Р Е Ш Е Н И Е
№ 853
гр. Хасково,13.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО, в публично заседание на шестнадесети ноември, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева
от ОП – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 805 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда на
чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж.А.М. ***,
против Решение № 196/29.06.2022г. на Районен съд, гр. Хасково, постановено по
а.н.д. № 475 по описа на съда за 2022г.
В жалбата се излагат съображения за
постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на
производствените правила и в нарушение на материалния закон, които са довели до
постановяване на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. В тази връзка се
твърди, че съдът не бил докладвал писмена защита от 16.06.2022 г., като не се
бил произнесъл и по обективираното в нея искане за допускане до разпит на двама
свидетели. Нарушени били разпоредбите на чл. 12 - чл. 14 и чл. 107, ал. 2 НПК,
както и тези на чл. 34, ал.1, основание 2 и чл. 52 и чл. 53 ЗАНН. Не бил
съобразен фактът, че актът за установяване на административното нарушение е
съставен в отсъствието на лицето, в условията на представен от последното
болничен лист, като по делото не са представени доказателства за нова покана
или срок да се яви за съставяне на АУАН. Не били доказани по безспорен начин
нарушенията, които се твърди, че са извършени. Сочи се, че касаторът, в качеството
му на управител на „Секюрити Хасково СОТ“ ООД бил спазил изискванията на чл.
50, ал. 5 и чл. 51, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и е изискал
от лицето Г. Г. И. необходимите по закон документи. Неясно било за лицето в
какво се изразяват извършените от него деяния и под каква правна квалификация
са подведени те – основание за налагането на съответните административни
наказания. Свидетелите, доколкото не били проверявали трудовото досие в цялост,
не са констатирали какви документи са изискани и представени при започване на
работа, както и какви били налични и съхранявани извън сочените в преписката.
Твърди се също, че деянието за което Ж.М. бил наказан представлявало „маловажен
случай“. По изложените в касационната жалба съображения се моли решението и
потвърденото с него НП да бъдат отменени, алтернативно: делото - върнато за
ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
Ответникът – Директор на
Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. София, редовно призован,
не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково, изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне
в сила на въззивното решение.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е
потвърдил Наказателно постановление № 420 от
18.03.2022г. издадено от директора на Главна дирекция “Национална полиция“, с
което за извършени на 03.09.2020г. в гр.Хасково нарушения на чл. 50, ал.5, т.3,
т.4, т.5, т.6, т.7 и чл. 50, ал.7, изр. 2-ро от Закона за частната охранителна
дейност, на Ж.А.М. са наложени пет административни наказания „глоба“, в размер
на 100 лева на основание чл. 75, ал.2 от ЗЧОХ и едно административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 82 от ЗЧОД.
За да постанови решението си районният съд приел, че
при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а вменените нарушения на наказаното лице се явяват доказани
от обективна и субективна страна.
При касационната проверка настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани
по изискуемия процесуален ред.
Не се споделят доводите на касатора за
постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Конкретно не представлява основание за отмяна на постановеното съдебно
решение по смисъла на чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка
с ал. 3, т. 1 НПК обстоятелството, че районният съд не се е произнесъл по
искането за допускане на гласни доказателствени средства (лицата Д.Д.М.и В. Ж.Д.), тъй като то е обективирано от
ответника по спора в депозираните пред съда писмени бележки. Не се констатира,
че жалбоподателя, писмено или чрез устно изявление, е формулирал
доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства, по
което районният съд не се е произнесъл. В този смисъл не е налице процесуално
нарушение, от категорията на съществените, което да ограничава правото на
защита на лицето и участието му в образуваното съдебно производство.
АУАН е съставен от компетентен орган,
разполагащ с необходимите правомощия предоставени му по силата на чл. 83, ал. 1
във връзка с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧОД и съобразно приложените по делото Заповед
№ 3286з-1372/30.03.2018г. и № 3286з-2867 от 17.08.2021г. на За директора на
ГД“НП“. НП е издадено от компетентен административно наказващ орган, разполагащ
с необходимите правомощия съгласно чл. 83, ал.2 от ЗЧОД и упълномощен със
Заповед № 8121ц-284 от 11.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Безспорно е, че АУАН не е съставен в
присъствието на нарушителя, но дори и да се приеме, че е налице нарушение на
процедурата по съставянето на акта по смисъла на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН,
предвид и представения болничен лист, то това нарушение не е от категорията на
съществените, така че да се обуслови извод за отмяна на оспореното НП,
доколкото същото по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
наказаното лице. В случая АУАН е надлежно предявен и връчен на касационния
жалбоподател и правото на защита на М. във воденото срещу него административнонаказателно
производство не е ограничено. Същият не се е възползвал от правото си да
реализира предоставените му от закона възможности да възрази (чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН), гарантирани с предявяването на акта
от контролните органи, а НП е издадено след изтичане срока за представяне на
възражения от нарушителя. В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по
чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушенията,
датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени,
доказателствата, които ги потвърждават, както и законните разпоредби, които са
нарушени виновно. Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН
фактическа обстановка и възпроизведената въз основа на цялата
административнонаказателна преписка такава в НП, като вменените от обективна
страна в АУАН и НП нарушения съответстват с дадената им правна квалификация.
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗДвП физическо лице,
регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско
дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява
и представлява, което преди сключването на трудов договор с лице от
охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице не изпълни
задължението си по чл. 50, ал. 5, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за
всяко отделно нарушение.
Съгласно чл. 82 ЗЧОД за неизпълнение на
друго задължение, произтичащо от този закон и подзаконовите нормативни актове,
регламентиращи частната охранителна дейност, физическото лице се наказва с глоба,
съответно на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена
санкция, в размер от 200 до 500 лв. за всяко отделно нарушение, ако не подлежи
на по-тежко наказание.
В конкретния случай не е спорно
обстоятелството, че Ж.А.М. *** СОТ“ ООД и като такъв следва да изпълнява
задълженията по чл. 50, ал. 5 и чл. 50, ал. 7, изр. второ ЗЧОД.
Съгласно чл. 50, ал. 5 от ЗЧОД преди сключването на трудовия договор
физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния
орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице,
оправомощено да го управлява и представлява, изисква от лицето по ал. 1 и 2 да
представи свидетелство за съдимост (т.3); служебна бележка от окръжната или
Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че не е привлечено
като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер (т.4); медицинско удостоверение, че не
страда от психическо заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър(т.5); медицинско удостоверение за
физическото му клинично здраве (т.6) и професионална
квалификация по професия "Охранител" или за успешно преминат курс – в
случаите по ал. 4, издаден от институция от системата на професионалното
образование и обучение (т.7).
Съгласно чл. 50, ал. 7, изр. второ от ЗЧОД при
сключване на договора лицето представя декларация, че не е привлечено като
обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.
От тълкуването на цитираните разпоредби се
обуславя извод, че най-късният момент, в който следва да бъдат представени така
посочените документи е датата на сключване на трудовия договор. Видно е от
материалите по делото, че на 03.09.2020г.
в гр.Х. „Секюрити Хасково СОТ“ ООД, представлявано от управител Ж.А.М. е
сключило трудов договор с Г. Г. И., като последния е назначен на длъжността “охранител“.
Към датата на проверката на контролните органи, в трудовото досие на лицето са
били налични свидетелство за съдимост от Районен съд Харманли, удостоверение от
Районна прокуратура Харманли, че лицето не е привлечено като обвиняем, карта за
предварителен медицински преглед с резултати от прегледите на специалистите,
които документи са с дата 04.09.2020г., т.е. след датата на сключване на
договора. Съответно няма как тези документи да са били изискан и представени
преди сключване на трудовия договор, доколкото към този момент няма данни да са
съществували. Към трудовото досие е приложено свидетелство за зрелост и
квалификация „тъкач“. С посочения документ не се удовлетворява изискването на
чл.50, ал.5, т.7 от ЗЧОД, тъй като същия не удостоверява наличие на завършена професионална
квалификация по професия "Охранител" или успешно преминат курс от
системата на професионалното образование и обучение. Не са били налични към
датата на проверка и удостоверение, че не страда от психическо заболяване,
издадено след преглед от лекар-психиатър, както и декларация от лицето, че не е
привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.
При така установеното безспорно се налага
извода, до който е достигнал и районният съд, че вменените на касатора
нарушения са осъществени, както от обективна така и от субективна страна.
Въпреки това наказателното постановление се
явява незаконосъобразно издадено по следните съображения:
Съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
С Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд бе възприето, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
давностни и с изтичането им се погасява възможността да бъдат реализирани
всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение и се изключва възможността за реализиране на материалното
санкционно правоотношение изобщо. Двата срока предвидени в чл. 34, ал.1,
изр.2-ро от ЗАНН – тримесечният от откриване на нарушителя и едногодишният срок
от извършване на нарушението се отнасят помежду си в съотношение специален към
общ. Казано по друг начин срокът течащ от откриване на нарушителя е специален
по отношение на едногодишния срок от извършване на нарушението, но се включва и
е част от него. Т.е. съставянето на АУАН в тримесечен срок от установяване на
извършителя, но извън едногодишния срок от извършване на нарушението води до
процесуално нарушение, което е съществено и е основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В конкретния случай е налице именно тази
хипотеза. Извършителят е открит на 17.08.2021г. при извършената проверка в
офиса на „Секюрити Хасково СОТ“ ООД, гр. Х.. Към датата на издаване на АУАН на
01.11.2021г. предвиденият в чл.34, ал.1, изр. 2-ро от ЗАНН 3 месечен срок не е
бил изтекъл. Не така обаче стои въпросът с общия едногодишен срок. Нарушенията
са осъществени на 03.09.2020г. – обстоятелство изцяло възприето от АНО и
доказващо се в съдебното производство. Считано от тази датата е започнал да
тече едногодишният срок за съставяне на АУАН и същият е изтекъл към
03.09.2021г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
01.11.2021г., т.е. два месеца след изтичане на една година от извършване на
административните нарушения. Към тази дата е била погасена възможността за
реализиране правомощието на наказващия орган по налагане на административно
наказание за описаните в АУАН и НП административни нарушения. Като не е
съобразил този факт и не е отменил издадения санкционен акт, а вместо това го е
потвърдил, районният съд е постановил решението си в противоречие с материалния
закон. Ето защо проверяваното решение макар и валидно и допустимо, но като неправилно
следва да
бъде отменено, вместо което следва да се отмени процесното наказателно
постановление.
Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено
искането на касационния жалбоподател да бъдат присъдени направените разноски
пред двете съдебни инстанции – общо 600.00 лева действително заплатено
адвокатско възнаграждение(по 300 лева
за всяка инстанция).
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 196/29.06.2022г. на Районен съд, гр. Хасково, постановено по а.н.д. № 475 по
описа на същия съд за 2022г., като вместо това, постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 420/18.03.2022г. издадено от директора на Главна Дирекция“Национална
полиция“, с което за извършени на 03.09.2020г. в гр.Хасково нарушения на чл.
50, ал.5, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и чл. 50, ал.7, изр. 2-ро от Закона за
частната охранителна дейност, на Ж.А.М. са наложени пет административни
наказания „глоба“, в размер на 100 лева на основание чл. 75, ал.2 от ЗЧОХ и
едно административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.
82 от ЗЧОД.
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Национална полиция“ да заплати на Ж.А.М. с ЕГН ********** направените
по делото разноски пред въззивната и касационната инстанции общо в размер на
600.00 (шестотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.