РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Варна, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500179 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител главен инспектор М. Ц.-Г., против решение №
260000/03.01.2025г. по гр.д. № 918/2019г. на ОС – Добрич, с което са
отхвърлени предявените от въззивника против Ю. В. Х., ЕГН ********** и М.
М. Х., ЕГН ********** искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за
отнемане в полза на държавата на подробно описаното в диспозитива на
решението имущество на обща стойност в размер на 69 691.61 лева.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон,
съдебната практика и установеното от доказателствата, както и при
необсъждане на всички релевантни за спора доказателства. С подробни
правни доводи се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че необходимо
условие за несъответствие по см. на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ е наличното в края
на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева, както и че нетният
доход не може да бъде отрицателна величина. Навеждат се аргументи по
съществото на спора, в частност за установено от доказателствения материал
несъответствие в размер на 187 214.16 лева и доказаност на предпоставките за
отнемане на процесното имущество. Отправеното до настоящата инстанция
1
искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.
Срещу въззивната жалба в срок са постъпили отговори от насрещните
страни – въззиваемите М. Х., чрез особен представител адв. К. и Ю. Х., чрез
адв. С., които я оспорват като неоснователна. Излагат се доводи за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за
неоснователност на предявените срещу тях искове.
В с.з. въззивната жалба, съответно отговорите, се поддържат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Комисията
за отнемане на незаконно придобитото имущество /с наименование към датата
на предявяване на исковата молба – Комисия за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/ против Ю.В. Х. и
М. М. Х. искове с правно основание чл.153 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ
бр.84/2023г./, съобразно извършени в хода на процеса частични откази по реда
на чл.233 ГПК и допуснати изменения по чл.214 ГПК.
Изложените в исковата молба и уточнителни молби по чл.129 ГПК
фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. №
УВКПКОНПИ-1346/23.10.2018г. от РП – Плевен за повдигнати обвинения по
тяхно ДП № 1492/2015г. срещу Ю. В. Х. за извършено от него престъпление
по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2, пр.1 и пр.2, т.3, пр.2 вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.5 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, с
протокол № ТД07ЛО/УВ-8484/05.11.2018г. е образувана проверка,
обхващаща периода 05.11.2008г. – 05.11.2018г. В хода на същата е обследвано
имущественото състояние на проверяваното лице и членовете на семейството
му, при която проверка се твърди, че е установено значително несъответствие
по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. Наведени са
подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество,
трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с
неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за
реализираните доходи с признат законен източник и за направените от
проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен
икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над
законоустановения минимум от 150 000 лева се иска отнемане на подробно
описаното в исковата молба имущество, като след направените частични
откази по чл.233 ГПК и изменения, предмет на исковете за отнемане е
имущество на обща стойност 69 691.61 лева, както следва: от Ю. В. Х. сумата
от 39 114.61 лева, представляваща равностойност на отчужден след края на
проверявания период недвижим имот – две полумасивни жилищни сгради,
изградени в ПИ с идентификатор 72624.612.20*, в гр.Добрич, ул.“Ралица“ № *
2
и л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 180“ с рег. № **; от Ю. В. Х. и М. М. Х. – л.а.
„Ауди“, модел „КУ 7“, рег. № ** и сумата от 2 848 лева, представляваща
отчужден след края на проверявания период л.а. „Пежо“, модел „307 СВ“, рег.
№ ***.
С подадените в срока по чл.131 ГПК писмени отговори исковете са
оспорени като неоснователни.
Въззиваемият Ю. Х., чрез упълномощения си процесуален
представител, оспорва твърденията за наличието на изискуемото се от закона
несъответствие. Оспорва извършения икономически анализ, в т.ч. и сумите по
отделни пера /разходи за придобиване на имущество, разходи за издръжка,
признати доходи/. Твърди, че всичко придобито е със законни доходи от
трудова дейност, осъществявана в страната и чужбина, трансформация на
имущество, както и извършени дарения от брат му и баща му. Навежда
конкретни твърдения за произхода на средствата, вложени в придобиването на
конкретни имущества и за реализирани доходи. Не оспорва единствено
твърдяната от Комисията пазарна стойност към момента на придобиване на
процесните две полумасивни жилищни сгради.
Въззиваемата М. Х., чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК
особен представител, също изразява становище за неоснователност на
исковете поради липса на изискуеми се предпоставки - значително
несъответствие и незаконно придобито имущество, подлежащо на отнемане.
Сочи, че наличното в края на периода имущество е на стойност под 150 000
лева, което изключва изискуемото се от закона несъответствие, както и че
всички средства за придобито от тях са със законен произход. Не оспорва
претендираните от Комисията пазарни стойности на имуществото към датата
на придобиването му, респ. отчуждаването.
За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените
оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални
предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания
период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в
закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя
от другите хипотези, предвидени в чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и
нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз
3
основа на доказателствата по делото да е формирано основателно
предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и
свързаните с него лица по чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от
незаконен източник; 4/. Макар и в действащия ЗОПНИ, да не е въведено като
изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и
други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения
на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение
№ 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение №
695/21.11.2024г. по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по
гр.д. № 3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464/9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г.,
IV г.о., решение № 347/19.06.2025г. по гр.д. № 2323/2024г., ІІІ г.о. и др./
легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито
имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и
намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към
ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по
повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от
лицето имущество.
В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства съдът
приема, че първата от посочените предпоставки е налице. По този въпрос не е
налице и спор между страните.
С уведомление вх. № УВКПКОНПИ-1346/23.10.2018г. по описа на ТД –
Велико Търново Комисията е сезирана за повдигнати обвинения срещу Ю. В.
Х. по ДП № 1492/2015г. по описа на РП – Плевен за извършено от него
престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2, пр.1 и пр.2, т.3,
пр.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, което престъпление попада в обхвата на
чл.108, ал.1, т.5 ЗПКОНПИ. С протокол № ТД07ЛО/УВ-8484/05.11.2018г. на
директора на ТД – Велико Търново е образувана проверка, обхващаща
периода 05.11.2008г. – 05.11.2018г., който е в рамките на предвидения в
чл.112, ал.3 ЗОНПИ срок. В хода на проверката е извършено обследване на
имущественото състояние на въззиваемия, установено е, че от 07.07.2013г.
същият е в брак с въззиваемата М. Х., имат родени две деца, съответно през
2013г. и 2017г., които обстоятелства са обусловили включването на съпругата
и малолетните деца в обхвата на проверката за съответните периоди от
сключване на брака/раждането до 05.11.2018г. Установено е, че въззиваемият
няма участия в търговски дружества, от 2016г. е регистриран като земеделски
производител. Въз основа на изготвен доклад на директора на съответната ТД
на КОНПИ е прието Решение № 2241/25.09.2019г. за образуване на
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, а след провеждане на процедурата по чл.138 ЗОНПИ и решението
за предявяване на настоящите искове.
4
По въпроса относно това налице ли е изискуемото се от приложимия
закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ и как следва
да бъден направен изводът за това, в частност дали същият предпоставя
наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева,
съдът приема следното:
Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане
подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от
проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен
законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,
както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
Няма спор, че легалната дефиниция по §1, т.3 ДР на ЗОНПИ въвежда
изискване изводът за несъответствие да бъде направен въз основа на
съпоставката между имуществото и нетния доход на лицата по чл.142, ал.2
ЗОНПИ за целия проверяван период. За да бъде направена обаче тази
съпоставка на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края
на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с
цитирания тълкувателен акт разрешения и само ако между наличното в края
на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на
проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при
отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни
разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че
наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите
на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на
държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се
ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на
имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в
случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
Съдът приема, че само когато стойността на придобитото през
проверявания период и налично в края на периода имущество /при това само
на придобитото по възмезден начин, тъй като за придобитото по безвъзмезден
5
начин не са влагани средства и същото се явява ирелевантно към направата на
изводите за несъответствие/ е над 150 000 лева, може да се обоснове извод за
превишение спрямо притежаваното такова в началото на периода в размер над
тази стойност. И само в този случай може да се стигне до изчисление, при
което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см.
на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с
което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина
на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето
въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с
които да придобива каквото и да било имущество, поради което при
изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се
прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3
„нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете
суми ще трябва да се сумират/.
Едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на
проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения
минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата,
изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ –
доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му, и след съпоставката му със стойността на
наличното в края на периода имущество да направи заключение дали е налице
изискуемото се от закона несъответствие.
В изложения по-горе смисъл е и преобладаващата съдебна практика на
касационната инстанция, постановена след приемане на ТР № 4/2021г., която
настоящият състав споделя /напр. решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. №
5134/2021г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 50116/03.04.2024 г. по гр.д. №
3698/2021 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 522 от 7.08.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3010/2023 г., IV г. о.; решение № 732/12.12.2024 г. на ВКС по гр.д. № №
2652/2023 г., ІІІ г.о. и др., както и определения по чл.288 ГПК, с които не са
допуснати до касационен контрол постановени в този смисъл въззивни
решения /.
Изложените във въззивната жалба аргументи по приложението на § 1,
т.3 ДР на ЗОНПИ не опровергават горното. Съдът не отрича възможността
подлежащото на отнемане имущество да е на стойност под 150 000 лева.
Възможно е не всичкото притежавано в края на проверявания период
имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на
средствата, с които е придобито или погасени по давност права на Комисията/.
Подобни хипотези обаче не дерогират изискването придобитото и налично в
6
края на проверявания период имущество да е на обща стойност над 150 000
лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона
размер на несъответствието.
Не се отрича и възможността нетният доход, изчислен по правилото на §
1, т.8 ДР на ЗОНПИ да е отрицателна величина, но както бе посочено и по-
горе, следващият от това извод е, че лицето не е разполагало с необходимите
му парични средства, за да придобие притежаваното в края на периода
имущество. И ако стойността на това имущество е над 150 000 лева, то тогава
ще е налице изискуемото се несъответствие. Направената в жалбата аналогия
с механизмите за определяне на размери на недекларирани доходи е
неправилна, тъй като при същите стойността на имуществото се разглежда
като направен разход, а не като самостоятелна величина, каквато
характеристика има то по см. на § 1, т.3 ЗОНПИ.
С оглед на така посоченото и въз основа на наведените в ИМ твърдения
и доказателствата по делото /извлечения от банкови сметки, нот.актове и
неоспорената СИЕ/, съдът приема, че притежаваното от въззиваемите
имущество в началото на проверявания период включва сумата от 28.33 лева –
налично салдо по банкова сметка на М. Х., притежаван от Ю. Х. недвижим
имот в гр.Добрич, ул.“Асен Златаров“ *, съставляващ дворно място и
изградена в него жилищна сграда, два автомобила - л.а. Фолксваген Пасат с
рег. № *** и л.а. Фолксваген Пасат с рег. № **.
Описаният имот и двата автомобила са отчуждени през проверявания
период, което обстоятелство е относимо към евентуално обсъждане по
приходната част на икономическия анализ.
През проверявания период въззиваемите са придобивали недвижими
имоти и МПС, от които по възмезден начин според титула за собственост и
налични в края на периода са двете полумасивни жилищни сгради, находящи
се в гр.Добрич, ул.“Ралица“ № *, заснети в КК като имот с идентификатор
72624.612.205.1, изграден в ПИ 72624.612.205 /общинска собственост/,
закупен от Ю. Х., преди брака, с нот.акт № № 61, том V, рег. № 6036, д. №
505/2013г. на нотариус с рег. № 158; л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 180“ с рег. №
**, придобит от Ю. Х. по договор от 18.09.2012г. /преди брака/; л.а. „Ауди“,
модел „КУ 7“, рег. № ** и л.а. „Пежо“, модел „307 СВ“, рег. № **, закупени от
съпрузите съответно с договори от 12.09.2015г. и от 04.10.2016г.
Общата стойност на описаните имот и МПС, изчислена по правилото на
чл.148 ЗОНПИ е в размер на 87 770 лева /при отчитане приетите за безспорни
между страните пазарни стойности на недвижимия имот – 28 000 лева и на л.а.
Мерцедес – 6 700 лева, а за останалите автомобили определената от САТЕ
пазарна стойност/.
7
Налична в патримониума на въззиваемите е и сумата от 39 135.31 лева,
включваща левова равностойност на налично салдо по еврова сметка на Ю. Х.
и налично салдо по левова сметка на М. Х. /неоспорено заключение на СИЕ/.
Следователно общата стойност на притежаваното от
въззиваемите имущество в края на проверявания период е в размер на
126 905.31 лева.
По този въпрос към настоящия момент липсва спор между страните.
Така определената стойност е под 150 000 лева, поради което и предвид
изложените по-горе мотиви не би могло да се формира несъответствие в
изискуемия се от закона минимален размер по § 1, т.3 ЗОНПИ. Това обуславя
и извода, че предявеният иск от КОНПИ за отнемане на имуществото, предмет
на въззивната жалба, е неоснователен, без да е необходимо да се формират
изводи относно размера на нетния доход, участващите в изчисленията му
приходи/доходи и разходи, и по направените в тази връзка твърдения на
страните, както и да се излагат мотиви за връзка с престъпната дейност и
пропорционалност на искането за отнемане.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК в полза на въззиваемия Ю. Х. следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Направеното възражение за
прекомерност на същото по см. на чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Цената на
предявените против него искове е 55 792.11 лева, поради което и
претендираното възнаграждение от 600 лева е значително под размера на
адвокатското възнаграждение, изчислен по Наредба №1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съобразен от съда като ориентир за
пазарната стойност на адвокатския труд. Наред с това същото съответства и на
извършените от процесуалния представител действия в настоящото
производство, защитавания интерес и предмета на спора.
Въззиваемата М. Х. е представлявана от назначения по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител. Същият е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба, както и е осъществил процесуално представителство в
проведеното о.с.з. С оглед на това, при отчитане защитавания материален
интерес /цената на предявените срещу нея искове е 13 899.50 лева/ и на
основание чл.47, ал.6 ГПК съдът определя окончателно възнаграждение в
размер на 500 лева.
На основание чл.157 ГПК КОНПИ дължи следващата се за обжалването
държавна такса, която е в размер на 1 393.83 лева.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/03.01.2025г., постановено по гр.д.
№ 918/2019г. на ОС – Добрич.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане незаконно придобитото имущество ДА
ЗАПЛАТИ на Ю. В. Х., ЕГН ********** сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане незаконно придобитото имущество ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на АпС – Варна,
сумата от 1 393.83 лева /хиляда триста деветдесет и три лева осемдесет и три
стотинки/, представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ.
ОПРЕДЕЛЯ на адв. Б. К. от АК – Добрич, л.н. **********, в качеството
й на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, окончателно възнаграждение за
осъществено процесуално представителство във въззивното производство в
размер на 500 /петстотин/ лева, което да се изплати от внесения за това
депозит.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9