Решение по дело №125/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административнопроцесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД [населено място], представлявано от управителя П. М., чрез адв. С. К., против Решение № 115 от 19.12.2024 г., постановено по АНД № 222 по описа за 2024 г. на Районен съд – Берковица. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № НП - 9 от 22.12.2022 г. на Министъра на културата на Република България, с което на касатора, на основание чл. 197, ал. 1 от Закона за културното наследство /в редакцията съгл. ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г./, за извършени две административни нарушения е наложена имуществена санкция в размер на по 3 000 лева, за всяко от тях.

В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Иска се отмяната на решението, като неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, ведно със законните последици от това.

В с.з. касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея. Претендира присъждане на сторените в производствата по делото разноски.

Ответникът - Министъра на културата, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ш., в съдебно заседание и в представените по делото писмени бележки, оспорва касационната жалба, с аргументи за нейната неоснователност и съответствие на процесното НП с материалния закон и административнопроизводствените правила. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Участващият в касационното производство прокурор от Вр.ОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

В касационното производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 115 от 19.12.2024 г., постановено по АНД № 222 по описа за 2024 г. на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП - 9 от 22.12.2022 г. на Министъра на културата на Република България, с което на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД [населено място], на основание чл. 197, ал. 1 от Закона за културното наследство /в редакцията съгл. ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г./, за извършени две административни нарушения е наложена имуществена санкция в размер на по 3 000 лева, за всяко от тях.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в АУАН и НП се съдържат данни, приети за установени, както от актосъставителя, така и от административнонаказващият орган, относно времето на извършване на нарушението. В АУАН е посочено, че извършването на нарушението е констатирано при извършване на проверка на място и по документи на 29 и 30.03.2022 г., а в НП е прието за установено, че при извършена проверка на място и по документи на 29 и 30.03.2022 г. е констатирано, че за периода от датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ЗКН – 10.04.2009 г. до 30.03.2022 г., в качеството на управляващ и ползвател, касаторът не е полагал необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на „Старата баня“ и „Бившето казино“ в [населено място].

Въззивният съд е счел, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН се осъществява чрез бездействие, от което следва, че установяването на времето на бездействието съвпада с датата на установяване на нарушението, а именно - в случая това е 30.03.2022 г. В тази връзка е приел за несъстоятелни оплакванията на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, че ЗАНН не регламентира „продължаваното“ административно нарушение, тъй като в случая двете административни нарушения не са извършени чрез две или повече отделни деяния. Изложил е доводи, че едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето, както е в настоящия случай, като се установява едно трайно фактическо състояние, което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия или в случая с предприемане на действия по опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на процесните сгради. Поради това от възникване на задължението за предприемане на горните действия до установяване на това бездействие със съставения АУАН се касае за едно нарушение. Затова и не може да бъде посочена конкретна дата на нарушение, което продължава да се осъществява във времето до настъпване на юридически факт, който да го преустанови, а посочената в АУАН и НП дата 30.03.2022 г. съставлява датата, на която видно от всички материали по административно-наказателната преписка е констатирано това бездействие от контролните органи и затова именно това е датата, на която е установено нарушението.

С оглед приетото, че времето на извършване на административното нарушение е установено, като същото съвпада с датата на установяване на нарушението, първоинстатционният съд е приел, че не е допуснато процесуално нарушение с оглед датата на образуване на административно наказателното производство, като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Обвързан от дадените указания в отменителното решение на АдмС-Монтана, постановено по КАНД № 307/2024 г., в което е прието, че нарушението е подробно описано, както и обстоятелствата, при които е извършено, обема на дължимите грижи, съответно какво точно е трябвало да извърши наказаното лице, РС – Берковица е отхвърлил всички възражения на настоящият касатор, за което е изложил подробни аргументи в своя съдебен акт.

Крайният извод на съда е, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, извършването на нарушение е доказано по безспорен начин, а при ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е неправилно. Същото не съответства на събраните по делото доказателства и закона, поради което следва да бъде отменено.

Според разпоредбата на § 12, ал. 1 от ЗКН, имаща преходен характер, заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон.

Няма спор, че процесните обекти са декларирани по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата /отменена, действала за периода на декларирането въз основа на делегацията на чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите отм. (ЗПКМ отм.), вр. с чл. 4 от този отменен закон. Разпоредбата на чл. 12 от тази отменена наредба обаче изисква декларационната документация за съответния обект да се внесе в Съвета за опазване на паметниците на културата (СОПК) за одобряване, каквато процедура не се установява да е проведе при действието на този акт, като не е установено и изпълнението на процедурите предвидени в разпоредбите на чл. 12, ал. 2-4 от отменената Наредба, нито на тези по Наредба № 3 от 10.07.2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности.

При тези факти, няма съмнение, че процесните обекти се вписват в хипотезата на цитираната по – горе преходна разпоредба на ЗКН. При това положение, тези обекти са предмет на регулацията на Г. П., Раздел II от ЗКН, наименован „Деклариране“ и Раздел III, именован „Предоставяне на статут на недвижима културна ценност“. Действително, според чл. 59, ал. 4 от ЗКН, декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон, каквито процедури по отношение на процесните сгради не са проведени от страна на компетентните държавни органи, въпреки указаните в закона срокове.

Нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗКН вменява в задължение не само поддържането в добро състояние, но и предпоставя и обвързва това с грижи по опазване и съхранение на недвижими културни ценности. Административно наказващия орган обаче не е взел предвид в цялост предписанието на цитираната законова разпоредба, която препраща по отношение на тези дължими грижи към спазване разпоредбите на „този закон и актовете по прилагането му“. Всеки извод за неполагане на грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на недвижими културни ценности, за да бъде достатъчно обоснован, следва да сочи неизпълнение и на конкретни разпоредби на ЗКН и/или актове по прилагането му, т. е. неизпълнени конкретни задължения. В случая няма такива констатации нито в АУАН, нито в НП. При това положение по отношение на нарушенията относно двата обекта, предмет на НП е налице непълно описание, което съпоставено с бланкетното и общо формулирано административнонаказателно обвинение, пресъздало изцяло текста на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН, но нескрепено с конкретни доказателства и изводи в какво се състои неполагането на необходимите грижи, без съмнение рефлектира върху възможностите за защита на наказаното лице, лишено от правото да узнае в какво именно се състои неполагането на грижи, за което бива административно санкционирано. Това води на извод за съществен процесуален порок на производството, респективно на НП. В крайна сметка е пристъпено директно към образуване и реализиране на производство без да са посочени по вид и обем конкретните мерки необходими за опазване и съхранение на недвижими културни ценности.

На следващо място датата, респ. периодът на извършване на деянието е съществен елемент от обективната му страна, без който деянието е несъставомерно, като откриването/установяването на нарушението на 30.03.2022 г. е от значение за преценка на евентуалното приложение на чл. 34 от ЗАНН или за осъществяване на административно-наказателната отговорност спрямо нарушителя, а не финализира обективирано неправомерно поведение. При липсата на данни и доказателства за състоянието на сградите към датата на влизане в сила за ЗКН – 13.03.2009 г., нито на по-късен етап, дори да се приеме, че 30.03.2022 г. е крайната дата на съставомерното бездействие, то липсва негова начална дата.

Следва да се посочи също, че ЗАНН не допуска съществуването на „продължавано“ административно нарушение по аналогия с продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Когато деянието е извършвано при една и съща обстановка, многократно и осъществява състава на едно и също нарушение, то се доближава до т.н. „продължавано престъпление“ по смисъла на чл. 26 от НК, но разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН изключва приложимостта в административнонаказателното право на институтите „множество престъпления“ или „продължавано престъпление“. Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В този смисъл е и ТР № 77/1984 г. на ОСНК на ВС, според което в административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23 – 26 от НК.

И на последно място, но не и по значение, при административно нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на нарушението е не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед крайния извод за основателност на касационната жалба следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател да му бъдат заплатени от Министерството на културата – юридическото лице, в чиято структура се намира АНО, направените по делото разноски в размер на 10 200 лева (десет хиляди и двеста лева), за които разноски са представени надлежни доказателства, че са сторени.

Настоящият съдебен състав не споделя направеното от процесуалният представител на ответника възражение за прекомерност на сторените разноски.

Конкретно се твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Фактическата сложност е обусловена от доказателствения материал по делото, който в случая е значителен. Правната сложност на съдебното производство се обуславя от факта, че нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения е регламентирана в националната нормативна уредба в различни законови и подзаконови нормативни актове, действащи и отменени.

Ето защо, като се вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на делата, чиито предмет е била законосъобразността на обжалваното НП и проведените заседания по тях, както и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и същото е определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 115 от 19.12.2024 г., постановено по АНД № 222 по описа за 2024 г. на Районен съд – Берковица и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП - 9 от 22.12.2022 г. на Министъра на културата на Република България.

ОСЪЖДА Министерство на културата ДА ЗАПЛАТИ на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД [населено място], представлявано от управителя П. М. сторените по делото разноски в размер на 10 200 лева (десет хиляди и двеста лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.