РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Перник, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, против решение №
26086/13.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6694/2020 г. по описа на Районен съд -
Перник, с което съдът е уважил предявения от Г. Б. Х. с ЕГН:********** осъдителен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД и е осъдил ответника да му заплати сумата 280 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.04.2020
г. на първокласен път 1-6 - държавна собственост, управлението на който е било възложено
на Агенция “Пътна инфраструктура” и който не е изпълнил задълженията си да осигури
безопасни условия за движение, като ПТП е възникнало вследствие внезапно изскачане на
диво животно на пътното платно, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането
25.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва
преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното решение,
като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе съобразно събраните
доказателства, като отхвърли предявения иск. Иска се присъждане на направените разноски
пред двете инстанции.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК процесуалният представител на въззиваемата страна е
подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище
за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Районен съд - Перник е бил сезиран с осъдителен иск, който напълно правилно е
квалифицирал като такъв с правно основание чл. 49 ЗЗД. Обстоятелствата, изложени в
исковата молба, сочат на претенция за репариране на вреди, причинени от нарушение на
предписани правила чрез бездействие от страна на Агенция “Пътна инфраструктура”, а не от
обективно присъщи свойства на вещ /ППВС №17/1963г.; решение №94/21.07.2011 г. на ВКС
по гр.д. №537/2010 г.; определение №1355/25.10.2011 г. по гр. д. №558/2011 г. на ВКС и
др./.
Между страните не се спори, а от приложените по делото доказателства се установява,
че на 25.04.2020 г. в 21.15 ч. на път Първи клас 1-6, на км. 73 в посока гр. Радомир, при
управление на собствения му автомобил Рено Меган рег. № ***, Е. Б. Х. е бил ударен от
внезапно изскочило и пресичащо пътното платно диво животно – сърна, в резултат на което
на собствения му лек автомобил са нанесени щети : деформиран преден десен калник,
счупен десен фар и халогенен фар, повредена предна лайсна на дясна предна врата и счупена
розетка за преден фар. Щетите на автомобила възлизат на сумата от 280 лв., като в тази
насока е приета и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза. Не е предмет
на спор по делото, че процесният път Първи клас 1-6 е част от републиканската пътна
мрежа и се поддържа от АПИ (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата).
От влязло в сила решение № 2600054/09.10.2020 г., постановено по а. н. дело №
01135/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно
постановление № 20-1158-001683 от 13.05.2020г. на Началник сектор ПП - Перник, се
установява че водачът на ления автомобил Е. Б. Х. няма никаква вина за настъпването на
процесното ПТП на 25.04.2020 г. Ето защо напълно неоснователни са възраженията на
Агенция “Пътна инфраструктура”, че е налице съпричиняване от него за настъпване на
увреждането. Не се установява по делото наличието на данни за съпричиняване на
настъпилите увреди на автомобила от страна на водача. Нещо повече от заключението на
вещото лице по приетата от районния съд автотехническа експертиза, става ясно след като е
описан механизма на ПТП, че водачът не е имал възможност да спре и да предотврати
настъпването на ПТП. Съдът изцяло кредитира извода на вещото лице относно наличието на
2
причинно-следствена връзка между пътния инцидент при така установения механизъм на
ПТП и настъпилите вреди по автомобила.
Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗП управлението на пътищата включва организиране и
осъществяване защита на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите към пътя. Съгласно пар. 1 от ДР на ЗП предпазните и защитните огради
са измежду изчерпателно изброените „пътни принадлежности“. Действително по делото се
установява по категоричен начин причината за ПТП, както и че ответникът не е изпълнил
посочените по-горе негови законови задължения. Следователно налице е и причинна връзка
между поведението на ответника – в качеството му на възложител на работа, вследствие
неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените му задължения и настъпилите
вреди.
Правилно районният съд е приел, че съгласно чл. 167, ал. 1 ЗДвП – лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние. На основание чл. 48, т. 1а и чл. 47 ал.
1 ППЗДвП, задължение на АПИ е полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и мерки за защита на съоръженията и
принадлежностите му. Доказана е липсата в процесния участък от пътя на поставен знак
А22 - „Възможна поява на диви животни“, съгласно изискванията на чл. 34 от Наредба № 18
от 23.07.2001г. за сигнализация по пътищата с пътни знаци. Не отговаря на истината
твърдението на въззивника, че пътен знак А22 се слага само в райони на близост на
дивечови стопанства. Установена е също така и липсата на поставена предпазна мрежа, т.е.
е налице неизпълнение на задълженията за наличие на елементи на пътната
инфраструктура по чл. 5 ЗП: обхват на пътя, пътни съоръжения, пътни принадлежности – в
случая – огради. Действително предпазни телени огради за животни следва да се поставят по
цялата дължина на автомагистрални и скоростни пътища съгласно Наредба РД -02-20-
2/28.08.2018 г. по линия на обхвата им или в зависимост от локалните особености на
ситуационното решение. При наличие на необходимост обаче, какво в разглеждания случай
явно е налице, такива пътни мрежи могат и следва да се поставят и по първокласните
пътища, а не само по автомагистралните пътища. Наличието на всички елементи на сложния
фактически състав на поставения за разглеждане иск обуславя основателността на заявената
претенция изцяло.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния
съд следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК,
въззивникът следва да заплати разноските за предоставената адвокатска защита на
въззиваемия – адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26086/13.07.2021 г., постановено по гр. дело №
6694/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК и чл. 38 ЗАдв. Агенция “Пътна
инфраструктура” с БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Македония № 3, да заплати на адв. Е.Й. от АК - ***, сумата от 300 лв. за процесуално
представителство пред Окръжен съд - Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4