№ 56
гр. Смолян, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
Сложи за разглеждане докладваното от Елен М. Маламов Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20255400600075 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. И. П., редовно призован се явява лично и с
повереника си адв. О..
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Н. Ю., редовно призован не се явява, вместо него
се явява а. А..
АДВ. О. - Да се даде ход на делото.
АДВ. А. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма пречки за даване ход на делото, и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът разясни на страните правата им по реда на чл. 274 и чл. 275 от
НПК.
ОТВОДИ НЕ ПОСТЪПИХА
Съдът открива фазата на съдебното следствие с изготвяне доклад
по делото.
Постъпила е въззивна жалба от А. П. чрез адв. О. срещу постановена
1
присъда по НЧХД № 57/2024 г. по описа на ЧРС. Първоначално подадената
въззивна жалба е бланкетна, като е постъпило допълнение към въззивната
жалба входирана в съда на 19.05.2025 година.
Във въззивната жалба и в допълнението към въззивната жалба са
изложени доводи, че постановената присъда е неправилна и
незаконосъобразна. В допълнението са изложени доводи, че присъдата е
постановена от съд, който следва да се счита за предубеден, изложени са
доводи, че липсват мотиви към изготвената присъда, отделно от това са
изложени подробни доводи, че е осъществен състав на престъплението
клевета, извършено при условията на чл. 148, ал. 2 от НК . В тази връзка е
направено искане за отмяна на постановената присъда и постановяване ан
осъдителна присъда .Алтернативно е поискано съдът да отмени присъдата и
да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд. В жалбата не са направени нови доказателствени искания.
АДВ. О. - Поддържам подадената въззивна жалба и допълнението към
нея.
ЖАЛБ. П. - също.
АДВ. А. - Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора на
въззивната жалба.
АДВ. О. - Имаме доказателствени искания за допускане на разпит на
свидетели в режим на призоваване - И.Д.С. – на длъжност „разузнавач“ при
ГДБОП-МВР, Б.Б.Ч. – Н-к на сектор в ОД МВР Смолян и М.Н.Х. – Зам.
Директор на ОД МВР Смолян, като със свидетелските показания на тези лица
ще се установи и докаже начина на организиране и провеждане на протеста,
включително и това, кое и как е мотивирал конкретни лица да присъстват на
него. С показанията на другите двама свидетели ще установим наличието на
служебно положение и служебни правомощия от страна на тъжителя, чрез
което той да е навредил на подсъдимия, както и за извършване проверки
срещу А. П..
АДВ. А. - Считам искането за неоснователно, на първо място, тъй
като тези обстоятелства са обект на доказване, събрани са писмени
доказателства за начина, организиране и провеждане на протеста, има видео
записи от камери, особено и изключително богат доказателствен материал от
първата инстанция, считам, че няма да се разкрият нови факти и
2
обстоятелства, и се цели забавяне на производството с оглед друго висящо
производство срещу А. П. и З. Ю.а, като се цели да влезне в сила присъдата на
РС Чепеларе, тъй като предмета на другото дело е също за провеждане на
протеста на 15.05.2024 г.
ЖАЛБ. П. – Възразявам срещу казаното от адв. А.. Нямам никакъв
интерес да бавя процеса, напротив, всички доказателствени искания
направени от мое име са именно във връзка с обективно разследване в рамките
на съдебното следствие на повдигнатото частно обвинение, така щото да бъде
изяснено в максимална степен кой, и по какъв начин е довел тези лица на
протеста, дали зад Г. Ю. не стоят и други интереси, които към момента не са
установени в рамките на производството. Считам, че е абсолютно относимо
искането за свидетелите, тъй като в първоинстанционното решение
продължава да се твърди, че не е достатъчно конкретизирано престъплението,
което ми е предписано, има престъпление по служба. Напротив, то е
изключително детайлно изказано от съдия, и в тази връзка аз държа да
ангажирам съда с нови доказателства.
АДВ. О. – Представям и моля да се приеме като доказателство по
делото разпечатки от официалната мрежа „Фейсбук“, съдържащи публикация
на подс. Г. Ю., отпреди няколко дни, която е препубликувана от Зоя Сотирова,
в която публикация се съдържат изрази, идентични с тези, които са ползвани
от подсъдимия по време на организирането на протеста, и които затвърждават
неговия умисъл и цел при извършване на протеста, а именно да наклевети А.
П..
АДВ. А. - Възразявам срещу това искане, тъй като не се касае за
период отпреди или на самата дата на провеждане на протеста, абсолютно
неотносим към предмета на делото са последващи деяния на Г.Ю., още повече
никъде в публикацията не виждам да се споменава името на А. П..
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
Съдът намира, че представените от адв. О. публикации от социалните
мрежи следва да се приемат по делото, независимо , че от същите не става
ясно кога са правени тези публикации и т.н.. Що се касае до искането за
допускане на гласни доказателства, съдът намира, че същото следва да се
остави без уважение, доколкото същите доказателствените искания са
неотносими към спора. По настоящото дело е без значение обстоятелството
3
кой точно е организирал протеста, кои лица са присъствали на този протест и
по какъв начин се е отразил протеста по отношение на частният тъжител и
т.н..
Поради изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага по делото публикация на Зоя Сотирова от
социалната мрежа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни
доказателства чрез разпит на сочените по горе трима свидетели.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, и поради
изложеното
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва съдебното дирене
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. О. - От името на доверителя ми, моля да постановите решение, с
което да отмените обжалваната присъда № 1 по НЧД 57/2024 г. по описа на
ЧРС, и да постановите своя съдебен акт, с който да признаете подсъдимият Г.
Н. Ю. за виновен в престъплението, за което се води делото. При условията на
алтернативност, моля да отмените присъдата и да върнете делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като считам, че
присъдата е постановена от състав, който можа да се счита предубеден при
разглеждане на делото. Това наше убеждение съществуваше още преди даване
ход на делото, и сме помолили да не бъде даван ход на същото в този състав на
районен съд Чепеларе, и същият да се отведе от него, тъй като същият съдия е
съдия-докладчик по други дела, по които двете или една от страните е някоя от
страните по настоящото дело, въпреки това съдия Г. отказа да се отведе от
разглеждането му, като от мотивите, които е изготвила към присъдата,
считаме, че се установява формирано нейно вътрешно убеждение от
предходните водени дела между страните, или от които страна е бил или
подсъдимият или частният тъжител, тъй като тя си е позволила да направи
съждение относно личността и поведението на частният тъжител, а именно в
посока да дава отрицателна оценка на факта, че той подавал многобройни
според нея жалби срещу дейността извършвана от Г. Ю. и от
4
представляваното от него търговско дружество, като в противовест на това е
оправдала действията на подсъдимия, с „уж“ правото му да изразява лично
мнение, с което счита, че по никакъв начин не е засегнал честта и
достойнството на П., т.е. не е осъществил състава на престъплението
„клевета“. Става ясно от мотивите, ч на съдията са известни други факти от
отношенията между страните, които не са събрани в наказателното
производство, и които няма как да са и станали известни при разглеждането
му, т.е. същата, по един или друг начин е била повлияна и е формирала
впечатление относно личността на тъжителя и на подсъдимия, което е
попречило на изграждането на вътрешно убеждение в съответствие с
доказателствената съвкупност, събрана само по НЧХД 57/2024 година.
Отделно от това считаме, че в мотивите същата не е анализирала поотделно
всички доказателствени източници, като не се е мотивирала, кои от тях
кредитира, в каква степен, и кои факти счита за установени въз основа на
всяко едно от доказателствата. Същата е описала накратко установените с
писмени доказателства факти, както и отчасти показанията на разпитаните
свидетели, като отново посочвам, че тя не е изложила в мотивите си, в каква
степен, в каква част кредитира показанията на всеки от свидетелите, има ли
противоречия между тях, изяснени ли са тези противоречия, и на кой от
свидетелите съдията дава вяра и чии показания счита за нелогични,
противоречиви и ги изключва от доказателствата по делото. Считам, че
съдията е нарушила материалния закона, като е приела, че с деянието си на
15.05.2024 г. подсъдимият не е извършил престъплението, за което е предаден
на съд. Оспорвам съжденията на съдията, че използваните думи и изрази от Г.
Ю., които тя приема за безспорно извършени и неоспорени от защитата му,
не съдържали клеветнически твърдения и не можели да засегнат честта и
достойнството на П., и окръжният съд може да се убеди от съдържанието на
използваните изразни средства, на първо място, че протестът е специално
организиран именно, за да се злепостави името на А. П., с такава цел е
избрано мястото, датата на провеждането му в ден, в който в полицейското
управление има събиране на негови колеги, и протестът е проведен
непосредствено пред мястото, от което са могли да бъдат видяни и чути
протестиращите, той е бил предварително разгласен в социалните мрежи, за
него са били информирани медиите, които са присъствали на провеждането
му, и които са го отразили, като в техните публикации са преповторени
5
думите и изразите употребени от Г. Ю., като по този начин те са станали
достояние не само на обществеността на гр. Чепеларе, но и на неограничен
кръг от хора, което утежнява положението на П. засегнато именно от Г. Ю.,
поради споменаване на името му, на служебното му качеството, като
полицейски служител при РУ Чепеларе, и на позволяващите обстоятелства, че
той упражнява полицейски тормоз върху Г. Ю. и неговата конна база, че
превишавал правата си, че по времето когато бил заместващ Началник на РУ
в Чепеларе, той пак е превишавал правата си, възползвал се е от това да
тормози Г. Ю. и семейството му. Необяснимо защо, районен съд Чепеларе
приел, че в тези изрази не се разгласяват каквито и да било позорни
обстоятелства, отделно от това превишаването на власт представлява и
престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК, като районен съд Чепеларе отново
напълно безкритично и необосновано е приел, че е липсвала достатъчно
конкретика в посочването на престъплението, което бил извършил П., поради
което не била осъществена тази форма на клевета, а именно приписване на
престъпление. Достатъчно е превишаването на власт да бъде изречено пред
множеството в гр. Чепеларе, и не е нужно да бъде конкретизирано на коя дата,
къде, и по какъв начин точно А. П. бил превишил правата си, тъй като Г. Ю.
съобщава това като една системно упражнявана дейност от страна на П., което
предвид длъжността, която заема, според него имало възможност да влияе при
образуването или решаването на преписки образувани по жалби срещу една от
страните по делото. ЧРС е приел, че в една част от изказването на Ю. се
съдържа въпрос, като житейски неоправдано и нелогично мога да кажа и
наивно, се е отнесъл към начина на формулиране на изказването, тъй като той
е направил под формата на риторичен въпрос, за отхвърлителният отговор на
който, няма съмнение, тъй като в противен случай не би бил организиран и
проведен протест, за който предварително се изготвя съгласието и разрешение
на Община Чепеларе, изготвя се график, маршрут, организират се хора,
музика, техника, и в крайна сметка се стига и до провеждането на протеста.
РС Чепеларе превратно тълкува правото на подсъдимия да изразява мнение.
Същото не е ограничено и може да бъде упражнявано само в тези граници, в
които не засяга личната чест и достойнство на определена личност, но случая
П. считаме, че протестът проведен на 15.05.2024 г. Г. Ю. несъмнено е
прекрачил тази граница, поради което е нарушил баланса на правото си да
изразява лично мнение, да дава оценки на дейността на П., и това да съхрани
6
неговото право на чест и лично достойнство. Умишлено е, както
провеждането на протеста, така и изречените на него думи, те безспорно
съдържат клеветнически твърдения, които са от такова естество, че да засегнат
доброто име, репутацията на П., и да го злепоставят пред колегите му,
началниците му и обществеността в гр. Чепеларе, а посредством направените
публикации от медиите, отразяващи протеста - до неограничен кръг лица. По
отношение на мотива на съдия Г., че г-н П. е публична личност, би трябвало
да притежава по-висок праг на търпимост, когато се критикува неговата
дейност, считаме, че Г. Ю. не критикува дейността, която извършва А. П. като
полицейски служител, той пряко и недвусмислено излага твърдения, че П.
превишава правата си, упражнява тормоз, обработва на личният си компютър
записи на малолетни лица и ги разпространява, което пък, необяснимо за мен
районен съд Чепеларе е приел за доказано по делото, при условие, че такива
доказателства липсват, има единствено свидетелски показания, че Д.Х. има
монтирани камери на къщата си, която е съседна на тази на Г. Ю., и поради
невъзможността сам да ги обработва, същият се е обръщал за помощ към А. П.
да му помага в тази дейност. Тези записи нямат за цел заснемането на
малолетни деца, няма и доказателства, че такива малолетни деца са били
изобщо заснемани, както и че след като записите са били сваляни на
компютъра на П., те са били разпространявани по някакъв начин. Целта е,
единствено да се направи внушение, че колкото и грозно да звучи, г-н П. има
някакви педофилски наклонности, които го карат да обработва, както той се
изразява на протеста, да ги разпространява. Няма установено по делото такова
записване на малолетни деца, обработване на записи, на които има малолетни
деца, и още повече тяхното разпространение. Напълно в противоречие със
събраните доказателства, районният съд е приел този факт за истинен, и по
този начин оправдава съобщаването му, поради което не било клеветническо,
т.е. според мен то е било вярно. Има такова разпореждане на КЗЛД към г-н
Д.Х. да демонтира частично камерите му, но това разпореждане се обжалва,
то не е влязло в сила, и ако Г. Ю. трябва да се оплаче от някой, че заснема
малолетните деца, които твърди да посещават неговата къща за гости, той би
следвало да организира протест срещу Д.Х., а не срещу А. П.. Всичко това
сочи на единствения извод, че протестът е организиран единствено с цел
злепоставянето, наклеветяването и опозоряването на А. П. на публично място,
поради което за нас престъплението е доказано по един безспорен и несъмнен
7
начин, като Районен съд Чепеларе, оправдавайки подсъдимия е постановил
незаконосъобразна присъда, която моля да отмените.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на А. П. -
Считам присъдата на първоинстанционния съд за незаконосъобразна,
необоснована и неправилна, и постановена в нарушение на материалния
закон, при съществени процесуални нарушения, в т.ч. и при липса на
обективна безпристрастност. Мотивите за това са ми, че подсъдимият Г. Ю. е
признат за невиновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл. 147. На основание чл.291 и чл.292 от НПК, държа да изложа цялата
фактология по случая, да направя обстоен анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и пороците на първоинстанционната
присъда, защото това е от изключително значение за изхода на делото. Считам
присъдата на първоинстанционния съд за незаконосъобразна, необоснована,
неправилна и постановена в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения, в това число и при явна липса на
обективност и безпристрастност. Мотивите ми за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимият Г. Н. Ю. е признат за невиновен
по повдигнатото от мен обвинение за извършено престъпление по чл.147 от
НК и в двете форми на изпълнителното деяние. В мотивите към присъдата
първоинстанционния съд е изложил фактическа обстановка, различна от
установената в рамките на съдебното следствие, извършил е произволно
тълкуване на събраните доказателства, игнорирал е множество такива,
подкрепящи обвинителната теза, като не ги е обсъдил въобще и в крайна
сметка е постановил порочен съдебен акт, нарушавайки основните принципи
на НПК за всестранност, обективност и безпристрастност. По- конкретно ще
посоча следното:
По отношение приетото от съда за установено от фактическа и
правна страна:
Изложената фактическа обстановка е непълна, като избирателно и в
ущърб на обвинителната теза са посочени основно водени проверки срещу
подсъдимия, във връзка с което са правени множество неуместни и показващи
явна пристрастност на съда коментари. Така например се твърди, че „Между
тъжителя и подсъдимия съществували конфликти във връзка с дейността на
последния и отглеждането на коне, които силно влошили техните
8
отношения...частния тъжител подал жалби към различни контролни органи и
съставял докладни записки в качеството му на полицейски служител, които
ставали повод за многобройни проверки на подсъдимия, управляваното от
него търговско дружество и членовете на семейството му....с оглед
предизвиканите множество проверки от полицията и органите на
Автомобилна администрация, подсъдимият Ю., чрез адв. А., подал сигнал до
министъра на ВР...А. П. и Д.Х. подали още един сигнал против Г. Ю.“ и т.н..
Както многократно съм посочил пред първоинстанционния съд, нямам
конфликт с Ю. и не общувам с него от три години, предвид множеството му
противоправни прояви и престъпления, които извърши спрямо мен и
семейството ми. Невярно е и твърдението, че мои докладни записки са
ставали повод за многобройни проверки на подсъдимия, тъй като такива са
само две. Не отговоря на истината, че с оглед предизвиканите множество
проверки, на 26.08.22 г., подсъдимият подал сигнал до министъра на ВР,
защото това не е първият, а пореден такъв на подсъдимия срещу мен.
При анализа на някои от писмените доказателства умишлено са
пропуснати важни факти и обстоятелства, доказващи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбите и сигналите, подавани от мен срещу
подсъдимия и то в лично гражданско качество, са основателни и тяхната
истинност е потвърдена от последвалите проверки на контролните органи. За
сметка на това една част от проверките, извършени срещу мен по жалби и
сигнали на подсъдимия, не са намерели място в изложението на съда, а друга
част е поднесена бланкетно и без каквато и да било конкретика, макар
последното да е от съществено значение за доказване съставомерността на
обвинението от субективна страна. Така например пропуснати и
неанализирани са следните писмени доказателства:
Първата жалба на подсъдимия срещу мен е с №345000-
5353/27.05.2022 г. (и №812102-737/30.05.2022 г.), по която е издадена Заповед
с рег.№345з-707/31.05.2022 г. на ВПД директор на ОДМВР- Смолян за
извършване на проверка. Жалбата съдържа твърдения за арогантно поведение
от моя страна към него и семейството му, произтичащо от факта, че съм
полицейски служител и че се възползвам от служебното си положение, за
злоупотреба с власт като полицейски служител, за неетично поведение и т.н..
С писмо с per. №345000- 7616/27.07.2022 г., подписано от директора на
ОДМВР- Смолян, Г. Ю. е уведомен, че след обстойна проверка по негова
9
жалба е извършена проверка, при която е констатирано, че оплакванията му
срещу ст. инсп. А. П. са неоснователни. От известие за доставяне на горното
писмо е видно, че Г. Ю. е получил същото на 04.08.2022 г. ЛИЧНО!
Конкретното съдържание и еднотипни оплаквания на подсъдимия във
всички останали негови жалби и сигнали до различни държавни органи, както
и резултатите от извършените проверки срещу мен, не са намерили място в
мотивите на съда и не са обсъдени и анализирани в светлината на събраните
доказателства, а именно, че:
Осъществявам тормоз и действия срещу него и конете му, отправям
обиди и опити да му преча, както и съм отговорен за неправомерни проверки,
извършвани му от органите на Автомобилна администрация и служители на
РУ- Чепеларе- проверка по Сигнал с вх.№812102- 1213/26.08.2022 г. по описа
на МВР;
Извършвам незаконно заснемане и обработване на лични данни-
проверка по Жалба с вх.№ППН-02-367/16.11.2022 г. на КЗЛД;
Съм обикалял село Хвойна, за да събирам подписи и че съм
принуждавал хората да се подписват на жалба срещу него, противно на волята
им, възползвайки се от служебното си качество на полицай- Проверка по
Заповед № 345з-319/09.03.2023 г. на Директора на ОДМВР - Смолян;
Съм имал арогантно поведение към него и семейството му,
произтичащо от факта, че съм полицейски служител и че се възползвам от
служебното си поведение, както и че съм ги тормозел по някакъв начин, че
съм използвал държавната администрация за лични цели, т.е. злоупотребявал
съм с властта си, че съм поставил незаконно камери и съм заснел
неправомерно малолетния им син, след което съм разпространил записите-
проверка по Преписка ЗМ- 44/29.03.2023 г. на ОДМВР- Смолян;
Съм се възползвал от служебното си положение, за да му навредя или
да извлека лична полза или облага- Проверка въз основа на Заповед №3286з-
3327/14.09.2023 г. на директора на ГДНП;
Съм настоявал за конкретно наказание на непълнолетния му син Б. Ю.
през 2019 г. и че съм повлиял по някакъв начин на решенията на АНО в тази
насока, че съм привлякъл за свой партньор наш общ съсед- Д.Х., като съм му
казал да си постави камери, с които да заснема неговия двор, че стимулирам
незаконосъобразно поставени камери и извършвам незаконосъообразно
10
дейности по обработване, съхранение и разпространение на негови и на
семейството му лични данни, че съм наблюдавал двора му и съм съветвал
съседа ни Д.Х. да сигнализира на тел. 112, че в свободното си време и
действайки като гражданин, не по повод служебните си задължения,
свидетелствам по дела срещу него и съпругата му, като дори влизам в съдебна
зала с оръжие, че съм подавал жалби до Омбудсмана на РБ с обвинения за
противоправни прояви, но неконстатирани такива при последващите
проверки, че след като завел гражданско дело за клевета срещу мен съм
започнал да шиканирам процеса и съм поискал отвод на съдии в Районен съд-
Чепеларе, че със съпругата ми отглеждаме незаконосъобразно пчели в имот,
който не бил наша собственост, че съм започнал да водя и други дела от
частен характер срещу него и съм съдействал за образуване на производства
срещу детето му- проверка по Преписка №345000-4685/10.05.24 г. по описа на
ОДМВР- Смолян;
Невярно и неточно е твърдението на съда, че при проверките на НАП
не е било установено неотразяване на приходи. Напротив, видно от цитирания
от съда Протокол №16001622163468-073-001/15.03.2023 г. за извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства на Био Жорес ООД с ЕИК
№***, но пропуснато от него като обстоятелство, е че:
През периода на 2021 г. са обявени организирани детски лагери на 8
смени с конкретно посочени дати, като от тях реално били осъществени 5 (от
втора до шеста), е реализиран приход от тях в размер на 19 500 лева, а
отчетения приход по касов и банков път бил в размер на 4620 лева или е
констатирана разлика в размер на 14 280 лева неотчетен приход.
През периода на 2022 г. са обявени организирани детски лагери на 9
смени с конкретно посочени дати, като от тях реално били осъществени 7 (от
втора до осма) с реализиран приход от тях в размер на 46 800 лева, а отчетения
приход по касов и банков път бил в размер на 35 281 лева или е констатирана
разлика в размер на 11 519 лева неотчетен приход.
Отразено е, че констатираните разлики в размер на 14 280 лева за 2021
г. и 11 519 лева за 2022 г. са в следствие на неотразени продажби по фискално
устройство. Същите не са били отразени счетоводно по дневник- продажби в
съответните данъчни периоди, в справки- декларации по ЗДДС и в ГДД по
чл.92 от ЗКПО за отчетната 2021 година. В тази връзка и след връчена покана
11
по чл.ЮЗ от ДОПК Био жорес е подало коригиращи справки- декларации за
съответните периоди с резултат- ДДС за внасяне в общ размер на 6977,72 лева.
Подадена е била и коригираща ГДД по чл.92 от ЗКПО, в която е бил
деклариран коректно нетния приход от продажби, установен при проверката.
Извършена е била проверка в данъчно- осигурителната сметка към
03.11.2022 г. , при която е установено, че Био Жорес ООД има изискуеми
публични вземания в размер на 7122, 53 лева и няма образувано ИД от
Дирекция „събиране“ при ТД на НАП- Пловдив.
По отношение на достигнатите от съда правни изводи:
Относно приписаното ми престъпление по служба с изразите „ през
последните близо три години на конна база „Аспарух“- село Хвойна, на къща
за гости „Аспарух“- село Хвойна, на Г. Ю., З. Ю.а като физически лица, Б. Ю.,
включително и малкия ми син, който е в пети клас- А. Ю., е упражняван
институционален тормоз и полицейски такъв. Полицейския се изразява в това,
че служителя на Районно управление- Чепеларе- г-н П., със своите
правомощия като полицай, превишава правата си“, обективирано на страница
15, абзац последен от мотивите, съдът прави извод, че в изказването на
подсъдимия не се съдържали никакви конкретни факти по отношение на
време, място и начин на извършване, е оглед на което деянието било
несъставомерно от обективна страна. Липсвали и други твърдения къде, кога и
по какъв начин било извършено деянието, от които да се направел извод за
конкретно престъпление и в частност за такова по чл.282, ал. 1 от НК.
Подобно заключение е абсурдно, не почива на събрания доказателствен
материал и представлява порочно прилагане на материалните норми на НК.
Невярно е твърдението, че изказването на подсъдимия не съдържа
необходимата конкретика за време, място и начин на извършване на
приписаното ми престъпление, защото именно Ю. казва:
По отношение на времето- през последните близо 3 години-
категорично е очертана времева рамка, в която подсъдимият твърди, че аз съм
превишавал правата си като полицай;
По отношение на мястото- подсъдимият конкретизира, че в тези близо
3 години на конна база „Аспарух“- село Хвойна, на къща за гости „Аспарух“-
село Хвойна, на Г. Ю., на З. Ю.а като физически лица, Б. Ю., включително и
на малкия му син, който бил в пети клас- А. Ю., е упражняван
12
институционален тормоз и полицейски такъв, като последния произтичал
именно от мен в качеството ми на полицай със съответните правомощия. По
отношение на начина на извършване- отново подсъдимият уточнява, за да е
максимално ясно на събралото се множество, че полицейският тормоз, на
който бил подложен се изразявал в това, че аз като полицай от РУ- Чепеларе,
със своите правомощия, съм превишавал правата си. Нещо повече, в интервю
пред БНР- радио Пловдив, подсъдимият заявява, че лично служителя на МВР-
А. П., служител на РУ- Чепеларе, вече три години подред всячески, с натиска
на абсолютно всички институции в България, без изключение, се опитва да
прекрати дейността му. Извън горното и неправилния извод на
първоинстанционни съд, че приписаното ми от подсъдимия престъпление е
несъставомерно, предвид липсата на конкретика за време, място и начин на
извършване, ще посоча и моля настоящия съдебен състав да съобрази
решението си с константната съдебна практика на Върховния съд, според
която, цитирам: „Отговорност за клевета възниква, когато приписаното
някому престъпление е достатъчно, макар и не напълно конкретизирано-
например относно целта на дееца. Уличаването освен това може да бъде не
само пряко, но и косвено, и не само с пряк, но и с косвен умисъл“- виж
Решение №429/27.09.1996 г. по н.д. №226/1996 г. на ВС. И още, съставът на
престъплението клевета се осъществява и когато неистинските и позорящи
обстоятелства се изнасят като слух и съмнение- виж Решение №51/19.02.1980
г. по н.д. №26/1980 г. на ВС.
Неверен и в разрез със събраните доказателства е извода на съда,
обективиран на страница 16, абзац 1 от мотивите, че инкриминираните с
тъжбата изрази били мисловен израз на личната оценка и лична позиция на
подсъдимия в обсега на свободата на правото на изразяване на личността,
поради което не представлявали клеветнически твърдения. Подобно
заключение, освен че няма подкрепа в доказателствата по делото, е в колизия и
с разпоредбата на чл.10, ал.2, предложение 6 от Конвенцията за защита
правата на човека и общите свободи, както и на чл.39, ал.2 от Конституцията
на РБ, а именно, че правото на изразяване на мнение не може и не следва да
накърнява правата, здравето, морала и доброто име на другиго. Невярно е,
защото:
В рамките на 3 години подсъдимият не престана да пише жалби и сигнали
срещу мен до различни държавни органи- министър на ВР, Прокуратура,
13
директор на ОДМВР- Смолян, КЗЛД, БАБХ, Омбудсман, Президент и други, в
които неотклонно и упорито твърди едно и също, а именно, че превишавам
правата си и злоупотребявам с правомощията си като полицай, за да го
тормозя. Във всички тях, видно от началото на изложението ми, той твърди, че
аз извършвам закононарушения и престъпления, като превишавам правата си
и се възползвам от служебното си положение. По всички негови сигнали са
извършени обстойни проверки, видно от приобщените по делото писмени
доказателства, резултатите от които са едни и същи, а именно, че не са
събрани никакви данни за осъществени престъпления, нарушения на
дисциплината или на етичните норми за поведение от моя страна. За тези
обстоятелства Ю. е уведомяван лично, писмено и своевременно. Независимо
от тези факти и знанието на подсъдимия, че не съм извършил нищо от
приписваното ми от него, същият продължава да настоява пред множеството
на протеста именно, че със своите правомощия като полицай превишавам
правата си, с което оказвам полицейски тормоз над него, семейството и
бизнеса му. Респективно, от субективна страна подсъдимия съзнава много
добре, че изразите, чрез които ми приписва престъпление по служба не
отговарят на истината и че аз не съм автор на въпросните престъпни деяния.
Видно от текста на чл.282, ал.1 от НК е, че наказателна отговорност
носи всяко длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си
задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си
или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да
настъпят немаловажни вредни последици. Не разбирам и не виждам какъв по-
христоматиен пример за клевета с изпълнително деяние приписване на
престъпление може да има от предмета на настоящото дело?! Всички
елементи от състава на престъплението са налице- приписано ми е
превишаване на права в качеството ми на длъжностно лице- служител с
полицейски правомощия от състава на МВР, което извършвам с цел да
причиня другиму вреда с оглед настъпване на немаловажни вредни
последици, а именно прекратяване на дейността на подсъдимия. Както вече
отбелязах, подсъдимият сочи, че е увреден и тормозен от моите неправомерни
и престъпни действия от три години насам. В такъв случай, питам се, а питам
и настоящия въззивен състав, ако с тези си действия и изрази на подсъдимия
не е извършено престъплението клевета, как въобще може да бъде извършено
такова? Ако така събраните доказателства и фактическа обстановка не
14
обуславят наличието на клевета с изпълнително деяние „приписване на
престъпление“, то явно нормата на чл. 147 от НК следва да бъде отменена,
защото всяко подобно деяние ще може да бъде тълкувано като право на
свободно изразяване.
Невярно, в разрез със събраните доказателства, манипулативно и
обидно за институцията съд е заключението на първоинстанционния състав,
обективирано на страница 16, абзац 1 от мотивите, че в съставените от мен
докладни записки прозирало формирано негативно отношение към
подсъдимия, както и че смесването на гражданска позиция и служебни
правомощия от моя страна е довело до изказването на подсъдимия, че със
своите правомощия като полицай превишавам правата си. Районният съд
стига и по- далече в съжденията си, твърдейки, че аз като инициатор на
проверки от различни държавни органи съм увредил подсъдимият, който в
случая имал право да изрази личната си оценка и критично отношение към
множеството извършени му проверки. Ясно съдът артикулира и приема за
установено, че аз като гражданин съм злоупотребил с конституционните си
права да подавам жалби и сигнали и така да тормозя подсъдимия, а в
служебно качество като полицейски служител съм смесил правомощията си с
гражданския дълг, отново с една- едничка цел- да увредя подсъдимия.
Категорично заявявам и подчертавам дебело, че доказателства за подобно
твърдение и правно становище няма. Напротив, събрани са огромен по обем
писмени и гласни доказателства за противното, а именно, че подсъдимия е
злоупотребил със своите права на жалби и сигнали, за да ми навреди- да бъда
наказан или уволнен от системата на МВР, а след като тези негови очаквания
не се оправдаха, ме опозори публично в рамките на проведения на 15.05.2024
г. протест. И макар да съм изложил пунктуално, хронологично и точно всички
неверни писания на подсъдимия по мой адрес под формата на жалби и
сигнали, нито едно от тези подкрепящи обвинителната теза доказателства не е
обсъдено и анализирано от първоинстанционния съд. А именно тяхното
наличие сочи безспорно, че от субективна страна подсъдимият е извършил
престъплението, за което е предаден на съд.
По отношение разгласените позорни обстоятелства по мой адрес с
изразите: „Лице, което чрез неговия приятел Д.Х., който в момента ме снима,
здравейте г-н Х., който заснема бизнеса ми, къщата ми, двора в къщата,
гостите на къща за гости „Аспарух“, малолетни деца биват заснемани
15
противозаконно. Та тези двамата господа- полицая П. от РУ- Чепеларе, вкъщи
на личния си компютър, обработва лични данни на малолетни деца, на моите
гости на къщата за гости и ги разпространява. “, обективирани на страница 16,
абзац последен и страница 17, абзац 1, съдът прави извод, че в изказването на
подсъдимия не са клеветнически, защото отговаряли на истината. Сочи се
още, че от приобщени по делото протокол от проверка на КЗЛД и писмо от
същата било видно, че Д.Х. бил поставил камера на къщата си,
видеонаблюдението на която обхващало и двора на къщата на Ю., като
Комисията била задължила Х. да преустанови заснемането. Според съда било
безспорно, че в къщата за гости се настанявали деца по време на летните
лагери, които неизбежно били заснемани от камерите на Х. докато били на
двора и по този повод подсъдимия бил сезирал прокуратурата и КЗЛД. Твърди
се още, че Х. предавал на мен видеозаписи от камерите, които съм бил снемал
на личния си компютър и които впоследствие били използвани от Х. по
различни дела срещу подсъдимия. Предвид горното, съдът приема, че в случая
липсвал умисъл в изказването на подсъдимия, тъй като той бил съобщил
факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им. Не мога
да определя становището на съда по друг начин освен като абсурдно,
абсолютно манипулативно и неподкрепено от никакви доказателства.
Установените в рамките на делото факти и обстоятелства са съвсем различни,
но те удобно и в интерес на подсъдимия са замазани и заменени с други,
несъществуващи такива. На практика съдът гради мотивите и анализа си на
неслучили се събития и на обективна истина, която не е обективна, защото:
По жалби и сигнали на подсъдимия срещу мен и Д.Х. до КЗЛД е
извършена проверка. Резултатите от същата са категорични, а именно, че аз не
съм извършил никакви закононарушения- за справка- Констативен акт с рег.
№ППН-02-367/08.06.2023 г. на КЗЛД, приложен по делото. Този факт обаче
удобно и отново в интерес на подсъдимия е пропуснат при формирането на
правните изводи на съда. При същата проверка спрямо Х. е издадено
разпореждане за промяна ъгъла на заснемане на камерите от системата му за
видеонаблюдение, но същото не е влязло в сила, тъй като се обжалва от
заинтересованата страна, в случая от Д.Х. по съдебен ред. Респективно,
цитира се индивидуален административен акт на комисията, който към
момента на постановяване на обжалваната от мен присъда няма правни
последици и не създава права и задължения за адресата му. В същото време
16
съдът, за да произнесе оправдателна присъда и по повод множеството водени
срещу подсъдимия административнонаказателни производства от различни
държавни органи, твърди, че, цитирам: „ Тук следва да се отбележи, че
налагането на административнонаказателни санкции на отделни субекти
(имуществени санкции и глоби), не винаги прави осъществяваната от тях
дейност незаконна и това да влече други негативни последици за тях “.
Естествено в такъв случай възниква значимия въпрос: как и въз основа на
какви доказателства съдът преценява и определя моите действия и тези на Х.
за противозаконни и правно укорими при положение, че компетентния
държавен орган за защита на личните данни в РБ- КЗЛД, се е произнесъл с
писмен акт, че аз не съм извършил никакви нарушения, а постановеното
разпореждане по отношение на Х. не е влязло в сила и няма правно действие?!
По жалби и сигнали на подсъдимия срещу мен и Д.Х. до
прокуратурата на РБ са извършени няколко на брой проверки. Всички те са
приключили с постановления за отказ от образуване на досъдебно
производство поради липса на каквито и да било данни за извършени
престъпления от моя страна или от страна на Х.. Материалите от проверките
са приложени към настоящото дело и са на разположение на съда.
Видеозаписите от камерите на Х., за които се твърди от съда, че той
предавал на мен, а аз съм обработвал на личния си компютър, не касаят и
никога не са касаели малолетни и непълнолетни деца и гости на къщата на Ю..
Всички те са имали отношение към извършени спрямо Х. престъпления от
страна на подсъдимия, неговата съпруга и по- големия им син. Това е добре
известно на първоинстанционния съд, тъй като именно пред него са се
развивали болшинството от частните наказателни производства, водени от Х.
срещу Ю.и, в рамките на които са прилагани като доказателства за
извършените от последните престъпни посегателства записи от
видеокамерите на Х.. Такива записи са прилагани и към жалби и сигнали на Х.
до прокуратурата на РБ. На нито един от тях, за свалянето на които и записа
на магнитен носител съм съдействал на Х., няма деца, гости или каквито и да
било други лица, пребиваващи в къщата на Ю.. Само и единствено
благодарение на тези видеозаписи животът и имуществото на Х.и са опазени.
Дори през м. август 2023 г., отново поради наличието на видеозаснемане, Х.
успя да избегне наказателно преследване за причиняване на ПТП, телесна
повреда и опит за убийство. Успя, защото инсценировката на тези
17
престъпления от страна на Г. и Б. Ю.и, бе заснета от камерите му и в резултат
на това разкрита и осуетена.
Съдът борави с хипотези и допускания, а не с доказателства. Няма
нито едно такова в кориците на делото, сочещо, че съм обработвал и
разпространявал лични данни на малолетни и непълнолетни лица, гости на
къщата за гости на подсъдимия, така както твърди Ю. в изказването си на
протеста. Няма никаква конкретика, извън общо формулираните и неверни
твърдения на съда, за това какви и чии лични данни съм обработвал, как съм
ги обработвал и как и къде съм ги разпространявал. Въпреки това съдът си
позволява да установи, че изказванията на подсъдимия били истина. Питам
въззивния съд каква е тази истина, която се крепи на лъжа?! За потвърждение
на тази псевдо истина подсъдимия и защита му не са представили дори едно
доказателство, но това не пречи на първоинстанционния съд да развие теза и
разсъждения, извън всякаква житейска и правна логика и извън всички
материали, събрани по делото. Нима това не е грубо нарушаване на закона?
По отношение разгласените позорни обстоятелства по мой адрес пред
репортер на БНР, излъчени в радиоефира: “Илично от служител на МВР, А.
П., служител на Районно управление- Чепеларе, който три години поред
всячески, с натиска на абсолютно всички институции в България, без
изключение, се опитва да прекрати дейността ми. Това, което можем да
докажем безспорно- разпространение на незаконни видеозаписи, включително
на малолетни лица, заснемане на гостите в къщата ми за гости, след това се
обработват от същия служител в къщи, на домашния си компютър,
разпространяват се. Доказателства имаме, разбира се. “, на страница 17, абзац
2 от мотивите, съдът счита, че същите следвало да се разглеждат в контекста
на цялостното изказване на подсъдимия, респективно не били клеветнически,
защото отговаряли на истината по изложени вече съображения, които не
следвало да се преповтарят. В разсъжденията си съдът достига до нови
висоти, твърдейки, че чрез използването на възможните инструменти за
сезиране на институциите в РБ се е стигнало до една значителна репресия
спрямо подсъдимия, както и че изказването му, че с натиска на абсолютно
всички институции в България, без изключение, се опитват да прекратят
дейността му се основавало именно на тези обективни факти. Смятам така
формулирания извод за неуместен, неправилен и недопустим за българския
18
съд, който е част от държавните институции в РБ и който е призван да
съблюдава спазването на закона. Подобно твърдение, неподкрепено с никакви
факти, е правен абсурд, корелиращ с неправилно прилагане на материалния и
процесуалния закон, умишлено или не. Питам се, а питам и въззивния съд, как
един гражданин и служител на МВР като мен би могъл да корумпира или
привлече на своя страна всички институции в България, без изключение, за да
постигне своята престъпна цел- да тормози друг гражданин, в случая
подсъдимия. С какви лостове и механизми разполага гражданинът, извън
конституционното му право да подава жалби и сигнали до държавните органи,
така щото да организира в своя полза работата всички институции, да ги
направлява и използва в свой интерес и изгода? Отговорът ми е, с никакви. В
такива завери не участвам и не съм участвал никога. По- опасно е обаче, че
българския съд допуска и валидира подобни хипотези, без същевременно да
разполага с каквито и да било доказателства за състоятелността им. С други
думи, отваря се вратата на съдебния произвол и чувството на безнаказаност у
лицата, извършили престъпления за сметка на нарушените права на
пострадалите.
Съдът, преди да отбележи, че намира за установено следното от
фактическа страна, е изложил в рамките на точно едно изречение от три реда,
че тъжителят лично и чрез повереника си поддържат тъжбата, претендират
разноски и молят съда на наложи на подсъдимия справедливо наказание.
Нищо от обвинителната ми пледоария, която развих изключително
пунктуално и мотивирано в рамките на 2 астрономически часа, не е споменато
от съда. Нито дума! Нищо от съображенията и мотивите ми за абсолютната
съставомерност на повдигнатото частно обвинение не е посочено, още повече
обсъдено от съда. За сметка на това по отношение пледоарията на защитника
на подсъдимия е отделено видимо повече внимание, респективно отразено е,
че деянието не било съставомерно от обективна и субективна страна, тъй като
с изказванията си подсъдимият търсел единствено справедливост и целя
предизвикването на обществен интерес към нещо, засягащо цялото му
семейство и бизнеса му, че му били извършени проверки от различни
контролни органи, предизвикани от частния тъжител, с оглед на което на
инкриминираната дата и място единствено е изказал своето мнение в търсене
на защита и упражняване на правото на протест. В тази насока са развити
разсъждения и направени препратки към съдебна практика на ВКС и
19
Конституционния съд, които обаче не отразяват конкретиката на процесното
дело, не са съобразени с посочените от мен множество актове на ВКС и ЕСПЧ
в обратната насока, като така на практика т. нар. мотиви на съда са превърнати
в едностранно, неправилно и пристрастно изложение на удобни и изгодни за
подсъдимия факти и обстоятелства, чрез неумелото съчетаване на които съдът
го е оправдал.
Като продължение на горното ще повторя пред въззивния съд, така
както съм го изразил достатъчно детайлно и пред първата инстанция, че
свободата на изразяване на мнение не е безконтролна и абсолютна и нейните
граници достатъчно конкретно са посочени в КЗПЧОС. В случая считам, че
изводът на първоинстанционния съд, че с изнесените по мой адрес в рамките
на проведения протест на 15.05.2024 г. твърдения за извършени престъпления
по служба, които не съм осъществил и за деяния, несъвместими с морала и
законите на страната, които не са верни и ме позорят, подсъдимият е
преминала отвъд границата на свободното изразяване на мнение по смисъла
на чл.10, т.1 Конвенцията, като е нарушил чл.Ю, т.2, предложение VI от
съгцата- накърнил е репутацията и доброто ми име, и така е засегнал правото
ми на чест и лично достойнство, които са свързани с професионалната ми
сфера и изпълнението на служебните ми задължения, което се отрази и на
здравословното ми състояние- физически и психически. Ясно е, че
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Конвенцията не дава право да се
разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на другиго, а
осигурява свободната преценка на фактите и възможността тя да се отстоява.
Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. За
илюстриране на тези изводи и на това място от изложението си намирам за
необходимо да направя препратка към вече казаното по- горе и точните
цитати от изявленията на подсъдимия по мой адрес, които безспорно
съдържат клеветнически твърдения и ми приписват престъпление по служба.
Респективно, подсъдимият е излязъл извън рамките на правото на свободно
изразяване на мнение, с което несъмнено следва да се приеме, че е засегната
професионалната ми репутация извън границите на свободното изразяване по
смисъла на чл.Ю, т.2 от Конвенцията. Както вече казах, макар разпоредбата на
чл.Ю, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и общите свободи да
прокламира свободата на изразяването на мнения, включително
20
разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти,
то тази нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да
се засяга достойнството на други лица, като същевременно осигурява
свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. В този ред на
мисли възниква въпросът: Защо подсъдимият твърди, че аз, пишейки жалби и
сигнали за негови противозаконни прояви го тормозя и превишавам правата
си като полицай, макар, както вече посочих да съм съставял същите в
качеството на гражданин и въз основа на конституционно закрепени права, а
той, правейки същото нещо срещу мен, да е свободен да ме клевети
безпрепятствено в рамките на 2 години, еманация на който процес е
организираният на 15.05.2024 г. протест? Въпросът е риторичен, а отговорът
е, защото Ю., за разлика от мен, злоупотреба с правата си и тяхното
упражняване, целейки да накърни моите права и законни интереси, което
всъщност е нарушение на чл.57, ал.2 от Конституцията, чл 10 от Конвенцията,
а и престъпление по чл.147 от НК.
Вярно е, че в съдебната практика се приема, че когато деецът
сигнализира на съответните компетентни органи за извършени нередности от
другиго, липсва съзнание за клевета, както е вярно и това, че естеството на
работата на полицейските служители, какъвто съм и аз, ги отнася в онази
категория публични обществени служители, към правата на които, в аспекта
на защитаваните с престъпленията по чл.146 и чл.147 от НК обществени
отношения, законът е поставил по-различни (стеснени) параметри. Вярно е
обаче и това, че следва да бъде отчитана конкретиката на всеки отделен
случай, понеже лицата, изпълняващи публични длъжности, включително
служители на полицията, какъвто съм и аз, принципно не са изключени от
възможния обект на престъпленията по чл.147 от НК. Да се приеме обратно,
тъй както е сторил първоинстанционния съд, би означавало стеснително
тълкуване на чл.147, ал.1 от НК (съставляващо нарушение на материалния
закон). В конкретния случай, установените относими фактически положения,
изведени от доказателствения анализ, обуславят несъмнения извод, че целта на
проведения от подсъдимия протест не е била да се сигнализира министъра на
ВР, Директора на ОД на МВР- Смолян и обществеността за нередности,
извършени от мен като полицай, а напълно целенасочено, чрез излагане на
доказано неверени факти, да се урони доброто име и да се повлияе негативно
на реномето ми, т.е. даваната ми оценка в обществото и конкретно в средата, в
21
която работя. Това е така, защото подсъдимият е реализирал многократно
правото си да подава сигнали и жалби срещу мен до държавните органи, по
които са извършвани множество проверки. Уведомен е съответно за
резултатите от тях и към дата 15.05.2024 г. знае прекрасно, че всичко, в което
ме обвинява на протеста, а то е същото, за което е писал жалби и сигнали в
рамките на две години преди това, е невярно. Знае го и защото моите
граждански сигнали до компетентните държавни органи са основателни,
верни и по тях той е санкциониран не веднъж. Знае и че като полицай не съм
превишавал правата си нито съм обработвал и разпространявал
незаконосъобразно каквито и да било лични данни. Всичко това му е добре
известно, но то не е способно да го възпре от извършване на престъплението,
тъй като желанието му да ми навреди е изключително голямо и е основен
мотиватор на неговите действия.
Постановената от районният съд присъда, освен че е
незаконосъобразна, не е мотивирана съобразно разпоредбите на чл.305, ал.З
от НПК. Съгласно чл.14, ал.1, чл.107, ал.З и чл.305, ал.З от НПК, съдът е
задължен да направи внимателна проверка за всички събрани доказателства,
след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като се ръководи от закона. Освен това в мотивите, следва да посочи какви
обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени
материали, след което въз основа на анализа на фактите по делото, да посочи
какви са правните съображения при решаване на въпросите, така както са
посочени в чл.301, ал. 1 от НПК. За да изпълни тези си задължения, съдът
трябва да проведе съдебно следствие по начин, които осигурява всестранното
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните
правила, относно събиране, проверка и анализ на доказателствената
съвкупност. Само по този начин ще се гарантират и процесуалните права на
страните в процеса. В случая съдът не е посочил какви обстоятелства е
установил и въз основа на какви доказателства. Преди да отбележи "въз
основа на така приетите фактически положения, съдът достигна до следните
правни изводи”, съдът е цитирал само част от събраните доказателства и то
съвсем избирателно и целенасочено, в интерес на подсъдимия, с което
очевидно е счел, че е изложил фактическата обстановка. Всъщност обаче няма
22
посочване на последователност от факти, за които съдът да е приел, че се
установяват въз основа на събраните в хода на производството доказателства,
които в своята съвкупност да очертават фактическата рамка на предмета на
делото. Налице е пълна липса на анализ на което и да било доказателствено
средство и на съдържащите се в него доказателства. С оглед на това считам, че
е налице пълна липса на изпълнение на задължението по чл.305, ал.З от НПК.
От мотивите не става ясно на базата на кои доказателства съдът е приел, че
престъплението, за което е повдигнато частното обвинение не е извършено.
Няма посочени никакви ясни и точни аргументи от страна на съда защо
отхвърля факта на извършеното престъпление. Вместо това съдът се е
задоволил с бланкетни изречения да преразкаже казаното от свидетелите в
съдебно заседание, но не е извършил анализ на техните показания, както и не
е изложил съображения защо от същите се установява или не, че е налице или
не авторство на деянието, за което подсъдимия е предаден на съд. Описани са
показанията на свидетелите Р.Ч. и М.Д., но липсва съпоставянето им с
показанията на другите свидетели- М. П.а, Д.Х. и С.И., както и с останалите
доказателствени източници по делото, макар между тях да има съществени
противоречия като това, че:
Свидетелят Ч. твърди, че на протеста имало и други недоволни от
мен като полицай, но тя не запомнила имената им, не пазела записа от
репортажа и въпреки негативните твърдения по мой адрес не потърсила моята
гледна точка. Тази част от показанията на въпросната свидетелка съм
анализирал подробно в пледоарията си пред първата инстанция и предвид
липсата на подкрепа в останалия доказателствен материал, съм призовал съда
да не я кредитира.
Свидетелят Д. твърди, че му било известно, че аз съм обработвал
видеозаписи в качеството ми на служител в дома си, за което имало проверка
от дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР. За това твърдение на свидетеля и на
съда, който го приема за неоспорим факт, няма никакви доказателства. То
просто не е вярно. Невярно е, защото дори и след като съдът се е възползвал
от възможността да разследва на база служебното начало в процеса във връзка
именно с показанията на Д., изготвяйки и изпращайки до МВР Писмо с изх.
№1167/13.11.2024 г., с искане за предоставяне на информация дали срещу мен
е подаван сигнал, касаещ заснемане и обработване на видеозаписи,
съдържащи лични данни на различни лица и извършвана ли е проверка по
23
случая, е получен отговор от Дирекция „КИАД“- МВР, заведен с вх.
№3155/28.11.2024 г. от съда, видно от който е, че не съм автор на каквито и да
било закононарушения в тази насока. Въпреки това съдът цитира в мотивите
си твърденията на свидетеля Д., че срещу мен имало някаква въображаема
проверка в ДВС- МВР, което е невярно и без в същото време да отчете или
най- малкото коментира писмените доказателства в тази връзка, сочещи
противното. Нима това не е съдебна манипулация?!
Свидетелят Х. твърди, че не ми е предоставял и аз съответно не съм
обработвал и разпространявал записи и лични данни на малолетни и
непълнолетни лица. Тези му показания кореспондират с другите
доказателства, като не съществува нито едно в обратната насока. Въпреки
горното, съдът отново дава вяра на неистини като тази, че съм обработвал и
разпространявал някакви, неясно какви лични данни на неизвестно кои лица и
неизвестно къде и как.
Свидетелката П.а твърди, че не съм обработвал и разпространявал
лични данни чрез настолния си компютър в дома ми, което кореспондира със
събраните доказателства, в това число и с проверката на КЗЛД, но
показанията и не са кредитирани, още по- малко обсъдени в светлината на
установената фактическа обстановка.
Като обобщение на горното считам, че не е извършена никаква
съпоставка на гласните доказателства, събрани при разпитите на свидетелите с
другите писмени доказателства, както и на множеството писмени
доказателства помежду им. Не е извършена от страна на
първоинстанционният съд и оценка на противоречивостта, необективността и
заинтересоваността на свидетелите, сочени от страна на подсъдимия. Липсва в
обстоятелствената част и какъвто и да било анализ на доказателствената
съвкупност по делото. Както вече посочих, част от доказателствените
източници не са обсъдени изобщо, не са съпоставени помежду си, предвид
факта, че са носители на противоречива информация. При наличие на
съществено противоречие в доказателствените материали съдът е задължен да
изтъкне аргументи на кой източник на информация се доверява и на кой не,
както и да посочи съображенията си за това. Изпълнението на процесуалното
задължение по чл.305, ал.З от НПК предоставя възможност да се проследи
начина на формиране на вътрешното убеждение у решаващия орган във
24
връзка с приетите от него обстоятелства, значими за отговорността на
подсъдимия. Ето защо считам приетия от първоинстанционния съд при
постановяване на присъдата му подход за незаконосъобразен и в противоречие
с изискването на посочената норма, представляващ грубо нарушение на
визираният в чл.14, ал.1 от НПК принцип. Решението на районният съд,
материализирано в обжалваната присъда може и да е взето по вътрешно
убеждение, но последното в никакъв случай, с оглед начина на изготвяне на
мотивите, не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. Събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не са обсъдени по никакъв начин и не е ясно дали изобщо са
послужили за вземане на решението по същество. Всъщност, при очевидната
липса на отразени в мотивите приети за установени фактически
обстоятелства, районният съд е подходил изключително формално към
производството, като е пренебрегнал визирания в чл.13, ал.1 от НПК принцип
за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина. Ето защо
считам, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при анализа и оценката на доказателствата по делото, които обуславят отмяна
на обжалвания от мен съдебен акт. Липсата на обективна, пълна и задълбочена
доказателствена дейност на първоинстанционния съд, е възпрепятствала
формирането на несъмнени и категорични изводи по фактите и като резултат
от това- правилни изводи по правото. Допуснатото нарушение на правилата за
събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото е съществено,
защото е рефлектирало върху правилността на формираните фактически
изводи и е довело до ограничаване на процесуалните ми права като страна в
процеса. Считам постановената от PC- Чепеларе присъда за неправилна,
незаконосъобразна и срамна за българския съд. Независимо, че моята личност
и положение нямат никакво значение за изхода на делото, ще кажа, че от 22
години се занимавам със събиране на доказателства и изправяне на
извършителите на престъпления от общ характер пред правосъдието. В този
смисъл и изхождайки от опита, който съм натрупал, за мен няма по- доказано
и то с множество преки доказателства престъпление клевета от това, което е
предмет на настоящото частно обвинение. Деянието е абсолютно
съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Ако да
обвиняваш един полицай, че с правомощията си, които има по закон,
превишава правата си, за да тормози другиго, е свобода на изразяване, а не
25
приписване на престъпление и по този начин клевета, то значи правото не е
право, а истината не съществува. Ако да твърдиш, че същият този полицай
обработва и разпространява лични данни на малолетни и непълнолетни лица
и това не е брутално и съвсем съзнателно обвинение в педофилия, при
положение, че горното не е вярно, то значи лъжата е издигната в култ и е
претърпяла уродлива метаморфоза за превръщане в истина! Ако тези чиста
проба клевети не са клевети, то в днешния, утрешния и следващите дни всеки
би могъл свободно да каже и обвини когото си пожелае в каквото си иска, без
от това да произтече нищо. Питам се тогава, а питам и Вас: къде остават и
какъв е смисълът от понятия като чест, достойнство, добро име и морал?
От друга страна и в качеството на подсъдим в настоящия процес стои
лице с богато криминално и съдебно минало, с палитра от извършени от него
престъпления и с трайно изградено и утвърдено престъпно мислене.
Наглостта, безскрупулността, манипулацията и лъжата са основни
инструменти на подсъдимия в неговия жизнен път. Същият няма нито
капацитета, нито съзнанието, възпитанието и морала, за да осъзнае
погрешността на поведението и отношението си към другите членове на
социума, в който живее, независимо, че вече спрямо него са налагани
множество наказателно- репресивни мерки, в това число и една от най-
тежките от тях- лишаването от свобода. Въпреки това, единствения възможен
и законен начин да му бъде повлияно възпиращо да не извършва други
престъпления е чрез осъждания и санкции. Затова и аз сега съм тук пред Вас.
УВАЖАЕМИ ОКРЪЖНИ СЪДИИ! Нямам думи да изкажа омерзението си от
присъдата на първоинстанционния съд, защото недопустимо е този последен
стълб на държавността да гази закона и да манипулира фактите. Ако приема
решението и съображенията на районния съд, то следва да нарека себе си
ненормален. Не съм способен на подобно самоунижение и затова апелирам
към Вас: поправете тази явна несправедливост и не давайте възможност на
подобен порочен съдебен акт да влезе в сила и да стане част от съдебната
практика! Моля, в съответствие с дадените Ви от закона правомощия, да
отмените Присъда №1/17.02.2025 г. на PC- Чепеларе и вместо това да
постановите нова, с която да признаете подсъдимия за виновен по всички
пунктове на частното обвинение!За сведение и улеснение на съда при вземане
на решението му прилагам: Решение №429/27.09.1996 г. по н.д. №226/1996 г.
на ВС;Решение №51/19.02.1980 г. по н.д. №26/1980 г. на ВС; Решение
26
№142/18.12.2019 г. по ВНЧХД №624/2018 г. на ОС- Кюстендил;
АДВ. А. - на първо място относно изложеното в допълнителната
жалба твърдение за заинтересованост на съдията от РС държа да отбележа, че
същото произхожда от недоволството от изхода на делото. В проведено о.с.з.
от името на доверителя ми съм направила искане за отвод на
първоинстанционния състав именно със същите мотиви, изразени пред Вас, с
цитиране на същите дела, като становището на тъжителят, на процесуалният
му представител е:“цитираните от колегата дела, са със страни, различни от
страните по настоящото дело, настоящият състав не е извършил
съдопроизводствени действия и не е постановявал акт, от които биха могли да
бъдат направени изводи за някаква предубеденост или заинтересованост на
настоящия състав. Що се отнася до последното посочено административен
характер дело, считам, че същото не е относимо към разглеждане на
настоящото“. С тези мотиви тъжителят и процесуалният му представител
казват, че няма основание за отвод на състава на първоинстанционния съд,
поради което считам, че мотивът за искането за отвод на съдия Г. е единствено
и само, че присъдата е оправдателна и не съответства на исканията на
тъжителя. Бих искала да посоча, че са несъстоятелни твърденията за
неразглеждане на огромния брой писмени и гласни доказателства, събрани в
производството. Съдът няма задължение, и считам, че всички би следвало да
сме наясно в това, в мотивите си, да обсъжда всяко едно събрано по делото
доказателство, напротив, негова работа е да прецени доколко то е относимо
към предмета на делото. Съгласете се, че материалите по всички писма и
прокурорски преписка, събрани в настоящото производство не са в цялост
относими към предмета на делото. При разглеждането мотивите са
достатъчно ясни и точни, разгледани са и коментирани относимите към
предмета на тъжбата доказателства, а не всички събрани в производството.
Както в първоинстанционното производство, така и пред настоящия съдебен
състав се прави опит от разводняване на процеса, излизане извън предмета на
делото, с навеждане на факти, които са след 15.05.2024 г., вкл. и представеното
днес писмено доказателство, което говори за една фиксираност на тъжителя в
намерението му да има присъда срещу Г. Ю., поради което считам, че няма
нарушаване на процесуалните правила, относно разглеждането и обсъждането
на събраните от първоинстанционното производство доказателства. Моля, да
считате, че цитираните от тъжителят решения на ВКС от 1956 година, от 80
27
година са постановени при един съвсем различен политически строй, една
съвсем различна обществена обстановка, в която свободата на словото е
разглеждана по съвсем различен начин, това е преди приемането на България
в ЕС, и те са неактуални. Има достатъчно практика по въпроса докъде се
разширява свободата на словото, и какви трябва да са нейните граници, която
практика е закрепена и в решение на Европейския съд, които са задължителни
за България. Разсъждението, относно мотивите на стр.16 и 17, затова, че
първоинстанционният съд твърди факти, които обаче не са доказани, считам,
че се дължат поради може би неправилното тълкуване на думите, използвани
в мотивите, които съдържат термини от ЗЗЛД, а именно обработване и
разпространение на лични данни. Категорично такива данни като факти има и
те са признати като обстоятелства на тъжителя, считам, че така са употребени
в мотивите. Също така, в настоящата пледоария на тъжителя се изложи
няколко пъти, че няма конкретика кои лица са заснемани, няма конкретика
какво се твърди, няма конкретика кога са заснемани, което всъщност подкрепя
изводите на първоинстанционния съд, че наистина липсва съставомерност на
престъплението „клевета“. Аз считам, че по същество това е проблема. При
изказването си, Г. Ю. не е извършил изпълнителното деяние и престъпление.
В заключение, тъй като считам, че наистина са достатъчно материалите по
делото, и настоящият съдебен състав ще ги разгледа, считам, че както
свободата на словото, така и правото на подаване на жалби, има своето
ограничение. Ограничението в правата на подаване на жалби залегнало в
Конституцията, е това, че то е дадено като право само доколкото защитаваме
собствени права и интереси. Г-н П. в много малко от случаите защитава свои
собствени права и жалби, подавайки жалби срещу Г. Ю., дори и част от
жалбите да са основателни, те са основателни на етап административно
производство и тяхната съдебно проверка, същите отпадат, което обаче г-н П.
не зачита. Той счита, че съдебният контрол не е важен за една
административна проверка. Това води до следващият ни извод, че при него
има едно смесване на функциите на разбиране на разделението на властите. В
настоящата пледоария г-н П. засегна факта, че като полицейски служител той
събира доказателства и за него изложеното в тъжбата безспорно е доказано, аз
искам да напомня, че работата на полицейския служител е да събира
доказателства, не да ги преценява и да постановява присъди, поради което и
преценката на настоящата инстанция трябва да се води от доказателствата, а
28
не от субективната преценка на тъжителя. Моля да оставите
първоинстанционната присъда в сила, като претендирам разноски, съгласно
ДПЗС за настоящата инстанция.
АДВ. О. - Ние също претендираме разноски, представям ДПЗС.
РЕПЛИКА АДВ. О. - Считам за абсурдно именно защитата на
подсъдимия да твърди, че частният тъжител е фиксиран върху личността на
подсъдимия, тъй като не той е организирал две седмици предварително, и не
той е провел чрез микрофони, да пуска музика, протест на който споменава
изрично името на А. П.. Считам, че този който е фиксиран върху личността на
другия е именно подсъдимият Г. Ю.. С правото на жалба разполага всеки
гражданин или полицейски служител, като той не е ограничен от това да се
жалва само в случаите когато са засегнати негови лични права и интереси, а
във всеки случай, в който до него достигне информация за извършено
правонарушение, гражданинът, съответно полицейският служител е длъжен
да подаде съответния сигнал. Не виждам какво притеснително има у
подсъдимия да бъде проверяван, да му бъдат извършвани проверки, ако той
счита, че действително спазва правовия ред в Държавата. Не на последно
място колегата потвърди нашето съмнение в предубедеността и
заинтересоваността на съдия Г. при разглеждане на делото, като сама каза, че
те също са искали отвод на същия съдебен състав по друго дело с аналогични
мотиви.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание обяви, че ще се
произнесе със съдебен акт в предвидения в НПК срок.
Протоколът изготвен в с.з..
Заседанието закрито в 11,50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
29