РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. Ямбол, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330103019 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по
подадена молба от Х. Р. Б. от с.*****, обл. Я., срещу М. Д. Д. от с.*****, обл. Я.. В нея се
твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника
спрямо молителката на 29.09.2024 г.. Твърди се, че двамата съжителстват на семейни начала
от 18 години. На посочената дата е обиждал молителката, опрял е юмрука си в лицето й, без
да я удари, хванал я е за врата и е започнал да я души. Заплашил я е, че ще я убие и я е
напсувал. Молителката е изпищяла и в стаята им е дошла голямата им дъщеря, поради което
ответникът е пуснал първата. Двете са излезли от стаята, в която М.Д. е продължил да
крещи. Молителката не е могла да спи цялата нощ. Сочи, че тормозът над нея е упражняван
от 7 години, но е бил само психически, със заплахи за здравето и живота й. въпреки че след
насилието от 29.09.2024 г. тя не живее в дома му, той продължава да я заплашва по
телефона. Поради това се иска, съдът да издаде заповед за защита срещу ответника.
В с.з. молителката пледира за постановяване на решение за защита, като съдът наложи
мерките по чл.5 ал.1 т.3 и 5 от ЗЗДН, като ответникът да не я приближава на разстояние, по-
малко от 100 м. Иска срокът им да бъде максималният по закона. Не желае да съобщи адреса
си в гр.Я., защото не иска ответникът да знае, къде живее. Заявява, че децата пребивават при
нея и не възразява, бащата да упражнява лични контакти с тях.
Ответникът не оспорва молбата. Признава написаното в нея и в декларацията от
молителката. Съгласен е съдът да постанови исканото от последната решение. Иска да
осъществява лични контакти с децата си, като ги взима при себе си.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. от
02.10.2024 г., молителката и ответника имат две деца-Т. М. Д. и Г. М. Д.
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 01.10.2024 г. от молителката са изложени
твърдените в молбата факти.
По делото е представена и Справка за съдимост от 02.10.2024 г. на Бюро за съдимост
при ЯРС, от която е видно, че страните не са осъждани.
Направена е справка и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, от
която е видно, че такива не са постановени срещу ответника.
В изпратените на осн. чл. 9 ал.6 и чл. 14 ал.1 от ЗЗДН от ОД на МВР-Я. Докладна
записка от 14.10.2024 г. на служител на РУ - Т. по повод подадено от молителката заявление
от 30.09.2024 г., копие от последното, Сведение от М. Д. Д. от 07.10.2024 г. и издадения
Протокол за предупреждение от 04.10.2024 г. са налице данни за извършеното домашно
насилие. Ответникът е заявил в сведението, че неумишлено е хванал молителката за врата.
Според Медицинска справка от 10.10.2024 г. на н-к Отделение по психиатрия при
МБАЛ „*****“ АД-гр.Я., страните не се водят на психиатричен отчет.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по
същество е основателна.
Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от закона-психическо и физическо насилие от страна на
ответника, упражнено спрямо лице, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство (чл.3 т.2). С действията си, част от които признава, е нарушил не само правото
на почивка на съжителката си, но и е застрашил живота и здравето й. Поради това
пострадалият има право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява не
само от представената от молителя декларация по чл. 9 ал.3 от закона, а и от писмените
доказателства, съдържащи признание на ответника, от което следва извод, че е упражнил
тормоз над молителката, хващайки я за врата, според него неумишлено. Декларираните от
молителката факти не се оспорват и в съдебно заседание. Поведението на извършителя се
отличава с агресивност, липса на самоконтрол, поради което е в състояние да предизвика
страх за живота и здравето.
Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно:
уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т. 3 следва да се определи до 18 месеца,
2
предвид данните, очертаващи агресивен профил на извършителя и високо ниво на риска от
гледна точка на живота и здравето на пострадалия.
Съгласно чл. 5 ал.3 от закона, в производствата по този закон съдът извършва
задължителна преценка за налагане на мярката по ал. 1, т. 5, когато пострадалият и
извършителят имат дете. В случая страните имат две деца, поради което следва да се
приложи и марката по т.5-временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия
родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок,
определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето. Предвид срока на
действие на марката по т.3 следва и срокът на временното местоживеене на децата при
майката да бъде 18 месеца, като бащата ще има право на лични контакти с тях,
съобразявайки наложените срещу него мерки за защита на молителката.
Мерките имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на
извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия
извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие.
Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при
приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по
чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна
защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита.
При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати
ДТ в размер на 25 лв..
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. Д. Д. от с.*****, обл. Я., *******, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Х. Р. Б. от с.*****, обл. Я., *******, ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на М. Д. Д. от с.*****, обл. Я., *******, да приближава Х. Р. Б. от с.*****,
обл. Я., *******, ЕГН **********, всяко нейно местопребиваване, жилището,
местоработата, местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 м, за
срок от 18 месеца, считано от 01.10.2024 г., с оглед приспадане на срока на действие на
мерките по издадената заповед за незабавна защита от 01.10.2024 г..
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на децата Т. М. Д., ЕГН ********** и Г. М. Д.
ЕГН ********** при майката Х. Р. Б. от с.*****, обл. Я. за срок от 18 месеца, като при
осъществяване от М. Д. Д. на лични контакти с децата да не приближава майката на
разстояние по-малко от 100 м.
Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал.3!
ОСЪЖДА М. Д. Д. да заплати ДТ в размер на 25 лв.
3
Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР- Я. и РУ на МВР- Т.!
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4