Разпореждане по дело №62/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от представител по пълномощие на Е. „Б. Е.” Е., гр. П срещу разпореждане № 6671/26.10.2012 година, поставено по ч.гр.дело № 2980/2012 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлено заявление на жалбодателя за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу МБАЛ „Д-р Ат. Д” , гр. К.

Определението се обжалва като необосновано и незаконосъобразно. Неоснователно решаващият състав се позовал на нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, обвързваща допустимостта на заповедното производство с размера на паричната сума, за която се иска издаване на заповед за изпълнение. Не било отчетено обстоятелството, че от тази обща норма били установени множество изключения, които уреждали издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на вземането. Едно от тези изключения касаело и вземанията за доставена електрическа енергия. С § 22 от ПЗР на ГПК бил изменен чл. 107 от Закона за енергетиката, като законодателят посочил, че общественият доставчик, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон, независимо от техния размер.Ето защо, неправилно първоинстанционният съд приел, че не е налице задължителната предпоставка по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, жалбодателят моли да се отмени обжалваното разпореждане на Районен съд - гр. Кърджали, по ч. гр. дело № 2980/2012г. и делото да се върне на първоинстанционния съд с указания да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника „МБАЛ Д-р А Д" , ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. К, бул. „Б" № 53.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Със заявление вх. № 11961/25.10.2012г. заявителят Е. „Б. Е.” Е., гр. Пловдив поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от К р с за сумата от 35 381.32 лв. срещу МБАЛ „Д- Ат. Д” , гр. К, за което било образувано ч.гр.д. № 2980/2012 г. по описа на съда. С разпореждане № 6671/26.10.2012г., съдът отхвърлил заявлението, като приел, че цената на иска е над 25 000 лв., поради което и на основание чл. 104, т.4 ГПК не е подсъден на районен съд като първа инстанция.

Разпореждането е незаконосъобразно и следва да се отмени. Правилото относно родовата подсъдност при издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК се съдържа в разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.1 ГПК, а именно заповед по този ред се издава за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд. Изключение от това правило, с оглед цената на иска, е създадена с редица специални закони. В настоящия случай, такова изключение се въвежда с разпоредбата на параграф 22 ПЗР на ГПК във вр. с чл. 107 Закона за енергетиката, съгласно който общественият доставчик /какъвто е заявителят/, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер. От това следва извода, че родово компетентен да издаде заповед за изпълнение в посочения случай, вкл. и при цена на иска над 25 000 лв. е районният съд. Освен това, обжалваното разпореждане е постановено в нарушение разпоредбата на чл. 118, ал.2 ГПК – съдът след като е преценил /макар и неправилно/, че делото не му е подсъдно, е следвало да го изпрати на надлежния съд, което не е сторил. РайонÝият съд, освен че е преценил, че делото не му е подсъдно, не е направил констатация кой е надлежният съд и не е постановил изпращането му, с което е лишил заявителя от произнасяне от съд по заявлението му.

По изложените съображения, въззивният съд счита частната жалба за основателна. Обжалваното разпореждане следва да се отмени като незаконосъобразно и делото на се върне на Районен съд – К, който като родово компетентния съд, да се произнесе по заявлението по реда на чл. 410 ГПК.

Мотивиран от горното, О. с

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6671/26.10.2012 година, поставено по ч.гр.дело № 2980/2012 година по описа на К. р. с., с което е отхвърлено заявление на жалбодателя за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу МБАЛ „Д-р Ат. Д” , гр. К и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 11 961/25.10.2012г., подадено от Е. „Б. Е.” Е., гр. П, ЕИК

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.