Р Е Ш Е Н И
Е
София, 11.01.2019 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Вероника Д., с участието на прокурор Коцева, като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 43 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по
жалба на адвокат Е.М. от САК – защитник на подсъдимия С.Д.Г. ***, срещу присъда
№ 55 от 16.10.2017 г., постановена по НОХД № 434 по описа за 2017 г. на Районен
съд Самоков.
С
обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия С.Д.
Ге3оргтиев за виновен в това, че за времето от 16.07.2008 г. до 20.03.2017 г.,
след като се е задължил по спогодба по гр. д. № 187/2008 г. по описа на Самоковския
районен съд, чието одобряване от съда на 08.07.2008 г. е с последиците на
осъдително съдебно решение, да издържа свой низходящ, а именно детето си К.С.Г.,
съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на две и повече месечни вноски,
а именно 106 /сто и шест/ месечни вноски, всяка в размер на 45 /четиридесет и
пет/ лева, представляващо престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и
на основание посочената разпоредба и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 5,
вр. чл. 54 от НК, във връзка с чл. 42а, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, 2 и 6, вр. ал.
3, т. 1 и 3 от НК му е наложено наказание „Пробация“, включващо следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една
година, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти
седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
една година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност от
сто часа годишно за срок от една година.
С
присъдата подсъдимия Г. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР София сумата
от 68.77 лева за направените разноски в хода на досъдебното производство.
Недоволен
от присъдата е останал защитникът – адвокат М., който на 25.10.2017 г. е подал
въззивна жалба, с която оспорва само размера на наложеното наказание
„Пробация“. Изтъква положените от подсъдимото лице усилия в хода на
производството пред РС Самоков да изплати част от задълженията си, като навежда
довод, че ниската квалификация прави трудно намирането на работа от негова
страна, а от друга страна изразява становище, че продължителния срок на
изпълнение на наказанието „пробация“ ще ограничи възможностите му за намиране
на сезонна работа в строителния сектор.
Иска
изменение на постановената присъда, като наказанието бъде определено към
законовия минимум.
Пред
въззивната инстанция подсъдимия Г. не се явява. Представлява се от
упълномощения защитник – адвокат М., който поддържа подадената жалба. В допълнение
изтъква, че по време на процеса подсъдимият е
положил усилия да изпълни частично задължението си за издръжка. Счита,
че наказание от същия вид, но в по-кратък срок би дало възможност на подсъдимия
да работи без деянието да остава ненаказано.
Представителят
на С.о.п. иска потвърждаване на постановената от първия съд присъда. Твърди, че
и в предходни години подсъдимият е работил сезонна работа, в каквато насока
изтъква, че определеното наказание няма да попречи на възможността да работи в
строителството.
В хода на въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена от страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 от НПК, като е администрирана по съответния ред.
По същество е неоснователна.
Съдебното следствие пред РС Самоков е протекло при условията на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НК, след като в съдебно заседание на 16.10.2017 г. подс. Г., в присъствие и със съгласие на своя защитник - адвокат М., е признал всички факти, описани в обстоятелствата част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С протоколно определение от същата дата, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя та доказателствата по делото, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивният контрол при този вид съдебно следствие, проведено пред първия съд, се осъществява на плоскостта допустимост и надлежност при осъществяване от първия съд на одобрение на изразеното от подсъдимия признание, както и подкрепа на изложените в обв. акт обстоятелства от доказателствата по делото.
Основателно съдебния състав при РС Самоков е одобрил признанието на подс. Г. и съгласието му да не се събират доказателства за фактическите обстоятелства, изложени в обв. акт, след като в присъствие на защитникът се изрично е поискал провеждане на съдебното следствие по диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК. На подсъдимия изрично са разяснени последиците от това признание, след което е направено изявлението от негова страна, поради това настоящият съд намира, че основателно е постановено провеждането на съдебното следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верен и обоснован извод за подкрепа на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част от обв. акт от доказателствата по делото. В тази насока въззивният съд намира, че доказателствата по делото установяват еднопосочно и без никакви противоречия описаната в обв. акт фактическа обстановка, която накратко е следната:
Подсъдимият е баща на малолетната К.С.Г., която е родена на *** г. при съжителството му без брак със свидетелката Ц.П.Н.. С определение от 16.07.2008 г., постановено по гр. д. № 187/2008 г. по описа на РС Самоков е одобрена спогодба, с която подс. Г. се е задължил да заплаща на малолетната К.Г., чрез законният й представител Ц.Н. месечна издръжка в размер на сумата от 45 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2008 г. до настъпване на предпоставки за изменение или прекратяване на издръжката.
Считано от 16.07.2018 г. до 20.03.2017 г. подсъдимият не е заплатил никаква издръжка на малолетната си дъщеря, за който период общата дължима сума е в размер на 4 800 лева за общо 106 пълни месеца.
Сума в размер на 1 215 лева е била заплатена от община Самоков на няколко пъти през 2010 г., като общата останала дължима сума от подсъдимия Г. е в размер на 3 585 лева.
В хода на наказателното производство, водено срещу подс. Г., без да са отразени в обвинителния акт, от негова страна са преведени общо 745 лева /а не 800 както е приел първия съд – плащането през м.05.20178 г. е за 45 лева, а не за 100, както прието в мотивите на оспорваната присъда/ по сметка на законният представител на малолетното дете.
Тези факти са установени надлежно от обстоятелствената част на обвинителния акт и се подкрепят от надлежно осъществените в хода досъдебното производство процесуално-следствени действия по събиране на доказателства, а именно: Проведените разпити на свидетели - Ц.Н. и Цветанка Н., както и от обясненията на подс. Г.; Заключение по счетоводно-оценителна експертиза, Писмени доказателства – удостоверение за раждане, заверен препис от протокол за проведено с.з. от 16.07.2008 г., по гр. д. № 187/2008 г. по описа на РС Самоков, извлечение по сметка в ЦКБ на св. Ц.Н., както и от приложените в хода на съдебното производство доказателства за извършени плащания.
При така установените факти по реда на чл. 373, ал. 4 от НПК, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепящи се от доказателствата, събрани в досъдебното производство, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за осъществяване на съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подс. Г..
За да е налице съставомерност от обективна страна на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който деецът да е осъден да изплаща издръжка на свой съпруг, възходящ или низходящ, брат или сестра. На следващо място, деецът следва да не е изплатил най-малко две месечни вноски по съществуващото задължение. По този начин началният момент, от който деянието се явява съставомерно, е моментът на неплащането на две месечни вноски от задължението за издръжка. Инкриминираното престъпно деяние по правната си природа е продължено престъпление, чието изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие през инкриминирания период с начален момент неплащането на второто месечно задължение за издръжка.
От обективна страна подсъдимият С.Г., в периода от 16.07.2008 г. 20.03.2017 г., или общо за 106 пълни месеца, не е изпълнил задължението си по влязлото в сила на 16.07.2008 г. определение по гр.д. № 187/2008 г. по описа на РС Самоков, с което е бил осъден да заплаща на малолетната си дъщеря К.С.Г., родена на *** г. месечна издръжка в размер на 45 лева, чрез законният й представител. Правилно е отчетено от първостепенният съд, че определението, с което е одобрена спогодбата по цитираното гражданско производство има значението на осъдителен акт, предвид възможността за издаване на изпълнителен лист.
С бездействието си през инкриминирания период подс. Г. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК
Деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като без съмнение подсъдимият е имал представи в съзнанието си за възникналото задължени, съответно в съзнанието му са формирани представи, че е осъден да заплаща договорената сума като месечна издръжка на своя низходящ, а така също е съзнавал че не е изпълнил това свое задължение за повече от два месеца. Липсват доказателства, а така също и каквито и да е данни за обективна невъзможност подсъдимият да плаща издръжката на детето си, след като същият е в трудоспособна възраст, осъществявал е макар и откъслечно трудова дейност през периода, като липсват индиции за налично задължение за издръжка да други лица.
Правилно е определено наказанието по вид и срок, като са направени обосновани изводи, че наказанието, включващо пробационни мерки е по-подходящо в конкретния случай, а така също е определена продължителност на изпълнение на отделните мерки в размер между минималния и средния, но много по-близък до минималния, поради което са неоснователни оплакванията на защитата в тази насока. Първият съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства както липсата на предходни осъждания добрите характеристични данни, както и заплащането на част от дължимата издръжка в хода на съдебното производство, като в обратна посока – като отегчаващо обстоятелство, и то със значителна тежест е съобразен продължителния период, през който подсъдимият не е заплащал никаква издръжка е основание да не бъде неглижирана обществената опасност, която е по-висока в този случай заради продължителния период, през която са били застрашени интересите и правата на малолетното дете.
С тези основания и по реда на чл. 54 от НК, първостепенният съд законосъобразно е определил размера на наказанието, което следва да изтърпи подс. Г., като срокът е справедлив и съответстващ на обществената опасност на деянието и дееца, както и на посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Видът на наложеното наказание не е пречка за осъществяване на трудова дейност от страна на подсъдимото лице предвид различните възможности за изпълнение на определените пробационни мерки, поради което не може бъде споделено оплакването на защитата, че срокът би затруднил подсъдимия за намиране на сезонна работа.
Всичко изложено по-горе дава основание на въззивният съд да счита, че не са налице никакви основания за изменение или отмяна на постановената присъда на РС Самоков, каквито не бяха установени и при извършената цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число и извън неоснователните оплаквания, поради което следва да бъде потвърдена изцяло присъда № 55 от 16.10.2017 г., постановена по НОХД № 434 по описа за 2017 г. на Районен съд Самоков.
Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 55 от 16.10.2017 г., постановена по НОХД № 434 по описа за 2017 г. на Районен съд Самоков.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Н.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков