№ 3777
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева И.
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева И. Гражданско дело №
20223110112603 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. С., действащ със
съгласието на своята майка и законен представител на А. И. срещу М. С., иск с правно
основА.е чл. 150 вр. чл. 143, ал. 1 СК за изменение на присъдения размер на месечна
издръжка, определена с решение № 5429/18.11.2014г. по гр.д. № 9593/2014г. на Районен съд
– Варна, дължима от неговия баща, чрез увеличаването му от 120 лв. на 250 лв., считано от
датата на депозиране на исковата молба – 19.09.2022г. с падеж до пето число на месеца за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване
на законно основА.е за нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че с решение по гр.д. № 9593/2014г. по описа на Районен
съд – Варна, е утвърдено постигнатото между стрА.те споразумение, с което родителските
права по отношение на роденото на 12.05.2013г. дете К. С., са предоставени за упражняване
на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт.
Ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от
01.11.2014г. с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основА.е за нейното изменение
или прекратяване.
Твърди се, че от влизане в сила на решението са изминали почти 10 години, през
което нуждите на детето, вече ученик в 3 – клас, от дрехи, храна, учебници, пособия,
извънкласни зА.мА.я по шах и плуване, са нараснали значително, както и възможностите на
ответника, който не е задължен към друго свое дете и е управител в търговско дружество
„*********“ ООД с основен предмет на дейност – търговия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. С., е депозирал писмен отговор, в който
признава, че нуждите на неговия син са нараснали и, че има възможност да заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лв.
Размерът на иска за разликата над посочената сума до претендираната от 250 лв. се
оспорва с твърдения, че ответникът е баща на друго малолетно дете, родено на 12.10.2019г.,
1
с чиято майка живее на съпружески фактически начала, както и, че търговско дружество
„*********“ ООД, не реализира приходи след настъпване на пандемията от КОВИД 19.
С оглед изложеното настоява за отхвърляне на осъдителната претенция за горницата
над сумата от 200 лв. до заявената от детето.
Контролиращата страна – ДСП - Варна изразява становище за основателност на
предявения иск, като при определяне на дължимия размер следва да се съобразят нуждите на
детето и възможностите на задължения родител.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
С решение № 5429/18.11.2014г., поправено с решение № 6128/17.12.2014г. и двете
постановени по гр.д. № 9593/2014г. на Районен съд – Варна, е утвърдено споразумение, по
силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето К. С., роден
на 12.05.2013г., е предоставено на неговата майка, а на бащата е определен режим на личен
контакт.
Бащата е осъден да заплаща на малолетния си син месечна издръжка в размер на 120
лв., считано от 01.11.2014г. с падеж до пето число на текущия месец, ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основА.е за нейното
изменение или прекратяване.
Решението е влязло в законна сила в деня на неговото постановяване – 20.01.2015г.
Към настоящия момент К. С. е на 9 години и е ученик, вкл. и през учебната
2022/2023г. Посещава уроци по плуване.
Преки и непосредствени грижи за него полага неговата майка, която получава брутно
трудово възнаграждение в размер на 1 010 лв.
Бащата М. С. е на 39 години. Не полага труд по трудово правоотношение.
В съдебно заседА.е, заявява, че притежава „детски магазин“, от който не реализира
доходи. Издържа се от доходите на жена си, от която има още едно дете, родено на
12.10.2019г.
В съдебно заседА.е, заявява, че М.алната издръжка, която може да заплаща е 220 лв.
Спорният по делото въпрос е разполага ли с възможност М. С. да заплаща сумата от
30 лв., представляваща разлика между тази, която се претендира с исковата молба от 250 лв.
и сумата, която твърди, че може да отделя за малолетния си син в размер на 220 лв.
За да отговори на спорния въпрос, съдът съобрази, че за да се уважи предявения иск
по чл. 150 СК, следва да се докаже съществено изменение на условията, при които е
присъдена първоначалната издръжка по отношение нуждите на детето и възможността на
задължения за това родител да я заплаща.
С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и Постановление №
5/31.11.1981г. на Пленума на ВС, които представляват задължителна съдебна практика е
прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на
издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземе
предвид възрастта, образовА.ето и други обстоятелства, които имат значение за случая.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя,
при когото се отглеждат, които принципи са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл.
143, ал.1 и ал.2 СК.
Решението на Районен съд – Варна по гр.д. № 9593/2014г., с което е определен
първоначалния размер на издръжката е влязло в сила от 20.01.2015г. От постановяване на
посочено решение към настоящия момент са изминали почти осем години, за които
изменението в посочените условия за присъждане на издръжката са най – вече свързА. с
2
увеличаване разходите на детето с оглед неговата възраст, нуждата му от храна, облекло,
помагала и учебни пособия и спортни зА.мА.я.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира, че по делото е
доказана промяна в обстоятелства от първоначалното изменение на издръжката, определена
в полза на детето Габриел С., с оглед възрастта и нарасналите му нужди след 2015г., все още
в училищна възраст.
При определяне размера на издръжката следва да бъде отчетено и обстоятелството,
че родителските права са предоставени на майката, както и че детето живее при нея и тя
поема значителна част от издръжката му в размер на 200 лв.
Съдът като взе предвид освен трудоспособната възраст, в която бащата М. С. се
намира, липсата на заболявА.я, които да възпрепятстват полагането на труд, задълженията
към друго свое непълнолетно дете, безусловният характер на задължението за издръжка и
минимално установеният й размер в чл. 142, ал. 2 СК от 177, 50 лв., приема, че същият има
възможност да заплаща издръжка в размер 250 лв., в която се включват и спорните 30 лв.,
считано от датата на исковата молба – 19.09.2022г. с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване
на основА.е за нейното изменение или прекратяване. Така определената издръжка би
задоволила нуждите на детето така, както то би живяло, ако родителите не бяха разделени,
поради което предявеният иск, следва да бъде уважен в претендирА.я размер.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че г-н С. има възможност да си
потърси и да си намери работа, така че заплащането на спорните 30 лв. да не утежнява нито
неговото положение, нито това на членовете на семейството му.
По разноските
В случая, не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което следва да се
присъдят разноски, съобразно изхода на спора.
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна, чиито
размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и ангажирА.те доказателства, възлиза на
500 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доколкото делото не се отличава с никаква правна и фактическа сложност,
уговореният и заплатен адвокатски хонорар от 600 лв. следва да се намали до минимално
установения, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в сила от 07.11.2022г.
Ответникът М. С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Варна
следващата се държавна такса възлизаща на 187, 20 лв., на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на ежемесечната издръжка, която М. С. С., ЕГН **********,
*****, е осъден да заплаща на К. М. С., ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител А. О. И., ЕГН **********, *********** по гр.д. № 9593/2014г. на Районен съд
– Варна в размер на 120 лв., като я УВЕЛИЧАВА на 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.09.2022г., с падеж до пето число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на законни основА.я за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 СК.
3
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, ***** ДА ЗАПЛАТИ на К. М. С., ЕГН
**********, действащ, чрез своята майка и законен представител А. О. И., ЕГН **********,
*********** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 187, 20 лв. /сто осемдесет и
седем лева и двадесет ст./, представляваща дължима за производството държавна такса и
разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от обявяването му на 13.12.2022г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4