Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 08.08.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г
с-в,
в публичното заседание на първи март през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря Виктория Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4585 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 2002302/05.01.2021 г. СРС, 87 с-в, по гр.д.№ 9151/2019 г. е отхвърлил
предявените от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж чрез БНП „Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България срещу Е.Б.В. искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че Е.Б.В. дължи на от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж чрез
БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България сумата от 1 071,24 лв., представляваща
дължима главница по договор за револвиращ потребителски кредит, за който е
издадена кредитна карта, активирана на 07.07.2016 г., възнаградителна лихва в
размер на 441,15 лв. за периода 01.10.2016 г.-10.11.2017 г., както и мораторна
лихва в размер на 54,37 лв. за периода 10.11.2017 г.-11.05.2018 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
35622/2018 г. на СРС, 87 с-в, като
неоснователни.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- БНП „Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България.Въззивникът твърди, че решението е необосновано.Излага оплаквания, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът не е доказал усвояването
на кредита от страна на кредитополучателя.Поддържа становище, че съдът не е
длъжен да възприеме заключението на вещото лице и може да формира други крайни
изводи, като изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните
резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да
може изводът да бъде разбран от страните.От приетото заключение на ССчЕ е
видно, че кредитът е усвоен, като от
кредитополучателя са правени плащания за погасяване на задължението.По делото е
представена и товарителница № 919011612206040, в която е инкорпориран номерът
на договора за кредит-CARD-12206040 и
от която е видно, че ответникът е получил кредитната карта на 01.02.2016 г.Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира
разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- Е.Б.В. не е депозирал отговор на въззивната жалба.Съдът не
обсъжда представените писмени бележки, тъй като страната не е направила искане
за предоставяне на срок за депозирането им.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК
и чл.422, ал.1 ГПК вр.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„БНП „Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.,Париж чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България твърди, че при сключване на договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № PLUS-11371410 ответникът Е.Б.В. е дал съгласието си освен
получения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard.На
07.07.2016 г. ответникът е активирал предоставената му кредитна карта № Card-12206040 с максимален кредитен лимит
в размер на 1 000 лв.Твърди, че
кредитът представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции-теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства /POS/ и др.Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент.Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниква
задължение за заплащане на минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта
на 01.10.2016 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по
същата е в размер на минус 1 512,39 лв., поради което кредиторът е
блокирал ползването й.Въпреки отправените му покани ответникът не е погасил
задължението си.Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
задължението на ответника възлиза на 1 512,39 лв., от която
сума-1 071,24 лв.-главница, 441,15 лв.-договорна лихва от 01.01.2016 г.
/първата пропусната вноска/ до 10.11.2017 г. /датата на получаване на поканата
за доброволно изпълнение/ върху използваната сума в размер на 441,15
лв.Ответникът дължи и лихва за забава в размер на законната лихва в размер на
54,37 лв. за периода от 10.11.2017 г. /датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ до
11.05.2018 г. /датата на завеждане на делото/.Ищецът е подал заявление за
издаване на заповед по чл.410 ГПК и по ч.гр.д.№ 35662/2018 г. на СРС, 87 с-в е
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК и на ищеца е указано да предяви иск за установяване на вземанията
си.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 1 071,24 лв.-главница,
441,15 лв.-договорна лихва от 01.01.2016 г. до 10.11.2017 г., 54,37
лв.-мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.При условията на
евентуалност при отхвърляне на установителните искове моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати посочените суми.
Ответникът- Е.Б.В. чрез назначения
му особен представител е оспорил исковете с твърдения, че по делото не е
доказано издаването и предаването на кредитна карта, както и за активирането й.Твърди,
че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем.Оспорва исковете по размер.
Със
заявление вх.№ 3044223/31.05.2018 г. „БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж
чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.Б.В. за процесните
суми.На 12.08.2018 г. СРС, 87 с-в, по ч.гр.д.№ 35622/2018 г. е издал заповед по
чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение.Длъжникът е уведомен за издадената
заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Ищецът е получил съобщение с указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си на 15.12.2015 г.Исковата
молба е подадена на 12.01.2019 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 24.07.2015 г. между страните е подписан
договор PLUS-11371410
за предоставяне на потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-12206040.Договореният размер на
кредита е 4 000 лв. с договорено погасяване на 29 погасителни вноски в
размер на по 140 лв.ГПР е 40%, а лихвеният процент-31,02%.Страните са
постигнали съгласие, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 1 000 лв.Страните
са се договорили, че договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен,
като срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е
различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит.
Съгласно приложение към договора за
потребителски кредит кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1 000 лв.
при годишна лихва 35% и ГПР 44,90%.Уговорен е дневен лимит за теглене на пари в
брой до 1000 лв. и за покупки на ПОС до размера на кредита.Минималната
погасителна вноска е посочена в приложението, като е променлива величина и
зависи от усвоения кредит, месечната такса за обслужване-4 лв., таксата за
администриране на просрочени задължения-12 лв., такса за теглене на пари в брой
от банкомат-2 лв.+ 2% от изтеглената сума.
Представен е и сертификат № PLUS-11371410 за удостоверяване, че
„Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон
България“ се съгласяват да застраховат съгласно приложените ОУ на застраховка
„Защита на плащанията“ Е.Б.В. по пакет „Комбинирана защита“, както и ОУ за
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит класик“ и
ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“.
Представена е товарителница №
919011612206040 за получени на 01.02.2016 г. от ответника документи, без да е
отразено какво е съдържанието на пратката.
От заключението на приетата ССчЕ на
вещото лице И.Д.е установено, че са извършени усвоявания по кредитната карта CARD-12206040, вкл. такса за проверка на
баланс, теглене в брой от банкомати на АТМ, плащания на ПОС устройства, описани
в таблица.На 07.07.2016 г. е усвоена сума от 400 лв., осчетоводена на
08.07.2016 г.-теглене в брой на банкомат на „Уникредит“, с което е извършена
първата транзакция по кредитната карта.Установен е размер на начисляване на
такси, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта.Общият размер на начисленията до 13.10.2017 г. възлиза на
1 656,39 лв.-1036,49 лв.-главница, 444,06 лв.-договорна лихва, 111,84
лв.-застраховка, 64 лв.-такси.Извършени са плащания на 02.08.2016 г. и на
01.09.2016 г. в размер на по 60 лв.С извършените плащания са погасени суми за
главница, лихва, застраховка, месечна
такса.Към 11.05.2018 г. състоянието на вземането е: просрочена
главница-967,25 лв., просрочени застраховки-103,99 лв., просрочени такси-32
лв., просрочена възнаградителна лихва-434,54 лв. за периода 01.10.2016
г.-10.11.2017 г., законна лихва върху главницата за периода 10.11.2017
г.-11.05.2018 г.-49,17 лв. или общо 1 586,95 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен
интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват
допустими, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът
за заем е реален и е сключен с предаването на парите или другите заместими
вещи.
Първоинстанционният съд
е приел, че по делото не са представени доказателства, че кредитният лимит е
реално усвоен от ответника, тъй като върху представените обратни разписки
липсва отбелязване че е изпратена процесната кредитна карта, липсват и други
данни кредитната карта да е била връчена и ответникът да е теглил суми от нея
или да е извършвал плащания.Представеното извлечение от сметка е едностранно
изготвено от ищеца и не се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства.Съдът не е кредитирал заключението на ССчЕ, че картата е
активирана на 07.07.2016 г., тъй като не са представени доказателства, че
претендираните суми действително са усвоени чрез разплащане или теглене от
банкомат, а вещото лице е направило изводи въз основа на материали, които не са
представени по делото.
Настоящият съдебен
състав счита, че по делото е установено, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, като ответникът се е съгласил да получи освен усвоения
кредит и да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD-12206040.Независимо че в
представената обратна разписка с посочен номер на товарителницата, в която е
инкорпориран номера на кредитната карта и която е получена лично от ответника
не удостоверява получаване на кредитната карта, тъй като не е ясно съдържанието
на пратката /посочено е документи, без същите да са индивидуализирани/, кредитът
е усвоен чрез теглене в брой от банкомати на АТМ, плащания на ПОС
устройства.Постъпилите плащания по кредитната карта на суми в общ размер на 120
лв. представлява признание за получаване на картата и за наличието на
задължения по нея.Не се твърди тегленията на суми, плащането на ПОС устройства
и постъпилите частични плащания по кредитната карта да са извършени от трети
лица.
Възраженията на
ответника за липса на доказателства за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем са ирелевантни, тъй като претенцията на ищеца не се позовава на такава
хипотеза на изискуемост.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д.
№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на
правни сделки или за отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.В този смисъл е и нормата на чл.7, ал.3 ГПК.Разпоредбите,
уреждащи основанията за нищожност на сделките, са императивни и за приложението
им съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.В случая в договора е посочен
размер на ГПР-44,90%.Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в чл.19 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.В процесния договор липсва
яснота от какви компоненти е формиран ГПР и какъв е математическият алгоритъм
за оскъпяване на кредита, което представлява нарушение на императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът е недействителен на основание
чл.22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.23 ЗПК когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че при
установена от съда недействителност на договор
за потребителски кредит, съдът следва да уважи иска до размера на
чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита,
като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде
предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД /решения на
ВКС по гр.д. № 3855/2021 г., ІV ГО, по т.д. № 1023/2020 г., І ТО по т.д. №
2024/2022 г., І ТО и др./.
В случая от начислената
главница в размер на 1036,49 лв. следва да се приспаднат извършените частични
плащания в общ размер на 120 лв., поради което искът за главница се явява
основателен за сумата от 916,49 лв.
Поради частично разминаване на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлен иска за главница за сумата от 916,49 лв., като се
постанови решение, с което искът се уважи в посочената част със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението.В останалата обжалвана част
решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за първата инстанция в размер на 326,79 лв., за заповедното
производство-47,58 лв., а за въззивното производство-135,39 лв.
Разноски в полза на ответника не
следва да се присъждат, тъй като такива не са направени.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на СГС държавна такса в размер на
18,33 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2002302/05.01.2021 г. на СРС, 87 с-в, по
гр.д.№ 9151/2019 г. в частта, с която е
отхвърлен предявения от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж чрез БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България /сега „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ АД със седалище в Париж, Франция, вписано в търговския регистър на
Париж с № ********* / иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК срещу Е.Б.В. за сумата 916,49 лв.-главница
по договор за револвиращ потребителски кредит, за който е издадена кредитна карта
CARD-12206040,
активирана на 07.07.2016 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявения от БНП „Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А.,Париж чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България /сега
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД със седалище в Париж, Франция, вписано в
търговския регистър на Париж с № *********/ срещу Е.Б.В. с ЕГН ********** и с
адрес: *** /жк „**************, че ответникът дължи на ищеца сумата от 916,49 лв.-главница
по договор за револвиращ потребителски кредит, за който е издадена кредитна
карта CARD-12206040,
активирана на 07.07.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 12.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 35622/2018 г. със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-31.05.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА
Е.Б.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** /жк „************** да заплати на БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България /сега „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД със седалище в Париж,
Франция, вписано в търговския регистър на Париж с № *********/ разноски за
първата инстанция в размер на 326,79 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Е.Б.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** /жк „************** да заплати на БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България /сега „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД със седалище в Париж,
Франция, вписано в търговския регистър на Париж с № *********/ разноски за
заповедното производство в размер на 47,58 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Е.Б.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** /жк „************** да заплати на БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България /сега „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД със седалище в Париж,
Франция, вписано в търговския регистър на Париж с № *********/ разноски за
въззивната инстанция в размер на 135,39
лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Б.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** /жк „**************
да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 18,33 лв. на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.