РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 09.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, в публично
заседание на 5 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието напрокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело №388 по описа за 2019
год., за да сепроизнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция „Дунавска” при Агенция „Митници”, против Решение № 534 от 15.07.2019г.,
постановено по АНД № 1991/2018 г. по описа на Районен съд –Русе, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 75 от 05.11.2018г. на Началника на Митница –
гр.Русе, с което по т. 1 за нарушение на чл. 94 ал. 4 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) и на основание чл. 117 ал. 1 от ЗАДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева,
а на основание чл. 107е ал. 2, във вр. с чл. 124 ал. 1 ЗАДС е присъдена сумата
от 2 672.56лв., представляваща стойността на стоката – предмет на
нарушението.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се потвърди НП.
Ответникът по касационната жалба – „Ис
Комерс“ ЕООД, гр.Русе чрез управителя Христо Димов и процесуален представител
адв.Е.Т., оспорва жалбата, счита решението на РС – Русе за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за основателност на жалбата, като поддържа изложените в
нея съображения.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С
решението, постановено по АНД № 1991/2018г. по описа на съда, Русенският
районен съд e отменил НП № 75 от 05.11.2018г. на Началника на Митница –
гр.Русе. С него на "Ис Комерс" ЕООД, седалище гр. Русе, за извършено
според наказващият орган административно нарушение на чл. 117, ал.1, вр. с чл. 94, ал.4 от Закон за акцизите и
данъчните складове,
е наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер
на 5 000 лева, а на основание чл.107е, ал.2, вр. чл. 124, ал.1 от ЗАДС е присъдено заплащането на
стойността на предмета на нарушението, в размер на 2 672.56 лева.
С
посочената от АНО за нарушена норма от закона - чл. 117, ал.1 е въведена
санкция за "Лице, което наруши разпоредбата на чл. 94 и чл. 94а"
която за юридическите лица и едноличните търговци е в размер от 5000 до 10 000
лева. Съответно, разпоредбата на чл. 94, ал.4 от ЗАДС забранява "...смесването на
маркиран газьол с други енергийни продукти, освен в случаите, предвидени в
закона".
Фактическата обстановка,
накратко, такава, каквато е установена от въззивната инстанция:
На 15.02.2018г. на пътя Русе –
Силистра, в района на разклона за с.Голямо Враново, митнически служители спрели
за проверка автоцистерна „Мерцедес“ с рег. № Р 89 19 ВК, собственост на „Ис
Комерс“ ЕООД, която превозвала гориво за дизелови двигатели – извънпътна
техника и трактори. При проверката били представени документи за превозваното
гориво – експедиционна бележка, декларация за съответствие на качеството на
течните горива и акцизен данъчен документ от 10.01.2018г. за начисляване на
акциз на стока 3026 литра, при 15 градуса по Целзий, гориво за дизелови
двигатели, немаркирано и несъдържащо биодизел. Превозното средство било
съпроводено до склада на Митница – Русе, където било установено, че отсека,
който се намирал зад кабината бил празен, а другият съдържа жълта течност с
мирис на нефтопродукт. Било е измерено количеството на горивото и са били взети
проби от същото. Действията на митническите служители били документирани в
Протокол за извършена проверка № 18BG4000А005498/15.02.2018г., в който е отбелязано, че след
извършено замерване, се е установило, че обемът на стоката е 3037 литра при 15
градуса по Целзий. Извършената митническа лабораторна експертиза на взетите
проби заключила, че изследваната стока представлява „тежко масло“, „газьол“,
несъдържащ биодизел, със съдържание на евромаркер Solvent
Yellow 124 в
концентрация 0.5мг/л и на Solvent Blue 79
в количество под 10 мг/л.
От
дружеството била изискана информация за последните пет транспортни операции,
извършени от автоцистерната. От представената справка се установило, че с
въпросното превозно средство за периода 02.02.2018г. – 14.02.2018г. са
извършени пет транспортирания на немаркирани енергийни продукти.
Въз
основа на тези констатации и събрани доказателства митническите органи приели,
че в периода от 10.01.2018г., когато процесното гориво било получено, до
момента на проверката, извършена на 15.02.2018г., в базата на дружеството било
извършено смесване на маркиран газьол с други енергийни продукти в нарушение на
забраната на чл. 94 ал. 4 ЗАДС. По тази причина срещу дружеството бил съставен
АУАН, а в последствие било издадено и НП.
За
да уважи жалбата срещу оспореното пред него наказателно постановление,
районният съд е приел, че то е необосновано, тъй като по делото не са били
ангажирани безспорни доказателства, че дружеството е извършило смесване на
маркиран газьол с други енергийни продукти в базата си и по този начин
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност не
е доказано по несъмнен начин. Изложил е съображения кои релевантни факти е
следвало да докаже АНО, като е направил заключение, че макар и да е разполагал
с възможност да ги установи по несъмнен
начин, това не е сторено.
С
такива мотиви уважил жалбата и отменил наказателното постановление.
Решението
на въззивната инстанция е правилно. Касационната инстанция изцяло споделя
фактическите и правни изводи в проверявания съдебен акт.
Няма
как само на базата на заключението по митническата лабораторна експертиза,
която установява съдържание на маркиран газьол в превозвания енергиен продукт,
да се направи извод, че в периода от получаването на процесното гориво до
проверката му, в базата е извършено смесването му с маркиран газьол. Това е
само едно предположение, което не почива на конкретни обективни факти. В тази
връзка неоснователно е възражението на касатора, че свидетелските показания
като способ за доказване в случая не могат да бъдат годно доказателствено
средство. Въззивният съд е посочил какви обстоятелства следва да се установят,
като примерно е изброил евентуалните способи, които могат да се използват.
Свидетелските показания, наред с останалите доказателствени средства се
коментират поотделно и в тяхната съвкупност и не следва да се изключват
предварително, преди още да бъдат събрани.
Колкото
до възражението на касатора, че е ирелевантно съображението на въззивния съд,
че не е установено от контролните органи дали дружеството е използвало маркиран
газьол, следва да се отбележи следното: В мотивите на обжалваното решение не се
съдържат съображения, че контролните органи не били установили дали дружеството
използва маркиран газьол. Напротив – съдът е посочил, че е следвало да се
установи дали с процесната цистерна е бил извършван превоз на маркиран енергиен
продукт, като проверката е следвало да обхване период, предшестващ 10.01.2018г.,
както и да се установи къде и при какви условия е било съхранявано
проверяваното гориво, а не маркирано! По делото не е спорно обстоятелството, че
„Ис Комерс“ ЕООД е използвало автоцистерни за превоз на маркирани енергийни
продукти от данъчни складове до различни потребители, без самото то да има
право да закупува такива. В тази насока касаторът е представил в хода на
въззивното производство писмени доказателства, които са приети от съда. От
обстоятелството, че по време на превозите на маркиран газьол дружеството е
осъществявало фактическа власт върху превозвания продукт обаче, не може да се
направи обоснован извод, че „Ис Комерс“ ЕООД е извършило смесване на маркиран
газол с процесното проверявано гориво. Изложените в касационната жалба
съображения, че е достатъчно след зареждане на корабите, неразтоварени остатъци
след изпомпването да се преливат от сертифицираните цистерни за превоз на
маркиран газьол в други, в които има немаркиран газьол, е отново само едно
предположение, което не е доказано с конкретни, относими към процесната
цистерна и процесното гориво факти.
За пълнота на изложението следва да се
добави и следното: Вещото лице по митническата лабораторна експертиза е
изслушано и в съдебно заседание, като е заявила, че за да се получи такъв
резултат от експертизата, трябва да има вложено количество маркирано гориво към
немаркираното около 200 литра. В настоящия случай е видно от представените от
дружеството документи, касаещи проверяваното гориво, че то е закупено в
количество 3026 литра при 15 градуса по Целзий. При проверката на цистерната е
измерено количество 3037 литра при 15 градуса по Целзий. Очевидно разликата при
двете измервания е много по-малка от сочените от вещото лице около 200 литра
маркиран газьол, които са необходими да се прибавят към немаркиран енергиен
продукт, за да се получат резултатите от експертизата. В тази връзка правилно
въззивният съд е посочил, че е следвало да се установи къде и при какви условия
е бил съхраняван проверявания продукт с оглед преценката кога и къде евентуално
е било извършено смесването.
Нарушението
не се доказва по безспорен и категоричен начин нито от писмените доказателства,
нито от събраните във въззивното производство гласни и писмени такива.
Ето
защо, като е отменил наказателното постановление, РРС е постановил
законосъобразен съдебен акт.
Съобразявайки
всичко изложено дотук, и след направената служебна проверка на обжалваното
решение, АС Русе не установи наличието на пороци, съставляващи касационни
основания по чл. 348, ал.1 НПК за неговата отмяна, поради което
решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 534 от
15.07.2019г., постановено по АНД № 1991/2018 г. по описа на Районен съд –Русе,
с което е отменено Наказателно постановление № 75 от 05.11.2018г. на Началника
на Митница – гр.Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.