Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1044
гр. Перник, 16.10.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3792
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против Г.Т.С. и С.Т.С. с
искане да бъде признато за установено по
отношение на ищеца, че ответниците дължат при условията на разделност при равни
дялове на топлофикационното дружество сумата общо в размер на 752.43 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
за апартамент № 7, находящ се в гр. ****** за периода от 01.05.2012г. до
30.04.2014г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.03.2018г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 148.63 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
09.07.2012г. до 28.07.2015г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1567/29.03.2018г. по ч.гр. д. № 2071/2018г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжниците са
подали възражение.
Ищецът поддържа,
че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо
от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в
процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставила топлинна енергия до имота
на Г.Т.С. и С.Т.С. на посочената в
исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответниците не са изпълнили
в срок задължението си да заплащат доставената от ищцовото дружество топлинна
енергия, поради което и на основание
чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължат законна лихва
за забава.
В законоустановения в чл. 131 ГПК срок ответниците
поддържат, че притежават право на собственост върху процесния топлоснабден имот
при равни дялове. В подадения отговор се сочи, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е
доставило топлинна енергия до процесния имот за исковия период на стойност
посочена в исковата молба. Ответниците поддържат, че вземанията на ищцовото
дружество са погасени по давност.
Предвид становището на ответниците по предявените искове
с доклада по делото на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че Г.Т.С. и С.Т.С.
притежават право на собственост при равни дялове върху апартамент № 7, находящ се в ******* както и че за периода от
01.05.2012г. до 30.04.2014г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна
енергия до сочения имот на стойност 752.43
лева, върху която е начислена законна лихва за забава за периода от 09.07.2012г.
до 28.07.2015г. в размер на 148.63
лева.
Районен съд –
гр. Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, съдът намира следното:
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за
процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване /БГВ/ в претендираните размери и качество, както и че ответникът
има качество на собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество
на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът
за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите
условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник
“Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Съдът
намира своевременно заявеното от ответниците възражение за погасяване по
давност на процесното вземане за главница за основателно. С Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, поради което
се погасяват с изтичането на 3 – годишен срок съгласно разпоредбата на чл. 111,
б. "в" ЗЗД. Нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД предвижда, че давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С Решение №
164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд –
гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на потребена енергия за текущия
месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от
който момент започва да тече законоустановения давностен срок. В съответствие с
разпоредбата на чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 29.03.2018г.,
когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за процесните вземания. Предвид изложеното, съдът намира, че са
погасени по давност тези задължения за главница, които са станали изискуеми
преди 29.03.2015г., т.е. всички задължения за процесния период.
Съдът намира за основателно
наведеното от ответниците възражение за погасяване на вземането с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване
на главното вземане са погасени поради изтекла давност и вземанията за мораторна
лихва върху главниците.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя
отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т.2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва да заплати на
адвокат С.Г. адвокатско възнаграждение за предоставената от процесуалния
представител безплатна правна помощ на ответника С.Т.С.. При определяне на
размера на разноските, които да бъдат заплатени от ищеца следва да бъде
съобразено заявеното с молба с вх. № 24788/26.09.2018г. възражение за
прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат С.Г. сумата в размер на
300 лева, представляваща възнаграждение за предоставената от процесуалния
представител на ответника безплатна правна помощ и съдействие. Следва да бъде
отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило
израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 484/2018г. по
описа на Окръжен съд – гр. Перник и Определение № 643/02.10.2018г. по в.ч.гр.д.
№ 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, разпоредбата на чл. 2, ал. 5
от Наредбата не намира приложение когато предявените с една искова молба искове
са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като
претендираните парични вземания се основават на идентични факти, изразяващи се
в неизпълнение на задължение по договор за продажба на топлинна енергия и
свързаните с него последици.
Съдът
намира, че по делото не са ангажирани доказателства, че адвокат Любомир Г. е предоставил безплатна правна
помощ на ответника Г.Т.С., която да бъде заплатена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД.
По отношение на сочения ответник е представено единствено пълномощно в полза на
адвокат Любомир Г., което обаче не съдържа уговорка, че процесуалният
представител предоставя безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1
ЗА, каквито доказателства са представени за ответника С.Т.С. ( Договор за правна
помощ и съдействие на лист 16 от делото).
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Г.Т.С., ЕГН **********,*** и С.Т.С., ЕГН **********,*** с искане да
бъде признато за установено по отношение на
ищеца, че ответниците дължат при условията на разделност при равни дялове на
топлофикационното дружество сумата общо в размер на 752.43 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент №
7, находящ се в ****** за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 29.03.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер
на 148.63 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 09.07.2012г. до 28.07.2015г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1567/29.03.2018г. по ч.гр. д. № 2071/2018г. по описа на Районен
съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т.2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат С.Г. от Адвокатска
колегия – гр. София, с адрес на кантората в гр. София, ул. „Лавале“ № 18 – А,
ет.4, ап. 10 сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника С.Т.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В
СИЛА
на решението, ч.гр. д. № 2071/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да
се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия
съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на
Решението:16.10.2018г.
Съдебен деловодител: