Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 494/28.09.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Д*** Д*** , като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 285 по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 125,
ал.1, т.4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба и уточнение към нея от М.И.Ц.
*** против Разпореждане издадено от Началник УПБЗН гр.Брусарци при РСПБЗН
гр.Лом с рег. №931 от 20.04.2018год., с което е разпоредено „да се премахнат
димоотводните тръби на жилищна сграда в гр.Лом, ул.”В*** ” №* , ет.* , ап.* включени
във въздухопровода, осигуряващ вентилацията на баните и тоалетните, съгласно
изискванията на чл.14, ал.1 и чл.40, ал.1, т.4 от Наредба №8121з-647 от 01
октомври 2014год. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите”. С жалбата се твърди нищожност на издаденото
разпореждане поради некомпетентност на органа, оспорва се законосъобразността
на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е постановена при съществени
нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния
закон. В заключение се моли за нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно
призована, се явява лично, представлява се от адвокат Д.Ц. от МАК с пълномощно
приложено по делото, като поддържа жалбата на заявените в нея основания, по
същество моли за отмяна на издаденото разпореждане. Претендира разноски и
представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Началник УПБЗН гр.Брусарци при
РСПБЗН гр.Лом – Т*** Т*** , редовно призован в съдебно заседание се явява лично,
излага съображения за неоснователност на подадената жалба, като по същество
моли съда да я отхвърли.
Обжалваното Разпореждане с рег. №931 от 20.04.2018год.
издадено от Началник УПБЗН гр.Брусарци при РСПБЗН гр.Лом е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО,
като подадено в срока по чл.149, ал.1 от АПК, след произнасяне на по-горестоящия административен
орган и от
надлежна страна - адресат
на акта,
имаща право и интерес от обжалването, предвид създаденото задължение за
премахване на димоотводните тръби включени във въздухопровода на сградата.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие от административната преписка, изслушана е оспорващата страна
и е приета и приобщена към доказателствата по делото назначената и изготвена
съдебно – техническа експертиза.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспореното Разпореждане от 20.04.2018год.,
издадено на основание чл. 125, ал.1, т.4 от Закона за МВР от Началник УПБЗН
гр.Брусарци при РСПБЗН гр.Лом, е разпоредено на адресата М.И.Ц. *** да премахне
димоотводните тръби включени във въздухопровода на сградата, осигуряващ
вентилацията на баните и тоалетните, съгласно изискванията на чл.14, ал.1 и
чл.40, ал.1, т.4 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатацията на обекти, със срок на изпълнение - 31.07.2018г.
В обстоятелствената част на разпореждането е
посочено, че при извършена на основание чл.125, ал.1,т.1 от ЗМВР на
20.04.2018год. в жилищна сграда в гр.Лом на ул.”В*** ” №* , ет.* , ап.* при
проверката е констатирано, че в гараж на приземния етаж е монтиран водогреен
котел, като за димоотвод се използва въздухопровода на сградата, осигуряващ
вентилацията на баните и тоалетните. Прието е, че с горното се нарушават
изискванията на чл.14, ал.1 и чл.40, ал.1, т.4 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатацията на обекти.
Административното производство е приключило с
издаване на оспореното разпореждане, като същото е започнало по молба с вх.№
147/26.03.2018год. на И*** Я*** , живущ в същата жилищна сграда на ет.* , ап.* ,
с адресат началника на РС "ПБЗН"-Лом. В същата са изложени твърдения
за ползване на парно на твърдо гориво за което няма изграден комин, а димохода
е включен в общата вентилационна шахта, като по този начин пушекът влиза в
банята и тоалетната му. С резолюция върху жалбата, сезираният административен
орган възлага на Началник УПБЗН гр.Брусарци при РСПБЗН гр.Лом – Т*** Т*** да
извърши проверка и да изготви отговор.
Следва
издаване на оспореното разпореждане, което е връчено на жалбоподателката М.И.Ц.
на 24.04.2018год. видно от известието за доставяне. Против същото е постъпило
възражение пред по-горестоящия административен орган Началник РСПБЗН гр.Лом,
които с Решение рег. №1052 от 09.05.2018год. е отхвърлил, като неоснователно
направеното възражение по издаденото разпореждане и същото е получено от
оспорващата на 01.06.2018год.
По делото са
приложени разрешение за строеж №66 от 20.06.1983год. на ЖСК „М*** ”, препис
извлечение от протокол №3 от 11.02.1991год. на Експертен съвет при ОбНС – Лом,
констативен протокол от 17.10.1997год., протокол на държавна приемателна
комисия за установяване годността за ползване на строеж, разрешение за ползване
№1 от 27.10.1997год., служебна бележка от Инспектор ОбПС от 14.11.1990год.,
разпределение на сградата, обяснителна записка и заповед №1/04.01.2018год. на
началника на РСПБЗН - Лом, с която са определени териториалните участъци на
служителите, осъществяващи ДПК и ПД, като за издателя на оспореното
разпореждане мл. експерт Т*** Т*** е определено да осъществява ДПК и ПД в обекти
от гр.Лом западно от ул.”Д*** ”, „С*** ” и „Б*** шосе”, обектите от населените
места на Община – Лом разположени западно от р.Лом и населените места на Община
Брусарци.
Съдът е
назначил съдебно - техническа експертиза, която е изпълнена от вещото лице инж.
Л.К.А. със специалност "противопожарна техника и безопасност". След
извършения оглед на място, строителните книжа и въз основа на административната
преписка съдебният експерт представя заключение вх.№ 1750/18.09.2018г., което
съдът обсъжда при условията на чл. 202 от ГПК заедно с другите събрани
доказателства. Вещото лице е установило, че сградата на ЖСК „М*** ”, ул.”В*** ”№*
е проектирана през 1983година и е изградена през периода 1983/1985год. на
кооперативни начала от шест семейства с финансова помощ от ДСКаса гр.Лом.
Сградата се състои от мазета със противорадиационно укритие, гаражи на надземен
етаж, три етажа с двуфамилни жилища, таванско пространство, през което
преминават 6бр. комини и дървена покривна конструкция с керемиди. Комина
намиращ се непосредствено от лявата страна при входа от стълбището за тавана
попада в източната част на сградата. Същият е зидан с единични печени тухли по
цялата си дължина, като на този комин в мазето има коминна вратичка за
почистване на сажди и в него е монтирана и димоходна тръба на воден котел на
лице живеещо в същото жилище. На същия комин в участъка на етаж – гаражи е
монтирана и димоходна тръба на воден котел с твърдо гориво на оспорващата М.И..
При прегледа на проектите на сградата и оглед на място вещото лице е
установило, че комина не е изграден, както е предвидено в проекта. Същият е
изграден след 1983година, без вентилационен въздуховод /канал/ необходим за
бани и тоалетни на жилищата в кооперацията. Този факт е потвърден и от
изграждането на вентилационен канал допълнително в таванското пространство за
тоалетна и баня на третия етаж и поставена впоследствие ПВЦ – тръба за баните и
тоалетните на първи и втори етаж в източната част на сградата.
Вещото лице поддържа,
че експлоатирания комин в сградата е димоходен, като липсва вентилационен
канал, което се потвърждава и от изградените впоследствие вентилационни канали
от живущите в кооперацията. Сочи се, че комина има необходимата огнеустойчивост
с изключение на участъка в таванското пространство и се ползва като такъв от
построяване на сградата.
Към
заключението е приложен протокол съставен в присъствието на оспорващата и домоуправителя.
При изслушването си в с.з. вещото лице пояснява, че спорен е източния комин,
като същият в чертежите на проекта е посочен с въздуховод, които следва да се
намира в комина и да е разделен с тухлена преграда. Това обаче не е изпълнено,
като комина е преместен през стената в коридора и при неговото изграждане не е
изградена въздуховодната част от него, която е била проектирана заедно с
комина. Установено е на място, че няма вентилационен канал в комина, като
живущите в кооперацията сами са извели тръби от първи и втори етаж на баните
над покрива, а използваното от оспорващата съоръжение представлява комин
ползван повече от 30 години, а не вентилационен канал. Наред с това вещото лице
заявява, че при извършена от него проверка на оригинала на Решение №2 от
протокол №3 от 11.02.1991год. на Експертен съвет при ОбНС – Лом докладвано от
архитекта е налице дадено мнение, че „не може да се свързват димоходи с
вентилационни канали”.
В о. с.з. на
25.09.2018год. оспорващата заявява, че обитава първия етаж на жилищната сграда
на ул.”В*** ”№* в гр.Лом, като твърди, че от 30 години ползват парно отопление
и посочения в разпореждането комин, които никога не е бил въздуховод. Както и
че от пожарната е установено, че това е комин, които преди години е бил зазидан
от И*** Я*** , за което е приложена и служебна бележка издадена на
14.11.1990година.
В настоящето производство съгласно чл. 168, ал.
1, вр. чл. 146 от АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания
административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при
спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
По своя характер разпореждането представлява
принудителна административна мярка (ПАМ). Съгласно чл. 23 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) случаите,
когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид,
органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за
тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Административният акт, който е предмет на
съдебния контрол, е издаден от орган, комуто законът е предоставил такава
компетентност съгласно чл. 125, ал.
1, т. 4 във вр. т. 2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Доводите на
оспорващия за липса на материална компетентност на издателя на оспореното
разпореждане са неоснователни. Същият заема длъжността Началник УПБЗН гр.Брусарци
при РСПБЗН гр.Лом и съгласно чл. 58, ал.1
от ЗМВР е орган за пожарна безопасност и защита на населението по
см. на чл. 125,
ал.1, т.4 от ЗМВР. Правомощията му за извършване на държавен
противопожарен контрол, произтичат от функциите на изпълняваната длъжност.
Видно от съдържанието на приложената Заповед №1/04.01.2018год. на началника на
РСПБЗН - Лом, територията в която е разположена процесната сграда попада в
участъка, в който на издателя на оспореното разпореждане мл. експерт Т*** Т*** е
възложено да осъществява ПДК и ПД. От друга страна, в правомощията на органите,
осъществяващи ДПК, влиза издаването на писмени разпореждания за изпълнение на
правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани. В този смисъл са общата разпоредба на чл. 125,
ал.1, т.2 и т.4 от ЗМВР
и специалните разпоредби на чл. 14, ал.2,
т.2 и т.4
и чл. 22 от
Наредба № 8121з-882/2014 г. за реда за осъществяване на ДПК, като в
тази връзка е неоснователно направеното възражение от процесуалния представител
на жалбоподателя, че процесното Разпореждане е издадено от некомпетентен орган.
Предвид горното, настоящият състав приема, че оспорваният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговата
териториална и материална компетентност, във валидна писмена форма и не е налице
твърдяната от оспорващия нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма
той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В приложение №
4 към чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване
на държавен противопожарен контрол, издадена от Министъра на вътрешните
работи е посочен образеца на писменото разпореждане по чл. 125, ал.1, т.4 от ЗМВР, в който е посочено, че контролният
орган описва констатираните несъответствие с изискванията за пожарна
безопасност. Следователно за да е мотивирано едно разпореждане по чл. 125, ал.
1, т. 4 от ЗМВР от фактическа страна, в него следва да бъдат изложени конкретни
фактически обстоятелства, които са установени от контролния орган и от които може
да се направи извода, че при експлоатация на проверявания обект е налице
несъответствие с изискванията за пожарна безопасност. В настоящия случай в
оспореното разпореждане няма изложени конкретни фактически обстоятелства.
Посочено е само, че - в жилищна сграда в гр.Лом на ул.”В*** ” №* , ет.* , ап.* в
гараж на приземния етаж е монтиран водогреен котел, като за димоотвод се
използва въздухопровода на сградата, осигуряващ вентилацията на баните и
тоалетните.
Посочени са конкретни текстове на Наредба
№8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на
обекти, които са нарушени – чл.14, ал.1 и чл.40, ал.1, т.4, без да е ясно кога
е въведена сградата в експлоатация, отговаряла ли е на нормите и правилата за
противопожарна безопасност към момента на въвеждане в експлоатация и защо е
необходимо – в случай че е отговаряла, да бъде приведена в съответствие с
нормите и правилата на Наредба №
8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Липсата на конкретни фактически основания в оспореното
разпореждане нарушават правото на защита на оспорващата. Същата не може да
разбере въз основа на какви факти е издадено оспореното разпореждане, поради
което не може да организира и съответната защита. Липсата на такива конкретни
факти освен това не позволява на съда да извърши контрол за материална
законосъобразност на оспореното разпореждане. Съгласно чл. 59, ал.2,
т.5 от АПК, всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът на изпълнението. Разпоредителната част обективира волята на
административния орган. Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика
правни последици и е цел на проведеното административно производство. Тъй като
именно разпоредителната част създава права или задължения или отнема права тя
трябва да бъде пределно ясна, точна и да не поражда каквито и да било съмнения
относно отнетите права или създадените задължения. За да бъде разпоредителната
част законосъобразна тя трябва да съответства на предмета на административното
производство, като за страните в производството този предмет трябва да е ясно и
точно установен. В приложение №
4 към чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. изрично е
посочено, че разпореждането следва да съдържа описание на мероприятията, които
следва да извърши адресата на разпореждането.
В оспорения административен акт
разпоредителната част не съответства на изискванията на посочените по-горе
правни норми. Административният орган се е задоволил да разпореди най-общо на
адресата на разпореждането да извърши някакви мероприятия без да изясни
годината на въвеждане на обекта в експлоатация и необходимостта от привеждане
на обекта в съответствие с противопожарните правила и норми, въведени с Наредба
№ 8121з-647 от 1.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите.
Следва да се посочи, че липсата на мотиви
прави невъзможна проверката на юридическите факти, от които органът черпи
правото си да постанови своя акт. Разпоредбата на чл. 59, ал.2
от АПК за съдържанието на задължителните реквизити на
административния акт е императивна. Неспазването й води до незаконосъобразност
на акта, тъй като нарушава правото на защита на адресата му. Липсата на мотиви
е самостоятелно основание за отмяната на атакувания административен акт, в този
смисъл е т. 2 от ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.
Според настоящият съдебен състав са нарушени
и административно производствените правила и материално правни разпоредби при
издаването на акта. Съгласно чл.14,ал.1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г.
за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите,
същите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в
експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба. Обектите, които
съответстват изцяло на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г.
за строително - технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни
нормативни актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото
състояние, съответстващо на изискванията на същата наредба. Следователно
административния орган е следвало първо да направи преценка доколко обекта
отговаря на правилата и нормативите за противопожарна безопасност съгласно
наредбата от 2009г. и едва тогава да разписва да се извършат мероприятия, които
да поставят обекта в съответствие с правилата и нормативите на наредбата от
2014г. Като не е извършил това проучване, издаденото писмено разпореждане е
необосновано.
За извършване на проверка доколко е
спазен материалния закон при издаване на разпореждането съдът е назначил и
съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Л.А., със специалност
“противопожарна техника и безопасност“.Съдът кредитира изцяло изготвената съдебно
- техническа експертиза, като обективна и безпристрастна в съответствие с
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства. Вещото
лице е категорично в заключението си, че източния комин в чертежите на проекта
е посочен с въздуховод, които следва да се намира в комина и да е разделен с
тухлена преграда. Това обаче не е било изпълнено, като комина е преместен през
стената в коридора и при неговото изграждане не е изградена въздуховодната част
от него, която е била проектирана заедно с комина. Установено е на място, че
няма вентилационен канал в комина, като живущите в кооперацията сами са извели
тръби от първи и втори етаж на баните над покрива, а използваното от
оспорващата съоръжение представлява комин ползван повече от 30 години, а не
вентилационен канал. ЖСК „М*** ” е въведена в експлоатация преди действието на
Наредба № Із-1971 от 2009г., при което следва само да се поддържа в техническо
състояние, съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Изясни
се по делото, че жилищната сграда е проектирана през 1983год. и е изградена
през периода 1983 – 1985год., когато е въведена в експлоатация.
Следователно, предписаното мероприятие
в издаденото разпореждане е необосновано и постановено в противоречие с
материално правни норми, което обуславя неговата отмяна. Наред с това същото не
отговарят и на целта на закона за спазване на правилата и нормите за пожарна
безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти.
Предвид гореизложеното Разпореждането с рег.
№931 от 20.04.2018год., издадено от Началник УПБЗН гр.Брусарци при РСПБЗН
гр.Лом, макар и издадено от компетентен орган е постановено при неспазване на
установената форма, в нарушение на административно - производствените правила,
материалния закон и не е съобразено с целта на закона, при което се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени. Жалбата, като основателна следва да се
уважи.
На основание чл. 143 от АПК и предвид изхода
на делото, основателно се явява искането на пълномощника на жалбоподателката за
присъждане на направените по делото разноски за които прилага списък по чл.80
от ГПК, представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
300.00лева видно от приложения договор за правна защита и съдействие, депозит
за вещо лице по изготвената съдебно – техническа експертиза в размер на
300.00лева и заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на
10.00лева или общо 610.00лева /шестстотин и десет лева/, за които следва да
бъде осъден ответникът – РС „ПБЗН” гр.Лом при РД”ПБЗН” Монтана.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ писмено разпореждане издадено от
Началник УПБЗН гр.Брусарци при РС „ПБЗН” гр.Лом с рег. №931 от 20.04.2018год.,
с което е разпоредено на М.И.Ц. *** „да се премахнат димоотводните тръби на
жилищна сграда в гр.Лом, ул.”В*** ” №* , ет.* , ап.* включени във
въздухопровода, осигуряващ вентилацията на баните и тоалетните, съгласно
изискванията на чл.14, ал.1 и чл.40, ал.1, т.4 от Наредба №8121з-647 от 01
октомври 2014год. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите”, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РС „ПБЗН“ гр.Лом при
Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" -
Монтана да заплати на М.И.Ц. ***, сумата от общо 610.00лева /шестстотин и десет
лева/, сторени разноски в настоящето производство, както и 5.00лева /пет/ лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: