Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София,
…………….2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в заседание при
закрити врати на шестнадесети
октомври две хиляди и петнадесета година в
състав:
СЪДИЯ : АНЖЕЛИНА Х.
при секретаря
В.Х., като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело N8547 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. ТЗ.
Молителят
НАП твърди, че ответникът „О.Д.е.Л.“ ЕООД е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми публични държавни задължения, свързани с
търговската му дейност, в общ размер от
2 530 213.05 лева.
Сумата представлява ДДС за периода м.септември 2009г.-м.декември 2012г.
съгласно описаните справки-декларации
по ЗДДС. Въз основа на изложеното молителят претЕ.ира да бъде постановено
решение по чл.630, ал.1 ТЗ.
Присъединеният кредитор „Е.Б.“ АД твърди, че ответното дружество
е неплатежоспособно,
евент.свръхзадължено, тъй като не е в
състояние да изпълни изискуеми парични задължения,
произтичащи от търговска сделка- договор
за поемане на задължения по оползотворяване и рециклиране на отпадъци от
опаковки, сключен на 03.10.2004г.
Дължимата от ответника сума за
възнаграждение по договора е в размер
на 14 481.39 лева /сбор от
месечните вноски за периода м.януари – м.декември 2010г/, като се дължи и
мораторна лихва в размер на 785.70 лева за периода 06.12.2011г.-14.06.2012г.
Дължимостта на сумите е установена с влязло в сила арбитражно решение, като на
ищеца са присъдени и арбитражни разноски в размер на 1 920.46 лева.
Присъединеният кредитор „ОББ“ АД твърди, че е кредитор на ответното дружество
по търговски сделки- договори за банков кредит, като длъжникът от 14.07.2011г.
спира плащането на изискуеми вноски по договорите. По договор за кредитна линия
от 15.07.2008г. банката предоставя на ответника кредитна линия за оборотни
средства в размер на 1 300 000 евро. С допълнително споразумение
№4/29.04.2011г. страните се споразумяват за прекратяване на последващо
усвояване на средства и връщане на цялата главница на 14.07.2011г., но
длъжникът не изпълнява задължението си. Към 17.06.2015г. общото задължение по
договора е 1 604 657.41 евро, от които 812 425.00 евро-
просрочена главница; 249 622.35 евро- присъдена главница по образуваното
заповедно производство /ч.гр.д.№3354/2011г. на СРС/; 8 907.15 евро
договорни лихви за периода 14.07.2011г.-17.06.2015г.; 466 715.39 евро наказателни
лихви за периода 14.07.2011г.-17.06.2015г. и 66 971.67 евро законна лихва.
По договор за кредитна линия от 05.11.2008г. с
кредитополучател „М. ПЧПК“ ЕООД
дължимата от ответника сума е в общ размер на 500 534.31 евро. Ответното
дружество е съдлъжник на
кредитополучателя на основание договор за встъпване в дълг, обективиран в
допълнително споразумение №3/25.10.2010г.
С допълнително споразумение №4/29.04.2011г. страните се споразумяват за
прекратяване на последващо усвояване на средства и връщане на цялата главница
на 14.07.2011г., но длъжникът не изпълнява задължението си. Към 17.06.2015г.
общото задължение по договора е 500 534.31 евро, от които 422 269.60
евро- просрочена главница; 9 916.54
евро наказателни лихви за периода 14.07.2011г.-17.06.2015г. и 68 348.17
евро законна лихва за периода 22.01.2012г.-17.06.2015г. За всички дължими суми
и издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3357/2011г. на
СРС.
По договор за кредитна линия от 09.01.2009г. с кредитополучател „М. ПЧПК“ ЕООД дължимата сума от ответника в
качеството му на съдлъжник е в общ размер на 1 089 708.29 евро.
С допълнително споразумение №3/29.04.2011г. страните се споразумяват и
приемат нов погасителен план, като крайната дата за връщане е 09.01.2017г.
Поради неплащане на кредита на уговорените падежи и забава на погасителна
вноска над 90 дни банката прилага чл.14
от раздел ІІІ „Общи условия“ и обявява кредита за автоматично предсрочно
изискуем. Към 17.06.2015г. общото задължение по договора е 1 089 708.29
евро, от които 740 000 евро- просрочена главница; 34 885.61 евро-
договорни лихви за периода 10.08.2011г.-17.06.2015г.; 3 308.69 евро
наказателни лихви за периода 10.08.2011г.-17.06.2015г. и 261 001.85 евро
законна лихва за периода до 17.06.2015г. За всички дължими суми и издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3356/2011г. на СРС, като
са присъдени и разноски в размер на
50 512.14 евро. С оглед спиране на 14.07.2011г. на плащанията на
изискуеми задължения по описаните банкови сделки и трайно влошеното финансово
състояние ответникът следва да бъде обявен в неплатежоспособност.
Ответникът „О.Д.е.Л.“ ЕООД не взема становище по молбата по чл.625 ТЗ.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приетите като доказателства
18 броя справки-декларации по ЗДДС, ответното дружество дължи ДДС за периода м.септември 2009г.-м.декември 2012г. в общ
размер от 2 530 213.05 лева.
От заключението на вещото лице по СИЕ е видно, че може да бъде направено
обосновано предположение, че дължимите суми за ДДС са осчетоводени като данъчни задължения от
ответника и включени в счетоводния баланс към 31.12.2010г.
С влязло в сила арбитражно решение
на АС при БТПП, постановено на 12.03.2013г. по арб.д.№277/2012г., ответното
дружество е осъдено да плати на присъединения кредитор „Е.Б.“ АД на
основание сключен на 03.10.2004г.
договор за поемане на задължения по оползотворяване и рециклиране на отпадъци
от опаковки следните суми: възнаграждение по договора в размер на
14 481.39 лева /сбор от месечните вноски за периода м.януари –
м.декември 2010г., мораторна лихва в
размер на 785.70 лева за периода 06.12.2011г.-14.06.2012г.; законнна лихва
върху главницата от 15.06.2012г. до окончателното плащане и арбитражни разноски в размер на 1 920.46
лева.
В изпълнение на сключен договор за кредитна линия от
15.07.2008г. между „ОББ“ АД като банка-кредитор
от една страна и ответника като кредитополучател от друга, банката
предоставя кредитна линия за оборотни
средства в размер на 1 300 000 евро. С допълнително споразумение
№4/29.04.2011г. страните се споразумяват за прекратяване на възможността за
последващо усвояване на средства и връщане на цялата главница еднократно на
14.07.2011г., но длъжникът не изпълнява задължението си. За част от сумите /487 575 евро главница и законна лихва от 23.01.2012г./ е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от СРС по ч.гр.д.№3354/2012г. и е издаден изпълнителен лист.
Видно от приложената справка- извлечение от счетоводната
книга на „ОББ“ АД към 17.06.2015г. общото задължение по договора е
1 604 657.41 евро, от които 812 425.00 евро- просрочена
главница; 249 622.35 евро- присъдена главница по образуваното заповедно
производство /ч.гр.д.№3354/2011г. на СРС/; 8 907.15 евро договорни лихви
за периода 14.07.2011г.-17.06.2015г.; 466 715.39 евро наказателни лихви за
периода 14.07.2011г.-17.06.2015г. и 66 971.67 евро законна лихва, както и
15.85 евро направени разноски.
На 05.11.2008г. между „ОББ“ АД и кредитополучателя „М. ПЧПК“ ЕООД е сключен договор за кредитна
линия с лимит 500 000 евро.
Ответникът встъпва в дълга на кредитополучателя на основание договор за встъпване в дълг по смисъла на
чл.101 ЗЗД, обективиран в допълнително споразумение №3/25.10.2010г. С
допълнително споразумение №4/29.04.2011г. страните се споразумяват за прекратяване
на последващо усвояване на средства и връщане на цялата главница еднократно на
14.07.2011г. За всички дължими суми по
договора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№3357/2012г. на СРС.
Видно от извлечение от счетоводната книга на „ОББ“ АД към
17.06.2015г. общото задължение по договора е 500 534.31 евро, от които
422 269.60 евро- просрочена главница;
9 916.54 евро наказателни лихви за периода 14.07.2011г.-17.06.2015г.
и 68 348.17 евро законна лихва за периода 22.01.2012г.-17.06.2015г.
На
09.01.2009г. между „ОББ“ АД и
кредитополучателя „М. ПЧПК“ ЕООД
е сключен договор за кредитна линия в
размер на 2 000 000 евро, като ответното дружество е съдлъжник. С допълнително споразумение №3/29.04.2011г.
страните се споразумяват и приемат нов погасителен план, като крайната дата за
връщане е 09.01.2017г. По
ч.гр.д.№3356/2012г. на СРС в полза на банката срещу солидарните длъжници-
кредитополучател и съдлъжник е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПКи изпълнителен лист, като е
присъдена сума в общ размер от 778 194.30 евро, както и съдебни разноски в
размер на 46 110.48 лева.
Видно от представеното извлечение от
счетоводна книга на „ОББ“ АД към 17.06.2015г. общото задължение по договора е
1 089 708.29 евро, от които 740 000 евро- просрочена главница;
34 885.61 евро- договорни лихви за периода 10.08.2011г.-17.06.2015г.;
3 308.69 евро наказателни лихви за периода 10.08.2011г.-17.06.2015г. и
261 001.85 евро законна лихва за периода до 17.06.2015г.
Като доказателство по
делото са приети само ГДД и ГФО на ответника
за 2010г., като за периода 2011-2015г.
няма подадени в НАП и обявени в ТР ГФО.
Видно от ГФО и заключението на СФИЕ, неоспорени от страните
и приети от съда като компетентно изготвени,
към 31.12.2010г. коефициентите за
ликвидност /обща, бърза, незабавна и абсолютна/ са близо до оптималните стойности, а
коефициентът на финансова автономност /показател за финансовото състояние на
фирмата/ е 0.27, т.е. малко под
норматива /0.33/. Към 31.12.2009г. и към
31.12.2010г. балансовата стойност на имуществото на ответника е превишавало размера на паричните му задължения. И към
31.12.2009г., и към 31.12.2010г. дружеството не е разполагало с оборотен
капитал, а активите и дейността му са били финансирани изцяло за сметка на
привлечен капитал.
От писмо от СДВР- ПП и приложена справка се установява, че на
името на ответното дружество има регистрирани 2
ППС, но видно от представените удостоверения от ЧСИ същите са били обект
на имуществена проверка в рамките на индивидуалното принудително изпълнение,
като е установено, че са прехвърлени на трети лица. От справка от Агенцията по вписванията се
установява, че недвижимите имоти,
притежавани от ответника, са продадени на публична продан в рамките на
образувани изпълнителни производства пред ЧСИ.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Молителят НАП има
публични държавни вземания от ответното дружество на обща стойност 2 530 213.05
лева- начислено ДДС за периода
м.септември 2009г.-м.декември 2012г. съгласно описаните справки-декларации по ЗДДС. По
делото не са представени доказателства за погасяване на тези задължения, поради което съдът приема, че
молителят е активно легитимиран по молбата по чл.625 ТЗ.
Присъединеният кредитор „Е.Б.“ АД е кредитор на ответното дружество
по търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ- договор за поемане
на задължения по оползотворяване и рециклиране на отпадъци от опаковки, сключен
на 03.10.2004г., като дължимата от ответника
сума е в общ размер от 15 267.09 лева, установена с влязло в сила
арбитражно решение. Ответникът не
ангажира доказателства за погасяване на задълженията му към присъединения
кредитор, поради което съдът намира, че в полза на „Е.Б.“ АД
съществува изискуемо парично
вземане по търговска сделка, поради
което се явява
активно легитимиран по молбата по чл.625
ТЗ.
Присъединеният кредитор
„ОББ“ АД е кредитор на ответното дружество по договори за банков кредит,
представляващи абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.2 вр. чл.1,
ал.1, т.7 ТЗ. От доказателствата по делото се установява, че ответникът е в
неизпълнение на задълженията му като кредитополучател и съдлъжник на
кредитополучателя по описаните по-горе три договори за кредитна линия, като забавата
по първите два е настъпила на 14.07.2011г., а по третия на 10.08.2011г. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не
ангажира доказателства за погасяване на
тези парични задължения чрез плащане или
посредством друг способ. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че в
полза на „ОББ“ АД съществуват изискуеми парични вземания от ответника по
търговски сделки , поради което се явява активно
легитимиран по молбата по чл.625 ТЗ.
Преценявайки доказателствата по делото, съдът намира,
че се установява състоянието на неплатежоспособност на ответника.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея е дадено в чл.608, ал.1
ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, а от 04.03.2013г. – и
породени от или отнасящи се до търговска сделка, вкл. нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците
от прекратяването й; публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни
вземания. Презумпцията на чл.608, ал.2
ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца, като под „спиране на
плащанията” по см. на чл.608, ал.2
ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране
на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията,
които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 ТЗ. Безпротиворечива е
съдебната практика, че за да се установи състоянието на неплатежоспособност,
което е обективно икономическо състояние, не е достатъчно длъжникът да не плаща
свое изискуемо парично задължение, а да не е
в състояние да го изпълни, като тази обективна невъзможност следва да бъде установена от
доказателствата по делото. В
тежест на ответника е чрез пълно и главно доказване да обори презумпцията на
чл.608, ал.2 от ТЗ, като докаже на
базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието си, че
е способен да погасява задълженията си
/Решение №64/23.03.2010г. по т.д.№959/2009г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и Решение
№115/25.06.2010г. по т.д.№169/2010г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС/.
От представените ГФО и заключението на СИЕ се
установява влошено финансово и икономическо състояние на молителя към
14.07.2011г. При
анализа на финансовото и икономическото състояние на дружеството се
използват различни икономически и финансови показатели. Водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да
погасява паричните си задължения, са показателите за ликвидност, които се
формират като отношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните
или текущи задължения на предприятието.
На следващо място, помощните
коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна
и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства
като % от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието.
Водещ показател за установяване
състоянието на неплатежоспособност на длъжника
е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. КОЛ дава възможност да се
оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА.
Установява се, че към 31.12.2010г. ответното
дружество има коефициенти на ликвидност и финансова
автономност близки до оптималните стойности, но с оглед
изискуемите към 14.07.2011г. и 10.08.2011г.
парични задължения в размер над 3 194 900 евро по договорите за кредитна линия към „ОББ“ АД,
съдът приема, че и КОЛ, и останалите
коефициенти на ликвидност, както и коефициентите на финансова автономност и
задлъжнялост придобиват стойности значително под оптималните, т.е. налице е обективна невъзможност с
краткотрайните активи да се поемат краткосрочните задължения. Въз основа
на коефициентите на ликвидност
на молителя, показващи, че краткосрочните
задължения са по-голям размер от КА,
както и въз основа на допълнителните коефициенти /на финансова
автономност и задлъжнялост /, показващи пълна зависимост от
кредиторите, както и с оглед липсата на осъществявана от
дружеството търговска дейност след 2010г.,
съдът приема, че не се оборва
презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ. На база доказателствата по делото и при отчитане на обстоятелствата, че липсват счетоводни
документи за касовата наличност на ответника, като дружеството не подава ГФО
след 2010г. и е отчуждено цялото му
имущество /недвижими имоти и ППС/, като
няма данни за складови и парични
наличности, съдът
намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид осъществяването на състава
на чл.630, ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата за откриване
на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да
бъде уважена.
По аргумент на чл.608, ал.1 ТЗ, в който е дадено легално определение на
понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е
датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично
вземане по търговска сделка. Ето защо за
начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 14.07.2011г., когато е
налице както неизпълнено изискуемо парично задължение от посочените
по-горе , така и доказана обективна
невъзможност на длъжника да поеме
плащанията си поради влошено финансово-икономическо състояние.
Следва да се има
предвид, че началната дата на
неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното
икономическо състояние на длъжника
чрез коефициентите на ликвидност и финансова автономност, чрез които
се установява началният момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява
своите краткосрочни задължения с КМА. Трайното влошаването на финансово-икономическото състояние на
търговеца може да настъпи плавно или рязко, като пример за последното едновременното падежиране
на значителна част от дългосрочните задължения на длъжника, които се
трансформират в краткосрочни, и това води до обективна невъзможност предприятието да
поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи /Решение №80/08.10.2015г.,
т.д.№1565/2014г., ВКС, І ТО/.
Ответното
дружество не извършва търговска дейност,
не осигурява достъп до счетоводството и
не подава ГФО след 2010г. Не се
установява да е налице реално налично имущество на ответника, като кредиторите
не са привнесли началните разноски за развитие на производството по
несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по отношение на ответника
следва да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 ТЗ.
Водим
от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ СГС
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „О.Д. Е. Л.“ ЕООД,
ЕИК **********, седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 14.07.2011г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „О.Д. Е. Л.“ ЕООД,
ЕИК **********, седалище ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „О.Д.
Е. Л.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „О.Д. Е. Л.“ ЕООД,
ЕИК **********, седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „О.Д. ЕНД Л.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище ***.
СПИРА производството по т.дело №8547/14г. по описа на СГС, VI-2 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския
регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: