Решение по дело №119/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

                                Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  №  260023

                                    гр.Пловдив 25.08.2020г.

 

 

 

 

               В      И   М   Е   Т   О     Н   А     Н   А   Р   О   Д   А

 

 

 

               Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№119/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

               Обжалвано е решение №4216/06.11.2019г. по гр.д.№11937/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХVI гр.с-в,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД,вр. с чл.11 от ЗПК и е признато за установено,че сключеният между страните договор за кредит е недействителен,както  и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4273,95лв.,представляваща получена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит №**********/30.09.2015г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 18.07.2019г. до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли съда да отмени решението и да постанови ново,с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

               Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.

               Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство в частта за разноските,като счита,че по делото са предявени два иска,първият от които е неоценяем и съобразно чл.7 от НМРАВ по него се дължи сумата от 300лв.,а по втория иск дължимото възнаграждение е в размер на 595,30лв. или общо възнаграждението,което му се дължи за представителството по двата иска е в размер на 895,30лв. и моли да му се присъдят изцяло.

              Постъпил е отговор на частната жалба,с който ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

               Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Между ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № 30024084148/30.09.2015г. за сумата 4000лв. за срок от 36 месеца,с месечна вноска от 195,18лв.включваща главница и лихва,както и месечна вноска от 100,44лв. по пакет от допълнителни услуги,при фиксиран лихвен процент от 41,17% и ГПР в размер на 49,90%. Ищецът сочи в исковата си молба,че към момента на сключване на договора същият е недействителен/нищожен/ по отношение на непредставяне на необходимата преддоговорна информация.Освен това в договора не били посочени условията за прилагане на лихвения процент,липсвала разбивка на месечната вноска със суми за лихва и за главница,като не ставало ясно как била определена общата дължима сума и какво точно се включвало в нея.Също така погасителния план не отговарял на изискванията на закона,липсвала разбивка на всяка погасителна вноска,нямало и посочване на разпределение на вноските измежду дължимите по договора суми и тяхната последователност,не била посочена и годишната база за изчисление на възнаградителната лихва.Отделно от това вноските по пакет допълнителни услуги представлявали услуги по усвояване и управление на кредита,а законът забранявал такси за тях.Договорната възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави,като първоинстанционния съд е приел,че същата е нищожна,защото за посочения период основния лихвен процент на БНБ е бил 0%+10 пункта,или лихвения процент е бил в размер на 10%.Тъй като при необезпечени кредити възможният процент на договорната лихва е в размер на трикратния размер на банката или същия е следвало да бъде установен в размер на 30%,но видно от самия договор същия е бил фиксиран на 49,90%,което го прави нищожен,

              Не се спори между страните,че сключеният договор е факт,но видно от представените по делото доказателства,става ясно,че за потребителя остава неясно начинът на формиране на неговото задължение,а именно главница плюс лихва и начина на изплащане на кредита.Освен това кредиторът не може да начислява допълнителни такси за управление на кредита,или ако бъдат начислени такива,то те трябва да бъдат точно конкретизирани.По отношение на възражението за лихвения процент не става ясно същия как е формиран и поради това е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК,поради което тази клауза се явява нищожна.Относно възражението за неизготвен погасителен план и определяне на поредността на изплащане на задължението,то също се явява нищожно пак поради противоречие с добрите нрави.

              По делото в първата инстанция е била назначена ССЕ,от чието заключение става ясно,че платеното от ищеца на ответника задължение е в размер на 8273,95лв. или същото надхвърля получения кредит в размер на 4000лв. с 4273,95лв.,поради което,тъй като се явява недължимо платено,то ответника следва да бъде осъден да го върне,така както е приел и районния съд в своето решение,поради което същото се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.    

              Относно частната жалба в частта за разноските,настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно и в тази му част следва да го отмени и да присъди разноски на страната за два иска,а именно за първия иск,с който е прогласена нищожността на договора за потребителски кредит съгласно НМРАВ в размер на 300лв. и за втория иск,чието парично изражение се равнява на 4273,95лв. в размер на 595,30лв. или следва да се присъди още сумата от 300лв.

               Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се присъдят с оглед изхода на спора в размер на 900лв. за настоящата инстанция,видно от представения списък по реда на чл.80 от ГПК.

               Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                           Р    Е    Ш    И:

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №4216/06.11.2019г. по гр.д.№11937/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХVI гр.с-в.

               ИЗМЕНЯ решение №4216/06.11.2019г. по гр.д.№11937/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХVI гр.с-в в частта за разноските като ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.**** да заплати на Б.К.Д. с ЕГН-********** *** разноски по делото в първоинстанционното производство в размер на още 300лв./триста лв./.

               ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.**** да заплати на Б.К.Д. с ЕГН-********** *** направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 900лв./деветстотин лв./за адвокатско възнаграждение.

               РЕШЕНИЕТО е окончателно.

             Председател:                                                                      Членове: