№ 1563
гр. Варна , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503062 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И. А. Т. , действащ чрез
особен представител адв.А.П., срещу решение № 354/21.11.19г., постановено по гр.д.
№8/19г. на ПРС, в частта, в която е прието за установено по отношение на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, че И. А. Т. от
гр.Провадия дължи заплащането на сумата от 500лв, представляваща дължима главница по
договор за паричен заем №5383742/15.09.17г., сумата от 87,61лв, представляваща дължима
договорна лихва за периода 15.10.17г.до 12.06.18г. и сумата от 47,48лв, представляваща
дължимо обезщетение за забава върху главница от 500лв за периода 16.10.17г. до 20.10.18г.,
ведно със законната лихва от датата на заявлението- 26.09.18г. до оконч.изплащане, които
вземания са прехвърлени от Вива Кредит ООД в полза на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.12.16г. и приложение №1 от 02.05.18г. към него, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №819/28.09.18г. по ч.гр.д.№1246/18г. на ПРС.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че
неправилно първоинст.съд не е разгледал възражението за липсата на процес.легитимация
на ищеца предвид липсата на уведомяване на длъжника за извършена цесия. Неправилно
съдът не съобразил и направеното оспорване на валидността на договора, като съдът не
1
извършил и проверка за нарушение на специалните норми, регламентиращи
потребителското кредитиране, доколкото договорът попадал в приложното поле на ЗПК.
Намира договорът за нищожен, тъй като не били изпълнени изискванията на ЗПК относно
погас.план и преддоговорна информация. Липсвали доказателства за предадената и
получена сума, като не било отчетено и признанието на ищеца за извършено плащане от
ответника. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
ЕООД, ЕИК *********, в срока по чл.263 ГПК е депозирала отговор, с който счита жалбата
за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД против И. А. Т. , с която е предявен
иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 500лв, представляваща дължима главница по договор за
паричен заем №5383742/15.09.17г., сумата от 87,61лв, представляваща дължима договорна
лихва за периода 15.10.17г.до 12.06.18г. , сумата от 236,25лв неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 236,25лв такса за експерсно разглеждане на документи, 245лв –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, и сумата от 47,48лв,
представляваща дължимо обезщетение за забава върху главница от 500лв за периода
16.10.17г. до 20.10.18г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 26.09.18г. до
оконч.изплащане, които вземания са прехвърлени от Вива Кредит ООД в полза на
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.16г. и приложение №1 от 02.05.18г. към
него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №819/28.09.18г. по
ч.гр.д.№1246/18г. на ПРС.
С оглед констатирани нередовности на исковата молба на ищецът са дадени указания за
отстраняването им, като с Определение №221/06.03.19г., поради неотстраняването им в
срок, на осн. чл.129, ал.3 ГПК съдът е прекратил производството по гр.д.№8/19г. по описа
на РС Провадия. Съобщението, с което е връчено така постановеното прекратително
определение, е получено от ищеца на 11.03.19г., като до изтичане на срока за обжалване /
18.03.19г./ срещу него не е постъпила частна жалба. Междувременно с разпореждане №1153
от 14.03.19г. първоинст.съд е отменил определение №221/06.03.19г. за прекратяване на
производството предвид обстоятелствата, че указанията на съда са изпълнени в срок, като е
зачел изпълнение с постъпила на 22.02.19г. с пощенска пратка молба. След постановяване
на отменителното определение, съдът е пристъпил към размяна на книжата, разгледал е
спора по същество и е постановил атакуваното в настоящото производство решение.
Настоящият съдебен състав в рамките на дължимата от него въззивна проверка по чл.269
ГПК намира постановения съдебен акт за недопустим. Постановеното от ПРС прекратително
2
определение №221/06.03.19г. не е от категорията на оттегляемите съдебни актове, визирани
в чл.253 от ГПК, тъй като с него е сложен край на производството и същото подлежи на
инстанционен контрол пред въззивният съд. Предвид това и първоинстанционният съд не е
разполагал с компетентност да ревизира по свой почин прекратителното определение,
съответно да постанови разпореждане №1153 от 14.03.19г. В този смисъл той е излязъл
извън пределите на правораздавателната си власт, поради което и постановеното
отменително разпореждане №1153 от 14.03.19г. се явява нищожен акт, тъй като не отговаря
на изискванията за валиден съдебен акт и като такъв не е породил целените с него правни
последици. Оттук следва извода, че определението, с което е прекратено производството по
гр.д.№8/2019г. на РС Провадия, не е загубило своето действие, и доколкото не се установи в
дадения с него срок да е обжалвано, то същото е влязло в законна сила. При наличието на
влязло в сила прекратително определение, сложило край на делото, са били налице пречки
от процесуален характер за последващото развитие на първоинстанционното производство,
съответно за постановяване на атакуваното съдебно решение. Ето защо обжалваното
решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено изцяло съобразно
т.14 от ТР № 1/2001г. на ОСГК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №354/21.11.2019г., постановено по гр.д. № 8/20193г.
по описа на РС Провадия, на осн. чл.270, ал.3, предл.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3