Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти
гр.състав, в публичното заседание на двадесет
и първи април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Ц. като разгледа докладваното
от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5016 по описа за 2020г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание основание чл.432, ал.1 КЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.С.Ц., ЕГН**********,
***против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***. В нея се
твърди, че на 13.02.2020 г. около 9:45 на път 1-3 /***-
***/ в района на км 116 + 286 е осъществено ПТП със следните участници:
Участник № 1 - ППС с рег. № ***НМ, марка „***“, модел
80, собственост на „***“ АД, Участник № 2 - ППС с
рег. № ***, марка „***“, модел „АЗ“, собственост на Е.Д.Я.и Участник № 3- ППС с рег. № ***, марка „***“, модел Ц200, собственост на В.С.Ц.. Твърди, че видно от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/26.02.2020 г., при движение
по път 1-3 / ***- *** /, в района на км 116 + 286 в посока гр. ***, участник №
1 навлиза в лентата за насрещно движение. За да избегне удара с участник № 1,
участник № 3/ищцата/ завива на ляво, напуска пътното платно и се преобръща.
Участник № 1 продължава движението си в лентата за насрещно движение и се удря
челно с участник № 2, с което реализира ПТП с убит, пострадали и нанесени щети.
Водача на ППС с рег. № *** загива. Твърди, че е
образувано досъдебно производство ЗМ № 13.02.2020 г. по описа на ОД на МВР - ***.
Твърди, че тези обстоятелства са обективирани в протокола, цитиран по- горе.
Твърди, че МПС - то, в което се намира ищеца е с деформирана лява част и таван
и е счупено предното стъкло. Твърди, че В.Ц. получава
контузия в лакетната става и изпитва интензивни болки при палпация. Контузията
води до временно затрудняване движенията на пострадалата и болезненост на
движенията при повод извършване на ежедневни дейности, с което е причинено и
временно разстройство на здравето. Твърди, че инцидентът е с висока степен на
интензивност, що се отнася до преживения стрес, тъй като загива човек. Твърди,
че ищцата постоянно съпреживява произшествието, обстоятелство, което води до
смущение дори по време на сън. Налице са оплаквания, че често се буди посред
нощ, а когато си спомня за инцидента внезапно избива пот и получава сърцебиене.
Когато се налага да шофира, се страхува, връщайки се мислено към инцидента.
Твърди, че стресът, който същата изпитва в настоящия момент, трайно ще промени
ежедневието ѝ, а чувството за летален край и спомена за злополучния ден
ще я съпътстват винаги. Твърди, че изложените по-горе последици от ПТП пречат
на ищцата да води нормален и пълноценен начин на живот. Твърди, че към момента
на настъпване на произшествието за управлявания от виновния водач лек автомобил
е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена в З.К. „Л.И.“ АД, валидна до 31.12.2020 г.,
Твърди, че на 07.04.2020г. ищцата депозирала покана за доброволно заплащане на
обезщетение при застрахователя с вх. № 4310/07.04.2020г. Към настоящия момент
не е налице добороволно заплащане на обезщетението, което предпоставило
необходимостта от предявяване на настоящия иск. Моли ответника З.К. „Л.И.“ АД,
ЕИК: ***, населено място: ***, ***да бъде осъден да заплати на В.С.Ц.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** сумата от
5000 лева /пет хиляди/, която представлява обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие от ПТП от 13.02.2020 г., ведно със законната лихва от дата на
връчване на покана до ответника за заплащане на обезщетението - 07.04.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който счита, че иска посъщество е неоснователен, необоснован, недоказан, а претенцията се явява недължима, или прекомерно завишена по размер, за което я
оспорва изцяло. Излага съображения, че
съгласно чл. 432 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при
спазване на изискванията на чл. 380 от ГПК, което същевременно и по смисъла на
чл. 498 от КЗ е предпоставка за предявяване на претенцията пред съда. Счита, че
в исковата молба липсват в пълнота твърдения от ищцата механизъм на настъпилото
ПТП, причините довели до него, механизмът и описание на получените травматични
увреди на пострадалото лице. Твърди, че в конкретния счучай, при ответното
дружество е подадено искане за определяне на застрахователно обезщетение, като
не са представени данни за банкова сметка ***. 380 КЗ или пълномощно с
реквизитите, предвидени по чл. 338 от КЗ, доколкото изписването на номер на банкова сметка ***ето по посочената разпоредба. Предвид на
обстоятелството, че по образуваната застрахователна преписка не са представяни
данни за банкова сметка ***. 380 КЗ чрез представяне
на удостоверение, обективиращо титуляра на сметка поддържа, че застрахователя
не е изпаднал в забава от датата на образуване на щетата и претенцията по
акцесорния иск е изцяло неоснователна. На самостоятелно основание, претенцията
за присъждане на лихва е акцесорна по отношение на главния иск, като неговата
неоснователност води до неоснователност на претенцията за лихви. Оспорва изцяло
предявената искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер,
който счита за недължим, и отделно - за прекомерен. Оспорва всички твърдения в исковата молба по
основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Твърди, че
претенцията за неимуществени вреди на В.Ц. е била
разгледана от застрахователна експертна комисия при ответното дружество, като на Ц. е изпратила писмо с изх.№8725/22.07.2020г., с
което е искано представяне на служебна бележка или удостоверение за това, че
същата е пострадала в процесното ПТП, поради това, че липсва в Констативния
протокол с пострадали лица като такова. Като със същото писмо е отказано
плащането поради това, че Ц.
не отговаря на изискванията на чл. 496, ал.2 КЗ. Оспорва твърденията в исковата
молба относно нанесената телесна повреда- контузия в лакетната става. Твърди,
че от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица№
316000¬8173/26.02.2020г,- участник №3- В.Ц. е пътувала
с Т.В.К.. Същите липсват в частта относно пострадали лица. Т.К.е
завела искова претенция и е
образувано гр.д № 5017/2020г. РС- ***, като от предоставен Лист за преглед на пациент от 13.02.2020г.,издаден
от д-р Г.Г.е видно, че са
преглеждани двете по едно и също време в един и същи час, от един и същ доктор.
Като счита, че прегледа е фиктивен, с цел парична облага. Като и в двата листа
за преглед е констатирано, че двете са били прегледани на място на инцидента и
нямало нищо притеснително, освен това е записано, че липсва от необходимост за
болнично лечение. Няма назначени терапии, няма изписано лечение, няма данни за
изписване на болкоуспокояващи лекарства. Оспорва твърдението, че в резултат от
настъпването на пътно - транспортно произшествие от 13.02.2020 г., за ищцата Ц.
са настъпили изобщо някакви увреждания и в частност описаните в исковата молба,
като вид и характер увреждания и здравословни състояния. Оспорва твърдението,
че в следствие на получените увреждания Ц. временно е била затруднена при
движения по повод ежедневни дейности и е имала временно разтройство на
здравето. Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, както и твърденията за наличие на причинно-следствена
връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на произшествието.
Оспорва твърдението за настъпване на вреди, обосноваващи размера на претенцията
за неимуществени вреди в посочения размер. Твърди, че ищеца по делото по
никакъв начин не е прекъснала ежедневните си занимания. Няма данни да е
преустановила ходенето си на работа или болките и страданията ѝ да са
повлияли върху работния ѝ процес. Същата е имала възможноста да си вземе
болничен лист, да си вземе отпуск, а по делото няма приложени документи в тази
насока, което отново навежда на твърдението, че такива болки и страдания, както
са описани в исковата молба не са търпени. Оспорва твърдението, че инцидента се
е отразил върху душевното ѝ състояние. Оспорва твърдението, че вследствие
на ПТП Ц. е имала нарушение в съня, често будене посред нощ, а когато си спомня
за инцидента внезапно избива пот и получава сърцебиене. Оспорва твърдението, че
инцидента е променил ежедневието на същата. Моли съдът да има предвид, че между
нея и останалите участници в ПТП не е имало контакт. Ц. и нейната спътничка при
осъществен преглед на място е установено, че няма нищо притеснително. Относно
обстоятелството, че смъртният случай в ПТП е оказал влияние върху нейната
психика, няма данни същата да е посещавала психолог. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди и по размер. Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като твърди, че
предявения размер е недължим, а отделно - прекомерен и не кореспондира с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Излага аргументи, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да
има предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8,
понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни
обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд.
Поддържа, че претендираната от ищеца парична сума е недължима, а отделно -
прекомерна за компенсиране на действително настъпилите вреди, към момента на
тяхното настъпване, каквото е изискването и целта на закона. Прави възражение
за съпричиняване поради това, че с извършената от нея спасителна манерва е
нарушила правилата за движение по пътищата и Участник № 1 не е имало къде да се
прибере и да избегне инцидента: -чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „(1) Всеки участник в
движението по пътищата: 1. с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;“ -чл.5, ал.2,т.4 от ЗДвП: „4. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно
преминаване в лентите за движение.“ -чл.20 от ЗДвП: „(Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002
г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ -чл.21,ал.1 от ЗДвП: водачът се е движил със скорост над
максимално разрешената. Счита, че при
така развилата се ситуация са налице
условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - „допринасяне за настъпване на
вреди“, с което следва намаляване на отговорността на застрахователя. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се оспорва от
ответника по делото и се установява от Застрахователна полица № ***/11.12.2019г. и справка
за сключена застраховка Гражданска отговорност /л.11 от делото/, че за л.а. ***
80 ДКН: ***, има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен с ***, със срок на валидност от 01.01.2020г.
до 31.12.2020г.
Не е спорно между
страните и се установява от Заявление от В.С.Ц., заведено с вх.№
4310/07.04.2020г. при ответника ***, че ищцата е описала претърпяното ПТП,
приложила е препис от Констативен протокол за ПТП от 26.02.2020г. за
настъпилото ПТП на 13.02.2020г. Описала е претърпените вреди. Направено е искане за определяне справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Установява се от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/26.02.2020г., на дата
13.02.2020 около 9,45 часа, Участник 1-ППС с рег.№***, марка *** 80, управляван
от Л.И.Б. при движение по път I-3/Бяла-***/, в района на км.116+286 в посока ***,
навлиза в лентата за насрещно движение. Участник № 3-ППС с рег.№ ***- *** ***,
управляван от В.С.Ц., за да избегне удара с участник № 1 завива наляво и
напуска пътното платно вляво и се преобръща. Участник № 1 продължава движението
в лентата за насрещно движение и се удря челно в Участник № 2, с което възниква
ПТП с убити, пострадали лица и материални щети.
С писмо от 15.04.2021г.
от ОП-***, съда е уведомен, че по повод процесното
ПТП е образувано ДП № 34/2020г., започнато на 13.02.2020г. С постановление на
ОД на МВР от 07.04.2021г. срещу Л.И.Б. е повдигнато обвинение за престъпление
по чл.343, ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1 НК. Посочено е,
че В.С.Ц. е собственик на автомобил *** ***с рег.№ ***, на който в резултат на
ПТП-то са причинени имуществени вреди. На 12.04.2021г. на Ц. са предявени
материалите по разследването.
Видно от лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 13.02.2020г.
15,26 часа Вергиния С.Ц. е дошла в СПО след ПТП. От анамнезата: Тя и била
водача на МПС. За да избегне удара завила колата и излязла извън шосето. На
мястото на инцидента била прегледана от екипа на място. Нямало нищо
притеснително. Сега се оплаква от болки в дясната ръка и областта на лакътя. Не
се е удряла никъде другаде при инцидента и не е губила съзнание. Обективното
състояние: Лека болезненост при палпация и движение в
дясна лакетна става. Липсват рентгенови данни за
травматични костни изменения. Установена е липса на необходимост от болнично
лечение.
Съдът кредитира
показанията на св. Д.Г.Ц. и Т.В.К.,
въпреки че са заинтересовани от изхода на делото като майка и приятелка на
ищцата, а втората свидетелка и като участничка в процесното
ПТП, която също има предявен иск за претърпени неимуществени вреди от ответника
по делото. Показанията им са преки, логични, еднопосочни, непротиворечиви и в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че пътували ищцата В. със св.Т., като шофирала ищцата. В един
момент срещу тяхната кола и в тяхната лента навлязъл друг автомобил, поради
което ищцата В.Ц. предприела маневра, при която първо автомобила излязъл с
десните колелета на десния банкет на пътя, след което тъй като имало отстрани
храсти и дървета, завила волана и навлязла в лявата лента, след което излязла
на левия банкет и се преобърнала в канавката на пътя. Настилката на пътя е била
суха. Успели да излязат от колата без особени затруднения и не усетили да имат
някакви съществени физически травми. Ищцата била много стресирана от случилото
се. Дошла линейка, били прегледани, видели, че има жертва в една от ударените
коли. Удара изглеждал неизбежен между колата на ищцата и навлязлата в тяхната
лента кола, ако не е била предприета маневра за избягването на сблъсъка. Били
са с поставени колани е въпреки превъртането на автомобила, са запазили местата
си на седалките. В. е видяла трупа на жертвата от катастрофата. Била е уплашена
и се е разплакала, цялата треперела. Вечерта е повръщала, ръката ѝ се
подула и 2-3 дни след това се появили синини. При посещението в спешна помощ са
направени изследвания и преглед, при което не е установено счупване. Имала е
само хематоми. Известно време след това не е можела да си движи добре ръката.
Впоследствие се появили синини и по други части на тялото-гърдите, главата.
Вечерта се задушавала. След това се страхувала да шофира. Плачела вечер, а дни
наред не можела да спи. През дните не ѝ се говорело. В началото чувствала
вина, че защото тя е избягнала удара, той е настъпил с другата кола и е
починала жената от тази кола. Започнала да управлява автомобила около седмица
след инцидента под въздействието на близките си, които я насърчавали за да
преодолее страха и стреса. Болката в ръката отшумяла за около един месец. Не е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност в резултат на претърпените
травми, ходела е на работа. Друго лечение освен обезболяващи средства не е
приложено.
Съдът дава вяра на
показанията на св. Л.И.Б. като преки, логични и кореспондентни
на останалия събран по делото доказателствен
материал. От тях се установява, че св.Б. е бил единия от участниците в процесното ПТП. В един момент видял движеща се срещу него
кола, но друг спомен няма.
Съдът
възприема заключението на приетата по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, като обективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно. От него, както и от уточненията му в
открито съдебно заседание се установява, че механизма на ПТП е описания в ИМ, а
именно на дата 13.02.2020 около 9,45 часа, Участник 1-ППС с рег.№***, марка ***
80, управляван от Л.И.Б. при движение по път I-3/Бяла-***/, в района на
км.116+286 в посока ***, навлиза в лентата за насрещно движение. Участник №
3-ППС с рег.№ ***- *** ***, управляван от В.С.Ц., за да избегне удара с
участник № 1 завива наляво и напуска пътното платно вляво и се преобръща.
Участник № 1 продължава движението в лентата за насрещно движение и се удря
челно в Участник № 2, с което възниква ПТП с убити, пострадали лица и
материални щети. Обръщането на процесния автомобил ***
е станала в резултат на извършените технически действия от водача за избягване
на сблъсъка с движещия срещу него автомобил. На ищцата е е
причинена контузия- натъртване в областта на дясна лакетна
става. Описаното увреждане е довело до болки и страдания поне месец и половина-
два, с възможен прием на обезболяващи средства. Теоретично не може да се
изключи при такава ситуация „страхова невроза“, която
при различните индивиди се проявява с различна сила и продължителност,
която се лекува от психиатри. По делото
няма такива данни. Обсъжданото увреждане е травматично и може да се получи по
време и начин, както се съобщава.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ. С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят: 1. се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие; 2.
може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на
негово договорно задължение. В
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: 1. пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2.
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. (3) Лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. (чл. 429 КЗ).
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да се
установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП
(противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и/или
имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е
налице договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към
датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на
вредите. Основанието по чл. 432, ал.1 от КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя включва наличието на валиден застрахователен
договор по застраховка "Гражданска отговорност" между причинилия
увреждането и застрахователя, както и фактите, включени в състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане
включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Съответно, фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи материални предпоставки(юридически факти):
1)застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между делинквента и ответника-застраховател.
При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че това
деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Не се оспорва от ответника по делото и се установява от Застрахователна
полица № ***/11.12.2019г. и справка за сключена застраховка Гражданска
отговорност /л.11 от делото/, че за л.а. *** 80 ДКН: ***, има сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ***, със
срок на валидност от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
Спорно по делото е обаче наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45 ЗЗД. В тежест на ищеца беше да докаже,
че застрахованият виновно е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
Между ответника и собственика на л.а. *** 80 ДКН: *** е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на
застраховката е настъпило застрахователно събитие - възникнала е отговорност на
водача на застрахованото ППС за вреди в резултат от причинен от същия инцидент.
Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват
по несъмнен начин от събраните доказателства – установява се настъпването на
пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача
на застрахования автомобил, настъпването на вреди на ищцата, както и причинно-
следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия
констативен протокол, ползващ се с обвързваща съда доказателствена
сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления, както и от
приетата по делото комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните. По отношение на оспорването на
механизма на ПТП от страна на ответника следва да се посочи, че по въпроса дали
протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този протокол, е формирана съдебна
практика, материализирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.
на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014
г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО. Даденото правно разрешение на въпроса
е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП.
Установява се настъпването на вреди за ищцата, както и
причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат. От приетото по делото заключение на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, от медицинската
документация и от показанията на свидетелите се установява, че в резултат от
инцидента ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в причинна връзка с
произшествието и поведението на водача на застрахования при ответника лек
автомобил, тъй като се установи, че ищцата е пострадала именно при посочения
инцидент. Осъществени са следователно предпоставките, ангажиращи отговорността
на застрахователя, според която разпоредба увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС № 4/1968 г.).
Въпреки родствените и фактически отношения, съдът прецени показанията на свидетелите
, съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни, последователни, непосредствени и кореспондират
на другите събрани доказателства. Хората от най-близкото обкръжение имат
най-пълна представа за физическото и психическо състояние на човека, за когото
полагат грижи. Макар възприятията им да са плод и на емоционална привързаност,
възпроизведените данни се приемат от съда, предвид личното им възприемане,
естеството на травмите и житейски обяснимите психически последици от подобен
инцидент.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото
заключение на допусната комплексна експертиза се установи, че оздравителния
процес по отношение на ищцата е траел около месец и половина-два за претърпените
физически травми. В съдебно заседание свидетелите посочват, че и към настоящия
момент оздравителния процес все още не е изцяло завършен по отношение на
претърпените психични травми, доколкото ищцата
изпитва страх при шофиране, въпреки че е започнала под влиянието на близките си
да управлява автомобил отново около една седмица след процесното
ПТП. С оглед така установеното съдът счита, че справедлив размер на
обезщетението е сумата от 4000 лв. При определяне на размера съдът съобрази
постановената съдебна практика по отношение на идентични случаи, както и
обстоятелството, че първоначално психическия стрес е бил много интензивен, а по отношение на физическите травми,
оплакванията са отшумели за около месец и половина. Ищцата не е престанала да
ходи на работа въпреки преживяното и не е ползвала психиатрична помощ. Вземала
е само болкоуспокояващи.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат, не се събраха достатъчно доказателства за
основателността на същото. Съгласно съдебната практика приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната, която го
сочи в своя полза. В случая не само, че не се установява ищцата да е извършила
посочените в отговора на исковата молба нарушения, но и от експертизата се
установи, че ако не е била извършена описаната маневра, то е щял да настъпи
сблъсък с движещата се срещу автомобила, управляван от ищцата, в нейната лента
за движение, автомобил. Застрахования при ответното застрахователно дружество
автомобил се е движил в насрещната лента за движение в нарушение на ЗДвП.
В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил
и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ
/т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне
по извънсъдебната претенция, освен в случаите когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ /т. 2/. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, заедно със
застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършват плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В чл. 380, ал. 3
от КЗ е предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка от страна
на увреденото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ след изтичането
на срока, в който е следвало да се извърши плащането на застрахователното
обезщетение. От самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 от КЗ е видно, че
непосочването на банковата сметка не касае дължимостта
на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на щета по
застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното
обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като кредитор
възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в
хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в
сила съдебно решение. В този смисъл разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ не
намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 от КЗ, по
отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 от КЗ, в
хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения
от увреденото лице пряк иск и представяне от ищеца в исковото производство на
данните за банковата му сметка, какъвто е и настоящият случай.
От данните по делото е видно, че ищеца са сезирал на 07.04.2020 г.
застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. След изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ищцата е предявила на 30.09.2020 г. исковата молба по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
предмет на делото, но и в хода на съдебното производство не са представили
данни за банковата сметка на ищцата.
Както беше посочено по-горе, непосочването на банкова сметка, ***, което
води до недължимост на застрахователно обезщетение и
не възпрепятства определянето на неговия размер от застрахователя, което в
случая не е сторено. Независимо от това, след като поради липсата на други
данни в случая застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие с
предявяването на застрахователните претенции от пострадалата, и доколкото
лихвите, прибавени към определените обезщетения не надхвърлят застрахователната
сума, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят дължи законна
лихва за забава върху присъдените обезщетения считано от датата на предявяване
на претенциите – 07.04.2020 г. Това е така, тъй като съобразно цитираните
разпоредби застрахователят дължи лихви не само за собствената си забава, но и
за забавата на застрахования деликвент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на деликвента. /В горепосочения смисъл решение № 167
от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК/.
Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 4000 лв., като за разликата над
този размер до пълния претендиран такъв от 5000 лв.
искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената част на претенцията
в размер на 404 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на
иска за адвокатско възнаграждение и депозит за призоваване на свидетел в размер
на 110 лв.
Процесуалният представител на ищцата адв. Б.Д.К.
претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Съдът намира
претенцията за основателна, с оглед на което в полза на адв.
Б.Д.К. от САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 680 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено при съобразяване
уважената част на исковите претенции в размер на 544 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
432, ал. 1 КЗ ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, да
заплати на В.С.Ц., ЕГН**********, гр.***, ***, сумата от 4000 лв. /четири хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 13.02.2020 г., причинено виновно от Л.И.Б., като водач на лек
автомобил с рег.№***, марка *** 80, застрахован по риска "Гражданска
отговорност" в ***, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 07.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния
предявен размер от 5000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, да
заплати на В.С.Ц., ЕГН**********, ***сумата от 404 лв. направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.3 ГПК, В.С.Ц., ЕГН**********,
***да плати на ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, *** сумата от 110,00 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
*** да заплати на адвокат Б.Д.К. от САК
сумата от 544 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: