.м., предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, брой
етажи:2; сграда с идентификатор 80323.5******.3, площ: 27 кв.м., предназначение: гараж;
сграда с идентификатор 80323.5******.4, площ: 27 кв.м., предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи:2.
ОСЪЖДА, на основание чл.108 ЗС, З. Й. Н., ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДЕ на П. А.
Н., ЕГН: ********** владението по отношение на Поземлен имот с идентификатор
80323.5****** по КККР на с.Ч., одобрени със Заповед № РД-18-282/09.11.****г. на ИД на
АГКК, адрес на ПИ: с.Ч., ул. „***********“ №1, площ: 904 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по
предходен план: 88, кв.22, парцел VIII, съседи: 80323.5******, 80323.5******, 80323.5*****,
80323.5******, 80323.5********, както и по отношение на находящите се в имота: сграда с
идентификатор 80323.*********, площ: 70 кв.м., предназначение: жилищна сграда
еднофамилна и сграда с идентификатор 80323.5*******, площ: 29 кв.м., предназначение:
жилищна сграда- еднофамилна, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за предаване на владението
по отношение на сграда с идентификатор 80323.5******.3, площ: 27 кв.м., предназначение:
гараж и сграда с идентификатор 80323.5******.4, площ: 27 кв.м., предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, З. Й. Н., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
на П. А. Н., ЕГН: **********, сторените разноски по делото в размер на 419.05 лв.
/четиристотин и деветнайсет лева и пет стотинки/, от които 350.00 лв. за заплатен
адвокатски хонорар и 69.05 лв. за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред Софийски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7