Р Е Ш
Е Н И Е № 260075/22.10.2020
г.
Гр. Ямбол ,….…22.10.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболски районен
съд………………………….......................наказателна колегия в публичното
заседание
на пети октомври ………….. ………………………….………………….….................
през
двехиляди и двайста година в състав:
Председател: С.Митрушева
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря ……….………Г.М…………………....................…….. и в присъствието на прокурора……………….………………………….………….. като разгледа докладваното от ….……………………………..С.Митрушева…………………………..н.а.х.д. № 645 по описа за 2020 год ………..………………………………………… ………….…………………………….
Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ“***“ гр.Я. против Наказателно постановление № 499481-F-515516/ 13.03.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на осн. чл. 185 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС. В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както и такива за наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването и от съда.
Въззиваемата страна – ТД НАП Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Иска се също присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят стопанисвал търговски обект- денонощен магазин, находящ се в гр. Я. на ул. „***“ № ***.
На 21.09.2019г в 22.20ч. в посочения търговски обект била извършена проверка от св. Н.Р. и А.А. – *** ЦУ на НАП. По време на проверката били установени няколко нарушения на данъчното законодателство, сред които и липсата на паспорт в търговския обект на фискалното устройство ползвано в обекта – ФУ модел „DATECS“ С ИН на ФУ DT424643 и ИН та ФП 02704287.. По повод на така установеното нарушение на 11.10.2019г. на едноличния търговец бил съставен АУАН за нарушение на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС. Актът бил връчен на упълномощен представител на търговеца, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 499481-F-515516/ 13.03.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на осн. чл. 185 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС на ЕТ“***“ била наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС.
Наказателното постановление било връчено на упълномощен представител на едноличния търговец на 23.06.2020г
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:
Съдът не споделя изложените в жалбата съображения за наличие на съществени процесуални нарушения, изразили се в несъответствие между фактическото и юридическото описание на нарушението. И в акта и в наказателното постановление е посочено, че нарушението се е изразило в липсата на съхранение от страна на едноличния търговец в търговския обект на паспорта на фискалното устройство , използвано в обекта. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/2006г на МФ вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС. Соченият текст от наредбата съдържа задължение за лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект да съхраняват в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. Чл.118 ал.4 ЗДДС е правното основание, въз основа на което е издадена Наредба Н-18/2006г на МФ. Тоест налице е пълен идентитет между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени правни норми.
Неоснователно е и твърдението за непълнота на състава на административното нарушение поради непосочване в акта и наказателното постановление, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, с оглед наложената санкция по чл. 185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Съдът счита, че в конкретния случай жалбоподателят неправилно се е позовал на практиката на ЯАС по КАНД 50/2020г . В конкретният случай самият състав на нарушение по Наредба Н-18 сам по себе си няма как да доведе или да не доведе до неотразяване на приходи, поради което и липсата на изрично отразяване на това в акта и наказателното постановление не съставлява процесуално нарушение. Цитираната съдебна практика на ЯАС касае друг вид административно нарушение което би могло да доведе до неотразяване на приходи и в тази връзка, доколкото последното е определящо за налагането на санкцията, се явява чест от административнонаказателния състав.
От извършената цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установи наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната им.
Страните по делото не спорят, че
по време на извършената проверка в търговския обект на жалбоподателя от
инспектори на ЦУ на НАП в обекта не е
бил наличен паспорта на фискалното устройство модел „DATECS“ С ИН на ФУ DT424643 и ИН та ФП 02704287.
Горното се установява по несъмнен начин и от разпита на свидетелите и
приложените писмени доказателства. С това си поведение жалбоподателят е
допуснал нарушение на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/2006г на МФ вменяваща
задължение за лицата по чл. 3 със
стационарен търговски обект да съхраняват в търговския обект паспорта на ФУ, с
изключение на случаите по чл. 14, ал. 3
и чл. 50, ал. 6. И е осъществил
административнонаказателния състав на нарушение по чл. 185 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС,
в каквато насока правилно е санкциониран.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По делото не са представени каквито и да било доказателства, че конкретния случай на административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административно нарушение по чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/2006г на МФ. Обстоятелството, че жалбоподателят е коректен данъкоплатец и няма задължения към фиска само по себе си не налага приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН , още повече, че при извършената проверка на жалбоподателя са открити и други нарушения на данъчното законодателство.
Наложеното наказание е в минималния предвиден в текста на закона размер, поради което и на осн. чл. 27 от ЗАНН не може да бъде намалявано от страна на съда.
При този изход на делото , н осн. чл. 63 от ЗАНН и с оглед изрично направено искане в тази насока въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 499481-F-515516/ 13.03.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ“***“ гр.Я. ЕИК ********** , на осн. чл. 185 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ“***“ гр.Я. ЕИК ********* да заплати на ТД НАП Бургас направените по делото разноски в размер на 300лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: