О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 1767
град Бургас
, 06.10. 2017 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............06.10…..през
две
хиляди и седемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Сияна Димитрова
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1418 по описа
за
2017 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Д.Ю.Ш. –ищец по гр.д. №332 /2016 год. по описа на Царевския районен съд против решение № 59/31.07.2017 год. постановено по същото дело,с което са отхвърлени предявените от въззивника искове за отмяна на решенията на проведеното на 20.08.2016 г. Общо събраните по реда на чл. 18 от ЗУЕС на представители на етажните собствености в къщи 1,2,3,4,5,6,7,8, и 9 ,находящи се във вилно селище „Каприз,построено в имот с идентификатор ПИ 44094.2.927 по КККР на с. Лозенец ,инициирано от управителя на къща № 2 Аделин Колев и въззивникът е осъден да заплати на етажната собственост направените разноски по делото .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,постановено при нарушение на материалния закон и при процесуални нарушения .
Сочи
се ,че на първо място ,че в процесния случай
управлението на поземлен имот с идентификатор 44094.2.927 не се
подчинява на режима на управление на етажната собственост /глава четвърта ЗС и ЗУЕС/,тъй
като този поземлен имот не съставлява обща част на притежаваните от въззивника
самостоятелни обекти в изградената в имота къща № 1.Излагат подробни доводи в
тази връзка –че в поземления имот има изградени 9 самостоятелни сгради с поредни номера по КККР;в сградата с
идентификатор 44094.2.927.1/къща № 1/ съществуват 5 самостоятелни обекта/апартаменти
/,собственост на въззивника .Обстоятелството ,че въззивникът е изключителен
собственик на четирите от
апартаментите и притежава ½
ид.част от петия апартамент изключва
приложението на ЗУЕС,който в тези случаи препраща към правиланата за
съсобствеността /чл. 3 ЗУЕС/.В тези случаи решенията не се взимат от Общото
събрание на етажната собственост ,а от съсобствениците ,притежаващи мнозинство
в дяловете от съсобствеността
.Разпоредбата на чл. 32 от ЗС/приложима в случая / не предвижда съдебен контрол на решенията на
съсобствениците/такъв е допустим само в хипотезата на чл. 32 ал. 2 /
На
следващо място се сочи ,че съдът не е изследвал
въпроса дали земята ,по отношение на чиято поддръжка за взети процесните решения на
ОС от 20.08.2016 г. е обща част по
смисъла на чл. 38 ал. 1 ЗС .Цитирайки съдебна практика и анализирайки представените писмени доказателства
,въззивникът счита ,че в конкретния случай
не е налице основното изискване
земята да се превърне в обща част
на една сграда в режим на етажна собственост –а именно пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
терена .От представените по делото документи за собственост ставало ясно ,че
въззивникът никога не е придобивал
идеални части от процесния имот и поради това той не може да бъде
обвързан от решение на ОС на
ЕС,включително и решенията за
разпределение на разходите за поддръжка на този имот .Това обстоятелство според
въззивника е достатъчно основание да се направи извод ,че проведеното на 20.08.2016 г. общо събрани е лишено от законово основание
,а взетите на него решения са незаконосъобразни като постановени в хипотеза ,в която не се
прилага режим на етажна собственост .
Именно
за изясняване на обстоятелството ,че УПИ
!-92 по плана на с. Лозенец не съставлява обща част към къща № 1 във вилното селище ищецът-въззивник е
2.
поискал назначаване на
съдебно-техническа експертиза .Районният съд обаче ,нарушавайки процесуалните
правила на два пъти е отказал
назначаването на експертизата ,което според въззивната страна
представлява съществуно процесуално нарушение ,възпрепятствало исвояването на
релевантни факти ,което в крайна сметка е довело до нарушаване на правото на защита на страната
.Затова се моли за допускане на тази
експертиза на осн.чл. 266 ал. 3 ГПК от
настоящия съд .
Подробно и обстоятелствено се излагат и доводи за неспазване на специалните
предпоставки и ред по чл. 18 ЗУЕС.Неправилно съдът е подходил към
процесния случай като към свикване на
обикновено общо събрание на етажните
собственици по реда на чл. 12-17 ЗУЕС,докато
атакуваните решения не са такива ,взети на обикновено общо
събрание,доколкото е свикано и проведено
по реда на чл. 18 ЗУЕС-т.е. то има
характер на смесено общо събрание за
разрешаването на въпрос ,който е свързан с общите части на две и повече етажни
собственици .Изтъкват се доводи в подкрепа на това становище относно спазването
на чл. 18 ЗУЕС и нарушенията ,извършени при свикването и провеждането на ОС на
ЕС.Подчертава се ,че в случая нито една от етажните собствености не е провела общо събраните за излъчване на
представители на етажните собствености в
проведеното на 20.08.2016 г. общо
събрание ,което е нарушение на чл. 18.Освен това –сочи се ,че ищецът е оспорил истинността на поканата за
свикване на ОД от 10.08 ина протокола от 10.08.2016 г. да обявяване на покана
за свикване на ОС чрез залепване на общо достъпно място .Сочи се ,че ответната страна не е доказала достоверността на тези
документи .
Посочените
многобройни нарушения не се санират според въззивната страна с изтичане срока
за оспорване на съдържанието на протокола от проведеното събрание,както е
сметнал съдът ,като също се излагат подробни аргументи в тази връзка .
Моли
се за отмяна на атакуваното решеие и
постановяване на ново ,с което решенията на ОС бъдат отменени.Моли се за назначаване на исканата техническа експертиза
и постановяване спиране изпълнението на
решенията
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК..
Въззиваемият отвеник е подал писмен отговор на
въззивната жалба по чл. 263 ГПК ,в който оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати сочените в нея нарушения.
Оспорва
се възражението на въззивника за неприложимост
на режима за управление на етажната собственост ,като на първо място се
подчертава ,че част от възраженията на
въззивника в тази насока – а именно ,че
спрямо къща № 1 във в.с.“Каприз“,в която
ищецът е изключителен собственик на апартаменти №№ 1,2,3 и 4 и съсобственик на ½ ид-част от
апартамент 5 ,режимът на етажната собственост е неприложим ,се въвежда за първи
път във въззивната жалба /не е релевирано в хода на производството /.В същия
аспект са и приложените писмени доказателства
към жалбата ,поради което се
счита ,че тези доказателства не следва
да бъдат приети като преклудирани .Независимо от това се посочва,че от съдържанието им става ясно ,че ищецът е
придобил и право на ползване върху
открит басейн,алеи,както и паркомясто.И доколкото в субективния обхват на
ЗУЕС се включват собствениците
,ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти или на части от тях ,то
въззиваемия соче ,че спрямо всеки
ползувател на самостоятелен обект или
части от такъв,приложим на общо основание е ЗУЕС.В подкрепа се представя
уведомление от Община Царево ,в което
се сочи ,че избрания от живущите в къща № 1 на вилното селище режим за управление е управление чрез общо събрание ,като липсват
доказателства за промяна на избрания режим за прекратяване на етажната
собственост .Подробно се излагат доводи
защо според въззиваемата страна в
случая не може да бъде приложен режимът за регулиране на отношенията между
съсобствениците по ЗС,а напротив – изцяло и на общо основание режимът на управление на отношенията в
сградата е подчнен на ЗУЕС.
Оспорва
се и аргумента ,че не е изследван въпросът дали земята ,по отношение на коята са
3.
взети решенията по поддръжка , е обща част по
смисъла на чл. 38 ал. 1 ЗС .Заявява се ,че от самото съдържание на протокола от
ОС на ЕС става ясно ,че на обсъждане са поставени въпроси относно издръжкато и управлението на общи по прездазначението си части от
имота,което безусловно според въззивника
попада в обхвата на чл. 38 ЗС.Тези въпроси не могат да бъдат решавани по друг начин
и по друг ред ,освен по реда на
чл. 18 ЗУЕС,доколкото липсват предпоставки
за прилагане на особен режим за управление на общите части по чл. 2 ЗУЕС.По същите съображения се оспорва и
твърдението на въззивника ,че не може да бъде обвързан от решенията на
ОС,включително решенията на СОС,касаещо разпределението на разходите за поддръжка
,тъй като поначало оспорваните решения на съвместното ОС касаят не поземления имот , а съоръженията
,изградени в него и предназначени да
обслужват всички етажни собствености в имота,включително тази в къща № 1.В
противен случай ищецът въобще не би
имал право да участва в съвместното ОС и не би притежавал правото на иск по чл.
40 ЗУЕС.Затова се счита ,че е правно ирелевантно изследването на
въпроса относно наличието на общи за архитектурата на 9-те
къщи ,построени в имота ,в какъвто смисъл
е поставения въпрос към поисканата техническа експертиза .
Подробно
се оспорват и възраженията във
въззивната жалба във връзка с нарушение
на разпоредбата на чл. 18 от ЗУЕС,както и
становището ,че за участие в проведеното на 20.08. съвместно общо
събрание ,всяка от етажните собствености
е следвало да излъчи особен представител/като се сочи ,че и това
възражение не е било повдигнато в
първоинстанционното производство /.
Моли се за потвърждаване на
решението ,както и за отхвърляне на искането по чл. 40 от ЗУЕС за спиране
изпълнението на атакуваните решения .
Настоящият съд с оглед доказателственото искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза счита ,че е налице хипотезата на чл. 266 ал. 3 ГПК и същата следва да бъде допусната с оглед цялостното изясняване на спора .Що се касае до искането за обезпечение на иска чрез спиране изпълнението на решенията на проведеното общо събрание спрямо ищеца,съдът счита същото за неоснователно.От една страна не е посочена точната обезпечителна нужда от исканото обезпечение- а именно, че без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално положителното в негова полза решение.Във въззивната жалба се изтъкват доводи, че целта на спирането на изпълнението на решенията е да се попречи, докато спорът е висящ, да се осъществи неоснователно претендираното право, както и ищецът бил поставен под реалната угроза да бъде застравен да изпълнява незаконосъобразни решения ,излизащи извън компетенцията на проведеното СОС,а и да дължи заплащане на разноски за поддържане на чужд имот ,които сумо впоследствие трудно щели да бъдат възстановени .Не става ясно по какъв начин това може да рефлектира върху имуществената сфера на ищеца неблагоприятно /след като той може да се снабди за дължим за изпълнение изпълнителен лист /.
С оглед на горното и на осн.266 и чл. 267
от ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника по реда на чл. 40 ал. 3 ЗУЕС за допускане обезпечение на иска чрез „спиране
на изпълнението на решенията на проведеното на 20.08.2016 г. съвместно
общо събрание ,чиято отмяна се иска в настоящото производство . ПРИЕМА приложените към въззивната жалба писмени доказателства
–нотариални актове за покупко-продажба от 23.08.2011г, 11.10.2012 г. ,11.09.2006 г. и 12-05.2016 г.
НАЗНАЧАВА исканата съдебно-техническа експертиза със
задача,поставена във въззивната жалба /лист 15-16 от второинстанционното дело
/,която да се извърши от вещото лице Малина Петрова Антова след депозит в размер на 300 лв. ,платими от
въззивника .
4.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го
насрочва за 01.11.2017 г. от 10,00 часа ,за която дата да се призоват страните
.
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.