№ 192
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501475 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение № 140/17.04.2024 г., постановено по гр. д. № 795/2023 г. по
описа на Софийски окръжен съд, IV Първоинстанционен граждански
състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, е осъдена да
заплати на К. И. К., ЕГН **********, сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
образуваното срещу него наказателно производство по ДП № 323/2021 год. по
описа на РУ-Ботевград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.12.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ и чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлен искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000
лв. до пълния предявен размер от 27 000 лв., ведно със законната лихва, като
неоснователен. Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати
на К. И. К., сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат на образуваното срещу него
наказателно производство по ДП № 323/2021 год. по описа на РУ-Ботевград,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и в производството
по н.о.х.д. № 505/2022 год. по описа на РС – Ботевград (БРС), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2023 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 84, ал. 3 във вр.
с чл. 86 от ЗЗД. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 100 лв.,
1
представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
чрез прокурор М. М.. Твърди се в жалбата, че решението в обжалваната част
е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като
критерият за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, е приложен неправилно
и присъдената сума в размер на 10 000 лв. е завишена. При определяне
размера на обезщетението счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен
доказания обем на действително претърпените неимуществени вреди, макар
и да е обсъдил всички наведени обстоятелства, които обосновават по-нисък
размер на обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52
ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерва. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, не е
абстрактно понятие, а включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. За да
уважи главния иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., съдът е
взел предвид периода на наказателното производство, наложените леки
мерки за процесуална принуда, тежестта на обвинението, обичайните
притеснения и неудобствата, които е изживял ищецът по този повод.
Продължителността на наказателния процес не излиза извън рамките на
разумния срок за водене на наказателен процес, което не е отчетено от
първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението.
Съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, изцяло в доказателствена
тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване в настоящото
производство, е да установи, че е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди. В тази връзка преценката на гласните доказателства
не води до единствен и категоричен извод, че ищецът е понесъл
претендираните от него и репарирани от съда неимуществени вреди като
резултат от привличането му към наказателна отговорност. Счита, че
решението на Софийския окръжен съд в обжалваната част - относно размера
на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди и
законната лихва върху този размер, е необосновано и неправилно, тъй като
размерът на обезщетението е завишен и не съответства на доказаните вреди
и на принципите, залегнали в чл.52 от ЗЗД, на икономическия стандарт в
страната и на установената съдебна практика по аналогични дела, за да има
осъждането ефект на репарация, а не да бъде източник на обогатяване.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение от 17.04.2024
г. в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати
на К. И. К. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.12.2023 г. до окончателното изплащане, като постанови решение, с което
размерът на присъденото обезщетение да бъде намален значително до
доказания размер.
С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на
въззивната жалба, ищецът К. И. К., чрез адв. В. Й., оспорва същата. Излага
съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано.
Безспорно е установено в случая, че се касае за незаконно обвинение на млад
2
човек, с авторитет в обществото, с добри характеристични данни. Това е
повлияло негативно на доброто му име в обществото, сред приятелите му,
арендодателите му и въобще на цялото отношение към него. Обвинението е
за тежко престъпление и то ще остане в съзнанието за дълъг период от време.
Интензитетът и дълбочината на претърпените неимуществени вреди се
засилва и от това, че обвинението, което му е повдигнато е добило
публичност и станало известно на широката общественост. При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният
съд правилно е приложил основния принцип за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД. Съобразил е обезщетението с всички обективно съществуващи и
установени по делото обстоятелства.
Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваната
част. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че на 03.02.2022 г. РП-Ботевград му е повдигнала обвинение
за това, че на 28.11.2021 г. около 3.00 ч. в центъра на гр. Ботевград е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - държал в ръка пистолет, тип
револвер марка „Таурус“ с посочен сериен номер, който тичайки, размахвал
във въздуха, след което възпроизвел три броя изстрели с него в присъствието
на други лица, като деянието се отличава с изключителна дързост -
престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Ищецът е бил задържан
сутринта на 28.11.2021 год. в РУ-Ботевград и освободен на 29.11.2021 год. в
16.00 ч., а още същия ден в местния информационен сайт „***.com“ е била
публикувана статия за деянието, като в коментарите към нея е цитирано и
неговото име като автор на непристойните действия, а във видео новините на
същия сайт било излъчено видео с продължителност 1,10 мин., в което от
водещата се твърдяло, че именно ищецът е произвел изстрели и че срещу
него е образувано досъдебно производство. На 25.10.2022 год. в РС –
Благоевград е внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е
било образувано н.о.х.д. № 20221810200505. С присъда № 7/13.03.2023 г.
БРС го признал за невиновен и го оправдал по повдигнатите обвинения, като
присъдата е влязла в сила на 29.03.2023 г. Твърди, че през целия период,
докато траело наказателното преследване срещу него претърпял сериозни
неимуществени вреди - стрес, потиснатост, загуба на съня, главоболие,
пристъпи на безпокойство и паник-атаки, гняв от несправедливостта,
породена от неоснователното обвинение срещу него. Престанал да общува
нормално с клиентите, които имал като земеделски производител, затворил
се в себе си, тъй като усещал недоверието на близки и познати. Не можел да
упражнява и любимото си хоби - лов, тъй като му било отнето ловното
оръжие, а останалите членове на ловната дружинка го гледали с недоверие.
Моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 27 000 лева
- обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и сумата от 2 000
лева - имуществени вреди - разходи за адвокатско възнаграждение,
заплатено от него по досъдебното производство № 323/2021 г. по описа на
3
РУ-Ботевград и по н.о.х.д. № 20221810200505 по описа на БРС. Претендира
и законна лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът
Прокуратура на Република България оспорва иска за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като счита същото за
прекомерно и несъответстващо на действително претърпените вреди.
Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
по основание и размер. Счита, че исковете не са подкрепени с доказателства,
включително за съществуваща пряка причинна връзка между твърдените
вреди и дейността на Прокуратурата на РБ.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и
обстоятелства:
Видно от приложеното ДП № 323/2021 год. по описа на РУ-
Ботевград, на 28.11.2021 г. е започнало досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. След разпит на свидетели е
разпоредено извършване на проверка на адреса, обитаван от ищеца К. К. в
с.***, за който е имало данни, че е вероятният извършител на
престъплението и може да укрие вещи и предмети, с които е извършено
деянието. Приложен е албум от извършено претърсване и изземване на адрес
с. ***, ул. „***“ № * на 28.11.2021 г. в присъствие на живущия там ищец, от
когото са иззети 5 броя огнестрелни оръжия и боеприпаси, за които К. К.
притежава разрешение за съхранение, носене и употреба. На същата дата е
извършено освидетелстване на ищеца К. К. от разследващ полицай при РУ-
Ботевград.
Въз основа на Заповед № 24633-685 на РУ-Ботевград ищецът К. К. е
задържан за срок от 24 часа (от 16.00 ч. на 28.11.2021 г. до 15.55 ч. на
29.11.2021 г.).
На 29.11.2021 г. от същия са изискани и снети сведения, във връзка
с досъдебното производство по ДП № 323/2021 год. по описа на РУ-
Ботевград.
С Постановление от 03.02.2022 г. ищецът е привлечен като
обвиняем за това, че на 28.11.2021 г. около 03.00 ч. в центъра на гр. Ботевград
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - държал в ръка пистолет тип
револвер марка „Таурус“ с посочен сериен номер, който тичайки размахвал
във въздуха, след което възпроизвел три броя изстрели с него в присъствието
на други лица на мястото, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 17.02.2022 г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем по
така повдигнатото му обвинение. По досъдебното производство са
разпитани свидетели и са събрани експертизи.
Разследването е предявено на обвиняемия на 23.09.2022 г. На
26.09.2022 г. е изготвено обвинителното заключение на разследващия
полицай при РУ-Ботевград.
На 25.10.2022 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз основа
на който е образувано н.о.х.д. № 505/2022 г. по описа на БРС. Проведени са
4
три открити съдебни заседания, на които подсъдимият е присъствал лично,
заедно с упълномощения от него адв. В. Й. от САК – на 23.11.2022 г.,
30.01.2023 г. и 13.03.2023 г.
С Присъда от 13.03.2023 г. БРС е признал ищеца за невиновен по
повдигнатите му обвинения. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила
на 29.03.2023 г.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд
свидетел Ц. И. Х. се установява, че в края на 2021 г. ищецът бил обвинен в
извършване на престъпление - незаконна стрелба с пистолет и бил арестуван,
като са му били иззети и законно притежаваните от него ловни оръжия и
револвер. За случая имало публикация в местен сайт и предаване по
кабелната телевизия, като били съобщени имената и местоживеенето на
ищеца като предполагаем извършител. Преди да му бъдат повдигнати
обвиненията ищецът бил спокоен човек, весел и общителен. След
обвинението станал затворен, не излизал от дома си. Отношението на
клиентите му към него като земеделски производител се променило и
същите започнали да изпитват недоверие към ищеца и искали да се откажат
от арендните договори с него. Започнали да се появяват слухове, че не е
почтен човек. След изземване на оръжията му ищецът спрял да ходи на лов,
а преди това бил запален ловджия и председател на ловната дружинка.
От показанията на свидетелката С. С. Ц. - майка на ищеца, която
живее в едно домакинство с него, се установява, че в края на 2021 г. полицаи
дошли в дома им, иззели ловните оръжия на сина й и го арестували. На
следващия ден го освободили. Бил обвинен за стрелба пред дискотека в гр.
Ботевград. След образуване на наказателното производство същият се
притеснил, започнал да се оплаква от главоболие и от паник - атаки
(сърцебиене), вдигал кръвно налягане. Започнали проблеми в бизнеса му
заради слуховете в селото, че е престъпник. Във видео новини в местния
сайт „***.com“ били съобщени имената и възрастта му, като бил посочен за
лице, предполагаем извършител на деянието. Били оповестени и
обстоятелства във връзка с извършения обиск в дома му и изземването на
огнестрелните оръжия. Непосредствено след това на ищеца било отнето и
разрешителното за притежание на оръжие. Ищецът вече не можел да
упражнява любимото си хоби - лов. След повдигане на обвиненията се
затворил в себе си, спрял да се събира с приятели и да излиза. Имало отлив и
на арендодатели, което се отразило негативно на бизнеса му като земеделски
производител. През периода на наказателното преследване срещу ищеца
същият се притеснявал от това, че е обвинен несправедливо в нещо, което не
е извършил и че може да влезе в затвора. Дори след влизане в сила на
оправдателната присъда безпокойството останало.
От показанията на разпитания пред Софийски окръжен съд
свидетел Д. И. М. се установява, че ищецът се занимава със земеделие, като
наема земя под аренда и отглежда зърнени култури. Същият притежавал
ловно оръжие и бил страстен ловец. В края на 2021 г. свидетелят разбрал от
клип в медиите за обвиненията срещу ищеца за произведените изстрели пред
дискотека в гр. Ботевград. Благодарение на този клип случилото се и
обвиненията срещу ищеца добили популярност сред населението в района.
След оправдателната присъда не било подновено разрешителното за
притежание на оръжие на ищеца. По време на наказателното преследване
5
ищецът се променил - затворил се в себе си и започнал да се оплаква от
безсъние. Загубил доста контакти и приятели. Станал неспокоен и започнал
да изпитва страх от органите на полицията. Бизнесът му също пострадал по
време на наказателното преследване срещу него.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите
на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.
С оглед ангажираните от ищеца доказателства, обсъдени подробно по
- горе в мотивите на настоящото решение, въззивният съд намира, че същият е
доказал главно и пълно пасивната материалноправна легитимация на
ответника и правопораждащите субективното право на ищеца факти, както
следва:
1. субектът на извършеното деяние, а именно - надлежен
правозащитен орган. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени
вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните
държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е
пасивна легитимация на ответника. Прокуратурата на Република
България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в
гр. София - чл. 137 ЗСВ.
2. Фактът на деянието, което в случая се заключава в обвинение в
извършване на престъпления, за които ищецът е оправдан с влязла в
сила на 29.03.2023 г. Присъда от 13.03.2023 г. постановена по н.о.х.д.
№ 505/2022 г. по описа на РС – Ботевград. Установено е, че
процесното наказателно производство е продължило от 28.11.2021
г., когато ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем до
29.03.2023 г., когато окончателно е влязла в сила оправдателната
присъда. Спрямо ищеца взета мярка за неотклонение „подписка“.
Така безспорно доказаните обстоятелства следва да се вземат предвид от
съда при определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди.
3. Установена е и причинно-следствена връзка между вредите и
6
неправомерните актове на държавния орган.
В настоящото производство спорен е въпросът относно обема на
отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
РП - Ботевград е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца
в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. с ал. 1 НК – за това, че на
28.11.2021 г., около 03.00 ч. в центъра на гр. Ботевград извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - държал в ръка пистолет, тип револвер
марка „Таурус“, кал. 357 mag. със сериен № RD 53767, който, тичайки
размахвал във въздуха, след което възпроизвел три броя изстрели с него в
присъствието на други лица на мястото, като деянието, по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода до 5 години.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в
понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД
критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост
включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице
от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също
така и тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване,
интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността
на извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина
на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние и др. (в този смисъл са Решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. №
1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК;
Решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и
др.).
В случая, ищецът не е предявил самостоятелен иск по чл.2б от
ЗОДОВ, поради което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1 от 27.11.2023
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, т.1, не следва да се посочва каква
част от глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но следва да се
отчете продължителността на наказателното производство.
Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в Решение
№ 50072 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение
7
№ 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение №
16 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 63
от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и др., обичайните
вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с
незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че
ищецът по иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са
нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни
вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното
производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди
над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и да ги докаже при
условията на пълно и главно доказване. Съдът, на база установеното, може
да присъди обезщетение над обичайния размер, излагайки мотиви за това.
При определяне на общото обезщетение съдът следва да се съобрази и с
обстоятелството, че в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ съдебната практика е извела
като значими обстоятелства още данните за предишни осъждания, начинът на
живот, ценностна система и обичайната среда на ищеца – в този смисъл са
Решение № 60277 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 9/2021 г., IV г. о., ГК,
Решение № 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о., ГК,
Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК,
Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2018 г., IV г. о., ГК и
др.
На база на изложеното въззивната инстанция намира, че в
настоящия случай част от претендираните от ищеца неимуществени вреди са
обичайни. Същите са свързани с преживения от ищеца страх от задържането
му и воденото спрямо него наказателно производство, възможността да бъде
осъден за деяние, което не е извършил. Воденото спрямо ищеца наказателно
производство и приложената спрямо него мярка за неотклонение, за период
от около 1 година и 4 месеца обичайно водят до емоционален дискомфорт,
накърняване на честта и достойнството на ищеца.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че при
определяне размера на обезщетението решаващият съд не е отчел в
достатъчна степен доказания обем на действително претърпените
неимуществени вреди. В мотивите на обжалваното съдебно решение са
описани всички обичайни вреди, които незаконното обвинение, повдигнато
на ищеца, причинява.
В случая, досъдебното производство е образувано срещу ищеца на
28.11.2021 г., когато е извършено претърсване и изземване на вещи от дома
му и същият е задържан за срок от 24 часа. На 03.02.2022 г. ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл. 325,
ал. 2, вр. ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Наказателното производство е приключило с влизане в сила на оправдателна
присъда от 13.03.2023 год. по н.о.х.д. № 505/2022 год. по описа на РС-
Ботевград - на 29.03.2023 год., тъй като деянието не е извършено от ищеца.
Следва да се отчете също така и обстоятелството, че ищецът е
8
неосъждан, като с оглед съдебната практика на ВКС, негативните
изживявания, свързани с повдигнатото обвинение, са значително по-високи,
тъй като за първи път ищецът се е сблъскал с предприетите спрямо него
действия на процесуална принуда и е преживял значително по-висок стрес
от хода на предварителното разследване и съдебното дирене.
Същевременно съдът намира, че по делото липсват данни за значително
влошаване на здравословното състояние на ищеца наличие на паник - атаки
(сърцебиене) и вдигане на кръвно налягане. В този смисъл показанията на
майката на ищеца С. С. Ц. в тази им част остават изолирани и неподкрепени с
медицинска документация, респ. със заключение на съдебна експертиза.
Поради това липсва главно и пълно доказване, в пряка причинна връзка с
воденото наказателно производство за настъпило влошаване в здравословно
състояние, изразяващо се посочените по-горе симптоми, поради което не са
налице основания твърдените вреди да бъде обезщетявани.
Съдът обаче кредитира като непосредствени и обективни и
кореспондиращи с останалите свидетелски показания - на свидетелите Х. и
М., показанията на майката на ищеца. От тях се установява, че след
образуване на наказателното производство срещу К. И. К., ищецът вече не
можел да упражнява любимото си хоби – лов. След обвинението станал
затворен, не излизал от дома си. Загубил доста контакти и приятели. Станал
неспокоен и започнал да изпитва страх от органите на полицията.
Недоказани са твърденията на ищеца, че е претърпял вреди в
качеството му на земеделски производител – не са ангажирани надлежни
писмени доказателства, не са представени арендни договори, нито е
установено, че е имало отлив на арендодатели, което му е причинило
допълнителни притеснения и страдание.
Съдът от друга страна отчита обстоятелството, че в по-висока
степен от обичайната, разследването срещу ищеца е протекло под обществен
натиск, но причина за това не е поведението на ответника, а
обстоятелството, че събитията са се развили в центъра на малко населено
място. Това на фона на съществуващата тенденция за фокусиране на
общественото внимание върху негативни събития, е довело до нарушаване
ежедневния живот на ищеца, до нежелано медийно отразяване на случая.
Информацията разгласена с публикация в местен сайт и предаване по
кабелната телевизия за обвиненията срещу ищеца за произведените изстрели
пред дискотека в гр. Ботевград. За това, обаче, Прокуратурата не е проявила
активност и се намира извън веригата от причинности, обусловили описания
вредоносен резултат.
По изложените съображения, предвид тежестта на обвинението,
приложените спрямо ищеца мерки за неотклонение – първоначално задържане
за 24 часа, подписка, продължителността на наказателното производство –
около 1 година и 4 месеца, проведените процесуални действия,
неблагоприятно отразяване върху емоционалната сфера на ищеца,
негативното отражение върху социалната реализация на ищеца, преживеният
от него стрес, безпокойство, затварянето му в себе си, възрастта му към
момента на повдигане на обвинението – 34 години и съобразявайки принципа
на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и
задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 5
9
000 лв. Събраните по делото свидетелски показания безпротиворечиво
установяват промяна в поведението на ищцеца, оттеглянето му от социална
активност, разрушаване на утвърдени в предходните години навици.
Безспорни са усещането за уплаха, несигурност, застрашеност от наказателна
репресия. Следва да се отчете и обстоятелството, че ищецът имат чисто
съдебно минало и добри характеристични данни.
Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен
претърпените от ищеца емоционални неудобства, във връзка с воденото
производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания и
удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите
в страната обществено - икономически условия на живот към момента на
увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото.
По тези съображения и поради несъвпадане в крайните изводи на двете
инстанции, решението следва да бъде отменено в частта, с която Прокуратура
на РБ е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди над 5 000 лв.
до присъдените от първостепенния съд 10 000 лв., като въззивният съд
постанови ново, с което исковата претенция се отхвърли в тази й част.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника по жалбата следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски. Техният размер възлиза на 1 300 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Жалбоподателят своевременно е заявил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
По отношение на направените по делото разноски, то ищецът има право
на такива на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Съгласно приложен списък,
претенцията е за 1 300 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Предвид
определения материален интерес на обжалване, обема на осъществените
процесуални действия, явяването в едно открито съдебно заседание,
настоящият съдебен състав намира че адвокатско възнаграждение в размер на
1 300 лв. не се явява прекомерно.
За да определи дължимите, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, от
ответника разноски, съдът с оглед изхода на следва да присъди разноски в
размер на 750 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 140 от 17.04.2024 г., постановено по гр. д. №
795/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, IV Първоинстанционен
граждански състав, в частта, в която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на К. И. К., ЕГН **********, по предявения
иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ разликата над сумата от 5 000
лв. до 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023 г. до окончателното й
10
изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. И. К. , ЕГН **********, с адрес: с.***,
общ. ***, ул.“***“ № *, със съдебен адрес: адв. В. В. Й. – САК, , гр. София, кв.
„Иван Вазов“, бл. 37, вх. В, ет. 2, ап. 45 против ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск с
правно основание чл. 2, ал 1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 5 000 лв., (разликата над
5 000 лв., присъдени от САС до 10 000 лв. , присъдени от
СОС),представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили в
резултат на образуваното срещу К. И. К. наказателно производство по ДП №
323/2021 год. по описа на РУ-Ботевград и в производството по н.о.х.д. №
505/2022 год. по описа на РС – Ботевград, ведно със законната лихва, считано
от 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на К. И. К., ЕГН **********,
с адрес: с.***, общ. ***, ул.“***“ № *, със съдебен адрес: адв. В. В. Й. – САК, ,
гр. София, кв. „Иван Вазов“, бл. 37, вх. В, ет. 2, ап. 45, сумата 750 лева
(седемстотин и петдесет лева), на основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
присъждане на неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 27 000 лв., и е уважен предявеният иск за сумата от 2 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното
производство и в производството по н.о.х.д. № 505/2022 год. по описа на РС –
Ботевград (БРС), е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11