№ 413
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Елена Тахчиева
при участието на секретаря Пролетка А.а
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000501302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260258 постановено на 07.02.2023г., по гр.д. № 9183/16г. по описа на
СГС, ГО, 4 с-в, са частично уважени субективно и обективно предявени искове с правно
основание чл.65 вр.чл.62 ал.1 и чл.58 от швейцарския закон за движение по пътищата във
вр.чл. 41, ал.1, вр. чл. 47 от швейцарския граждански КЗ и чл.52 ЗЗД, като СУИС
МОБИЛИАР ИНШУРЪНС КЪМПАНИ /SWISS MOBILIAR INSUARANCE COMPANY LTD,
ЕИК СН03530236332 гр. Берн, Конфедерация Швейцария, е осъден да заплати в полза на
1. З. Ж. М. сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на дъщеря й А.
2. в полза на Р. А. К. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на майка му А., както и сумата 4935 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на издръжка за периода от
24.08.2013г. до 15.06.2021г.,
претърпени в резултат на настъпилата смърт на А. Й. при ПТП от 24.08.2013г. в гр. Грюш,
Конфедерация Швейцария, причинено виновно от П. Г., при управление на т.а. марка
„Волво“ с per. № ******** (KOEGEL D), който нарушил правилата за движение по пътищата
и поради несъобразено висока скорост предизвикал настъпването на ПТП при което блъснал
пешеходеца А. К. Й., с което причинил по непредпазливост смъртта й, за което на
1
територията на Конфедерация Швейцария е образувано наказателно производство и
постановена влязла в сила Присъда от 20.08.2015г. по дело проц. № 515-2015-5 съгласно
описа на Окръжен съд Петригау/Давос, чиято отговорност била застрахована със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при СУИС МОБИЛИАР ИНШУРЪНС
КЪМПАНИ /SWISS MOBILIAR INSUARANCE COMPANY LTD, ЕИК CH03530236332,
валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на увреждането - 24.08.2013г., до
окончателното им изплащане, а върху обезщетението за имуществени вреди - ведно със
законната лихва върху всяка месечна вноска от първо число на съответния месец, до
окончателното изплащане на вземането.
Със същото решение е отхвърлен иска на З. Ж. М. за разликата над сумата 75 000 лв.
до общо претендираните 150 000 лв., а на Р. А. К. за разликата над 100 000 лв. до общо
претендираните 200 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и за разликата над
присъдените 4935 /четири хиляди деветстотин тридесет и пет/лв. до общо претендираните
9870 /девет хиляди осемстотин тридесет и пет/лв., като обезщетение за имуществени вреди,
поради установеното съпричиняване, като неоснователни в тази им част.
Присъдени са разноски, като СУИС МОБИЛИАР ИНШУРЪНС КЪМПАНИ /SWISS
MOBILIAR INSUARANCE COMPANY LTD, ЕИК СН03530236332 е осъден да плати на
адв.Щ. Щ. - АК Хасково, сумата 6600 лв., представляваща адв. възнаграждение определено
по реда на чл.38 ал.2 ЗА с вкл. ДДС, а по сметка на СГС сумата 7197.40 лв., държавна такса
върху уважената част от исковете, както и сумата 8330 лв., представляваща разноски от
бюджета на съда за вещо лице и превод на съдебни книжа от преводаческа агенция, по
допуснатите съдебни поръчки, съобразно уважената част от исковете.
По компенсация З. Ж. М. и Р. А. К. са осъдени да платят на СУИС МОБИЛИАР
ИНШУРЪНС КЪМПАНИ /SWISS MOBILIAR INSUARANCE COMPANY LTD сумата 15
965 лв., представляваща разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник СУИС МОБИЛИАР ИНШУРЪНС КЪМПАНИ
/SWISS MOBILIAR INSUARANCE COMPANY LTD оспорва решението в неговата
осъдителна част изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенциите изцяло като
неоснователни. Посочва, че в определението си от 30.01.2018 г., постановено по реда на
чл.140 ГПК, съдът приема, че за непозволеното увреждане, както и за установяване на
застрахователното правоотношение, неговите страни, предмет, покритие и действие, е
приложимо правото на Конфедерация Швейцария. Сред обстоятелствата, които са
неразделна част от непозволеното увреждане, са кръгът на правоимащите лица и размерът
на дължимото обезщетение. В постановеното съдебно решение страните за първи път
установяват, че според съда приложимото материално право за определяне на задължението
на ответника да изплати застрахователно обезщетение, ще е българското право, с което
делото се намирало в най-тясна връзка. На следващо място, недопустимо е по отношение на
2
една част от спора съдът да прилага едно материално право, а по отношение на друга друго.
Още повече, когато този подход на съдебния състав не е станал известен на страните с
определението по чл.140 ГПК, а се изяснява едва със съдебното решение. Посочва, че
съгласно чл.2, ал.1 КМЧП частноправните отношения с международен елемент се уреждат
от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. Най-тясната връзка в
случая е безспорна и произтича от няколко елемента - територията, на която обичайно се
намира МПС е швейцарската, гражданството на застрахования е швейцарско, настъпването
на местопроизшествието е в Швейцария, постоянното местопребиваване на пострадалата е
на територията на Швейцария, претърпените от пострадалата вреди са на територията на
Швейцария, застрахователния договор е сключен между швейцарски застраховател и
гражданин на Швейцария. Изтъква факта, че следва да се приложи разпоредбата на чл.105
ал. 3 КМЧП. Също така, съгласно чл. 105, ал. 2 КМЧП „Когато причинителят на вредата и
увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване
или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава".
Безспорно е, че в случая, предвид посочените по-горе елементи на свързаност, връзката
изцяло е с швейцарското право. В текста на разпоредбата на чл.105, ал.1 КМЧП се борави с
понятието „непосредствени вреди. Непосредствените вреди са вредите, претърпяни от
пострадалата т.е. в случая нейната смърт.
На второ място посочва, че предвид обстоятелството, че приложимо към спора е
правото на Конфедерация Швейцария, следва да се вземе предвид приложимия към спора
давностен срок за предявяване на претенциите на правоимащите лица. От
приложимото право се установява, че претенции за обезщетение и компенсация от
ПТП с МПС имат давност две години, считано от деня, в който ощетеното лице узнава
за щетата и отговорното лице, като е въведена абсолютна давност десет години от деня
на катастрофата. Очевидно ищците са узнали за вредата непосредствено след нейното
настъпване през 2013 (на 31.08.2013г. тялото на починалата е транспортирано в България). В
този смисъл, към момента на депозиране на ИМ 25.07.2016г., давността е изтекла. С оглед на
това, следва да се приеме, че исковете са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени.
На трето място твърди, че ищците не са материално легитимирани да претендират
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди. С оглед приложимото към
спора швейцарско право, следва да се вземе предвид отговора на въпроса кои са лицата,
които имат право да получат обезщетение, а именно това са неговите близки, които са
изживели тежки емоционални болки и страдания от смъртта на пострадалия. Както е
посочено в приетата по делото съдебна поръчка: „Под „близки" законът разбира само
лица, които са засегнати тежко от смъртта на починалия.“. На първо място, от
съществено значение е факта, че адресът на пребиваване на А. К. Й. е бил обявен за
издирване (т. 5.6. от Присъдата, раздел V). Ищци по делото са майката и синът на
пострадалата. Не е налице житейска и морална логика щом ищците твърдят, че са били в
много добри отношения с пострадалата приживе и много тежко преживяват нейната загуба,
те да нямат представа къде точно е пребивавала същата, с какво се е занимавала или как
3
биха могли да се свържат с нея. Очевидно е, че пострадалата не е поддържала никакви
контакти със семейството си. Изводът на съда относно доказано наличие на имуществени
вреди е неправилен и необоснован. Искът за претърпени имуществени вреди следва да се
докаже по своето основание и размер при условията на пълно и главно доказване. В
производството не са събрани никакви доказателства, че пострадалата е осигурявала
ежемесечна издръжка на сина си или в какъв размер е била твърдяната издръжка. Решението
е пълно с вътрешни противоречия, като не става ясно въз основа на кое доказателство съдът
прави извод, че издръжка е била осигурявана. В хода на първоинстанционното
производство, още с отговора на исковата молба, е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната лихва, което изобщо не е обсъдено в
постановеното съдебно решение. Също така, погрешно съдът присъжда лихва върху
присъденото обезщетение за имуществени вреди, определено като загуба на издръжка за
определен период, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от първо число на
съответния месец до окончателното изплащане. В диспозитива едновременно е определена
сума на издръжка за определен период, върху която е присъдена лихва от датата на
увреждането и още веднъж е присъдена лихва върху месечна вноска, каквато не е
определена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна З. Ж. М. и Р. А. К. оспорват жалбата и молят съда да потвърди
решението в тази му част като правилно и законосъобразно. Посочват, че правилно съдът е
приел, че приложимото материално право за определяне на задължението на ответника да
изплати застрахователно обезщетение е българското право, с което делото се намира в най-
тясна връзка, тъй като се претендира обезщетение за неимуществени вреди, а поради своята
същност, твърдените неимуществени вреди биха могли да настъпят само на територията на
Р.Б., където е постоянния и настоящия адрес на ищците. Както се вижда от мотивите на
обжалваното решение, СГС е приложил швейцарското право по отношение на
непозволеното увреждане, включително по възраженията за съпричиняване от страна на
пострадалата, както и за установяване на застрахователното правоотношение, страни,
предмет, покритие и действие. Дори да се приеме, че приложимо е изцяло Швейцарското
право, те отново са легитимирани да получат обезщетение за причинените им
неимуществени вреди. Съгласно чл. 65 от швейцарския ЗДвП пострадалото лице има право
на пряк иск срещу застрахователя за обезщетяване на причинените му вреди в рамките на
уговореното застрахователно покритие. Ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за товарния автомобил, с който е причинено ПТП и
следователно е легитимиран да отговаря по предявените искове - доказана е пасивната
процесуална легитимация на ответното дружество. Съгласно чл.47 от облигационното право
на Швейцария, в случай на причиняване на смърт на човек съдът присъжда подходяща
парична сума на роднините на убития като обезщетение. Обезщетяването на претърпените
вреди е оставено на справедливата преценка на съдебния състав, разглеждащ делото. Това е
записано и в чл.43 от Швейцарския граждански кодекс, видно от превода на съдебната
поръчка. Що се отнася до възражението за давност, посочва, че давността не тече за периода,
през който тече наказателното преследване срещу деликвента /чл.770 от Гражданския кодекс
4
на Швейцария/. Видно от приложената присъда, наказателното производство срещу П. Г. е
приключило на 20.08.2015 г. Гражданското дело е образувано през 2016 г., поради което и
давностният срок не е бил изтекъл и въведеното оплакване е напълно неоснователно.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл.65 вр.чл.62 ал.1 и чл.58 от швейцарския закон за движение по пътищата във
вр.чл. 41, ал.1, вр. чл. 47 от швейцарския граждански КЗ вр.чл.52 ЗЗД.
ИЩЦИТЕ- З. Ж. М. и Р. А. К. твърдят, че на 24.08.2013г., около 5,30ч., сутринта, близо до гр.
Грюш, Швейцария, на път А28 в посока Ландкварт - Клостерс Селфранга, П. Г. уравлявал
камион марка VOLVO с per. № ******** с прикачено към него ремарке с per. № ********
(KOEGEL D) с превишена и несъобразена скорост, непозволяваща му да спре в осветената
от фаровете на камиона зона. Близо до отбивката за Грюш водачът забелязал лице в конуса
на светлините, но заради несъобразената си скорост не успял да спре навреме и ударил А. Й.
/дъщеря на първата и майка на втория ищец/, която починала от получените травми.
Твърдят, че приживе те били много близки, поради което новината за нейната смърт ги
поставила в силен стрес и им причинила много мъка. И до ден днешен изпитват болката от
загубата й. Навеждат, че във връзка с описаното ПТП е постановена влязла в сила присъда
от 20.08.2015г. по дело № 515-2015-5 Окръжен съд Претигау/Давос, с която съдът е признал
П. Г. за виновен в това, че нарушавайки правилата за движение по пътищата, по
непредпазливост е причинил смъртта на А. К. Й. и му е наложил съответното наказание,
съгласно Швейцарския наказателен закон. Излагат, че за увреждащото МПС към момента на
настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност“ с ответното застрахователно дружество. Предвид това се свързали с него с
искане за изплащане на обезщетение, но така и не достигнали до споразумение по неговия
размер. Предвид изложеното претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер от
150 000 лв. за З., и сумата от 200 000 лв., за детето Р. /на 10г./ както и сумата 9870лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за последния, изразяващи се в загуба на
издръжка, давана от майка му за периода от 24.08.2013г. до 15.06.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на ПТП - 24.08.2013г. до окончателното им
плащане.
ОТВЕТНИКЪТ- „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY" LTD, твърди, че
приложимото право е швейцарското национално право на основание чл. 4, ал.1 от Регламент
(ЕО) № 864/2007 г. на Европейския парламент и Съвета (Рим II), като не са налице
основания да се приеме приложението на чл.4 ал.2 от същия. В случай, че съдът приеме, че
приложимо към процесния спор е българското национално право възразява срещу
допустимостта на исковете като твърди, че ищците са нямали никаква връзка с починалата и
дори не знаели къде точно се намира тя. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
5
че починалата не е поддържала никакви връзки със семейството си, пребивавала трайно в
Швейцария, имала е издадено удостоверение за работа и не е имала роднини там. Не е
поддържала никакви контакти нито със сина си, нито с майка си, не е осигурявала издръжка
на детето, а адресът й на пребиваване в Швейцария е бил обявен за издирване, което е видно
от постановената присъда, т.е. близките й са нямали представа къде живее и не са
поддържали контакти с нея. Издирили са адресът единствено за да претендират обезщетение
след смъртта й. Оспорва правото на детето да получи обезщетение за имуществени вреди
изразяващи се в пропусната издръжка дължима от майка му с възражението, че двамата не
са поддържали никакви контакти, респ. майката не е осигурявала никога издръжка на сина
си, респ. никога не би му осигурила такава до навършване на пълнолетие. Възразяват, че
искът за имуществени вреди е неоснователен и, т.к. в полза на малолетният ищец е била
отпусната наследствена пенсия от НОИ, която следва да се приспадне от евентуалните й
доходи преди смъртта. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалата, която се е намирала на забранено за движение на пешеходци място, с
тъмни дрехи, след дъжд и мъгла и с концнтрация на алкохол в кръвта от 2.67 промила.
Заявява възражение за погасяване по давност на претенциите, въведено в допълнителен
отговор на ИВ, депозиран на л.121 том 1.
От фактическа страна се установява, че с влязла в сила на 04.07.2016г. присъда от
20.08.2015г. по дело № 515-2015-5 Окръжен съд Претигау/Давос, съдът е признал П. Г. за
виновен в това, че, нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 32, ал.1
швейцарски ЗДП и чл.5 ал.1 б.„а“ ПДП вр.чл.90 ал.1 ЗДП, по непредпазливост е причинил
смъртта на А. К. Й. - престъпление по чл.117 от швейцарския НК. По конкретно е признат за
виновен за това, че на 24.08.2013г. около 5,30 ч., управлявайки прицеп, състоящ се от влекач
********(Волво В) и ремарке ********, се движи с превишена скорост по националния път
А 28 от Ландкварт по посока място за натоварване Слостерст Селфранга. Движението се е
осъществява на къси светлини, когато в участъка на влизане на отбивката Грюш, в конуса на
светлините му блъска на пътното платно пешеходката А. К. Й., тъй като не успява да спре
своевременно, въпреки че се опитва да стори това и да избегне удара, като преминава в
насрещното платно за движение. От мотивната част на присъдата се установява, че
пешеходката е пресичала на необозначено за целта място, на което е забранено преминаване
на пешеходци, че е облечена в тъмни дрехи, без рефлектиращи елементи, че ПТП е настъпва
в тъмната част на денонощието, при наличието на мъгла и след дъжд. Също така
пешеходката е в алкохолно опиянение с 2,67 промила алкохол в кръвта, което се потвърждава
и от представеното изследване от отделение по съдебно-медицинска химия и токсикология.
В присъдата е посочено, че починалата е живяла в Швейцария известен период преди
настъпване на смъртта й, като е констатирано, че адресът й бил обявен за издирване и не е
имала роднини в Швейцария.
Ищците са депозирали граждански искове в наказателното производство, видно от мотивите
на присъдата, влязла в сила на 04.07.2016г., съгласно които легитимирани да получат
обезщетение са „роднините на убитото лице“ чл.47 от Швейцарския граждански кодекс
6
(ШГК), а „близките на жертвата“, които са тежко засегнати от смъртта, защото са
поддържали тесни – по правило семейни – отношения с нея. Размерът на обезщетението за
настъпилата морална вреда се определя от съдията, който трябва да прецени както
обстоятелствата, така и степента на вината – член 43,ал.1 ШГК. Близките следва да са
претърпели влошаване на физическия или психически интегритет, класифицирано като
телесна повреда по смисъла на чл.47 или са претърпели психически шок. В т.5.7 е посочено,
че отношението на жертвата от ПТП със сина й не е обосновано, тъй като нито е
живял, нито е растял при нея. Не се обосновава и близост между майката и жертвата.
Не е доказано, че жертвата е подпомагала сина си с месечна издръжка. Затова тези
претенции, като недоказани, са препратени към гражданските съдилища т.е. няма
формирана СПН, като наказателният съд нито е отхвърлил, нито е уважил
предявените граждански искове. В т.5.10 е изрично посочено, че ако вредите не са
очевидни, по-конкретно вредата или нараняването на личността, те не са обосновани.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен фактическия
състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на т.а. Що се отнася до предявените от ищците в
наказателното производство граждански искове, САС намира, че не е налице отрицателна
процесуална предпоставка по допустимост, от категорията на абсолютните, доколкото
липсва произнасяне по същество на тези искове. Наказателният съдът е посочил, че те не са
обосновани, поради което ги е препратил към граждански съд.
От заключението на депозираната на л.287 АТЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се потвърждава, че скоростта на движение на
т.а. е била 85 км/ч., както и че местопроизшествието няма пешеходни зони. Нещо повече -
мястото на ПТП е забранено за движение на пешеходци и велосипедисти, за което има
специално поставен пътен знак. В района няма поставени пешеходни пътеки, нито
пешеходни зони. Вещото лице прави извод, че пешеходката е имала възможност да избегне
удара, като спре и изчака автомобилът да премине виждайки, че той няма да спре. Вместо
това е предприела пресичане на пътното платно от източния край на разделителния остров,
срещу отбивката за Грюш вдясно от пътя. Била е в тежка степен на алкохолно повлияване -
установено наличие на алкохол в кръвта 2.67 промила. В такова състояние независимо от
относителното влияние върху отделния индивид и индивидуалната поносимост към
алкохола, се характеризира със: силно намалена работоспособност, съобразителност и
внимание, силно намалена критичност и възможност за оценка на ситуации - възприемане
на околната среда и измененията в нея, повишение на агресивността в поведението и др.
По делото е приета СМЕ , въз основа на която се установява, че при съдържание на алкохол
в кръвта от 2,5 до 3 промила се приема за тежка степен на опиянение(трета), което се
характеризира със ступор, при който е налице потискане на дихателния център в мозъка,
забавяне на сърдечната дейност, загуба на памет- спомен за събитията по време на
повлияването и дори съзнанието. Тази степен на опиянение се характеризира и с тежко
7
потискане на ЦВС до състояние на сомнолентност, кома т.е. повлияното лице е в спящо
състояние, от което може да бъде изведено за кратко от силни дразнители- звук или болка
или тези дразнители могат да предизвикат само защитна двигателна реакция или гримаса.
Сухожилните рефлекси са понижени или липсващи. Вещото лице намира, че при
концентрация от 2,67 промила алкохол в кръвта пострадалата пешеходка е била със силно
намалени възможности да се държи адекватно на пътното платно, както и да извършва
обективна и критична оценка на действията си и да взима мерки за собствената си
безопасност при пресичане.
При съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства настоящата
инстанция намира за доказано пълно и главно, че от техническа гледна точка водачът на т.а. е
бил с превишена скорост и късно е възприел наличието на опасност – пешеходка т.е.
причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са едновременно субективните
действия и на двамата т.е. възражението за съпричиняване е основателно, доколкото
поведението на пострадалата се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
резултат, тъй като е имала обективна възможност да спре на място, без да навлиза на
пътното платно и то на необозначено за целта място, в тъмната част на денонощието, с
тъмни дрехи. Същата е била в тежка степен на алкохолно повлияване – 2.67 промила, която
безспорно е повлияла на забавените й реакции спрямо възникналата опасност на пътя и
грешната преценка за отстоянието от мястото на удара. В този смисъл основателно е
възражението за съпричиняване, както правилно е посочил първостепенният съд.
От представения по делото доклад от контролна полиция Граубюнден, Швейцария, е видно,
че починалата е имала разрешение за работа в Швейцария от 05.08.2013г. в рамките на
процедура по регистрация на лицето. Това разрешение е било валидно до 06.09.2013г.
Същата е заявила пред властите, че е отседнала в хотел Грюш, но от хотела не може да се
събере повече информация за престоя й. Същата никога не е била регистрирана в община
Грюш и не може да се даде информация точно кога тя е влязла на територията на
Швейцария.
От писмо от 27.04.2018г. от НОИ, ТП - В.Търново се установява, че на Р. А. К. е отказано
отпускане на наследствена пенсия от починалата му майка А. К. Й., поради неналичие на
необходимия осигурителен стаж на наследодателя. Отпусната му е лична, персонална
пенсия на основание чл.92 КСО, считано то 01.03.2014г. със срок 15.06.2021г. до навършване
на 18 годишна възраст, която към момента е в размер на 108.99лв.
В о.с.з. са събрани гласни доказателства - разпит на св.С. А. /съпруг на ищцата З./, които
съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви при условията на
чл.172 ГПК.
От показанията на св. А. се установява, че брат му звъннал по телефона в Холандия и му
казал, че А. я ударил тир в Швейцария. Звъннал на жена си, но не могъл да говори с нея,
защото била изгубила съзнание. Говорил със сестрата на починалата. Тя му обяснила всичко
и му казала да се върне в България. Тогава се върнал от Холандия в България. По телефона
му звънели от Швейцария и му говорели на немски да изпрати 6500 евро, за да изпратят
8
трупа. Помислил, че е измама, но чрез кметицата на Стражица разбрали, че това е истина и
трябва да си я приберат. Лично ходил да вземе трупът на А. от Швейцария. З. много тежко го
понесла. Все била на гробищата. Преживе отношенията й с А. били много добри. А.
спортувала. Всеки месец, даже два пъти в месеца се връщала в България, в техният дом. На
ден по 4-5 пъти се чували по телефона. Живеели заедно. А. нямала самостоятелно жилище в
България. Между тях нямало скарвания за периода, в който свидетелят живеел със З.. А.
била много мила дъщеря. Другите деца на З. се оженили и ги напуснали, а само А. останала
при тях и отношенията им били много близки. Свидетелят и З. се грижели за детето й - Р.. А.
заради него ходела в чужбина и заради него пращала пари. Чували се по телефона всеки ден.
След като загубил майка си Р. се чувствал много тежко, защото майчината ласка била друга.
З. и свидетелят се грижели за него, не го оставяли, но той от тогава станал малко затворен в
себе си. Иначе бил буйно, будно дете. Изписали му лекарства, водели го по лекари.
Постоянно го успокоявали, говорели му, че тя няма да се върне и трябва да живее с тази
мисъл.
Ищците са активно материално правно легитимирани, доколкото видно от служебно
изисканото удостоверение за родствени връзки се установява, че те са съответно майка и син
на починалата А. Й. .
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
ПЪРВО САС констатира, че основният спорен по делото въпрос е кое приложимото
материално право спрямо т.н. непреки вреди от настъпилия в Швейцария деликт -
българското или швейцарското. Ноторно известно е отправеното от ВКС, ІІ Т.О. до СЕС
ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ № 50022 от
07.02.2023г. по т.д.№ 330/2021г. по описа на ВКС, ІІ ТО по преюдициален въпрос: „Трябва
ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли
2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“) да
се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното
производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата
членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се
разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?“ ВКС е допуснал с
определение № 71 от 16 февруари 2022 г. по т.д. № 330/2021г. по реда на чл.280 ГПК
касационно обжалване на въззивното решение по спорния въпрос, дали нормата на член 52
ЗЗД на Република България е императивна по смисъла на член 16 от Регламент 864/2007 ЕО
(„Рим II“), като положителният отговор на този въпрос би изключил приложимото, съгласно
член 4, параграф 1 от същия Регламент, немско деликтно право - § 253, алинея 2 от
Гражданския кодекс на Федерална република Германия, в редакцията към настъпване на
ПТП. За да допусне касационния контрол ВКС е констатирал, че е налице противоречива
практика на българските съдилища по този въпрос, предвид влязлото в сила на 10.01.2019 г.
9
решение № 266 от 30 януари 2018 г. по гр.д. № 31782016 г. на САС, което с определение №
13 от 10.01.2019г. по т.д.№ 1476/2018 г. на ВКС, І ТО не е допуснато до касационно
обжалване. С посоченото решение на апелативния съд е даден положителен отговор на
поставения въпрос. С постановеното на 15.12.2022г. по дело С-577/21 решение СЕС е приел,
че член 3, четвърта алинея от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването
на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която обезщетяването от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС на
неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на пострадалите при ПТП, зависи
от условието тези вреди да са довели до патологично увреждане на близките роднини.
Видно от приложеното Решение от 05.09.2024г. постановено по дело С-86/23 по описа на
Съда на ЕС, отговорът на поставения от ВКС въпрос е в смисъл – чл.16 от Регламент „Рим
ІІ“ трябва да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда, че
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на починало
при ПТП лице, се определя от съда по справедливост, не може да се счита за „особена
повелителна норма“ по смисъла на този член, освен ако - когато разглежданото правно
положение има достатъчно тясна връзка с държавата членка на сезирания съд въз
основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на
приемането на тази национална разпоредба сезираната юрисдикция констатира, че
нейното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази
държава членка, тъй като преследва цел за защита на съществен обществен интерес, която
не може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено съгласно член 4 от този
регламент.
ВТОРО Съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11
юли 2007г.(„Рим II"), който съгласно чл.288 ДФЕС е задължителен в своята цялост и се
прилага пряко във всички държави – членки. Съгласно чл.4, §1 от същия, приложимото
право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото
на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
последици от този факт. Относно понятията „държавата, в която е настъпила вредата“,
„вреда“ и „непреки последици от вредоносния факт“, относно приложимият закон във
връзка с лично претърпени вреди от член на семейството на лице, починало в резултат на
ПТП, е постановено Решение на Съда на Европейския съюз от 10.12.2015 г. по дело С-
350/14 , по преюдициално запитване от Tribunale civile di Trieste - Italie по дело на Florin
Lazar/Allianz SpA, чийто диспозитив постановява, че: „Чл.4 пар.1 от Регламент (ЕО) №
864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право
към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкува за целите на определянето
на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от ПТП, в смисъл, че
вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата
10
членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с
местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като „непреки […]
последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба.“ По силата на чл.
267 от ДФЕЗ, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася с преюдициално
заключение относно тълкуването на правото на Съюза. Преюдициалното запитване е един от
основополагащите механизми на правото на Европейския съюз и има за цел да предостави
на юрисдикциите на държавите членки средство за осигуряване на еднаквото тълкуване и
прилагане на това право в рамките на Европейския съюз. Ето защо, при съобразяване на
даденото с посоченото Решение на СЕС по дело С-350/14 тълкуване на разпоредбата на чл.4,
пар.1 от Регламент(ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г.,
настоящият състав на съда приема за приложимо правото на Конфедерация Швейцария,
където е настъпила пряката вреда от осъществения деликт, а именно – смъртта на сестрата
на ищците А. Й..
Безспорно е, че Конфедерация Швейцария не е членка на Европейския съюз и не е
обвързана от Регламенти /ЕО/ на Съвета. Съгласно фактическите данни по делото в
настоящата хипотеза се явяват приложими разпоредбите на Конвенцията относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела („нова Луганска конвенция“) („Конвенцията“). Същата е подписана от
договарящите страни в Лугано на 30.10.2007г. и е сключена между Европейската общност от
една страна и Кралство Дания, Република Исландия, Кралство Норвегия и Конфедерация
Швейцария. Тя заменя Конвенцията от Лугано относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 16.09.1988г.
(„Конвенция от Лугано от 1988г.“). Конвенцията от Лугано е международен акт, сключен от
Европейския съюз, въз основа на делегация на държавите - членки в съответствие с чл.216
от Договора за функциониране на Европейския съюз („ДФЕС“). Съгласно тази разпоредба
Съюзът може да сключва споразумения с една или повече трети страни или международни
организации, когато Договорите го предвиждат или когато сключването на споразумение е
необходимо за постигането, в рамките на политиките на Съюза, на някоя от посочените в
Договорите цели, или е предвидено в някой от правно обвързващите актове на Съюза, или
може да засегне общи правила или да измени техния обхват. Сключените от Съюза
споразумения обвързват институциите на Съюза и държавите-членки (ал. 2 на същата
разпоредба). В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС - че международните договори,
сключени от Съюза, не изискват допълнителен акт по трансформирането им в общностно
право, доколкото автоматично се превръщат в интегрална част от същото. Следователно
Конвенцията има директно приложение респ. приоритет пред вътрешното ни
законодателство т.е. КМЧП по силата на чл.5 Конституцията.
ТРЕТО преките вреди са настъпили на територията на Конфедерация Швейцария, докато
непреките т.е. неимуществени вреди биха могли да настъпят само на територията на Р.
България", тъй като ищците - наследниците по закон на починалото лице живеят в България.
Съгласно чл.105 ал.1 КМЧП задълженията /отговорността/, произтичащи от непозволено
11
увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има
опасност да настъпят непосредствените вреди. По силата на чл.116 КМЧП и правото на
увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято
отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от
извъндоговорното отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе
иска си на правото, приложимо към застрахователния договор /в случая и в двете хипотези
това е правото по чл.105 ал.1 КМЧП/. При това положение изводът на СГС, че приложимото
право за уреждане на отношенията на ищците със застрахователя е швейцарското, е в
съответствие с тези правила, и конкретно това по чл.105, ал.1 КМЧП. Правилно е
съобразено в тази връзка, че непосредствена по смисъла на тази разпоредба е претърпяната
от наследодателката на ищците вследствие на ПТП вреда - болките и страданията, довели до
нейната смърт, настъпили на територията на Швейцария, както и че претърпените от
близките /ищците/ вреди са последици от претърпяната от увреденото лице вреда, които
нямат значение за определянето на приложимото право /така и Регламент /ЕО/ № 864/2007 г.
- виж и решение на С. по дело С-350/2014 г. по преюдициално запитване относно
определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения /Регламент /ЕО/ №
864/2007г. /, произтичащи от ПТП, според което вреди, които са свързани със смърт на лице
при такова произшествие, настъпило в държава-членка на сезирания съд, претърпени от
негови близки роднини с местопребиваване в друга държава-членка, трябва да се
квалифицират като "непреки последици" от произшествието/.
СГС е приел за безспорно установени фактите относно наличието на присъда, постановена
от ОС Претигау/Давос срещу виновния водач П. Г., който, управлявайки товарен автомобил
марка VOLVO, с рег. № ********, по небрежност причинил смъртта на А. Й.. Отговорността
на притежателя на увреждащия товарен автомобил марка VOLVO, с рег. № ******** е била
застрахована при ответника. Счел е, че приложимо към заявената претенция е
швейцарското материално право, а именно чл. 65 от Закона за движение по пътищата
от 1958 г., който урежда прекия иск на пострадалия срещу застрахователя, носещ
отговорност както притежателя на МПС, а последният е отговорен за вината на водача на
МПС, съобразно предвиденото в чл. 58, ал. 4 от същия закон. Изяснил е, че според чл.47 от
Швейцарския Граждански кодекс /ШГК/ легитимирани да получат обезщетение са
роднините на убитото лице, близките на жертвата, които са тежко засегнати от
смъртта, защото са поддържали тесни – по правило семейни – отношения с нея.
Размерът на обезщетението за настъпилата морална вреда се определя по справедливост при
преценка както на обстоятелствата, така и на степента на вината – чл.43, ал.1 от същия
кодекс. Съвкупната оценка включва интензитета и продължителността на ефектите (от
смъртта) върху личността на засегнатото лице, степента на родство, интензитета на
контактите преди смъртта, възрастта на убитото лице, както и всякаква съвина на
пострадалия – чл. 44, ал. 1 ШГК.
Ето защо деликтът е доказан пълно и главно, а доколкото ищците са роднини по права линия
– съответно майка и син на починалата А., те са активно материално-правно легитимирани
12
да претендират обезщетение.
В съдебната практика на Швейцария е установен двуфазен модел за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Първата фаза е обективна като това е една основна
сума като ориентир. Минималното установена застрахователно покритие за майката е в
размер от 20 000 до 30 000 шв.франка, а за детето – 25 000 шв.франка съобразно Наредба за
застраховането на МПС(чл.3 ал.1). Във втората фаза са включва вече индивидуализация на
обезщетението чрез съобразяване на конкретни елементи като тежестта на вината,
поведението на пострадалия, вида на личните отношения между починалия и неговите
близки и др.
След навършване на пълнолетие през 2001г. и до смъртта си през 2013г. пострадалата не е
поддържала контакти с ищците поради пребиваването си в чужбина. В период от почти над
10 години, преди настъпване на ПТП, тя се е отказала от живеене в едно домакинство и
контактите й с тях не са били нито близки, нито интензивни. Видно от Удостоверение от
03.05.2018г. на МВР, СДВР, Отдел „БДС“ се установява, че за периода от 01.01.2008г. до
31.08.2013г. А. К. Й. има влизания в РБългария както следва: за 2008г. - пет влизания и шест
излизания; за 2009г. - четири влизания и четири излизания; за 2010г. - три излизания; за
2012г. - едно влизане; за 2013г. - едно излизане и едно влизане на 31.08.2013г. Съгласно
удостоверението от 01.01.2007г. РБългария е член на ЕС и след тази дата данните за
пътуванията са непълни. Детето е родено през 2003г. като грижите и възпитанието за него са
възложени в тежест на баба му З.. Последните две години преди датата на смъртта
починалата се е връщала веднъж годишно в България.
С оглед на това, от съществено значение е факта, че адресът на пребиваване на А. Й. е
бил обявен за издирване /т. 5.6. от Присъдата, раздел V/. Не е налице житейска и
морална логика щом ищците твърдят, че са били в много добри отношения с
пострадалата приживе и много тежко преживяват нейната загуба, те да не знаят
къде точно е пребивавала същата, с какво се е занимавала или как биха могли да се
свържат с нея. Очевидно е, че пострадалата не е поддържала никакви контакти със
семейството си към датата на смъртта.
Затова съдът намира, че присъдените от СГС обезщетения в размер на 200 000 лв. за детето
и 150 000 лв. за майката са в завишен размер и не отразяват реално обема на вредите, както
и икономическата конюктура в страната спрямо годината на деликта 2013г., поради което
същите следва да бъдат намалени до 100 000 лв. за детето и до 80 000 лв. за майката.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Разпоредбата на чл. 44 от Гражданския кодекс предвижда, че в случай че увреденото лице е
допринесло за настъпване на увреждането, съдът може да намали определеното
обезщетение. Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗДП на Конфедерация Швейцария пешеходците следва
да избягват да стоят ненужно на пътя, особено на слепи и тесни места, на пътни кръстовища,
както и през нощта и при лошо време. Следва да пресичат внимателно пътя, да използват
пешеходни преходи, надлези и подлези. Пешеходците имат предимство по пешеходни
13
преходи, освен срещу трамваи. Въпреки това не могат да упражнят правото си на
преминаване, ако превозното средство вече е толкова близо, че не може да спре навреме.
Пешеходците следва да дават път на превозните средства извън пешеходните преходи.
В случая пострадалата А. К. Й. е предприела пресичане на пътното платно на необозначено
за целта място, в тъмната част на денонощието, при влошена видимост поради
климатичните условия, позиционирайки се към момента на удара от т.а. по средата на
дясната пътна лента, считано за посоката, в която се е движел. Намирала се в състояние на
тежка степен на алкохолно повлияване - 2.67 промила, характеризиращо се със силно
стеснено периферното зрение, нарушена пространствената ориентация, грубо нарушена
преценката за разстояние и скорост, поради което е допринесла в значителна степен за
настъпване на неблагоприятните последици. Затова САС намира за правилен и обоснован
изводът на първа инстанция за наличието на 50% съпричиняване на вредоносния резултат
при ПТП от страна на пострадалата. Следователно и след редуциране на горепосочените
обезщетения, следва да се присъдят 50 000 лв. за детето и 40 000 лв. за майката, ведно със
законните последици.
Що се отнася до искът на детето за имуществени вреди – издръжката, която би получавал до
навършване на пълнолетие от майка си, същият е изцяло недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен. Няма ангажирани доказателства какви са били доходите на починалата
преди датата на ПТП респ. изобщо да е пращала издръжка в България за детето. Безспорно е,
че роднините й не знаели къде точно се намира, затова адресът е обявен за издирване. Тя не
е поддържала контакт с тях. СГС е уважил иска на базата на експертиза за средния стандарт
на живот към 2013г. и минималния размер на издържка по принцип. Това правило е
неприложимо в настоящото дело, тъй като искът за пропуснати ползи следва да е доказан
пълно и главно т.е. че тяхното настъпване е сигурно и предвидимо, а не хипотетично.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ДАВНОСТ
Съгласно чл.63 КМЧП за погасителната давност се прилага правото, което урежда
съответното отношение, в случая това на конфедерация Швейцария. Възражението е
въведено своевременно още с допълнителен отговор на ИМ на л.121 том1, въпреки че
ответното дружество е посочило неправилно, че се прави възражение само за лихвите и
тригодишна давност, което визира ЗЗД, който е неприложим. Едва след изпълнение на
съдебните поръчки и превод на швейцарския ЗДвП и ШГК, вече се конкретизира
възражението за давност. Спорен е въпросът дали същото е преклудирано, което възражение
съдът намира за неоснователно, доколкото то е въведено своевременно в процеса с
допълнителния отговор. Погасителната давност е свързана с гражданския процес доколкото
е възможен защитен способ в исковото и изпълнително производство, въвеждан чрез
правопогасяващо възражение, но тази връзка не променя характера на правните норми
относно давността, които са материални. Затова разпоредбите на ЗЗД, уреждащи
погасителната давност, са приложими само когато относно материалното правоотношение е
приложим българският закон. В случая, позоваването на българския закон относно
давността е неоснователно, тъй като в отношенията между страните, приложими са
14
швейцарски норми досежно давността. Факта, че по-късно се прилага приложимото право
ведно с превод на български език спрямо предмета на делото, не лишава страната от
процесуалната възможност да конкретизира вече направеното възражение за
съпричиняване, макар и обосновано по ЗЗД.
От друга страна вярно е, че ищците в настоящото производство, своевременно са предявили
същите граждански искове в наказателното производство в Швейцария преди постановяване
на присъдата, с което са спрели течението на давността, докато трае наказателният процес.
Но доколкото исковете им нито са уважени, нито отхвърлени, а само „препратени“ на
граждански съд, следва да се приеме, че с обратна сила е заличен ефекта на спирането.
Съгласно версията на Закона за движението по пътищата, валидна към 24 август 2013
г., исковете за обезщетение и обезщетение от ПТП с МПС, велосипеди и подобни устройства
се погасяват две години от деня, в който пострадалият е узнал за щетите, и лицето,
задължено да изплати обезщетение, но във всеки случай след изтичане на десет години
от датата на злополуката. Ако действието произтича от престъпно деяние, за което
наказателният закон предвижда по-дълга давност, това важи и за гражданския иск (чл.83,
ал.1 от Закона за движението по пътищата). Следователно относителната давност от две
години започва да тече едва когато станат известни вредата и лицето, което дължи
обезщетение. Абсолютният срок от десет години, от друга страна, започва да тече от деня на
произшествието, независимо от узнаването, дори ако това е по-късен момент.
Съгласно сега действащото законодателство (в сила от 1 януари 2020г.) давността се
основава на швейцарския кодекс за задълженията (чл. 83, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата). Съобразно чл. 83 от швейцарския закон за движение по
пътищата исковете за вреди се погасяват по давност съобразно общите правила. Съобразно
чл. 127 от Гражданския кодекс вземанията за обезщетение се погасяват с изтичането на 10
годишна давност, а вземания за периодични плащания (в това число лихви) се погасяват с 5-
годишна давност по силата на чл.128. Съгласно чл.104 и сл. от Гражданския кодекс лихвата
за забава върху обезщетение за причинени вреди от ПТП се дължи от деня на увреждането и
е в размер на 5% годишно от цялата сума.
Съгласно чл. 60, ал. 1 bis от КЗ (или чл. 128а от КЗ по- специално за договорни искове), в
случай на смърт на лице или телесна повреда, правото на обезщетение или удовлетворение
се погасява три години от деня, в който пострадалият е узнал за вредата и за лицето,
което дължи обезщетение, но във всеки случай в рамките на двадесет години,
изчислено от деня, в който е настъпило или преустановено увреждащото поведение.
Ако лицето, отговорно за обезщетение, е извършило престъпление чрез увреждащото си
поведение, давността за искове за обезщетение или обезщетение, независимо от предходните
алинеи, настъпва най-рано, когато наказателното преследване е погасено по давност. Ако
това вече не настъпи в резултат на наказателно постановление в първа инстанция, искът се
погасява най-рано три години след постановяване на решението (чл. 60, ал. 2 от КЗ).
Дали е приложим стария или нов закон за давността се определя от член 49 от
заключителното заглавие на Швейцарския граждански кодекс (ШГК). Ако в новия закон е
15
предвиден по-дълъг срок от предишния закон, новият закон се прилага, ако давността по
предишния закон все още не е изтекла (чл. 49 ал. 1 окончателно от Закона за
движението по кътищата). Ако новият закон предвижда по-кратък срок, се прилага
предишният закон (чл.49, ал.2, окончателно от Закона за движението по пътищата).
Следователно приложим е по-благоприятния закон.
Влизането в сила на новия закон не засяга началото на течаща давност, освен ако законът не
предвижда друго (чл 44, ал. 3 от Закона за движението по пътищата). В противен случай
новият закон се прилага по отношение на давността от влизането му в сила (чл. 49 ал.
1 от Закона за движението по пътищата). Приложима е версията на Закона за
движението по пътищата, валидна към 24 август 2013 г., а не ШПК в сила от 01.01.2020г.
Съответно, два периода са решаващи за давностния срок по гражданското право,
относителен от 2 години и абсолютен от 10 години, всеки с различни начални времена.
Съгласно стария закон (който се прилага до края на 2019г.,), по-дългият давностен срок е все
още приложим, ако вече е настъпила наказателна присъда. Следователно давността по
наказателното право продължава да тече за искове по гражданското право, дори и след
влязла в сила наказателна присъда. /л.1184 том 4/
Давностният срок започва да тече от по-късния момент между увреждането ПТП на
24.08.2013, или считано от узнаването – в случая това е 31.08.2013г., когато тялото на
починалата е транспортирано от Швейцария до България с помощта на св.А.. Исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена на 25.07.2016г., поради
което и възражението на ответника за погасяване по давност на претендираните вземания е
неоснователно, доколкото приложима е старата редакция, действаща преди 2020г. и
давността е 2 години, но не повече от 10 години, но при наличието на деликт, който покрива
елементи на престъпление, приложима е давността в наказателното право. Ако лицето,
отговорно за обезщетение, е извършило престъпление чрез увреждащото си поведение,
давността за искове за обезщетение или обезщетение, независимо от предходните алинеи,
настъпва най-рано, когато наказателното преследване е погасено по давност.
Само за прецизност следва да се посочи, че доводът на въззиваемата страна, че докато трае
наказателният процес, давност за вземането не тече, поради което едва след влизане в сила
на присъдата, е депозирана настоящата ИМ, е основателен. САС констатира, че са били
предявени граждански искове от въззиваемите в рамките на висящия наказателен процес в
Швейцария, завършил с влязла в сила осъдителна присъда, но тъй като са останали
необосновани, съдът ги е препратил т.е. липсва произнасяне. Затова едва след влизане в сила
на присъдата същите искове са депозирани отново в България.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде частично отменено, а исковете – частично отхвърлени като
неоснователни.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 179 935 лв., като уважената част от жалбата е 89 935
16
лв., а неуважената – 90 000 лв.
При този изход на производството пред въззивна инстанция и на осн.чл.78 ал.3 ГПК
въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя направените по делото разноски пред
въззивна инстанция, в размер на 3600 лв. Платена д.т. и 27 300 лв. платен адв.хонорар.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, тъй като
ищците са безработни, живеят в Стражица, детето получава помощи от НОИ, а предметът на
делото /с изключение на съдебните поръчки до Швейцария досежно приложимото
материално право/ е елементарен. Затова хонорарът следва да бъде намален до 10 000 лв.
Общо разноски в размер на 13 600 лв. Жалбата е наполовина основателна, затова дължими
са 6800 лв. Пред първа инстанция застрахователят е направил разноски в размер на 31 929.40
лв./списък по чл.80 ГПК на л.2826, том VІІ/, от които платен адв. хонорарът възлиза на
22 652 лв. Отново е релевирано възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно по горепосочените съображения до размер от 10 000 лв. Така общо за първа
инстанция са дължими 19 277 лв. Общ интерес от 359 875 лв., от които уважени 90 000 лв.
Респ. Отхвърлена част от исковете 269 875 лв. Така дължими са само 14 456 лв. с оглед
отхвърлената част от исковете за първа инстанция.
Ищците са освободени от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК. Претендират да бъде присъдено в полза на адв.М., в качеството на
процесуален представител на ищците, адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА с включен ДДС, което възлиза 5000 лв. за първа инстанция и 3000 лв. за
въззивна.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят дължи в полза на съда д.т. в размер на 3600 лв.,
вместо присъдените 7197.40лв., както и платените от бюджета на съда разноски в общ
размер 16 659лв., от които 600лв. хонорар за вещо лице и 16059 лв. заплатена сума за превод
на съдебни книжа на преводаческа агенция, по допуснатите съдебни поръчки.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260258 постановено на 07.02.2023г., по гр.д. № 9183/16г. по описа на
СГС, ГО, 4 с-в, в обжалваната осъдителна част за неимуществени вреди за разликата над 40
000 лв. до 75 000 лв. За З. М. и над 50 000 лв. до 100 000 лв.за Р. К., както и изцяло в частта
за имуществените вреди от 4935 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Ж. М., ЕГН ********** и Р. А. К., ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: гр.София, 1000, ул. „Княз Борис I“, № 85, ет. 4, ап. 10, чрез адвокат А. М.
- САК срещу „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY" LTD, ЕИК CH03530236332
седалище: ул. „Bundesgasse" № 35, гр. Берн, Швейцария чрез пълномощника - адв. В. Х., със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43, обективно съединени искове с
17
правно основание чл.65 вр.чл.62 ал.1 и чл.58 от швейцарския закон за движение по
пътищата във вр.чл. 41, ал.1, вр. чл. 47 от швейцарския граждански КЗ и чл.52 ЗЗД, за
заплащане в полза на
1. З. Ж. М. на разликата над 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ до сумата 75 000
лв./седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на дъщеря й А. Й.,
2. а в полза Р. А. К. за разликата над 50 000 лв./петдесет хиляди лева/ до сумата 100 000
лв./сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на майка му А. Й., както и за сумата от 4935 лв./четири хиляди
деветстотин тридесет и пет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в загуба на издръжка за периода от 24.08.2013г. до 15.06.2021г.,
претърпени в резултат на настъпилата смърт на майка му А. Й. при ПТП от
24.08.2013г. в гр.Грюш, Конфедерация Швейцария, като неоснователни в тази им
част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY" LTD, ЕИК CH03530236332
седалище: ул. „Bundesgasse" № 35, гр. Берн, Швейцария чрез пълномощника - адв. В. Х., със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
адвокат А. М. - САК гр.София, 1000, ул. „Княз Борис I“, № 85, ет. 4, ап. 10, сумата от общо
8000 лв./осемхиляди лева/ адв.възнаграждение за двете инстанции.
ОСЪЖДА З. Ж. М., ЕГН ********** и Р. А. К., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:
гр.София, 1000, ул. „Княз Борис I“, № 85, ет. 4, ап. 10, чрез адвокат А. М. - САК ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY"
LTD, ЕИК CH03530236332 седалище: ул. „Bundesgasse" № 35, гр. Берн, Швейцария чрез
пълномощника - адв. В. Х., със съдебен адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43,
сумата от 14 456 лв./четиринадесет хиляди четиристотин петдесет и шест лева/ направени
разноски пред първа инстанция, както и сумата от 6800 лв./шест хиляди и осемстстотин
лева/ направени разноски пред въззивна инстанция на основание чл. 78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY" LTD, ЕИК CH03530236332
седалище: ул. „Bundesgasse" № 35, гр. Берн, Швейцария чрез пълномощника - адв. В. Х., със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА съда
сумата от 3600 лв.,/три хиляди и шестстотин лева/ дължима д.т., както и платените от
бюджета на съда разноски в общ размер 16 659лв.,/шестнадесет хиляди шестстотин петдесет
и девет лева/, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
В отхвърлителната част за всеки ищец, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19