Решение по дело №1954/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1653
Дата: 25 ноември 2020 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20207040701954
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    1653                                 25.11.2020 година                                   гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на пети ноември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря С. А., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 1954 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от П.Й.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 947 от 17.07.2020 г. по АНД № 2305/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че съдът е игнорирал данните от приобщени писмени доказателства- епикриза и служебна бележка, което е довело до формиране на неправилни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че деянието е извършено в условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 13 от НК и поради това не е обществено опасно. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 20-0769-001407 от 18.05.2020 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е наложено на касатора П.Й.И. административно наказание- глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. В мотивите на съдебното решение е прието, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените. Прието е, че не е налице хипотезата на чл. 13 от НК, поради отсъствие на непосредствена опасност за здравето на превозваната родилка и бебето.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

Нарушението е установено със система „Multa Radar SD580“ с фабричен номер № 00209D32D4F9. На 20.09.2019 г. в 01.06 часа, в гр. Бургас, на път ПП Е773, км.491, до бензиностанция „Ромпетрол“, при движение в посока от кв. „Ветрен“ към КПП- 1, е заснет лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СА 49 49 АС, собственост на касатора И., със скорост на движение 193 км/ч, при ограничение от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26. На 27.03.2020 г. пред контролния орган е представена декларация по чл. 188 от ЗДвП, с която е заявено от И., че лично е управлявал автомобила. Срещу последния е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

С нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е предвидено административно наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 km/h. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено превишаване на скоростта с 103 км/ч- при ограничение от 90 км/ч И. е управлявал автомобила със скорост 193 км/ч. При тези данни следва да се приеме, че деянието е съставомерно по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на същия.

В касационната жалба се сочи, че при вземане на решението районният съд не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Касаторът счита, че събраните по делото доказателства не са били подложени на внимателна проверка и преценка в тяхната съвкупност, а някои от тях са били игнорирани. Според настоящия съдебен състав възражението е неоснователно. Съдът е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 13, чл.14 и чл.107 от НПК и е изяснил делото от фактическа страна. Мотивите на решението разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон. Обсъдени са всички доказателствени източници, в т.ч. представените медицински документи (между които посочените от касатора епикриза и служебна бележка), като е посочено от съда, че от тях не се установява твърдяното в жалбата усложнение при раждането.

Данни относно състоянието на свид. Недялкова към момента на приемането и́ в болничното заведение се съдържат единствено в приложената епикриза, в която е отразено, че то е присъщо на бременността. При тези данни доводите на касатора, че съдържанието на приобщените доказателствени източници налага други фактически изводи, се явяват неоснователни. Не са ангажирани други доказателства в подкрепа на твърдението за възникнала непосредствена опасност за живота и здравето на свид. Н.. Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, тя е могла да посети още две болнични заведения, в случай че състоянието и́ действително е било спешно, но сама е преценила да роди в МБАЛ „Бургасмед“ и не е следвало да бъде транспортирана с такава спешност. Не е налице хипотезата на чл. 13 от НК, поради отсъствие на един от изискуемите елементи- непосредствена опасност за здравето на родилката и бебето. В тази връзка са изложени от подробни мотиви, които настоящият съдебен състав напълно споделя и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 947 от 17.07.2020 г. по АНД № 2305/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.