МОТИВИ към ПРИСЪДА  № 51/10.04.2019 г., постановена по НОХД № 199 от 2019 г. ПО ОПИСА  на ЯРС

ЯРП  е  предявила обвинение против А.Г.К. *** за престъпление по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК.

        В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия, както е по обвинителния акт, като намира изложената в акта фактическа обстановка за доказана от събраните по делото доказателства и пледира да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение. Предлага да му се наложи наказание от три месеца лишаване от свобода, по най-тежката алтернатива на предвиденото в закона, при условията на чл.54 от НК,  и счита, че следва да се постанови ефектвно изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим. Прокурорът прледира и за прилагане разпоредбата на чл.68 от НК чрез привеждане в изпълнение на отложените от изтърпяване наказания лишаване от свобода, наложени на подсъдимия с присъдите по НОХД № ***г., № ***. и № ***г.

На основание чл.247в, ал.1, т.2 вр. чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК разпоредителното заседание и съдебното следствие се проведоха при задочна процедура, без участието на подсъдимия К., тъй като от приложените по делото докладни записки и справки относно задграничните му пътувания се установи, че същият е напуснал пределите на страната на 08.01.2019г. и местоживеенето му е неизвестно. Както е посочено в обстоятелствената част на протоколното определение за даване ход на разпоредителното заседание от 27.03.2019г., обстоятелството, чев протокола за разпит на обвиняем от ДП подс. К. е посочил, че работи като монтьор в гр. К., Г., не налага извод за наличие на данни относно местонахождението му, тъй като същият не е посочил адреса в града, където работи и желае да бъде призован, а изрично е заявил желание да бъде призован на адреса си в гр. Я. Поради това, и след като намери, че отсъствието на подс. К. няма да попречи за разкриване обективната истина по делото, съдът проведе задочно производство, с участието на служебен защитник – адвокат.

 Служебният защитник също изразява становище за доказаност на обвинението. Счита обаче, че с оглед връщането и заместването на отнетите вещи на собственика, в случая са налице основания за прилагане привилегирования състав на чл.197, т.2 от НК и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по този текст от закона, като му се наложи наказание глоба в минимален размер. Искането за определяне на наказанието в законовия минимум защитата обостовава с обстоятелствата, че в досъдебна фаза подсъдимият е дал подробни обяснения и е допринесъл за разкриване обективната истина по делото, че е проявил критичност към извършеното, както и тежкото му материално състояние към момента на извършване на деянието.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.04.2018г. около 14:30 часа подс. К. посетил магазин „Кауфланд“, находящ се на ул. „***“ № ** в гр. Я. Отишъл до щанда за обувки в магазина и взел оттам чифт нови маратонки „Карра“ на стойност 39,99 лева. После взел от щанда за компютърни принадлежности слушалки „Sony“ на стойност 14,99 лева и с вещите отишъл до щанда за хранителни продукти. Там събул своите маратонки и ги оставил на щанда при храните, след което обул взетите от щанда за обувки маратонки „Карра“ и с тях и слушалките напуснал магазина без да ги заплати.

По-късно същия ден служителка в магазина съобщила на работещия като охрана свидетел В.В. за намерените на щанда с храните стари обувки. След като прегледал записите на охранителните камери в съответните зони, св. В. сигнализирал за случая органите на полицията. Няколко дни след това на сигнала се отзовал св. А. – *** в РУ - Ямбол, който също прегледал записите и разпознал на кадрите подс. К..

Впоследствие подсъдимият бил установен и на 17.04.2018г. предал доброволно взетите от магазина маратонки на органите на реда. Седмица по-късно, на 24.04.2018г. същите били предадени на св. В. срещу разписка, след което били бракувани, тъй като били употребявани и негодни за продажба.

С протокол за доброволно предаване от 27.12.2018г. подс. К. предал на разследващия полицай банкноти и монети с общ номинал 14,99 лева (една банкнота от десет лева с № БД *******; една монета от един лев; две монети по петдесет стотинки; девет монети по двадесет стотинки; единадесет монети по десет стотинки; една монета от пет стотинки; две монети по две стотинки), за възстановяване паричната равностойност на взетите от магазина слушалки. На същата дата парите били предадени на управителя на филиал 2000 Ямбол в „Кауфланд България“ ЕООД – София срещу разписка.

Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е осъждан три пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, както следва:

1. С присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС, влязла в сила на 14.03.2016г., е осъден за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, като му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева.

2. С присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС, влязла в сила на 17.02.2017г., е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Постановено е отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Деянието е извършено на 11/12.05.2016г.

3. С Присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС, влязла в сила на 07.03.2017г., отново е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК. Наложено му е наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Деянието е извършено преди влизане в сила на горната присъда – на 29.05.2016г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. и А., от заключенията на вещите лица, изготвили назначените видеотехническа и оценителна експертиза, както  и от писмените доказателства  по делото, в т.ч. протоколи за доброволно предаване и разписки, които изцяло се кредитират от съда, тъй като преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

Въз основа  на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият К., както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 11.04.2018 г., около 14:30 часа от магазин „К.“, находящ се на ул. „***“ № 30 в гр. Я., е отнел чужди движими вещи на обща стойност 54,98 лв. от владението на собственика им „.“ ЕООД - гр. София, без съгласието на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

           Фактът, че подсъдимият е автор на деянието е безспорно установен от показанията на св. А., които, като хармонизиращи в пълна степен с приложените по делото протоколи за добровоно предаване и със заключението на вещото лице, изготвило назначената видеотехническа експертиза, съдът кредитира изцяло.

           От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението кражба, визиран в разпоредбата на чл. 194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от рафтовете в магазина и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на собственика и установяване на свое такова. Т.е., безспорно е налице противозаконна промяна на фактическата власт върху предмета на посегателството, която е настъпила вследствие на деянието на подсъдимата, при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.

Обективно, в случая се касае за маловажен случай на кражба по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като извършеното от подсъдимия деяние се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. По-ниската степен на обществена опасност се обуславя както от ниската стойност на отнетото, възлизаща общо на сумата от 54,98 лева, или почти десет пъти под установената за страната МРЗ от 510 лева към момента на извършване на деянието, така и с оглед цялостното поведение на подсъдимия, който след разкриване на деянието върнал отнетите маратонки, макар и употребявани, и предал банктноти и монети с общ номинал 14,99 лева за заместване на отнетите слушалки. Поради това съдът намери, че същият и обективно, и субективно, е осъществил привилегирования състав на чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е с намерението противозаконно да ги присвои, тъй като след извършване на деянието се е разпоредил с вещите като със свои, ползвайки ги по предназначение. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване.

Доколкото от показанията на св. В. се установява, че предадените от подсъдимия маратонки, поради ползването им по предназначение, са били върнати в състояние, което ги прави негодни за продажба, и след връщането им същите са били бркувани, макар да е налице елемент на доброволност в действията на подсъдимия, в случая не може да се приеме, че е изпълнено изискването за връщане на отнетата вещ. Затова съдът намери, че няма основание за прилагане привилегирования състав на чл.197, т.2 от НК.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ:

Санкцията на чл.194, ал.3 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия престъпление три алтернативни наказания – лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. В тези законови рамки съдът му наложи наказание ПРОБАЦИЯ, при пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на срещите с пробационен служител два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което определи в минималния размер на по-тежката алтернатива на предвиденото в закона. Съдът предприе санкциониране на подсъдимия по тази алтернатива на санкцията, след като отчете високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона и обстоятелствата, че към момента на извършване на деянието същият е бил осъждан два пъти с влезли в сила присъди за други такива престъпления, което, поради обстоятелството, че деянието представлява маловажен случай, не води до прилагане на квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК. От друга страна, макар с оглед изложеното видът на наказанието да бе определен по по-тежката алтернатива на санкцията, неговият размер бе определен към законовия минимум от шест месеца, след отчитане смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – признанието на вината, дадените в досъдебна фаза подробни обяснения, проявената критичност към извършеното, изключително ниската стойност на отнетите вещи, положените от подсъдимия усилия за своевременно връщане и заместване на отнетите вещи на техния собственик, както и тежкото му имотно състояние, като причина за извършване на деянието. В същото време съдът намери, че на фона на изброените по-горе отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, смекчаващите отговорността му такива не са изключителни или многобройни, нито дават основание за определяне на по-лекото по вид наказание.

При това положение, с оглед вида на наложеното на подсъдимия с настоящата присъда наказание, което е различно от лишаване от свобода, не са налице и предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на отложените от изтърпяване наказания по НОХД № ***г. и по НОХД № ***г., двете на ЯРС, независимо от обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото производство, е извършено в определения с тези присъди тригодишен изпитателен срок.

             При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, в негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски общо в размер на 321,44 лева, от които 301,44 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по светката на ОД на МВР – Ямбол, и 20 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.

        Относно разноските за изплащане на възнаграждение на участвалия като служебен защитник в съдебна фаза адвокат съдът ще се произнесе след определяне размера на възнаграждението от НБПП – София.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: