№ 410
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500236 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260486/16.09.2024 г., по гр.д.№ 3316/2019 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-16 състав, съдът е осъдил ЗАД „Асет Иншурънс“ АД да заплати на
основание чл.432, ал.1 от КЗ на Е. Ф. С. сума в размер на 400 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 10.05.2018 г., в гр. София, на ул. „Резбарска”, по вина на Д. Д. Д., при
управление на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", с per. № ********,
като гражданска отговорност на водача за вреди към датата на произшествието е
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тези сума, считано
от 14.11.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за главницата за разликата
над сумата от 400 000 лв. до пълния предявен размер от 800 000 лв., като неоснователен. С
решението ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е осъдено да заплати на адв. В. О. сумата от 24 780 лв.
с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Е.
Ф. С. е осъдена да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 270 лв., възнаграждение за юрисконсулт и за депозит за експертиза в
размер на125 лв. „ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК и съобразно уважената част от иска по банкова сметка на СГС държавна такса по
делото в размер на 16 000 лв. и сумата от 375 лв. за депозит за експертизи.
Срещу това решение, в частта, с която искът е уважен, е подадена въззивна
жалба от „Асет Иншурънс“ АД, което моли въззивния съд да го отмени като намали размера
на обезщетението на 84 000 лева. Поддържа, че решението е неправилно и необосновано,
1
постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Съдът неправилно
приложил нормата на чл.52 от ЗЗД изискваща обезщетението за неимуществени вреди да се
определи по справедливост. С ППВС № 4/1968 г. било прието, че понятието справедливост
не е абстрактно, а се свързва с редица конкретни обстоятелства – конкретни обективни
фактори, които следвало да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съдът не отчел социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП,
размерите на минималната и средната работни заплати; данните на НСИ за средната
издръжка на домакинствата и др. икономически данни. Поддържа, че социално-
икономическите критерии за справедливост били правно-значимата граница разделяща
адекватния размер от прекомерния размер на обезщетението. Обезщетението следвало да
бъде съответно на обществените разбирания за справедливост. Това било възприето в
отвърдената практика на ВКС. Неоснователно съдът приел, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Е. Ф. С.. В заключението на изслушаната по делото
съдебно авто-техническа експертиза бил установен механизма на ПТП и вещото лице
установило, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", с per. №
******** е имал възможност да види пешеходката само ако стане прав от седалката и огледа
през стъклото на дясната врата и се наведе напред, за да огледа през челното стъкло надолу.
Вещото лице е посочило като една от причините за настъпване на ПТП субективните
действия на пешеходката, която пресякла пътното платно в нарушение на разпоредбата на
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Поддържа, че
приносът на пострадалата бил не по-малко от 30%, което обуславяло приложението на
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Е. Ф. С. е подала насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в
частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск над присъдената част от 400 000 лева
до пълния предявен размер от 800 000 лева. Счита, че неправилно съдът прием като
справедлив размер на обезщетението 400 000 лева. Поддържа, че неимуществените вреди
представлявали засягане на нематериални блага, които не биха могли да бъдат възстановени.
При определянето на обезщетението съдът следвало да вземе предвид всички причинени на
ищцата травматични увреждания, които били в пряка причинна връзка с претърпяното от
ищцата ПТП. Следвало да се отчете бавният и продължителен лечебен и възстановителен
период, който към момента на жалбата – 6 години след ПТП не бил приключил, както и
обстоятелството, че е била 8 месеца нетрудоспособна, а към омента била освидетелствана с
призната ТНР 100% с чужда помощ пожизнено. Всичко това определяло състоянието на
ищцата след ПТП като безпомощно, тъй като не й позволявало да съществува сама. Всички
събрани доказателства по делото, вкл.експертизи и свидетелски показания сочели на
тежкото физическо състояние на Е. Ф. С., търпените от нея силни и продължителни болки,
негативмни емоционални преживявания, социален дискомфорт, остра стресова реакция,
ежедневни битови зцатруднения и негативни промени в качеството на живота й. При
определяне на обезщетението съдът не отчел всички посочени фактори. Не било установено
по делото основание да се приеме съпричиняване, поради което съдът правилно оставил без
уважение довода на ответника. По категоричен начин била установена вината на водача на
товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", с per. № ******** за настъпилото
ПТП. Установено било, че Е. Ф. С. е пресичала на пешеходна пътека, на зелен сигнал на
светофарната уредба. Същата изчаквала на десния тротоар спрямо посоката на движение на
товарния автомобил, след като същият спрял пред нея, препречвайки пътя й, тя направила
две крачки по тротоарната площ напред спрямо посоката на движение на същия и започнала
да пресича.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
2
Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителен иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от Е. Ф. С. срещу ЗАД „Асет Иншурънс“ АД за
заплащане на сумата от 800 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 10.05.2018 г., в гр. София, на ул.
„Резбарска”, по вина на Д. Д. Д., водач на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л
Актрос", е per. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от 14.11.2018 г. /датата, на която е представена банкова сметка,
видно от молба с вх. № 001-1469 от 13.11.2018 г. и депозирана уточнителна молба на
04.11.2020 г./ до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът твърди, че процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на товарен
автомобил „Мерцедес”, който нарушавайки правилата за движение по пътищата, е блъснал
пресичащата пътното платно със спокоен ход на движение, по пешеходна пътека и на зелен
сигнал на светофарната уредба, Е. Ф. С.. Вследствие на настъпилия удар са й причинени
множество телесни увреждания, изразяващи се в: травматичен шок; политравма; голяма
разкъсно - контузна рана на главата; открито счупване на дясна лъчева и лакътна кости
вдясно в долната трета; размачкане на мекотъканните структури на дясна предмишница;
счупване на главата на дясна раменна кост; хемоперитонеум — наличие на кръв в коремната
кухина; счупване на двете срамни кости; счупване на дясната главулечна ямка; счупване на
напречния израстък на пети поясен прешлен; счупване на кръстната кост в дясно;
многофрагментно открито счупване с разместване на костните фрагменти на дясна
подбедрица - голям и малък пищял; счупване с разместване на дясна петна кост;
мекотъканно размачкване на дясна подбедрица; ампутация на десния крак. Травмите
наложили оперативно лечение, след което е налице трайно увреждане на здравето,
изразяващо с в ампутация на дясната подбедрица. Състоянието си след процесното ПТП
определя като безпомощно. Не можела да полага труд и близките й трябвало да се грижат за
нея. Останала инвалид за цял живот. Била освидетелствана от ТЕЛК, като й била определена
100 % нетрудоспособност с чужда помощ. Поддържа, че е търпяла и продължава да търпи
физически и емоционални болки и страдания. Претендира лихва за забава от датата, на която
е представена банкова сметка на застрахователното дружество - 12.09.2017 г.
Ответникът ЗАД „Асет Иншурънс“ АД признава наличието на застрахователно
правоотношение. Оспорва твърденията на ищеца относно механизма и причините за ПТП,
както и твърдението за противоправно и виновно поведение от страна на водача на товарен
автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", е per. № ******** Д. Д. Д.. Твърди, че
пътнотранспортното произшествие е настъпило изцяло по вина на пострадалата, която е
нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. При условията на евентуалност, по същите
съображения поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като в съдебно
заседание процесуалния представител поддържа, че приносът е в размер на 70 %. Оспорва
причинната връзка между ПТП и получените увреждания. Оспорва вида, тежестта и размера
на получените травматични увреждания, както и размера на претендираното обезщетение,
като завишен и претендираната акцесорната претенция за лихва.
С определение от 23.10.2020 г. по гр.д.№ 3316/2019 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-16 състав за безспорно между страните по делото е обявено по реда чл.146, ал.1,
т.4 от ГПК обстоятелството, че гражданската отговорност на Д. Д. Д. – водач на товарен
автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", е per. № ******** към датата на процесното
ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/33/118000329555
от 22.01.2018г., валидна до 21.01.2019 г.
3
Представен е Констативен протокол № К-310/10.05.2018 г. за посетено на място
ПТП с участието на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", е per. №
******** с водач Д. Д. Д., за който е установено, че не е употребил алкохол и че има
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, по застрахователна
полица № BG/33/118000329555 от 22.01.2018г., валидна до 21.01.2019 г. Като втори участник
е посочена Е. Ф. С., на която е поставена работна диагноза политравма с опасност за живота.
Посочено е, че от събраните данни и извършения оглед се установява, че на 10.05.2018 г.,
около 13.45 часа товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", е per. № ********,
управляван от водача Д. Д. Д. се движел по ул. Резбарска с посока на движение от ул. Васил
Кънчев към ул. Първа българска армия в района на № 5 участва в ПТП с пресичащия
пътното платно на ул. Резбарска, от ляво на дясно по посока на движението на товарния
автомобил, пешеходец Е. Ф. С.. Посочено е, че е образувано досъдебно производство.
С присъда от 27.04.2022 г., постановена по НОХД № 16522/2020 г. по описа на
СРС, НО, 93 състав, Д. Д. Д. е признат за виновен, в това че на 10.05.2018 г., около 13.45 ч., в
гр. София, при управление на МПС „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", с per. № ********
по ул. „Резбарска“, с посока на движение от ул. „Васил Кънчев“ към ул. „Първа Българска
армия" и в района на № 5 нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП,
чл.120, ал.1, т.3 ЗДВП, като в момента на навлизане на пешеходна пътека, регулирана с
пешеходен светофар, спрял в зоната за пресичане на пешеходци, след което потеглил, без да
следи пътната обстановка пред товарния автомобил и без да се убеди, че пътят пред него е
свободен, не забелязал навлизащата от дясно на ляво спрямо посоката му на движение
пешеходка Е. Ф. С., като по непредпазливост реализирал ПТП с пешеходката С., като по
непредпазливост й причинил няколко тежки и средни повреда, описани в присъдата -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 1 ,вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
С решение № 234/05.04.2023 г. по НОХД № 2492/2022 г. на Софийски градски
съд присъдата е изменена в частта относно наложеното наказание.
На присъдата е отбелязано, че е влязла в законна сила на 05.04.2023 г.
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, присъдата е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно, влязлата в сила присъда, обвързва настоящата
инстанция да приеме за доказано: извършването на деянието от посочения от ищците
делинквент; противоправността на деянието - същото осъществява състав на престъпление,
поради което е и противоправно; вида на телесните увреждания, приети в решението на
наказателния съд, както и виновността на водача на автомобила.
С писмо изх. № 002-2/16.12.2018 г. ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е уведомило Е.
Ф. С., че обстоятелствата относно ПТП не са установени и не може да бъде изплатено
застрахователно обезщетение.
По делото е изслушана и приета авто-техническа експертиза, която не е
оспорена от страните и като компетентно изготвена, съдът възприема. Съгласно
заключението, дадено от вещото лице А. А., механизмът на пътнотранспортното
произшествие е следния: на 10.05.2018 г. около 13.45 ч. в гр. София, по ул. „Резбарска“ /с
двупосочно платно за движение с по две ленти за посока/ в посока от ул. „Васил Кънчев“
към ул. „Първа Българска армия“ в дясната пътна лента се е движил товарен автомобил
автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", с per. № ********, управляван от Д. Д. Д.,
при ясно, слънчево време с добра видимост. В същото време по десния тротоар на ул.
„Резбарска“ е вървяла ищцата, но в насрещната за автомобила посока, към зоната на същото
кръстовище. Около 40 сек., преди товарният автомобил да спре зад колоната от леки
автомобили, пешеходката се спира на десния тротоар, с лице към платното за движение. На
това място пешеходката стои продължително време, защото покрай нея в двете посоки има
4
интензивно движение през кръстовището, като за автомобилите движещи се по улица
„Резбарска“ сигналът на светофарите е зелен с продължителност 32 сек. Около 7.33 сек.
преди да спре зад колоната от леки автомобили, в последната секунда на зеления сигнал
товарният автомобил пресича стоп-линията и навлиза в кръстовището, като за него сигналът
е станал жълт, като е навлязъл в кръстовището. Около 6.66 сек след като товарния
автомобил е пресякъл стоп линията си, за движещите се по напречната улица „Макгахан“ се
включва зелен сигнал, като за пешеходката също се включва зелен сигнал в този момент. В
този момент товарният автомобил вече е достигнал мястото, където стои и чака
пешеходката. Тя вече е видяла, че за нея на отстрещния пешеходен светофар се включва
зелен сигнал, но тъй като товарният автомобил „Мерцедес“ се движи бавно напред, тя тръгва
по посоката на автомобила, за да го заобиколи, като прави 2 крачки и едно леко пристъпване
с обръщане към платното за движение. Докато прави втората си крачка с десния крак напред
товарният автомобил спира зад лек автомобил. По този начин пешеходката още се намира на
тротоара, на около 0.5 м. пред предната част на товарния автомобил и предприема пресичане
на платното за движение от дясно на ляво спрямо товарния автомобил „Мерцедес“. Тъй като
водачът не е виждал пешеходката, когато е потеглил след спирането си върху „пешеходната
пътека“, а не е съобразил факта, че преди това е могъл да я вижда на десния тротоар преди
да спре, товарният автомобил „Мерцедес“ е застигнал и ударил пешеходката по дължината
на улица „Резбарска“ на около 5.9 - 6 м. след ориентира, а по широчина на около 2.0 м. вляво
от десния тротоар. След удара пешеходката е паднала напред и с глава наляво, автомобилът
е преминал през нея. Тялото й е контактувало с части, намиращи се под шасито на
автомобила, било е притискано към асфалта и единият й крак е бил прегазен от колелото на
автомобила. По този начин тялото й е влачено до мястото, където са двете петна от кръв,
отбелязани в протокола за оглед.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
кръстовището е изместено, изходът на паркинга на Мерцедес в сравнение с насрещната
улица, където е стояла пешеходката, като пешеходната пътека е износена и не се е виждала.
Разстоянието между двата светофара е от 14 до 15 метра, като пешеходката стои точно
срещу пешеходния светофар, който е на ул. „Резбарска“ и е била видима за водача на
товарния автомобил.
По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която не е
оспорена от страните и като компетентно изготвена, съдът възприема. Съгласно
заключението, дадено от вещото лице в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие Е. Ф. С. е получила следните телесни увреждания, които имат травматичен
характер: Съчетана травма: травматичен шок, състояние дължащо се на политравма,
реализиращо разстройство на здравето, с опасност за живота; Контузия на главата с голяма
скалпова рана: челно - слепоочно — тилно - деколман на скалпа с дължина 40 км.; рани на
дясна мишница, рани на дясна предмишница - деколман; рана на дясна подбедрица;
мекотъканен дефект от коляното до глезена и петата в дясно, самостоятелно и съвкупно,
причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота; Линеен
раневи белег в лявата част на челото, около 10 см., с наличие на следи от хирургически
бодове, характеризиращо се като обезобразяване на лицето; Коремна травма с лезии на
вътрекоремни кухи органи, с просмукване на перитонеума над симфизата, наложило
евакуация на кръв, кръвни съсиреци - 700 мл., представляваща общо разстройство на
здравето, опасно за живота; Счупване на таза: на двете срамни кости; счупване
многофрагментно с разместване на костните фрагменти на страничната маса на кръстната
кост в дясно и счупване на напречния израстък на 5-ти поясен прешлен, и двете довели до
трайно затруднение на движенията на долните крайници/снагата за срок по - дълъг от 30
дни; Открито разместено счупване на дясната подбедрица (голямопищялна и малкопищялиа
кости); Счупване на десния ацеталабулум (главулечна явка), в която ляга главата на
бедрената кост; Ампутация на десен крак на ниво горна трета дясна подбедрица; Травми на
горните крайници: счупване на главата на дясна раменна кост, разместено с деформация на
5
крайника в областта на дясното рамо; открити разместени, многофрагментни счупвания на
лъчевата и лакътната кости на дясна предмишница; Според заключението, травмите е
възможно да бъдат получени от блъскане на пешеходка, пресичаща пътното платно от ляво
на дясно спрямо посоката на движение на тежкотоварен автомобил, съприкосновение на
тялото с предна лява час, падане върху терен и попадане под МПС, успоредно на него,
същото продължава бавно движени напред, след което тялото се завърта перпендикулярно
на товарния автомобил.
По спешност ищцата е транспортирана в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“.
Предприети са оперативни интервенции: хирургично отваряне на коремната кухина,
евакуация на 700 мл. кръвенисти течности и коагулуми. Извършена е реплантация на скалп.
По спешност е извършена ампутация през горна трета на дясна подбедрица, поради
смачкване и авиталност на меките тъкани на същата, оформен ампутационен чукан.
Ревизирани увреди на дясна предмишница, хирургическа обработка и фиксация. На
18.05.2018 г. е извършена кръвна репозиция и метална фиксация на дясна раменна кост. На
25.05.2018 г. е извършена некротомия и свободна кожна пластика с автоприсадък от корема
на дясна предмишница. Изписана е и отново е хоспитализирана, като на 19.07.2018 г. е
извършена кръвна репозиция и метална фиксация на дясна лакътна кост.
Ищцата е била временно нетрудоспособна 8 месеца; с трайна инвалидност е -
загуба на крайник, носи протеза. Налице са ограничени движения в дясна раменна става -
вдига с дясна ръка до 90 гр. (нормата е 180 гр.), 5-ти пръст е във флексорна контрактура,
оплаква се от периодични болки в корема, взема слабителни лекарства, както и от болки в
областта на реплантирания скалп. Движи се със затруднена походка и чужда помощ. Налице
са трайни белези по тялото — корем, чело, дясна мишница и дясна предмишница,
ампутирана дясна подбедрица под коляното. Поради инвалидността са налице всекидневни
затруднения в бита, ищцата търпи последици от преживяния стрес - страхува се да излиза
навън, има смущения в съня.
В съдебно заседание на 6.11.2023 г. по делото като свидетел е разпитана Н. М.
Т., от чиито показания се установява, че майка й имала постоянни силни болки. Постоянно
се нуждаела от човек до себе си. Имала 7 операции. Било неловко с памперсите и трудно
заради счупванията. Когато разбрала за ампутацията, която била извършена със съгласието
на дъщеря й, казала, че ако зависи от нея никога нямало да даде разрешение. Месец и
половина била в легнало положение. Правили рехабилитации, получила рани, ръката й се
възпалявала. След 6 месеца била в инвалидна количка. На третия месец започнала да сяда и
ходили да й направят протеза, която не била сполучлива, тъй като разранявала. Можела да я
ползва да стане еднократно до тоалетна. Повече стояла на количката и на стола за тоалетна.
Дъщеря й я къпела, готвела и вършела всичко. Тя и брат й били придружители. Изпитвала
болки, изнервена била, плачела. Пиела успокоителни Здравословното й състояние се
влошило след инцидента и се променила. Не можела да спи и не искала да вижда никого.
Доста напълняла Не излизала, защото се чувствала неудобно. Свидетелката и брат й
пазарували. Имала белези по тялото, на главата, по ръцете, които я притеснявали. Преди
работела в международен гараж в Хааджи Димитър и и оставали 3-4години до пенсия. Сега
била пенсионер по инвалидност и получавала минимална пенсия.
В съдебно заседание на 6.11.2023 г. като свидетел е разпитан Д. Д. Д., водач на
товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", е per. № ********. Спомня си, че
пресякъл кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба.Като излязъл от
кръстовището спрял зад колите заради задръстване. Като потеглил един човек му чукнал на
стъклото заради инцидента. Не видял пешеходната пътека, но зад него имало светофар за
пешеходци. Не видял жената.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
6
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Въззивният съд действа като апелация /(т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава
върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищецът за
причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие
процесното ПТП, както и дали със своето противоправно поведение в съвкупния
съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл
за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение.
При липса на съответен правен довод на ответника за необоснованост на
първоинстанционното решение в този смисъл въззивният съд следва да приеме за
установено възникването в обективната действителност на следните правопораждащи
спорното материално право юридически факти: 1) че чрез своето противоправно и виновно
поведение застрахованият водач на процесното МПС – Д. Д. Д., е причинил травматично
увреждане на Е. Ф. С. и 2) че към момента на ПТП ответникът е обезпечавал деликтната
отговорност на водача на процесния лек автомобил - Д. Д. Д. при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл са
и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК – "Въззивният съд може да приеме
определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за
необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново
7
установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е
извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа
оплакване за това".
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с
установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са
напърво място получените от ищцата травматични увреждания: политравма, изразяваща се
в ампутация на десен крак на ниво горна трета дясна подбедрица; счупване на таза: на двете
срамни кости; счупване многофрагментно с разместване на костните фрагменти на
страничната маса на кръстната кост в дясно и счупване на напречния израстък на 5-ти
поясен прешлен; открито разместено счупване на дясната подбедрица /голямопищялна и
малкопищялна кости/; счупване на десния ацеталабулум /главулечна явка/, в която ляга
главата на бедрената кост; контузия на главата с голяма скалпова рана: линеен раневи белег в
лявата част на челото, около 10 см., характеризиращо се като обезобразяване на лицето;
кремна травма с лезии на вътрекоремни кухи органи. Същите са детайлно описани и
уточнени в изслушаната и неоспорена по делото съдебно-медицинска експертиза като :
Съчетана травма: травматичен шок, състояние дължащо се на политравма, реализиращо
разстройство на здравето, с опасност за живота; Контузия на главата с голяма скалпова рана:
челно - слепоочно — тилно - деколман на скалпа с дължина 40 км.; рани на дясна мишница,
рани на дясна предмишница - деколман; рана на дясна подбедрица; мекотъканен дефект от
коляното до глезена и петата в дясно, самостоятелно и съвкупно, причинили на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; Линеен раневи белег в лявата част
на челото, около 10 см., с наличие на следи от хирургически бодове, характеризиращо се
като обезобразяване на лицето; Коремна травма с лезии на вътрекоремни кухи органи, с
просмукване на перитонеума над симфизата, наложило евакуация на кръв, кръвни съсиреци
- 700 мл., представляваща общо разстройство на здравето, опасно за живота; Счупване на
таза: на двете срамни кости; счупване многофрагментно с разместване на костните
фрагменти на страничната маса на кръстната кост в дясно и счупване на напречния израстък
на 5-ти поясен прешлен, и двете довели до трайно затруднение на движенията на долните
крайници/снагата за срок по - дълъг от 30 дни; Открито разместено счупване на дясната
подбедрица (голямопищялна и малкопищялиа кости); Счупване на десния ацеталабулум
(главулечна явка), в която ляга главата на бедрената кост; Ампутация на десен крак на ниво
горна трета дясна подбедрица; Травми на горните крайници: счупване на главата на дясна
раменна кост, разместено с деформация на крайника в областта на дясното рамо; открити
разместени, многофрагментни счупвания на лъчевата и лакътната кости на дясна
предмишница.
От показанията по делото на свидетеля Н. М. Т. /дъщеря на ищцата/ се
установява, че когато са я видели за първи път майка й е била обезобразена. Имала е
постоянни болки и е претърпяла седем операции. Ищцата разбрала за ампутацията на крака,
когато е била в интензивното и е казала, че никога не би дала съгласие за това. Месец и
половина е била в легнало положение, получила е рани. Протезата се е оказала
несполучлива, разранява я и може да я полза еднократно до тоалетна. Ищцата е напълно
зависима за битови нужди - къпане, готвене, пазаруване, от децата си. Изпитва болки от
многото счупвания, изнервена е, плаче и не иска да вижда никога.
При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на крайник е невъзстановима и по дефиниция води до тежък
функционален дефицит човека, на когото е причинена. В процесния случай тя е настъпила
внезапно при изключително болезнена за ищеца ситуация като посттравматичния период е
бил свързан с интензивни болки и страдания, които са и физически и психически. Резултатът
от тази травма ще съпътства ищеца до края на живота му, болките и страдания, които
ищецът ще продължава да изпитва от загубата на своя крайник, трябва да бъдат отчетени
при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Травматичното
увреждане на ищцата допълнително е утежнено от наличието на политравма по цялото тяло,
8
която е причинила допълнителни и по преценка на настоящия състав тежки физически и
психически страдания.
От формалната човешка логика следва, но същото е потвърдено и от
свидетелските показания, че личният, професионалният и социалният живот на ищцата са
били значително повлияни в негативен аспект от полученото травматично увреждане.
Ищцата е била все още в трудоспособна възраст и пред пенсия, като травмата я принудила
да напусне работата си. Ищцата е ограничила значително социалния си живот предвид
невъзможността да се придвижва сама и психическата си обремененост вследствие
увреждането, свързана с нежелание да контактува. В личен план е била и ще бъде изцяло
зависима от близките си дори за елементарните си човешки нужди. Това допълнително й
причинява болки и страдания и чувство на безпомощност.
Предвид изложеното и изключително тежките травми, като загубата на
крайник е невъзвратима, както и последващ тежък възстановителен период, съдът намира,
че сумата от 400 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на неимуществените вредите от пътнотранспортното произшествие. Ищцата
Е. С. е с трайна инвалидност - загуба на крайник, множество тежки телесни повреди -
счупване на таз, на горни и долни крайници, и с прогноза за в бъдеще: трайно намалена
работоспособност - 100 % с чужда помощ пожизнено, налице са трайни белези. До пълния
размер от 800 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Законна лихва върху главницата, следва да се присъди от датата която е
представена банкова сметка на застрахователното дружество - 14.11.2018 г., по аргумент от
чл. 429, ал. 3 КЗ и съобразно релевираното искане в тази насока в исковата молба.
Относно възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), не установи по несъмнен, безспорен, категоричен начин, че при
настъпване на релевантното застрахователно събитие пострадалата е пресякла пътното
платно в нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, която изисква при
пресичане на платното за движение пешеходците да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила:1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят
с приближаващите се пътни превозни средства, както и разпоредбата на чл.114, т.1 и т.2 от
ЗДвП, забраняваща на пешеходците: 1. да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да
пресичат платното за движение при ограничена видимост.
По делото е установено, че ищцата е пресичала пътното платно при светната
зелена светлина на светофарната уредба за пешеходци. При разпита на вещото лице в
съдебно заседание то е посочило, че кръстовището, което е пресичала е изместено, изходът
на паркинга на Мерцедес в сравнение с насрещната улица, където е стояла пешеходката,
като пешеходната пътека е износена и не се е виждала. Разстоянието между двата светофара
е от 14 до 15 метра, като пешеходката стои точно срещу пешеходния светофар, който е на ул.
„Резбарска“ и е била видима за водача на товарния автомобил. Съгласно § 6, т. 54 от ДР на
ЗДвП "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. При съобразяване на дадената дефиниция, въззивният съд приема, че
пострадалата , предприела пресичането на кръстовището на пешеходна пътека. С оглед на
това съдът не може да направи извод за виновно поведение у пострадалата, което да е
допринесло за увреждането й.
От друга страна Д. Д. Д. е нарушил разпоредбата на чл.47 от ЗДвП, съгласно
която водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство. Съдът приема, че при наличие на зелен сигнал на
светофарната уредба ищцата категорично е имала предимство при преминаването.
Същевременно е нарушил и чл.50а от ЗДвП, забраняваща навлизането в кръстовище дори и
9
при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача
да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. По делото е установено
от свидетелските показания на Д. Д. Д., че той е видял, че в кръстовището има вече спрели
коли. Товарният автомобил въпреки това е навлязъл в кръстовището, спрял е на пешеходна
пътека и при потеглянето не е съобразил, че е възможно да има пешеходци и че няма
видимост с оглед височината на каросерията, като пешеходката е пресичала на зелен за нея
сигнал и не би могла да предвиди, че спрелият автомобил ще потегли.
Предвид изложеното въззивният съд също намира, че по делото не е
установено съпричиняване от страна на ищцата на травматичното й увреждане, което да
обоснове намаляване на определеното обезщетение.
С оглед изложеното съдът намира, че въззивните жалби са неоснователни и
като такива следва да бъдат оставени без уважение. Обжалваното с тях решение следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
По направените разноски:
При този изход на спора на ищеца са дължими разноски съобразно уважената
част от исковете, а на ответника – съобразно отхвърлената част.
При този изход на спора, на адв. В. О., се дължи по чл. 38, ал. 2, във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ,
в размер на 24 780 лв. с ДДС.
На ответника ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
следва да бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 200 лв.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260486/16.09.2024 г., по гр.д.№ 3316/2019 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-16 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********. да заплати на на адв. В.
О., гр. ***, ул. „***“ № *, партер, ап. *, сумата от 24 780 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ..
ОСЪЖДА Е. Ф. С., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *
да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 200 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА „ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от иска по банкова сметка на
СГС държавна такса по делото в размер на 8 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11