РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Смолян, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500224 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№10110/01.03.2021г. от
„ГОРУБСО-МАДАН“АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.М., ул. „Я.“№ *, представлявано от С. Ат. - Изпълнителен
директор, чрез пълномощника си юриск. Елв. А. срещу решение
№10018/12.02.2021 г. по гр.дело N° 281/2019 г. по описа на районен съд –
Мадан, в частите, в които първоинстанционният съд е осъдил на основание
чл. 200 от КТ, „Горубсо - Мадан“ АД, да заплати на СТ. Р. С., сумата в размер
на 29 364 лв. /двадесет и девет хиляди триста шестдесет и четири лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на трудова злополука, настъпила на 22.08.2016 г., около 18:10 ч., по време на
редовна втора смяна в участък „П.“, хор. 865, бл.0,1 ниво.
- на основание чл. 200, ал. 3 от КТ, „Г. - М.“ АД, да заплати на СТ. Р. С.,
имуществени вреди в размер на 33 049.98 лв. /тридесет и три хиляди
четиридесет и девет лева деветдесет и осем стотинки/, представляващи
обезщетение за пропуснати ползи, за разликата между получената пенсия за
инвалидност поради трудова злополука и брутното трудово възнаграждение,
което би могъл да получава при ответника на длъжността подземен миньор I-
ва степен, без бомбаджийска, за периода от 20.04,2017 г. до 22.08.2019 г.,
1
ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата;
-„Г. - М.“ АД, да заплати на пълномощника на ищеца адв. В. Зл., на основание
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата в размер на
1 9169лв.
-на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Г. - М.“ АД, да заплати на
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Мадан,
държавна такса в размер на 3840 лв. и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По отношение на неимуществените вреди счита, че в обжалваното
решение е неправилно като районният съд неправилно е определил размера
на обезщетението за неимуществени вреди, като не е спазил принципа на
справедливостта, намерил отражение в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и
не е взел предвид присъжданите обезщетения по подобен род дела, с което се
създава противоречива практика, което от своя страна води до затруднения в
правилното прилагане на закона. Присъденото обезщетение намира ,че е
прекомерно завишено и не отговаря на действително претърпените от ищеца
вреди.Счита ,че пострадалия не бива да се обогатява неоснователно за сметка
на Намира ,че размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди/болки и страдания/ също така следва да бъде определен при отчитане
на установената съдебна практика за присъждане на обезщетение по подобни
дела. Сочи ,че с Решение №74/15.06.2020 г. по гр. д. №200/2019 г. на Районен
съд - Златоград, потвърдено с Решение №267/27.11.2020 г. по в.гр.д. №
408/2020 г. на Окръжен съд - Смолян, при сходна фактическа обстановка с
тази по настоящото дело и подобни увреждания на очите, претърпени три
операции, които са определени като „едни от най-тежките, които очните
хирурзи изпълняват“, вследствие претърпяна трудова злополука, е
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
Такъв размер на обезщетението е определен и в Решение № 112/02.12.2016 г.,
по гр.д.246 по описа за 2016 г. на Гълъбовски районен съд, което е влязло в
сила на 28.12.2016 г.Установява ,че в настоящия случай, първоначално
исковата претенция за неимуществени вреди е била предявена в размер на
110 000 лв. След поискано от страна на процесуалния представител на ищеца
изменение, същото е допуснато, като от посочената сума, са били
приспаднати полученото застрахователно обезщетение от 77 734,42 лв.
/седемдесет и седем хиляди седемстотин тридесет и четири лева четиридесет
и две стотинки/ и изплатените от „Г. - М.“ АД суми, във връзка с направени
от ищеца разноски по лечението му, в общ размер на 2 888,39 лв.
Окончателната претенция за неимуществени вреди останала в размер на 29
377 лв. / моли съда да обърне внимание ,че в обжалваното решение размерът
е определен на 29 364 лв./, който размер е изцяло уважен от
първоинстанционния съд. Счита решението за изцяло неправилно в тази му
част.Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за
2
неимуществени вреди е в първоначално предявения размер от 110 000 лв.,
след като е уважил иска за разликата, след приспадането на вече платените
суми, посочени по-горе. Това обезщетение счита ,че е твърде завишено и не
представлява справедлив еквивалент на действително претърпените от ищеца
болки и страдания. При постановяване на решението, съдът не е отчел и
възражението на ответника, във връзка с изплащаните обезщетения на
наследниците, на починали вследствие трудови злополуки лица. Твърди че
съдебната практика относно присъждане на неимуществени вреди на
наследниците на починали лица, са в порядъка между 80 000 - 120 000 лв. С
оглед на това, счита, че е недопустимо в настоящия случай да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди, в претендирания от ищеца размер.
Намира ,че въпреки загубата, която е претърпял, той не е загубил живота си,
не е загубил напълно работоспособността си. Макар и с известни
ограничения, счита ,че все пак С.С. може да продължи да води нормален и
пълноценен начин на живот.Счита ,че районния съд е формирал изводите си
без да извърши анализ на доказателствата по делото и без да изложи
съображения по доводите и възраженията на страните. Доказателствата само
са упоменати, но счита че същите не са анализирани. Счита ,че не става ясно
как и защо съдът е стигнал до правния извод, че претендирания размер на
обезщетението за неимуществени вреди е справедлив и отговаря на
действително претърпените от ищеца болки и страдания. Съдът не е посочил
обстоятелствата, които е взел предвид при определяне на обезщетението.С.С.
е получил застрахователно обезщетение от ЗАД „Алианц България“ в размер
на 77 734,42 лв. Съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ, дължимото обезщетение от
работодателя се намалява с размера на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите. Работодателят,
който прави възражението за приспадане, сам избира от кое от неговите
задължения да се извърши приспадането. Когато приспадането се извършва
от обезщетението за неимуществени вреди, то от обезщетението за
имуществени вреди подлежи на приспадане остатъкът, ако има такъв, и
обратно. Ако сумата, платена като застрахователно обезщетение, е равна или
надхвърля размера на сбора от обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди, които дължи работодателят, съгласно чл. 200 от КТ,
тогава последният се освобождава от задължението си напълно“. В противен
случай счита ,че ще е налице хипотезата на неоснователно обогатяване, тъй
като пострадалият би бил обезщетен два пъти за едни и същи вреди, което
намира за недопустимо. Счита, че в конкретния случай, получената от
пострадалия сума от застрахователното обезщетение, в размер на 77 734,42
лв., по сключения от работодателя договор за задължителна застраховка
„трудова злополука на работниците и служителите“, е напълно достатъчна,
дори надхвърля справедливия размер на дължимото обезщетение за
понесените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на което предявеният иск
за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Ако уважаемият съд приеме възражението за основателно, то при присъждане
на неимуществени вреди в по-малък размер от изплатеното застрахователно
обезщетение, то моли от остатъка да бъде приспадната съответната част от
3
присъденото обезщетение за имуществени вреди.
По отношение на имуществените вреди счита, че решението на
първоинстанционния съд, в частта, с която е присъдено обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, в размер на 33 049,98 лв.,
представляващо разликата между получената пенсия за инвалидност и
брутното трудово възнаграждение, което би могъл да получава на длъжността
подземен миньор I-ва степен, без бомбаджийска книжка, за периода от
20.04.2017Г. до 22.08.2019 г.. ведно със законната лихва, е напълно
неправилно и незаконосъобразно.Установява ,че в съдебно заседание на
18.06.2020 г., адв. Златанова - процесуален представител на ищеца, е
представила молба за изменение на иска в частта за размера на
имуществените вреди, във връзка с изготвеното от вещото лице заключение
по назначената СЧЕ. Относно искането, записано в т. 2 от молбата на адв. Зл.,
а именно претенцията за имуществени вреди в размер на 33 040.98 лв. /в
решението съдът е посочил 33 049,98 лв., с оглед на което е подадена молба
за поправка на очевидна фактическа грешка/, направила възражение, че
същото не следва да бъде уважено, тъй като е налице припокриване на
периоди. Счита ,че това е записано в протокола, но не е обсъдено и отчетено
от съда при постановяване на решението.
Твърди ,че на 07.08.2017 г., С.С. е трудоустроен на друга длъжност , с оглед
предписание на ТЕЛК. Затова правилното при определяне на обезщетението
за имуществени вреди /пропуснати ползи/, счита ,че е да бъде приспаднато
получаваното брутно трудово възнаграждение на новата длъжност, както и
пенсията за инвалидност. За периода 07.08.2017 г. - 01.04.2020 г., с
обжалваното решение е присъдено обезщетение за пропуснати ползи, в общ
размер на 18 969,06 лв., представляващо разликата между получаваното
брутно трудово възнаграждение преди злополуката /а именно на длъжността
миньор I- ва степен, без бомбена книжка/ и сбора от получаваната пенсия за
инвалидност и брутното трудово възнаграждение на трудоустроената
длъжност. От посоченото по-горе счита ,че е очевидно, че са присъдени две
обезщетения, като част от периодите се припокриват, а именно 07.08.2017 г. -
22.08.2019 г. Освен това, намира ,че районния съд не е съобразил, че сумата
от 33 049,98 г., би била дължима само и единствено, ако ищецът не
е бил трудоустроен на друга длъжност и не е получавал трудово
възнаграждение. В този случай би била дължима разликата между
получаваната пенсия и БТВ, което е получавал преди злополуката, като
периодът щеше да бъде съответно 20.04.2017г. - 01.04.2020 г. Поради това
счита, че с присъденото обезщетение от 18 969,06 лв., се
обезщетяват в пълна степен, претърпените имуществени вреди. При
уважаване и на двете посочени по-горе претенции за имуществени
вреди,счита че е налице хипотезата на неоснователно обогатяване -
работодателят би платил два пъти за едни и същи вреди.
Установява ,че С.С. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност - болничен, в периода 23.08.2016 г. - 18.02.2017 г. След
4
това, С. се е върнал на работа на длъжността, която е заемал преди
злополуката и работи до края на месец февруари, целия месец март и по-
голямата част от месец април, с оглед на което счита, че за този период не
следва да се дължи обезщетение за имуществени вреди. На 20.04.2017 г., на
С.С., му била отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова
злополука. Твърди ,че след отпускане на пенсията, той излезнал в неплатен
отпуск до 07.08.2017 г., на която дата е трудоустроен и преместен на друга
длъжност.Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части, като реши спора по същество и отхвърли изцяло исковата
претенция за неимуществени вреди, алтернативно –въззивният съд да
присъди обезщетение в намален размер, което да съобрази с реално
претърпените от ищеца болки и страдания, да отхвърли претенцията за
имуществени вреди, в размер на 33 049,98 лв., които с оглед представените по
делото доказателства,счита ,че се явяват напълно неоснователни и
недоказани. При изменение на обжалваното решение в частта относно
имуществените и неимуществените вреди, моли съда да измени и
присъдените с обжалваното решение разноски за държавна такса, както и
адвокатски хонорар на процесуалния представител на С.С., съобразно
уважената част от иска.В останалата си част, счита, че решението на районен
съд - Мадан, е правилно и законосъобразно, с оглед на което моли да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 от ГПК, моли съда да осъди ищеца
да заплати на представляваното от нея дружество, направените пред
настоящата инстанция разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.Няма направени искания за допускане на нови
доказателства.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№10220/31.05.2021г.
/с пощенско клеймо от 27.05.2021г от адв. В. Зл. ,пълномощник на СТ. Р. С. ,с
който моли въззивният съд да отхвърли въззивната жалба на „Г. М.”АД, гр.М.
и остави в сила постановеното от районен съд - Мадан решение в
обжалваните от въззивника части,касаещи размера на присъденото
обезщетение в размер на 29 364.00 лева за претърпени неимуществени вреди
на основание чл.200 от КТ,(с допусната поправка на очевидна фактическа
грешка с Решение № 10030 от 19.05.2021 год. в размер на 29.377.00 лева),
както и присъдените имуществени вреди на основание чл.200,ал. КТ в
размер на 33 049.98 лева-представляващи обезщетение за пропуснати ползи в
резултат на трудовата злополука от 22.08.2016 г,- разликата между
получената пенсия за инвалидност,поради трудовата злополука и брутното
трудово възнаграждение,което би могъл да получи ищеца за длъжността
„подземен миньор” I-ва степен,без бомбена книжка ,за периода от 20.04.2017
год. до 22.08.2019 год.Счита,че решението на районен съд –Мадан в
обжалваните части е постановено при правилно приложение на материалния
закон, законосъобразно и обосновано.Намира ,за неоснователни изложените
оплакванията и доводите на въззивника в жалбата. Моли въззивния съд да
обърне внимание ,че пострадалия С.С. е в активна възраст, има семейство и
5
дете, които разчитат на него за издръжката си, а увреждането на очите му и
слепотата на едното око неизбежно се е отразило на качеството му на живот,
както и на вида дейности, които може да упражнява занапред. Твърди ,че
отделно е претърпял и продължава да търпи болки и страдания,същият е сляп
с едното око и крайно увредено е другото око.Каквото и обезщетение да
получи за трайното и за цял живот увреждане,счита ,че никога не би могъл
да се обогати за сметка на друг. Намира ,че нищо не е в състояние да
компенсира за ищеца загубата на зрение, дори и ако се окаже, че настоящото
му състояние подлежи на лечение.Счита ,че претърпените и търпени и към
момента болки нямат паричен еквивалент.Моли въззивния съд също така
при определяне на обезщетението да се съобрази и вземе предвид и
конкретната икономическа обстановка в страната.Счита,че правилно
първоинстанционния съд в своя съдебен акт е съобразил тежестта на
причинените телестни увреждания и е приел и обсъдил доказателствата по
делото и изводите на вещото лице по приетата Съдебномедицинска
експертиза, а именно,че е налице проникваща рана в очните ябълки на двете
очи с чуждо тяло,фтиза на лява очна ябълка -състояние, при което очната
ябълка е с намалени размери и нефункциониращо око. Състоянието се дължи
на тежки очни увреждания, възпаления или наранявания. Слепота на лявото
око. Травмична катаракта на дясното око,както и миопия на същото.Касае се
за експлозивно нараняване на двете очи и горната част на тялото и белези от
проектили в горната част от тялото.Счита ,че атрофиралото око на ищеца се
явява сериозен козметичен дефект и налага поставянето на люспа,като същата
трябва периодично да се сменя.Счита ,че пострадалият е претърпял и търпи
значителни болки и страдания.Непрекъснатото дразнене от остатъчните
дефекти на дясното око са наложили поддържане на състоянието му.Счита
,че увреждането оставя трайна и негативна последица,както във физическото,
така и в психическото състояние на пострадалия.Трудовата злополука и
настъпилите вследствие на нея увреждания ,а именно липсата на
благоприятна медицинска прогноза за пълно възстановяване,както и
последиците са довели до влошаване на качеството на живот на С.С.,
соционалното му функциониране и начина му на живот.
Счита,че при определяне на обезщетението, съдът е взел предвид и
обществено-икономическите отношения, и отражението им към размера на
неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в
страната и претърпените вреди, респ. размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот и средно статистически размер
на доходите .
Оспорва доводите на на въззивника,изложени относно присъденото
обезщетение за имуществени вреди в размер на 33 049.98 лева-
представляващи обезщетение за пропуснати ползи в резултат на трудовата
злополука от 22.08.2016 год. в размер на разликата между получената пенсия
6
за инвалидност,поради трудовата злополука и брутното трудово
възнаграждение ,което би могъл да получи ищеца при ответника за
длъжността „подземен миньор” Счита изложеното от „Г.-М.”АД за
неоснователно и необосновано.Искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от категорията на пропуснатите ползи от загуба на доход
изразена в разликата между получената пенсия за инвалидност,поради
трудовата злополука и брутното трудово възнаграждение за периода от
20.04.2017 год.(ТЕЛК-ово решение) до 22.08.2019 год. (завеждане на исковата
молба) намира ,че е основателен съгласно ССчЕ приета пред
първоинстанционния състав - за размер от общо 33 049.98 лв.
Намира за неоснователни възраженията на ответника,че с присъденото от PC
Мадан обезщетение в размер на 18 969.06 лева се обезщетяват напълно
претърпените от ищеца имуществени вреди.С оглед характера на
делото,фактите и доказателствата хронологично неточни и неоснователно е
изложеното от „Г.-М.”АД, относно твърденията,че С.С. след трудовата
злополука и шест месечното си лечение се връща на работата през м.02.2017
год.на длъжността.която е заемал преди злополуката,както и ,че работи на
тази длъжност(като миньор)почти до края на месец април 2017 год, след
което ползва неплатен отпуск до 07.08.2018 год.Видно е от установеното и
доказателствата по делото,че няма как ищеца да работи след злополуката
същата работа,като миньорСчита за голословно и недоказано твърдението,че
същия е бил в неплатен отпуск.Ясно е,че в шестмесечния период на лечението
си,С. не е извикан на комисия пред ТЕЛК и е бил освидетелстван с Решение
едва на 20.04.2017 год.
Счита искането на въззивника за неоснователно,предвид
разпоредбата на чл.359 КТ ,съгласно която производствата по трудови дела
са безплатни за работници и служители.Те не плащат такси и разноски по
производството. Считам исканията на „Г.-М.”АД за отхвърляне,алтернативно
за изменение на оспорените искови претенции за неоснователни и
недоказани.Поради това моли съда да остави без уважение подадената от „Г.
М.”АД въззивна жалба и постанови решение,с което да потвърди решение №
10018/12.02.2021 год. по Гр.дело № 281/2019 год. по описа на районен съд
Мадан като законосъобразно и обосновано .Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят
„Г. М.„ АД гр.Мадан се представлява от юриск.А., която поддържа въззивната
жалба ,по подробни съображения , изложени в нея Представя писмена
защита.Претендира разноски.
Въззиваемият СТ. Р. С. ,редовно призован ,не се явява и не изпраща
представител.Пстъпило е писмено становище от адв. В. Зл.,с което моли съда
да даде ход на делото ,изразява становище по съществото на спора ,
поддържа доводите в писмения отговор на въззивната жалба Представя
писмена защита.Претендира разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
7
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител,в законният срок , с внесена държавна такса срещу
съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес
от търсената защита
Разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения :
По отношение на иска за неимуществените вреди въззивният съд
установява ,че в настоящия случай исковата претенция е предявена в размер
на 110 000 л ева като пълномощникът на ищеца е уточнил ,че претендира
сумата от 29 377.00 лева която се явява като разлика между
претендираното обезщетение от 110 000 лева и получените суми по
застрахователното обезщетение и по двете сключени споразумения с
ответното дружество на обща стойност 80 622,96 лева ,ведно със законна
лихва от датата на увреждане -22.08.2016г. до окончателно изплащане на
сумата.
Смолянският окръжен съд намира ,че правилно районен съд Мадан е
определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е спазил
принципа на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, Районният съд е формирал
изводите си по спорното право като е извършил анализ на всички гласни и
писмени доказателства по делото. Ответникът Горубсо Мадан АД гр.Мадан
не е оспорил обстоятелството, че С.С. е получил застрахователно
обезщетение от ЗАД „Ал. Б.“ в размер на 77 734,42 лв. Съгласно чл. 200, ал. 4
от КТ, дължимото обезщетение от работодателя се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите.
Въззивният съд констатира ,че пострадалия С.С. е на 37 години , има
семейство и дете, които разчитат на него за издръжката им Видно от
гласните доказателства по делото увреждането на очите му и слепотата на
едното око се е отразило на качеството му на живот, както и на вида
дейности, които може да упражнява за в бъдеще . Освен това се установява
,че С.С. е претърпял и продължава да търпи болки и страдания,същият е
сляп с едното око и е увредено другото око.Видно от съдебно-медицинска
експертиза е налице проникваща рана в очните ябълки на двете очи с чуждо
тяло,фтиза на лява очна ябълка -състояние, при което очната ябълка е с
намалени размери и нефункциониращо око. Състоянието се дължи на тежки
очни увреждания, възпаления или наранявания. Слепота на лявото око.
Травмична катаракта на дясното око,както и миопия на същото.Касае се за
експлозивно нараняване на двете очи и горната част на тялото и белези от
проектили в горната част от тялото.Освен това атрофиралото око на
пострадалия С.С. се явява сериозен козметичен дефект и налага поставянето
на люспа,като същата трябва периодично да се сменя.Пострадалият е
претърпял и продължава да търпи значителни болки и
страдания.Непрекъснатото дразнене от остатъчните дефекти на дясното око
са наложили поддържане на състоянието му. От гласните доказателства/св.
8
М. К., М. А./ се установява че увреждането е оставило трайна и негативна
последица,както върху физическото, така и върху психическото състояние
на пострадалия.Трудовата злополука и настъпилите вследствие на нея
увреждания ,а именно липсата на благоприятна медицинска прогноза за
пълно възстановяване,както и последиците са довели до влошаване на
качеството на живот на С.С.,неговото соционалното функциониране и по –
затворения му начин на живот. Не се спори относно фактическата
обстановка ,при която е станала трудовата злополука Установява се че след
констатиране ,че има отказали заряди в първа смяна на 22.08.2016г.
,бригадира М. А. Ф., не е уведомил началник смяната В. Д. Ст. и не е отразил
в книгите за записване на отказали заряди при взривни работи по образец
№10 в нарушение на чл.224,ал.2 от Правилник на безопасност на труда при
взривни работи /Дв. Бр.3/10.01.1997г./Това е видно от протокол от
26.09.2016г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката
станала на 22.08.2016г. /стр.57 от първоинстанционното дело/.
В съдебно заседание пред районен съд Мадан, в.л. д-р Г. Др.
установява като очен лекар,че пострадалият има миопия на здравото око и
има късогледство преди злополуката ,което е било в много малка степен но
след травмата миопията се е увеличила и тя се развива като не е ясно до
кога и най –вероятно ще се наложи опериране на здравото око като периода
на това развитие за всеки човек е индивидуален.Освен това районният съд
правилно при определяне на обезщетението е имал предвид и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди .В този смисъл ще следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното
решение в тази част , касаеща иска за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от възникнала трудова злополука.
По отношение на имуществените вреди ,въззивният съд констатира ,че С.С. е
бил в отпуск поради временна неработоспособност - болничен, в периода
23.08.2016 г. - 18.02.2017 г. С решение на ТЕЛК №0983/20.04.2017г. му е
определена 52 % трайно намалена работоспособност за три години с
препоръка за трудоустрояване
Видно от СИЕ се установява ,че е подписано допълнително споразумение
№163/08.03.2017г. към трудовия договор като на основание чл.314 КТ С.С.
е трудоустроен на длъжност работник лемпистерна с основно месечно
възнаграждение 620 лева От 01.07.2019г. е отпусната пенсия за инвалидност
поради трудова злополука считано от 20.04.2017г. в размер на 225,84
лева.След отпускане на пенсията, пострадалият е бил в неплатен отпуск до
07.08.2017 г., на която дата е трудоустроен и преместен на друга длъжност
-работник лемпистерна.
Смолянският окръжен съд намира ,че решението на районен съд гр.Мадан ,
в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди /пропуснати
ползи/,за разликата над 4 061,74 лева до присъдения размер -33 049,98 лв.,
представляващо разликата между получената пенсия за инвалидност и
9
брутното трудово възнаграждение, което би могъл да получава на длъжността
подземен миньор I-ва степен, без бомбаджийска книжка, за периода от
20.04.2017г. до 22.08.2019 г.. ведно със законната лихва, е неправилно и
незаконосъобразно и в тази част ще следва да бъде отменено като бъде
отхвърлен иска на СТ. Р. С. против Г. М. „АД гр.М. за имуществени
вреди за разликата над 4 061,74 лева до присъдения размер -33 049,98 лв.,
представляващо разликата между получената пенсия за инвалидност и
брутното трудово възнаграждение, което би могъл да получава на длъжността
подземен миньор I-ва степен, без бомбаджийска книжка, за периода от
20.04.2017г. до 22.08.2019 г.. ведно със законната лихва.
Видно от назначената СИЕ и от проведеното съдебно заседание на
18.06.2020 г. в райноен съд М. се установява ,че е налице припокриване на
периоди. Това е записано в протокола, но наистина не е обсъдено и отчетено
от районния съд при постановяване на решението.
Смолянският окръжен съд констатира ,че на 07.08.2017 г., С.С. е
трудоустроен на друга длъжност, с оглед предписание на ТЕЛК. Затова
правилното при определяне на обезщетението за имуществени вреди
/пропуснати ползи/, е да бъде приспаднато получаваното брутно трудово
възнаграждение на новата длъжност, както и пенсията за инвалидност. За
периода 07.08.2017 г. - 01.04.2020 г., с обжалваното решение е присъдено
обезщетение за пропуснати ползи, в общ размер на 18 969,06 лв.,
представляващо разликата между получаваното брутно трудово
възнаграждение преди злополуката /а именно на длъжността миньор I- ва
степен, без бомбена книжка/ и сбора от получаваната пенсия за инвалидност
и брутното трудово възнаграждение на трудоустроената длъжност. В тази
част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивният съд като взе предвид първоначалното заключение на в.л.С. Щ. и
таблицата на стр.118 от първоинстанционното дело се установява ,че за
периода от 20.04.2017г. до 07.08.2017г . пострадалият СТ. Р. С. е получил
само пенсия за инвалидност в размер на 225,84 лева .
Въззивният съд констатира ,че С.С. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност - болничен, в периода 23.08.2016 г. - 18.02.2017 г. На
20.04.2017 г., на С.С., му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради
трудова злополука. След отпускане на пенсията, той излезнал в неплатен
отпуск до 07.08.2017 г., на която дата е трудоустроен и преместен на друга
длъжност.
Поради това ще следва да бъде отменено решение №10018/12.02.2021г. по
гр.д. №281/2019г. по описа на районен съд гр.М. ,поправено с решение
№10029/17.05.2021г. по гр.д. № 281/2019г. по описа на районен съд
гр.Мадан като незаконосъобразно и необосновано в частта, с която е
осъден на основание чл.200,ал.3 Кт „Г. М. „АД гр.М. ,ЕИК ******* ,със
седалище и адрес на управление гр. М. ,ул“Я.„ №*, представлявано от изп.
10
директор С. С. Ат. да заплати на СТ. Р. С. ,ЕГН ********* с адрес гр.Р.
обл.См. ,ул“К. П. в.„ № ** ,ап. * ,чрез адв. В. Зл., кантора гр. Р. , обл. См.
,ул“Ст. Ст. №*, представляващи имуществени вреди в резултат на трудова
злополука настъпила на 22.08.2016г.в около 18.10 ч(аса по време на редовна
втора смяна в участък „П., хор. ***, бл. 0,1 -имуществени вреди за разликата
над 4 061,74 лева до присъдения размер от 33049.98 лева ,представляващи
обезщетение за пропуснати ползи в резултат на трудова зополука от
22.08.2016г. ,в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност
поради трудова злополука и брутното трудово възнаграждение ,което би
могъл да получава при ответника за длъжността „подземен миньор“ І-ва
степен ,без бомбена книжка за периода от 20.04.2017г. до 22.08.2019г. ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно плащане ,като незаконосъобразно и необосновано постановено и
вместо него бъде постановено друго решение, с което следва да бъде
отхвърлен предявеният от СТ. Р. С. ,ЕГН ********** с адрес гр. Р.
обл.См.,ул“К. П. в. „ № ,ап. * ,чрез адв.В. Зл,,кантора гр. Р. ,обл.См. ,ул“Ст.
Ст. №* срещу Г. М. АД гр. М. ,ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.М. ,ул“Я.„ №*, представлявано от изп. директор С. С. Ат. иск
за имуществени вреди представляващи обезщетение за пропуснати ползи в
резултат на трудова зополука от 22.08.2016г. ,в размер на разликата между
получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и брутното
трудово възнаграждение ,което би могъл да получава при ответника за
длъжността „подземен миньор“ І-ва степен ,без бомбена книжка за периода
от 20.04.2017г. до 22.08.2019г. ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно плащане,като неоснователен и
недоказан.
Ще следва да бъде потвърдено решение №10018/12.02.2021г. по
гр.д. №281/2019г. по описа на районен съд гр.М., поправено с решение
№10030/19.05.2021г. по гр.д. №281/2019г. по описа на районен съд гр.Мадан
в частта , с която е осъден на основание чл.200,ал.1 КТ „Г. М. „АД гр.М.
,ЕИК ******** ,със седалище и адрес на управление гр.М. ,ул“Я. „ № *,
представлявано от изп. директор С. С. Ат. да заплати на СТ. Р. С. , ЕГН
********* с адрес гр. Р. обл.См. ,ул“К. П. в. „ № ** ,ап. * ,чрез адв. В. Зл.
,,кантора гр.Р. ,обл.См. ул“Ст. Ст. № * сума в размер на 29 377.00 лева
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука ,настъпила на 22.08.2016г. в около 18.10 часа по време
на редовна втора смяна в участък „П.„,хор. ***, бл.*,1*ниво,като
законосъобразно и обосновано постановено.
В останалите части решението на Мадански районен съд не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10018/12.02.2021г. по гр.д.
№281/2019г. по описа на районен съд гр.Мадан ,поправено с решение
№10029/17.05.2021г. по гр.д. № 281/2019г. по описа на районен съд гр.М.
като незаконосъобразно и необосновано в частта ,с която е осъден на
основание чл.200,ал.3 Кт „Г.М. „АД гр.М. ,ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.М. ,ул“Я.„ № *, представлявано от изп. директор С. С.
Ат. да заплати на СТ. Р. С. ,ЕГН ********* с адрес гр.Р. обл.С. ,ул“К. П. в. „
№* ,ап. * ,чрез адв.В. Зл. ,,кантора гр.Р. ,обл.См. ,ул“Ст. Ст.
№*,представляващи имуществени вреди в резултат на трудова злополука
настъпила на 22.08.2016г.в около 18.10 ч(аса по време на редовна втора
смяна в участък „П.„,хор. ***, бл. *,*-имуществени вреди за разликата над 4
061,74/четири хиляди шестдесет и един лев и седемдесет и четири
стотинки / лева до присъдения размер от 33 049.98 лева представляващи
обезщетение за пропуснати ползи в резултат на трудова зополука от
22.08.2016г. ,в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност
поради трудова злополука и брутното трудово възнаграждение ,което би
могъл да получава при ответника за длъжността „подземен миньор“ І-ва
степен ,без бомбена книжка за периода от 20.04.2017г. до 22.08.2019г.,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно плащане ,като незаконосъобразно и необосновано и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СТ. Р. С. ,ЕГН ********* с адрес гр. Р.
обл.Смолян ,ул“К. П. в.„ № * ,ап. * ,чрез адв.В. Зл.,,кантора гр. Р. ,обл.См.
,ул“Ст.Ст. № * срещу Г. М. АД гр. М. ,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр. М. ,ул“Я.„ № *, представлявано от изп. директор С. С. Ат.
иск за имуществени вреди ,представляващи обезщетение за пропуснати
ползи в резултат на трудова зополука от 22.08.2016г. ,в размер на разликата
между получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и
брутното трудово възнаграждение ,което би могъл да получава при ответника
за длъжността „подземен миньор“ І-ва степен ,без бомбена книжка за сумата
над 4 061,74/четири хиляди шестдесет и един лев и седемдесет и четири
стотинки / лева до присъдения размер от 33 049.98 лева ,за периода от
20.04.2017г. до 22.08.2019г. ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно плащане,като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение №10018/12.02.2021г. по гр.д.
№281/2019г. по описа на районен съд гр. М., поправено с решение
№10030/19.05.2021г. по гр.д. №281/2019г. по описа на районен съд гр. М. в
частта , с която е осъден на основание чл.200,ал.1 КТ „Г. М. „АД гр.М. ,ЕИК
******* ,със седалище и адрес на управление гр. М. ,ул“Я. „ №*,
представлявано от изп. директор С. С. Ат. да заплати на СТ. Р. С. ,ЕГН
******** с адрес гр. Р. обл.См. ,ул“К. П. в. „ № ** ,ап. * , чрез адв. В. Зл.
,,кантора гр.Р. ,обл. См. ул“Ст. Ст. №* сума в размер на 29 377.00 лева
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
12
на трудова злополука ,настъпила на 22.08.2016г. в около 18.10 часа по време
на редовна втора смяна в участък „П. ,хор. ***,бл. *, ниво, като
законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО на Мадански районен съд в останалите части не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните чрез
пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13