№ 1080
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330201876 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен
фиш серия К № 5594393, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на Р.А.Ч.,
на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че счита издадения
електронен фиш за незаконосъобразен. Излага подробни съображения за
незаконосъобразността на издадения електронен фиш. Моли съда да отмени
обжалвания електронен фиш.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
1
В първото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не
се представлява.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 25.03.2021г. в 12.16 часа в
гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза“ номер 70, посока изток. Нарушението е
установено с АТСС ARH CAMS1, при отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил Фолксваген голф с
рег. № **, се движел с установена наказуема скорост от 65 км/ч, а именно с
превишаване на скоростта от 15 км/ч. Собственик на МПС-то е Р.А.Ч..
Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като
същият е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон,
предвид което се явява незаконосъобразен.
Обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“.
Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е
в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез
употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод, че
действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват
административно-наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ,
единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки
случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС,
2
отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш.
Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция,
макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява
специална спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл.
182 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не
превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени
следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и
размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от
ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на
извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената
максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа
особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността –
чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване
на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
3
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието,
че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. №
2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен
съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Така констатираните нарушения на процедурните правила не може да се
санират едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния
закон и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, които
следва да бъдат присъдени в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5594393, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на Р.А.Ч., ЕГН: **********, адрес: **, на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от
ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на Р.А.Ч., ЕГН: **********,
адрес: **, сумата от 300.00 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5