Р
Е Ш Е Н И Е
260018/18.2.2022г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№456 по описа за 2021 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са субективно съединени
положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.535 и сл. от ТЗ, вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. В. В. от САК, излага, че по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№1719/2020 г. по описа на ШРС му е издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу ответниците С.М.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и „Хронос ЕР“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, за сумата от
10 600.00 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на
07.11.2019 г. В законоустановения срок било постъпило възражение от длъжниците,
поради което ищецът предявява настоящите искове. В молбата се излагат излага
твърдения, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа
подлежащо на принудително изпълнение вземане на ищеца срещу ответниците за сума
от 10 600.00 лева. Задължението не било изпълнено на падежа, поради което
ищецът предприел действия за осъществяването му по съдебен ред. Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответниците, в размер на
10 600.00 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на
07.11.2019 г., с падеж 06.02.2020 г., за която сума е издадена Заповед №794 от
18.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.
дело № 1719/2020 г. по описа на Районен съд Шумен, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В хода на делото, предвид наведените от
ответниците възражения, ищецът излага твърдения за наличието на каузално
отношение между страните, като заявява, че процесният запис обезпечава
изпълнението на задължения на ответното дружество по сключен между него и
ответното дружество договор за наем на строително оборудване. Твърди, че
ценната книга на заповед обезпечава част от всички вземания на ищеца по този
договор за наем, а именно неплатени наеми и мораторна неустойка.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът С.М.Л., действащ чрез процесуалния си
представител, представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска, като излага правни и фактически доводи и възражения.
Прави възражение за нищожност на клауза в Договор за наем от 22.08.2019 г.,
задълженията, по който твърди, че са обезпечени с процесния запис на заповед.
В хода на делото заявява, че
разглежданият запис на заповед обезпечава вземане на ищеца срещу ответното
дружество, представляващо стойността на отдадено под наем имущество, което е
върнато на ищеца.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът „Хронос ЕР“ ЕООД, представя писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете, като излага
правни и фактически доводи и възражения.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
По ч.гр.д. №1719/2020 г. по описа на
ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК са били издадени заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответниците, като
е разпоредено последните, в условията на солидарност, да заплатят на ищеца
сумата от 10 600.00 лева, представляваща
задължение по запис на заповед, издаден на 07.11.2019 г., с падеж- 06.02.2020
г., като са присъдени и извършените по делото разноски. В законоустановения едномесечен
срок, по реда на чл. 414 от ГПК, от длъжниците е подадено възражение, като в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът предявява настоящите установителни искове
за установяване на вземането си по заповедта.
Видно
от приложения по делото запис на заповед с дата на издаване 07.11.2019 г., се
установи, че ответното дружество „Хронос ЕР“ ЕООД се е задължило безусловно и
неотменимо да плати на ищеца, в качеството му на поемател по ценната книга, сумата
от 10 600.00 лева. В текста на документа е отразено, че длъжникът следва
да плати горепосочената сума на 06.02.2020 г. Задължението е авалирано от
ответника С.М.Л. при условията, при които е поето. Ответниците не оспориха както
подписа, положен от името на издателя на записа на заповед, така и този,
положен от поръчителя. Записът на заповед съдържа всички изискуеми от закона
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Поради изложеното
заключава, че процесната ценна книга на заповед е редовна от външна страна и
отговаря на законовите условия за валидност /чл.535 от ТЗ/.
В разглеждания казус се въведоха
твърдения и от двете страни за наличието на каузално правоотношение между ищеца
и ответното дружество. Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на
каузално правоотношение, послужило като причина за менителничното задължване,
изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане,
след като изследва не само формалната редовност и действителност на
менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на
каузалното правоотношение, и евентуално погасяване на породените от нея
задължения. Необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между
издателя и приносителя на записа на заповед произтича от обстоятелството, че когато
ценната книга на заповед е издадена с цел да обезпечи задължения на издателя по
каузалното правоотношение, недействителността на каузалната сделка препятства
възникването не само на пряко свързаните със съдържанието й права и задължения,
но и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения.
Същевременно погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично
задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи /плащане,
опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н./ има за последица
погасяване и на поетото с гаранционно- обезпечителна цел абстрактно задължение,
обективирано в съдържанието на записа на заповед. В посочения смисъл е
константната съдебна практика, например: Решение №105/13.07.2012 г. на ВКС по
т.д. №564/2011 г. , ІІ т.о., Решение №114/10.07.2014 г. нао ВКС по т.д.
№1469/2013 г., І т.о., Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТ на ВКС по тълк.
дело №4/2013 г. и др. В настоящата хипотеза, по повод наведените от ответника
възражения за наличието на каузално правоотношение, ищецът пояснява, че
процесният запис на заповед е издаден по повод сключен между ищеца и ответното
дружество Договор за наем №ДШ9120002021 от 22.08.2019 г., по силата на който страните
са се съгласили ищецът, в качеството на наемодател да отдава за ползване на
ответника, имащ качеството на наемател, строително оборудване. Ищецът излага
твърдения, че разглежданата ценна книга на заповед обезпечава част от всички
вземания на ищеца по този договор. Ответникът въведе възражения, че ценната
книга на заповед обезпечава единствено стойността на конкретно предадено
строително оборудване на ответното дружество, което имущество ответникът е
върнал на ищеца. Предвид спорните твърдения относно каузалното правоотношение и
връзката му с процесната ценна книга на заповед, съдът следва да изследва
въпроса относно вида и действителността на каузалното правоотношение, за чието
обезпечаване е издаден записа на заповед. Видно от представения по делото
частно заверен препис от Договор за наем №ДШ9120002021 от 22.08.2019 г., се
установи, че на посочената дата двете дружества са постигнали уговорка ищецът,
в качеството на наемодател, при възможност, да предоставя за временно и
възмездно ползване на ответното дружество строително оборудване и/или
механизация. Предвидено е за всяко конкретно оборудване, страните да подписват
допълнително споразумение, което става неразделна част от договора за наем. За
ползването на оборудването наемателят следва да заплаща наемна цена, посочена в
съответното допълнително споразумение и/или в издадената фактура, като при
липса на подписано допълнително споразумение за оборудване, което е предадено
на наемателя, се счита, че договорът за наем на това оборудване е сключен при
наемна цена, срок и начин на плащане, отразени в приемо-предавателния протокол
или издадената от наемодателя фактура. Срокът на действие на договора по
отношение на всяко конкретно оборудване е посочен в съответното допълнително
споразумение. Съгласно чл.15 от договора, наемателят и/или негов представител
се задължава да предостави едно и/или няколко обезпечения за обезпечение на
всички задължения /съществуващи и бъдещи/ на наемателя по договора, в това
число наемна цена, стойност на оборудването /вкл. ремонт и почистване/,
неустойки, разноски и др. Обезпеченията, които страните са приели са следните:
паричен депозит; безусловна и неотменима банкова гаранция; запис на заповед по
утвърден от наемодателя образец. Изрично е предвидено в договора, че
наемодателят има право едностранно да задържи, респективно да се удовлетвори от
даденото обезпечение, ако наемателят има насрещно задължение по настоящия
договор. Страните са постигнали съгласие, че наемателят предоставя
обезпеченията за погасяване на всички вземания на наемодателя по настоящия договор
до окончателното им събиране в пълен размер, като депозитът и записът на
заповед се връщат на наемателя, а банковата гаранция, ако такава е
предоставена, се освобождава, след връщане на предоставеното оборудване,
подписване на приемо-предавателен протокол за връщането без възражения от
страна на наемодателя и пълно погасяване на задълженията на наемателя към
наемодателя. Ответникът оспори действителността на тази клауза, като въведе
възражения за нищожност. Заявява, че клаузата е и неравноправна, тъй като
противоречи на чл.146 от ЗЗП. Съдът намира тези възражения за неоснователни. От
една страна, съдът приема, че не следва да се изследва въпросът за
неравноправност на оспорената клауза, тъй като нито една от страните по
договора за наем няма качеството на потребител, за да намерят приложения
специалните норми, отнасящи се договори, по които страна по сделката е
потребител. От друга страна, съдът приема клаузата за валидна, съобразена с
изискванията на закона и добрите нрави. Липсва законова пречка страните по
облигационно правоотношение да уговарят няколко по вид обезпечения за
гарантиране и осъществяване на вземанията си по договора. Няма спор, че
процесният запис на заповед е във връзка със сключения между двете дружества
договор за наем. Няма спор, че същата ценна книга на заповед е подписана от
представител на дружеството, ответника С.М.Л., който от една страна е действал
като представител на издателя на записа на заповед /дружеството „Хронос ЕР“
ЕООД/, а от друга- е гарантирал вземането по менителничния ефект в лично
качество, като физическо лице, като без значение е в случая мотивът му за
вземане на това решение. Няма спор, а се установява и от приетите по делото
писмени доказателства, че на същата дата, на която е издаден записът на заповед
между двете дружества е подписан и приемо-предавателен протокол за предаване от
ищеца, в качеството на наемодател по сключения между страните договор за наем,
на представител на дружеството-наемател /другия ответник С.Л./ строително
оборудване на обща стойност 10 600.00 лева. В това споразумение изрично е
посочено, че предаването на оборудването става при условията на договора за
наем.
Ответникът въвежда възражения, че този
запис на заповед обезпечава единствено вземането на ищеца за стойността на
предаденото на 07.11.2019 г. на наемателя строително оборудване, които
възражения съдът приема за недоказани, поради следното: По делото, за тези му
твърдения, са събрани гласни доказателства, показанията на свидетеля Камен
Попов, бивш служител на ответното дружество. Същият заяви, че е запознат със
сключения между двете дружества договор за наем, по силата на който „Хронос ЕР“
ЕООД е ползвало под наем строително оборудване, предадено от ищцовото
дружество. Свидетелят заяви, че за всяко едно оборудване, което е вземано от
ответника, последният е подписвал запис на заповед за сума равна на стойността
на оборудването. Тези факти и обстоятелства се установяват и от приетите по
делото писмени доказателства, включително и от договора за наем. Но установеността
на същите факти не води до извода, че разглежданата ценна книга на заповед
обезпечава единствено вземане на ищеца за стойността на предаденото на
07.11.2019 г. строително оборудване. От буквалното и логическото тълкуване на клаузите
в договора за наем безспорно се установява, че уговорените между страните в
договора обезпечения, в това число и записи на заповед, служат за гарантиране
на всички вземания на наемодателя по договора- съществуващи и бъдещи. Липсва
изрична уговорка между страните, която да предвижда, че всяко едно от дадените
от наемателя обезпечения има конкретно предназначение и служи само за отделно
вземане, посочено в допълнително споразумение към договора и/или
приемо-предвателен протокол, или фактура, т.е. липсва изразено съгласие от страните
по договора за ограничаване действието на дадените от наемателя обезпечения. Напротив,
в договора изрично е предвидено, че всички дадени от наемателя обезпечения
служат за погасяване на всички негови задължения към наемодателя. Ето защо
приема, че в случая записът на заповед обезпечава изпълнението на всички
задължения по договора за наем, сключен между ищеца и ответното дружество.
Видно от приетото по делото заключение по извършената ССЕ, по отношение на
което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, а
от друга страна- заключението е прието без възражения от страните, се установи,
че в счетоводствата и на двете дружества има открити партиди, които отразяват
вземане на ищеца, респ. задължения на ответното дружество към ищеца по фактури,
издадени след 22.08.2019 г. на обща стойност 61 883, 81 лева. Наличието на
договор за наем и издадените по него 29 броя фактури е отразено в
счетоводствата и на двете дружества. Общото задължение на „Хронос ЕР“ ЕООД към
ищеца, включващо главница по фактури и неустойка към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение се равнява на сума
от 80 294, 45 лева. Процесните 29 броя данъчни фактури са включени в дневниците
за покупка на ответното дружество и по тях е ползван данъчен кредит. Ето защо и
предвид изричните уговорки между страните, съдът стига до извода, че вземането по
конкретния запис на заповед не е погасено, поради което и така предявените
субективно съединени искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в общ размер на 2 414, 00 лева /932.00 лева- в
заповедното производство и 1482.00 лева в исковото/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
че С.М.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, дължАТ,
солидарно, на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. В.В. от САК, сумата от 10 600.00 лева /десет
хиляди и шестстотин лева/, представляваща главница по запис на заповед, издаден
на 07.11.2019 г., с падеж 06.02.2020 г., за която сума е издадена Заповед №794
от 18.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр. дело № 1719/2020 г. по описа на Районен съд Шумен, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда 18.08.2020
г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.М.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** и „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплатят, солидарно, на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. В.В. от САК, сумата от 2 414, 00 лева /две хиляди
четиристотин и четиринадесет лева/, представляваща направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: