Р Е Ш Е
Н И Е
№ 123
град Велико Търново, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 777/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 192, ал. 2 от Закона
за културното наследство /ЗКН/.
Образувано е
по жалба на И.И.И. ***, Б.А.Х. ***, Б.Б.Н. ***, Ю.Г.Г. *** и Е.Г.Г. ***, чрез ***
И. Н., срещу Принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“
от Закона за културното наследство, издадена на 28.11.2019 г. от регионален
инспектор СЦР – В. Търново при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ в Министерство на културата. Жалбоподателите оспорват
наложената ПАМ като издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Считат за невярна констатацията, че лошото състояние на обекта с
идентификатор ***.1 се дължало на липсата на стопанисване от собственика И.И.,
която констатация се опровергавала от приложените към жалбата документи.
Твърдят, че сегашното техническо състояние на сградата е причинено от
неизпълнение на мерките по издадена ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗКН от
06.07.2016 г. и Заповед № РД 723/29.03.2016 г. на кмета на община Велико
Търново, с адресати „Хит“ ООД и „Ивайло 2003“ ЕООД. Същите били собственици на
съседната сграда от източната страна, като при събарянето и демонтажа на тази
сграда прерязали таванските надлъжни греди и квадратните стоманени профили,
които били общи за двете сгради, без да извършат необходимото укрепване. Според
жалбоподателите администрацията в лицето на Министерство на културата и община
Велико Търново е следвало да предприеме мерки по изпълнение на вече издадените
заповед и ПАМ срещу собствениците на съседния имот и да изпълнят докрай
процедурите, посочени в чл. 76 от ЗКН, вместо да бъде издавана процесната ПАМ.
Сочат, че начинът на определяне на срока за изпълнение на мярката по т. 3 /в
срок от три месеца считано от нейното представяне/ е изключително неясен, а
освен това не било ясно в какво се състои и първата мярка, тъй като не било
посочено ясно коя част от покрива се визира. В допълнителни писмени бележки се
излагат доводи, че неправилно са определени адресатите на ПАМ, както и се
излагат възражения, че обжалваната ПАМ не се предхожда от законосъобразно
проведена комисия по чл. 72 от ЗКН.Предвид изложеното молят за отмяна на
оспорената ПАМ и присъждане на направените разноски.
Ответникът по
жалбата – регионален инспектор СЦР – Велико Търново при Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата,
оспорва жалбата като неоснователна. В представени писмени бележки процесуалният
му представител излага доводи, че издадената ПАМ е правилно адресирана. Сочи,
че заключението на СТЕ подкрепя констатациите в ПАМ относно състоянието на
сградата, като с цел предотвратяването на самосрутването и застрашаването на
човешки животи са дадени конкретни, разумни и отговарящи на фактическото
състояние на сградата разпореждания. Претендира присъждане на Ю.ско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е
Принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН от
28.11.2019 г., издадена от ***.Тр.- регионален инспектор СЦР – Велико Търново при Главна
дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на
културата. С обжалвана ПАМ е разпоредено на жалбоподателите в качеството на
собственици на дворно място и самостоятелни обекти в жилищна сграда с
идентификатор *** по КК и КР на гр. В. Търново, находяща се в ПИ с
идентификатор 10447.511.351 по КК и КР на гр. В. Търново /бивш ПИ № 1509, кв.
288/, с адрес ул. „Велчо Джамджията“ № 15, следното:
1.
Незабавно да бъдат изпълнени следните мерки:
-
да се демонтират част от покрива и втори тухлен етаж на
самостоятелен обект с идентификатор ***.1, находящ се в източната страна на
сградата;
-
да бъде изпълнено временно защитно покритие над останалата част на
сградата и на демонтираната част от сградата;
-
да се изпълни защитна плътна ограда с винилово платно по целия
фронт на източната част от сградата.
2.
Събарянето и демонтажа да станат с проект за събаряне и мерки за
обезопасяване към улица „Велчо Джамджията“ и съседните сгради, както и указания
на място от инженер-конструктор. Да се защитят и укрепят стените и покривите на
съседните сгради против разрушаване от атмосферни влияния.
3.
Задължава собствениците на сградата да извършат архитектурно
заснемане на сградата и да представят инвестиционни проекти за възстановяване
на сградата недвижима културна ценност. Същите следва да бъдат съгласувани с
МК-НИНКН по реда на ЗКН.
Разпоредено е,
че мерките по т. 1 и т. 2 следва да бъдат изпълнени от собствениците в срок от
30 дни от датата на връчване, а мярката по т. 3 да бъде изпълнена в срок 3
месеца, считано от нейното представяне.
Като мотиви за
налагането на ПАМ е посочено, че самостоятелен обект с идентификатор ***.1 не
се използва, не се стопанисва и се намира в аварийно състояние и е с лошо
техническо състояние, с настъпили видими силно изразени информации с
прогресивен характер – наклонени пукнатини в източната част на фасадата към ул.
„Велчо Джамджията“, преминаващи през отвора на прозореца във втория етаж.
Посочено е също така, че за обекта е проведена комисия по реда на чл. 72 от
ЗКН.
В тази връзка
е представен Констативен протокол вх. № 08-00-914/11.12.2019 г. на Министерство
на културата. Според съдържанието на същия, на 27.11.2019 г. от тричленна
комисия, състояща се от ответника и двама служители на община Велико Търново е
извършен оглед на процесната жилищна сграда, като констатациите на комисията и
указанията за последващи действия са идентични със съдържанието на процесната
ПАМ.
От материалите
в административната преписка се установява, че преди издаването на оспорения
акт, от кмета на община Велико Търново и от ответника съвместно са били
издадени по повод процесната сграда Указания за аварийно-временно укрепване на
основание чл. 72, ал. 3 от ЗКН от 20.08.2018 г. Същите са били отменени с
влязло в сила Решение № 51/11.02.2019 г. на Административен съд – Велико
Търново по адм. дело № 770/2018 г. Установява се също така, че от ответника е
била наложена ПАМ на основание чл. 192, ал. 2 от ЗКН от 22.01.2019 г. с адресат
И.И.И., със идентично съдържание на процесната, която също е била отменена с
влязло в сила Решение № 303/08.07.2019 г. на Административен съд – Велико
Търново по адм. дело № 217/2019 г.
В хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателите е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото
лице е дало заключение, че процесната сграда е декларирана като единична
архитектурно-строителна недвижима културна ценност от значение ансамбъл. Същата
се състои от две отделни сгради, като сградата от северна страна няма
увреждания, а другата пристройка разположена към улицата представлява магазин с
идентификатор ***.3 и над него част от жилище – стая с идентификатор ***.1. Именно пристройката е застрашена от
разрушаване, тъй като конструкцията на тази част от източната сграда е силно
повредена, експлоатационната годност е изчерпана и е в аварийно състояние.
Според вещото лице собствениците на съседната сграда с адрес ул. „Велчо
Джамджията“ № 17 при събарянето и демонтажа й не са изпълнили всички задължения
по издадената спрямо тях ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗКН от
06.07.2016 г. и Заповед № РД 22-723/29.03.2016 г. на кмета на община Велико
Търново. Посочено е, че покривът на пристройката е бил свързан с покрива на
съседната сграда, което след демонтажа й нарушава конструктивната й цялост и
води до аварийното състояние.
От Националния институт за недвижимо
културно наследство са представени доказателства, че сградата, намираща се на
ул. „В. Джамджията“ № 15, кв. 288, пл. № 1509 в гр. Велико Търново, има статут
на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна
по чл. 147, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване акт. Същата е подадена чрез Министерство на културата на
12.12.2019 г. в законоустановения срок /ПАМ е съобщена на жалбоподателите в
периода 29.11.2019 г. - 02.12.2019 г. съобразно приложените разписки/, поради
което е допустима за разглеждане по същество.
След извършената служебна проверка по
чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, макар и не по изложените
в нея съображения.
По делото по несъмнен начин е
установено, че процесната сграда е недвижима културна ценност, като неин
собственик са жалбоподателите. В оспорения административен акт е прието, че
сградата е в аварийно състояние, с настъпили видими силно изразени наклонени
пукнатини в източната част на фасадата към улицата.
Съгласно чл. 196, ал. 8 от Закона за
устройство на територията за недвижими културни ценности установяването на
състоянието им и последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона
за културното наследство.
Съгласно чл.
15 от ЗКН в
Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното
наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на
него актове. А съгласно чл.
192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН при
упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2
инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията по този закон,
както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени
предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните
последици от тях в определен срок. Според алинея
2 на чл. 192 от ЗКН прилагането
на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите. Материалната
компетентност, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно
с разпоредбата на чл.
192, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗКН.
В случая се установява, че с
процесната ПАМ на жалбоподателите са дадени общо 5 разпореждания. Част от тях
/тези по т. 1 и т. 2/ имат за предмет задължения за аварийно-временно
укрепване, а задължението по т. 3 касае бъдещото възстановяване на сградата.
Според съда издателят на ПАМ не е съобразил специалните разпоредби на чл. 72 и
чл. 73 от ЗКН. Чл. 72, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗКН регламентира, че при наличие на
обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или
разрушаване кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и
регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно
съответни указания за аварийно-временно укрепване /каквито в случая са тези за
демонтаж на част от покрива и втори тухлен етаж над стая, за изготвяне на
проект за този демонтаж, за изпълняване на временни защитни покрития над
сградата и поставяне на защитна плътна ограда по фронта на сградата, за защита
и укрепване на стените и покривите на съседните сгради/ и определят срок за
изпълнението им. Тоест правомощието по демонтаж и обезопасяване се упражняват само при кумулативната
компетентост на кмета или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният
инспекторат по опазване на културното наследство. Неподаването на уведомление
от собственика или подаването на сигнал от трето лице не изключват приложението
на цитираната разпоредба. Затова доколкото с т. 1 и т. 2 от разпоредителната
част на обжалваната заповед това правомощие незаконосъобразно е упражнено
еднолично от регионалния инспектор, то същият е излязъл извън законово
предвидената си компетентност и е постановил нищожен акт. Следва да се посочи,
че по делото са приложени такива съвместни указания за временно-аварийно
укрепване от 20.08.2018 г., които са били отменени от АСВТ.
Вмененото на жалбоподателите
задължение по т. 3 да извършат архитектурно заснемане на сградата и да
представят инвестиционни проекти за възстановяването й, съгласувани с МК-НИНКН
пък касае възстановяването на сградата. Същото обаче е изцяло в правомощията на кмета на общината,
тъй като съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗКН, въз основа на констативния протокол
кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл.
71, ал. 1 за
тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни,
консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация,
съгласувана по реда на чл.
84, ал. 1 и 2.
Крайният извод е, че разпореденото с
ПАМ е извън законоустановените правомощия на инспектора, независимо от
разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН. По тези съображения съдът приема,
че спорната ПАМ е издадена при липса на компетентност за нейния издател, което обуславя
нищожност на оспорения административен акт. За наличието на този порок съдът
следи служебно, независимо от това дали жалбоподателят се е позовал на него. Предвид
тези правни изводи е безпредметно обсъждането на съответствието на ПАМ с
материалноправните разпоредби, целта на закона и спазването на
административнопроизводствените правила при издаването й.
При този изход на делото е основателно искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи на 1650 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, доказани с приложените по делото документи. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. /при минимално възнаграждение от 500 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, е неоснователно.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН от 28.11.2019 г., издадена от ***.Тр.- регионален инспектор СЦР – Велико Търново при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата. ОСЪЖДА Министерство
на културата – гр. София да заплати на И.И.И. ***, с ЕГН **********, Б.А.Х. ***,
с ЕГН **********, Б.Б.Н. ***, с ЕГН **********, Ю.Г.Г. ***, с ЕГН **********,
и Е.Г.Г. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1650
лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|