Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 380 11.11.2019г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 516 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Е.Б. ***, срещу
Решение № 1040-23-31 от 04.07.2019г., издадено от Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което
е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Е.Б. жалба и е
потвърдено изцяло Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора за възстановяване
на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване за периода 04.10.2018г. – 02.11.2018г. в размер на 2 012.87лв.,
от които 1 910.69лв. – главница и 102.18лв – лихва.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора,
по съображения за издаването им при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от решаващия
административен орган извод, че е налице подлежаща на възстановяване като
недобросъвестно получена сума за осигурително плащане. Поддържа, че доколкото
органите на Националния осигурителен институт служебно получават информация за
издадените, съответно за представените болнични листи, е следвало да го
уведомят за необходимостта от представянето на болничния лист и при втория
работодател. Счита, че с оглед спецификата на сключения втори трудов договор,
като личен асистент на сина му, не е налице колизия между изпълнението на този
договор и ползвания отпуск за временна неработоспособност по основното му трудово
правоотношение и полученото за това парично обезщетение. Твърди, че
осигурителният разход не е неправилно извършен, поради което не се дължи
неговото връщане, като възприетото административно решение за възстановяване на
получената като обезщетение сума, освен че е житейски неоправдано, е и
несъответно на целта на закона. С подробно изложени в жалбата съображения е
направено искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ –
Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО.
Ответникът по жалбата
- Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на Разпореждане №
РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО и на потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора са
спазени всички относими материалноправни и процесуалноправни норми, като
фактически, правно и доказателствено обоснован е направения от решаващия
административен орган извод, че на Е.Б. в нарушение на чл.40, ал.1 от КСО
неправомерно са му изплатени суми от средствата на ДОО като парично обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване. Излага подробни съображения, че в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване целта на закона
от гл.т на принципа за недопустимост кумулирането на парично обезщетяване от
фондовете на ДОО и получаването на възнаграждения, произтичащи от изпълнение на
трудова дейност, е прието, че паричното обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода 04.10.2018г. –
02.11.2018г. се явява недобросъвестно получено от Е.Б., в нарушение на
въведената с нормата на чл.46, ал.3 от КСО забрана и като такова подлежи на
възстановяване.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство – Е.Б.Б., работи по трудов договор в Мини „Марица Изток” ЕАД, клон
Рудник „Трояново 1”, с. Трояново. В ТП на НОИ – Стара Загора от осигурителя Мини
„Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново 1”, е представен болничен лист №
Е20181940926 от 08.10.2018г. за лицето Е.Б.Б. за периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г.
включително, при посочена причина за неработоспособността „общо заболяване“,
предписан режим на лечение – „домашен – амбулаторен“, за 30 дни. По делото не е
спорно, а и се установява от представените доказателства, че по посочения болничен
лист на Е.Б. е изплатено от ТП на НОИ –
Стара Загора парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване
в размер на 1 910.69 лева. След извършена служебна проверка в Регистъра на
осигурените лица е установено, че за същото лице /Е.Б. *** са подадени Декларации
образец 1 по чл.5, ал.4, т.1 от КСО – за м. октомври 2018г. с вид осигурен 04 и
20 работни дни при посочено начало на осигуряването 04.10.2018г. и за м.
ноември 2018г. с вид осигурен 04 и 22 работни дни. На основание чл.108, ал.1 от КСО и Заповед № ЗР-5-23-00564039/ 13.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ –
Стара Загора, е извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя Община Стара
Загора. Съгласно съставения Констативен протокол № КП-5-23-00565878
15.05.2019г., при проверката за четвърто тримесечие на 2018г. за лица, които са
ползвали обезщетения за временна неработоспособност и имат трудов договор при
втори работодател, за лицето Е.Б.Б. е установено, че има сключен трудов договор
№ 140 от 03.10.2018г. с осигурителя Община Стара Загора, на основание чл.111
във вр. с чл.68, ал.1, т.2 от КТ, за длъжността „Личен асистент“ за периода
04.10.2018г. – 31.12.2018г. Въз основа на представените при проверката
документи /разплащателни ведомости и таблици за отчитане явяването и
неявяването на работа за м. октомври и м. ноември 2018г./, както и от подадените
от Община Стара Загора Декларации образец 1, е констатирано, за м. октомври Е.Б.
има отработени 20 работни дни; осигурителен доход в размер на 221.57лв. и
работно време – 4 часа, а за м. ноември 2018г. – 22 отработени дни;
осигурителен доход 254.81 лева и работно време – 4 часа, като лицето е
осигурявано за общо заболяване. Установено е и че за м. октомври и м. ноември
2018г. Е.Б. не е представил на осигурителя Община Стара Загора болнични листове
за настъпила временна неработоспособност поради общо заболяване.
С Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от
28.05.2019г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара
Загора, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено на Е.Б. да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 04.10.2018г. до
02.11.2018г. в размер на 2 012.87лв., от които 1 910.69лв. – главница и
102.18лв – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение. От
фактическа страна издаденото разпореждане е обосновано с обстоятелството, че през
периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г., за който период на Е.Б. е издаден
болничен лист № Е20181940926 с предписан 30 дни домашен режим, лицето е
осъществявало трудова дейност в друг осигурител, която е основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство. С оглед на което е прието, че на
лицето неправомерно е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване предвид въведената с нормата на
чл.46, ал.3 от КСО забрана за изплащане на такова обезщетение на лица,
упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от
здравните органи.
Разпореждането е обжалвано по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. С оспореното Решение
№ 1040-23-31 от 04.07.2019г., постановено в производство по чл.117 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е оставил без уважение, като
неоснователна, подадената от Е.Б. жалба и е потвърдил изцяло като правилно и
законосъобразно Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора за възстановяване
на недобросъвестно получено от Е.Б. парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода 04.10.2018г. –
02.11.2018г. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с
обстоятелството, че на Е.Б. неправомерно, в хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО, са
му изплатени суми от средствата на ДОО като парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване при основния осигурител за периоди,
през който е осъществявал трудова дейност и е получавал трудови възнаграждения
от втория си работодател – Община Стара Загора, което противоречи на чл.40,
ал.1 от КСО и на принципа за недопустимост на кумулирането на парични
обезщетения, изплащани от фондовете на ДОО с възнаграждения, произтичащи от
полагането на трудова дейност, за която лицата подлежат на осигуряване.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспореното Решение № 1040-23-31/ 04.07.2019г. и на потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, в т.ч болничен лист № Е20181940926 за периода от 04.10.2018г.
до 02.11.2018г. за лицето Е.Б.; Трудов договор № 140 от 03.10.2018г., сключен
между Община Стара Загора и Е.Б. за длъжността „Личен асистент” ведно с
Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; Констативен протокол № КП-5-23-00565878 от 15.05.2019г.
за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
Община Стара Загора; отчетни форми за явяване и неявяване на работа на
назначените асистенти по ПМС 332/ 2017г. към Община Стара Загора ведно с
разплащателни ведомости; Справка от ТП на НОИ – Стара Загора за представени
болнични листове в Електронния регистър на болничните листове; медицински
документи и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1
от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Оспореното
Решение № 1040-23-31 от 04.07.2019г. е издадено от материално и териториално
компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „д” и б. „ж“ от КСО
административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора и в предвидената
от закона форма, но е постановено в противоречие на приложимите материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
Не е
спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че към 04.10.2018г. /началния момент на временната
неработоспособност на Е.Б. по издадения му болничен лист № Е20181940926 от
08.10.2018г./, Б. е работил по две трудови правоотношения – по основен трудов
договор с работодателя Мини „Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново 1”, с.
Трояново и по втори трудов договор с работодателя Община Стара Загора. Не се
оспорва и факта, че издаденият на Е.Б. болничен лист № Е20181940926 за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г.
вкл., е представен на работодателя Мини „Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново
1”; въз основа на него работодателят е разрешил на Б. ползването на платен
отпуск за временна неработоспособност, както и че по посочения болничен лист на
лицето е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване в размер на 1 910.69лв. вместо възнаграждение за времето
на отпуска, ползван при този работодател. За същия период /от 04.10.2018г. до
02.11.2018г./, от работодателя Община Стара Загора, при когото лицето работи по
втори трудов договор, на Б. е изплатено трудово възнаграждение за упражняваната
при този работодател трудова дейност.
Спорът
по делото се свежда до това представлява ли изплатеното парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване недобросъвестно получена
сума за осигурително плащане, подлежащо на възстановяване на основание чл.114,
ал.1 от КСО.
За
да потвърди Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО за възстановяване недобросъвестно получено от Е.Б.
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за
периода от 04.10.2018г. – 02.11.2018г. в размер на 1 910.69лв., Директорът
на ТП на НОИ – Стара Загора е приел на първо място, че е нарушен чл.40, ал.1 от КСО. Съгласно посочената разпоредба осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Нормата на
чл.40, ал.1 от КСО регламентира условията за възникване и съдържанието на
материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване. За възникване правото на посоченото обезщетение КСО изисква
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Лицето да има най-малко
6 месеца осигурителен стаж за осигурения социален риск и 2. Лицето, на което се
отпуска и изплаща обезщетението, да има качеството на осигурено такова. Паричното
обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО представлява осигурително плащане вместо
трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност.
По
делото не е спорно, че Е.Б. към м. октомври 2018г. е имал изискуемия шест
месечен осигурителен стаж - т.е налице е първият елемент от правопораждащия фактически
състав по чл.40, ал.1 от КСО. От представените доказателства безспорно се
установява и наличието на втората предпоставка за възникване правото на
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване – Е.Б., като
осъществяващ трудова дейност по трудово правоотношение, има качество на осигурено
за всички осигурени социални рискове лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 от КСО и
съответно право на осигурителни плащания при настъпване на осигурителното
събитие. Представеният в ТП на НОИ – Стара Загора от работодателя и в това си
качество осигурител Мини „Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново 1”, с.
Трояново болничен лист № Е20181940926 от 08.10.2018г. за временна
неработоспособност поради общо заболяване на лицето Е.Б. за периода от 04.10.2018г.
до 02.11.2018г. вкл., е приет от осигурителния орган като надлежно основание за
ползване на отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване и
изплащане на парично обезщетение от ДОО за времето на ползвания отпуск. Няма
данни а и не се твърди за периода на болничния лист Б. да е осъществявал
трудова дейност и да му е изплащано трудово възнаграждение от работодателя по
основното трудово правоотношение. След като Е.Б. е осигурено лице по чл.4,
ал.1, т.1 от КСО, ползващо се от осигурителната закрила при временна
неработоспособност поради общо заболяване, с придобито право по чл.40, ал.1 от КСО за получаване на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на
ползвания при работодателя Мини „Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново 1, отпуск
за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №
Е20181940926 от 08.10.2018г. за периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г., направеното
от ТП на НОИ – Стара Загора осигурително плащане в размер на 1 910.69лв.
по посочения болничен лист по основното осигурително правоотношение е било
дължимо и не представлява неоснователно получено от лицето парично обезщетение
за временна неработоспособност.
Предпоставка за прилагане на чл.
114, ал. 1 от КСО /на основание на която разпоредба е издадено потвърденото с
Решение № 1040-23-31/ 04.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора
Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. за възстановяване на получено
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за
периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г./, е недобросъвестността на лицето при
получаване на съответните суми. В
Кодекса за социално осигуряване не се съдържа легална дефиниция на понятието
„добросъвестност” при получаване на осигурителните плащания. С оглед общите
принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще
е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че
направените осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето,
което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността
се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е
да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите.
В конкретния случай не може да се приеме, че хода на административното
производство са установени факти, релевиращи наличието на недобросъвестно
поведение на Е.Б. при получаването на обезщетението за временна
неработоспособност поради общо заболяване. Действително жалбоподателят не
оспорва обстоятелството, че не е поискал издаването на повече от един екземпляр
от болничния лист и съотв. че не е представил екземпляр от болничния лист на
втория работодател – Община Стара Загора, съобразно изискванията на чл.8, ал.1
и чл. 9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. Но този факт сам по себе си не обуславя недобросъвестност
на осигуреното лице при получаването на осигурителното плащане за временна неработоспособност
поради общо заболяване, при възникнало на основание чл.40, ал.1 от КСО право на
парично обезщетение за времето на отпуска поради неработоспособност, разрешен от
работодателя по основния трудов договор. Законово регламентираният като правоизключващ
изплащането на обезщетенията от фондовете на ДОО факт, се свързва единствено с
упражняването на трудова дейност през периода на неработоспособността, а не
неизпълнение на други, макар нормативно въведени изисквания за осигуреното
лице.
Недължимостта на паричното обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, изплатено на Е.Б. по основното
трудово правоотношение въз основа на болничен лист № Е20181940926 за периода от
04.10.2018г. до 02.11.2018г., не следва и от разпоредбата на чл. 46, ал.3 от КСО, регламентираща, че парично обезщетение за временна неработоспособност не
се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са
издадени актове от здравните органи. Съдът приема, че в конкретния случай
административният орган не е установил дали жалбоподателят в действителност е
упражнявал трудова дейност по втория трудов договор през периода на временната му
неработоспособност по основното трудово правоотношение. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е
определението по § 1, т. 3 от ДР на КСО, според което "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която
лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от
чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност. Действително, видно от представения
и приет като доказателство по делото Трудов договор № 140 от 03.10.2018г.,
сключен на основание чл. 111 във вр. с чл. 68, ал.1, т.2 от КТ във връзка с ПМС
№ 332/ 22.12.2017г. и Споразумение №ФС01-0364/ 30.07.2018г. между АСП и Община
Стара Загора, за срок от 04.10.2018г. до 31.12.2018г. на Е.Б. е възложено да
изпълнява длъжността "Личен асистент" на лицето З.Е. Б. /негов син/, на
непълно работно време от 4 часа на ден при 5 дневна работна седмица и основно
месечно възнаграждение от 254.81 лева. Наличието на сключен трудов договор обаче
не е самостоятелно основание за осигуряването по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, ако
лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор.
Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването
на данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя, също не представлява
самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е
осъществявало трудова дейност през този период. В случая административният орган
е направил извод за упражняването на трудова дейност от лицето единствено въз
основа на подадените от осигурителя Община Стара Загора данни, но не е
установил реално осъществена ли е тази трудова дейност, като не е съобразен и
характера на сключения Трудов договор № 140 от 03.10.2018г. по чл. 111 във вр.
с чл. 68, ал.1, т.2 от КТ за полагане на грижи от Е.Б. при предоставяне на
социалната услуга „Личен асистент” по отношение на собственото му дете. Изплащането
на възнаграждение за изпълнението на
длъжността „Личен асистент” вместо обезщетение за временна нетрудоспособност,
не е равносилно на нарушаване на определения от здравните органи режим през
времето на ползвания от осигуреното лице отпуск за временна нетрудоспособност,
респ. не означава, че осигуреното лице е упражнявало трудова дейност. Съдът
изцяло споделя изложеното в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ –
Стара Загора досежно същността на паричното обезщетение за временна
неработоспособност като заместващо трудовото възнаграждение облага, която осигуреното лице получава при
възникване на осигурения социален риск, както и че е недопустимо едновременното
получаване на парично обезщетение и на трудово възнаграждение. Но в случая не
може да бъде отречено правото на осигуреното лице на
парично обезщетение за временна неработоспособност и съотв. дължимостта на
обезщетението по чл.40, ал.1 от КСО за периода на разрешения на Б. отпуск за
временна неработоспособност по основното трудово правоотношение, единствено и
само по съображения за получено от лицето за същия период възнаграждение по
сключения с друг работодател /Община Стара Загора/ трудов договор по чл. 111 от КТ във
връзка предоставяната по отношение на сина му социална услуга „Личен асистент”.
Ето защо и при липсата на каквито и да е данни и
доказателства за недобросъвестно поведение на осигуреното лице при получаване на
паричното обезщетение по основното осигурително правоотношение, следва извода,
че не е налице материалноправното основание по чл. 114, ал.1 от КСО за възстановяване
на сумата.
По изложените съображения съдът приема, че Е.Б., като
осигурено лице с възникнало право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО,
правомерно е получил парични плащания от ДОО като обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода 04.10.2018г. –
02.11.2018г. въз основа на болничен лист
№ Е20181940926 от 08.10.2018г., за времето на разрешения му по основното
трудово правоотношение с работодателя Мини „Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново 1”, с.
Трояново отпуск за временна неработоспособност. Липсват
доказателства, сочещи наличието на подлежащи на възстановяване недобросъвестно получени от Е.Б. суми за
осигурителни плащания по посочения болничен лист. С оглед на което Решение № 1040-23-31/
04.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е
потвърдено Разпореждане №
РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора за възстановяване на недобросъвестно получено
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за
периода 04.10.2018г. – 02.11.2018г., е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде уважено, като ТП на НОИ – Стара
Загора бъде осъдено да заплати на Е.Б. сумата от 400лв. - адвокатско
възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за
правна защита и съдействие от 17.07.2019г.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Б. ***,
Решение № 1040-23-31/ 04.07.2019г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него
Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора за възстановяване на
недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване за периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г. в размер на
2 012.87лв., от които 1 910.69лв. – главница и 102.18лв – лихва, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториално поделение
на Националния осигурителен институт –
Стара Загора да заплати на Е.Б.
***, ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: