М О Т И В И
към Присъда № 34 от 17.08.2017 г.,
постановена по НОХД № 549/2017 г. по описа на АРС, I н.с.
Районна Прокуратура – Асеновград е повдигнала обвинение против П.П.С. за
това, че на 03.06.2017год. на главен път I–8, км 236, в землището на
гр. Садово, обл.Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ ***,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление с НП
№ 17-1228-000088/30.01.2017 год. на
Началник група към ОД на МВР - гр. Стара Загора, Сектор „Пътна Полиция връчено
на 03.02.2017 год., не обжалвано и влязло
в законна сила на 13.02.2017 год.; НП №
17-1228-000857/28.03.2017 год. на Началник група към ОД на МВР - гр. Стара
Загора, Сектор „Пътна Полиция“, връчено на 23.04.2017 год., не обжалвано и влязло в законна сила на
03.05.2017 год.; НП № 17-1228-000858/23.03.2017
год. на Началник група към ОД на МВР - гр. Стара Загора, Сектор „Пътна
Полиция“, връчено на 23.04.2017 год., не обжалвано и влязло в законна сила на
03.05.2017 год.; НП №
17-1228-000859/23.03.2017 год. на Началник група към ОД на МВР - гр. Стара
Загора, Сектор „Пътна Полиция“, връчено на 23.04.2017 год., не обжалвано и
влязло в законна сила на 03.05.2017 год.; НП № 17-1228-000941/11.04.2017 год.
на Началник група към ОД на МВР - гр. Стара Загора, Сектор „Пътна Полиция“,
връчено на 26.05.2017 год., не обжалвано и влязло в законна сила- престъпление
по чл. 343в ал.2 от НК
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия
обвинение, като счита, че обвинението е
доказано по несъмнен и безспорен начин. Предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му
наложи наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер на хиляда и
двеста лева. Предлага да се приспадне предварителното задържане на подсъдимия
по делото.
Служебният защитник на подсъдимия- адв. Г.Б. счита, че подсъдимият не е
извършил престъплението в което е обвинен, тъй като не е бил неправоспособен
водач към момента на деянието му. Излага конкретни доводи в подкрепа на позицията
си.
От своя страна, подсъдимия С. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. В съдебно заседание дава кратки обяснения за случилото се. Твърди,
че не е неправоспособен водач и се
позовава на решение на АС Стара Загора в тази насока. Счита, че
обстоятелството, че управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност и
следва да му се наложи само административно наказание за това деяние. Моли да
бъде оправдан
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият П.П.С. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, с
адрес: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий” № 163, вх.Б, ет.4, ап.48, с
ЕГН **********.
На 28.07.2006 г., подсъдимият С. издържал успешно изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС,
категории „В“ и „АМ“. Във връзка с положения изпит, на подсъдимият било
издадено СУМПС № ********* от 25.09.2006 г. със срок на валидност до 08.09.2016
г. След това, подсъдимият бил осъден по
НОХД № 1403/2007 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора за извършено
престъпление по чл. 343б ал.2 вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание
„Пробация“, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и
6 месеца. Във връзка с второто наказание му било иззето издаденото СУМПС
и това наказание било изтърпяно през периода 13.08.2007 год. до 13.02.2009 год. След като изтърпял наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, подсъдимият не се
явил в ОДМВР Стара Загора за връщане на издаденото му СУМПС и срокът на
валидност на визирания документ изтекъл на 08.09.2016 г. След това СУМПС било
служебно унищожено, а подсъдимият не
подал заявление за издаване на ново СУМПС. Съответно, не представил пред
контролните органи и удостоверение за психологическа годност. По този начин,
след 08.09.2016 г. подсъдимият загубил правоспособността си да управлява МПС.
Въпреки, че не притежавал СУМПС, подсъдимият
продължил редовно да управлява МПС и многократно бил санкциониран за
извършени от него нарушения на чл. 150 от ЗДвП. Така, например на 26.12.2016 год. в гр. Стара Загора подсъдимият управлявал лек автомобил, марка „Опел“ с ДК № СТ 79-15
НН като неправоспособен водач. За това нарушение бил съставен АУАН,
въз основа на който, на основание чл. 177 ал.4
пр.1 вр. чл. 177 ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП било издадено НП № 17-1228-000088/30.01.2017 год. на Началник
група към ОД на МВР - гр. Стара Загора, Сектор „Пътна Полиция“, с което на подсъдимия му било наложено административно
наказание „глоба“. Посоченото НП било връчено лично на подс. С. на 03.02.2017 год. и тъй като не било обжалвано, влязло в законна сила на 13.02.2017 год;
На 01.12.2016
год. в гр. Стара Загора подсъдимият управлявал лек автомобил, марка „Опел“ с ДК № СТ 79-15
НН като неправоспособен водач. За това нарушение бил съставен АУАН,
въз основа на който, на основание чл. 177 ал.4
пр.1 вр. чл. 177 ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП било издадено НП № 17-1228-000857/28.03.2017
год. на Началник група към ОД на МВР - гр. Стара Загора, Сектор „Пътна Полиция“, с което на подсъдимия му било наложено административно
наказание „глоба“. Посоченото НП било връчено лично на подс. С. на 23.04.2017
год. и тъй като не било обжалвано, влязло в
законна сила на 03.05.2017
год.
На 04.01.2017
год. в гр. Стара Загора подсъдимият управлявал лек автомобил, марка „Опел“ с ДК № СТ 79-15
НН като неправоспособен водач. За това нарушение бил съставен АУАН,
въз основа на който, на основание чл. 177 ал.4
пр.1 вр. чл. 177 ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП било издадено НП
№ 17-1228-000858/23.03.2017 год на Началник група към ОД на МВР - гр. Стара
Загора, Сектор „Пътна Полиция“, с което на
подсъдимия му било наложено административно наказание „глоба“. Посоченото НП
било връчено лично на подс. С. на 23.04.2017
год. и тъй като не било обжалвано, влязло в
законна сила на 03.05.2017
год.
На 07.01.2017
год. в гр. Стара Загора подсъдимият управлявал лек автомобил, марка „Опел“ с ДК № СТ 79-15
НН като неправоспособен водач. За това нарушение бил съставен АУАН,
въз основа на който, на основание чл. 177 ал.4
пр.1 вр. чл. 177 ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП било издадено НП № 17-1228-000859/23.03.2017
год на Началник група към ОД на МВР - гр. Стара Загора, Сектор „Пътна Полиция“, с което на подсъдимия му било наложено административно
наказание „глоба“. Посоченото НП било връчено лично на подс. С. на 23.04.2017
год. и тъй като не било обжалвано, влязло в
законна сила на 03.05.2017
год.
На 19.01.2017
год. в гр. Стара Загора подсъдимият управлявал лек автомобил, марка „Опел“ с ДК № СТ 79-15
НН като неправоспособен водач. За това нарушение бил съставен АУАН,
въз основа на който, на основание чл. 177 ал.4
пр.1 вр. чл. 177 ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП било издадено НП № 17-1228-000941/11.04.2017
год на Началник група към ОД на МВР - гр. Стара Загора, Сектор „Пътна Полиция“, с което на подсъдимия му било наложено административно
наказание „глоба“. Посоченото НП било връчено лично на подс. С. на 26.05.2017
год. и тъй като не било обжалвано в законоустановения
седмодневен срок, влязло в законна сила на 03.06.2017
год.
Свидетелите
Д.П. и А.Н.- младши
автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив изпълнявали служебните си задължения от 19:00 часа на 02.06.2017 год. до 07:00 ч.
на 03.06.2017 год., като автопатрул
на автомагистрала
„Тракия“ км 106 до км 156 и на Гл.път I – 8 от км 236 до км 275. Около 00:30
часа на 03.06.2017 год. двамата свидетели се намирали на главен път I – 8 км
236, в района на бензиностанция „Лукойл“, в землището на гр. Садово,
обл.Пловдивска, когато свид. Д.П. спрял за проверка лек автомобил марка „Опел
Вектра“ с рег. № ***. Лекият
автомобил бил управляван от
подс. П.С.. От направената справка в ОДЧ, сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Пловдив,
свид. П. установил, че подс. С.
многократно е санкциониран за управление на
МПС без да притежава валидно СУМПС.
Тъй като св. П. преценил, че подсъдимият е извършил
нарушение по чл.150 от ЗДвП, на последния му бил съставен АУАН №
176214/03.06.2017. А за да бъде
проверена получената от ОДЧ информация, че подсъдимият многокретно е наказван
по административен ред за нарушения по чл. 150 от ЗДвП се наложило последният
да бъде заведен в сградата на РУ на МВР гр. Асеновград. Впоследствие било образувано и бързо полицейско
произодство.
Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие за установена изцяло
от показанията за св. Д.П., дадени непосредствено пред съдебния състав, изцяло
от показанията на св. А.Н. дадени на
досъдебното производство и надлежно
прочетени и приобщени по делото на основание чл. 281 ал.5 вр. с ал.1 т.5 от НПК, частично и от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание.
Релевантната за предмета на доказване фактология, съдът прие за установена и от
многобройните приобщени по делото писмени доказателства, чиято значимост ще
бъде обсъдена подробно по- долу.
Всъщност показанята на свидетелите Д.П. и А.Н. добросъвестно пресъздават
обстоятелствата около извършената на 03.06.2017 г. проверка на лек автомобил
„Опел Кадет“, управляван от подс.С.. Съдът кредтира тези показания, като
обективни, логични и последователни.
Полицейските служители са изпълнявали служебния си дълг по време на проверката
и имат непосредствено впечатления за установените от тях факти. Освен това,
заявеното от свидетелите П. и Н. не се отрича и от подсъдимия С., който в
обясненията си се съгласява, че на инкриминиранат дата е управлявал лек
автомобил и е бил спрян за полицейска проверка. Само за пълнота ще се отбележи
от съда, че показанията на св. Н. са приобщени чрез прочитането на основание
чл. 281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК, тъй като свидетеля не се яви в съдебно
заседание, но страните дадоха съгласие да се прочетат показанията му, като на
подсъдимия беше разяснена разпоредата н чл. 281 ал.7 от НПК, а именно, че
показанията могат да се ползват при постановяване на присъдата.Така или иначе,
показанията св. Н. от досъдебнто производство
се допълват от заявеното от страна на неговия колега, а и фактите, които
пресъздават, не се оспорват от подсъдимия.
Що се касае до обясненията на подсъдимия, всеизвестно правило е, че те
могат да имат качеството както на защитна позиция по повдигнатото обвинение, но
също и на гласно доказателствено средство, което съдът дължи на самостоятелно
обсъждане наред с останалите доказателства. Съдът се доверява на подсъдимия, че
на инкриминираната дата е упрявлявал МПС и е бил спрян за проверка от
полцейските служители, тъй като както се посочи вече, в тази му част
обясненията си кореспондират със заявеното от самите служители на реда. Също
така, на подсъдимия в съдебно заседание бяха предявени копия от НП № 17-1228-000088/30.01.2017
год., НП
№ 17-1228-000857/28.03.2017 год., НП №
17-1228-000858/23.03.2017 год., НП №
17-1228-000859/23.03.2017 год., НП №
17-1228-000941/11.04.2017 год., , всички на
Началник група към ОДМВР Стара- Загора и последният потвърди, че на
посочените в тях дати ги е получил лично и че подписът на разписките за
получаване е негов. Т.е., подсъдимият не отрича, че са му били връчени НП на
отбелязаните в тях дати, респективно че се е запознал с обективираното в тях съдържание,
което пък се установява и от при прочета на самите НП и е допълнителна гаранция
за тяхната достоверност /поне що се касае до спазването на процедурата за
тяхното връчване/.
Твърденията на подсъдимия, че на 22.01.2017 г. е представил пред компетентните
огани необходимите документи за издаване на ново СУМПС се оборват от
приложената спавка за нарушител/водач на името на подс. П.П.С. /видно от която
лицето не е представило удостоверение за психологическа годност/.Справката
представлява официален удостоверителен документ и е издадена по съответния ред
от кометентно длъжностно лице в кръга на функцията му, поради което се ползва с
приоритет пред обясненията на подсъдимия.
В останалата част на обяненията си,
подсъдимият дава правна интерпретация на несъстоятелността на обвинителната
теза и изложените от подсъдимия доводи ще бъдат обсъдени по- долу.
Освен от обсъдените по- горе гласни доказателства, формираните
фактическите изводи на съда се основават и на приложените по делото и надлежно приобщени по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства- НП
№ 17-1228-000088/30.01.2017
год., НП
№ 17-1228-000857/28.03.2017 год., НП №
17-1228-000858/23.03.2017 год., НП №
17-1228-000859/23.03.2017 год., НП №
17-1228-000941/11.04.2017 год., всички на
Началник група към ОДМВР Стара- Загора, АУАН бл. № 1762215/03.06.2017/л.8 по
ДП/, справка за нарушител/водач на името на П.П.С./л. 63-69 от ДП/, справка от
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора от 06.06.2017 г./л. 75 от ДП/,
справка „БДС“/л. 78 по ДП/, справка за съдимост/л. 83-87 от ДП/,
характеристична справка/л. 81 по ДП/, справка вх. № 1228р-7567/03.07.2017 г. на
началник сектор ПП при ОДМВР Стара Загора/л. 91 по ДП/, докладни записки,писма
и др. По делото са приложени и други писмени доказателства- ЗППАМ и НП, които
обаче нямат отношение към предмета на доказване и съдът не ги използва за
формирането на фактическите си изводи.
Всички посочени по- горе писмени доказателства са
изготвени от компетентни органи, в рамките на тяхната компетентност и по съответния ред, надлежно са приобщени по
делото, не са и оборени от страните и съдът ги кредитира с доверие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
С действията си, на 03.06.2017год. на
главен път I–8, км 236, в землището на гр. Садово, обл.Пловдив,
подсъдимият е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ ***, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му
по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление с НП №
17-1228-000088/30.01.2017 год. на Началник група към ОД на МВР - гр.
Стара Загора, Сектор „Пътна Полиция връчено на 03.02.2017 год., не е обжалвано
и влязло в законна сила на 13.02.2017 год.;
НП № 17-1228-000857/28.03.2017 год. на Началник група към ОД на МВР -
гр. Стара Загора, Сектор „Пътна Полиция“, връчено на 23.04.2017 год., не е
обжалвано и влязло в законна сила на 03.05.2017 год.; НП № 17-1228-000858/23.03.2017 год. на
Началник група към ОД на МВР - гр. Стара Загора, Сектор „Пътна Полиция“,
връчено на 23.04.2017 год., не е обжалвано и влязло в законна сила на
03.05.2017 год.; НП № 17-1228-000859/23.03.2017
год. на Началник група към ОД на МВР - гр. Стара Загора, Сектор „Пътна
Полиция“, връчено на 23.04.2017 год., не е обжалвано и влязло в законна сила на
03.05.2017 год.; НП № 17-1228-000941/11.04.2017 год. на Началник група към ОД
на МВР - гр. Стара Загора, Сектор „Пътна Полиция“, връчено на 26.05.2017 год.,
не обжалвано и влязло в законна сила, с
което действие е осъществил състава на престъпление по чл. 343в ал.2 от НК.
От обективна
страна, за да се изпълни фактическият състав на визираното
престъпление, е достатъчно деецът да управлява МПС в едногодишен срок, след
като е бил наказан по административен ред за управление на МПС, без съответно
свидетелство. Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не
е поставил. Затова и с факта на самото управление при изложените предпоставки
деецът осъществява признаците на престъплението /в този смисъл решение №
707/2004 г. на ВКС по н.д. № 385/2004 г., III н. о./. В случая спрямо
подсъдимия са били издадени общо пет бр. наказателни постановления / НП № 17-1228-000088/30.01.2017
год., НП
№ 17-1228-000857/28.03.2017 год., НП
№ 17-1228-000858/23.03.2017 год., НП
№ 17-1228-000859/23.03.2017 год., НП
№ 17-1228-000941/11.04.2017 год.,
всички на Началник група към ОДМВР Стара- Загора/, с които същият
е бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство
без съответно свидетелство за управление. Всички посочени по- горе наказателни
постановления са били лично връчени на подсъдимия срещу подпис, не са
предприети действия от страна на подсъдимия
за оспорването им по съдебен ред и след
изтичането на седмодневния срок за обжалване, тези наказателни
постановления са влезли в законна сила. НП №
17-1228-000941/11.04.2017 год.
последно е влязло в законна сила, тъй като е било връчено на подсъдимия на
26.05.2017г. и седмодневният срок за обжалването му е изтекъл на 02.06.2017 г.,
т.е на 03.06.2017 г. вече е влязло в законна сила/. Т.е,
управлението на МПС на 03.06.2017 г. е извършено в едногодишен срок от
наказването на подсъдимия по административен ред с всички посочени по- горе
наказателни постановления за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление. Ето защо и при установената на фактическа обстановка съдът прие, че
обвиняемият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимият П.С. е действал с пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал,
че управлява МПС без да има свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за същото деяние, но въпреки това
пряко е целял и е искал именно това.
Неоснователно
е възражението, че подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС, поради което и
не би могъл да бъде субект на престъпление по чл. 343в ал.2 от НК. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че подсъдмият е имал придобита правоспособност за управление на МПС
и е имал издадено СУМПС. Също така обаче е ясно, че СУМПС на подсъдимия е било
иззето от органите на МВР във връзка с изтърпяване на наказание временно
лишаване от право да управлява МПС и след изтичането му подсъдимият не се е
явил и не е представил удостоверение за психологическа годност /изискуемо съгл.
чл. 152 ал.1 т.2 б»в» от ЗДвП и Наредба № 36 от 15.05.2006 на МТ/ за да си
го получи обратно. По този начин, срокът
на валидност на СУМПС на П.С. е изтекъл на 08.09.2016 г. /справка за
нарушител/водач на името на С./, а и последният не е предприел необходимите
стъпки за подновяване на действието му. Следва да се отбележи, че съгласно чл.
3 ал.3 от ЗБЛД, СУМПС удостоверява
правоспособността на едно лице да управлява МПС, а след изтичането на срока за
неговата валидност, СУМПС се превръща в
нередовен български личен документ с всички свързани с това санкционни
последици. Подновяването на СУМПС с изтекъл срок на валидност не става автоматично,
а от заинтересованото лице се изисква подаване на нарочно заявление, придружено
с набор от документи, част от които удостоверяващи физическата и психическа
годност да бъде водач на МПС. Подс. С. разчитащ на СУМПС с изтекъл срок на
валидност, в конкретния казус не може да
са счита правоспособен водач, тъй като не е покрил и обезпечил минималните
стандарти за физическа и психическа годност за управление на МПС от съответната
категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните органи,
поради което може да бъде субект на отговорност по чл. 177ал.1 т.2 вр. чл. 150
от ЗДвП и чл. 343в ал.2 от НК. / В този
смисъл Решение № 70/07.04.2016 по н.д. 204/2016
на ВКС III
н.о, Решение № 44 от 19.02.2013 г.по н.д.2161/2012 г. на ВКС и др/. Още повече,
както се каза и по- горе, за да му бъде подновено СУМПС, съгл. чл. 152 ал.1 т.2 б»в» от ЗДвП, подсъдимият е
следвало да представи и документи, изискуеми от водачи, чието СУМПС е било
отнето във връзка с изтърпяно наказание лишаване от право да управлява МПС
съгл. чл. 343г от НК, каквото той не е сторил. Именно поради изложеното, подсъдимият
не може да претендира да бъде санкциониран само като притежател на
български „нередовен документ“, а следва да носи наказателна отговорност за
състав на престъпление по чл. 343в ал.2 от НК.
Позоваването
от страна на подсъдимия на решение по АНД 74/2017 по описа на АС Стара Загора,
от което извлича своята правоспособност е неоснователно.Това решение на първо
място не разглежда, въпросите, свързани с неправоспособността на подсъдимия да
управлява МПС в наказателно- правен аспект, и по- специално в контекста на чл.
343в ал.2 от НК. Освен това въпросното решение/л.99-101 по ДП/ няма
задължителен характер за настоящия състав, а и от него не става ясно дали е окончателно.
Доказателствено
необезпечени се явяват твърденията на подсъдимия, че е представил нужните
документи за подновяване на СУМПС в КАТ, но му е било отказано да бъдат приети.
В противен смисъл е кредитираната от съда справка от Началник сектор „ПП“ при
ОДМВР Стара Загора от 06.06.2017 г./л. 75 от ДП/.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до три години и с
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. С оглед на така изложената по-горе
фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението, извършено от
подсъдимия, за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но
най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав
прие, че на същия следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 54 ал.1 от НК, в средния законодателно предвиден
размер, а именно две години лишаване от свобода, както и следва да му бъде
наложено кумулативно предвиденото наказание «глоба» в размер на хиляда лева.
Съображенията за това са следните:
Безспорно, за определяне на размера на наложената санкция, съдът дължи
съвкупна оценка на установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината на
дееца обстоятелства. Фундаментално
известен факт е че наличието на отегчаващи вината обстоятелства обуславят по-
високо наказание и обратното- смекчаващите вината обстоятелства облекчават
наказателно- правното положение на осъденото лице. В разглеждания казус, съдът
прецени, че са налице единствено отегчаващи вината на подс. С. обстоятелства.
Такова е обремененото му съдебно минало- видно от справката за съдимост, П.С. е осъждан многократно- общо 13 пъти за различни
престъпления, включително и за престъпления против транспортната дейност, на различни по вид и размер наказания, които
обаче не са оказали нужния поправителен
и превъзпитателен ефект. Това означава,
че наложеното му по настоящото дело наказание следва да заложи основно на
възпиращата функция в чл. 36 от НК, а именно в бъдеще да ограничи
възможността подс. С. да върши други
претъпления. От друга страна, справката за нарушител/водач на името на
подсъдимия е много по- обширна дори от справката му за съдимост- той има
регистрирани общо 49 наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. Това
означава, че подс. С. е особено недисциплиниран водач на МПС- когато не търпи
ефективно наказание лишаване от свобода, нарушава редовно правилата за движение
по пътищата, без да се съобразява с разписаните в ЗдвП повели.
Недисциплинираността на водача също се явява отегчаващо вината му обстоятелство. В настоящия казус се установява и престъпна
упоритост в действията на подсъдимия- управлението на МПС на 03.06.2017 г. е
извършено в едногодишния срок на цели пет влезли в сила постановления, с които
е наказан, че управлява МПС без свидетелство за управление- т.е. подсъдимият
изобщо е нямал намерение да съобрази своето поведение със санкционните
последици на тези властнически актове, а с пълно пренебражание към тях е
продължавал да управлява МПС, докато не е бил задържан.
Оценката на всички обсъдени по- горе
обстоятелства обуславя налагането на наказание на подсъдимия при превес на
отегчаващите вината обстоятелства и съдът демонстрира снизходителност, налагайки му наказанието
«лишаване от свобода» в средния предвиден в закона размер- две години. Но за
сметка на това му наложи наказие «глоба» в размер близък до максималния- хиляда лева, с което да
компенсира проявената снизходителност по отношение на наказанието «лишаване от
свобода». Съдът намира, че именно наказания в
определения по-горе вид и в така индивидуализирания размер, се явяват съответни
на обществената опасност на деянието и дееца.
С оглед обремененото съдебно минало на подсъдимия, съдът прие, че не са
изминали повече от пет години от изтърпяване на предходно наложеното наказание
лишаване от свобода по НОХД 176/2013 по описа на ОС Стара Загора, поради което
и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от Закона за изпълнение
на наказанията и задържане под стража постанови така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от две години да се изтърпи от подсъдимия П.П.С. при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, от размера
на така наложеното наказание лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР, считано от 00,30 часа на 03.06.2017 год., с постановление на Районна
прокуратура Асеновград, на основание чл.64, ал.2 от НПК, считано от 16,05 часа
на 03.06.2017 год. до 06.06.2016 г., както и с мярка за неотклонение “Задържане
под стража“, считано от 06.06.2017 г. до влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: