Р Е Ш
Е Н И Е №240
Гр.Варна, 26.10. 2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на трети октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ДАРИНА МАРКОВА
При участието на секретаря Ели
Тодорова
Като разгледа докладваното от
съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 433 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Ш.Р.Ш. *** срещу решение № 57 от
08.11.2017г. по търг.дело № 53/17г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което
е прието за установено че дължи на М.Х.Д. ***, сумата от 175 000лв.,
представляваща част от целия дълг по издаден запис на заповед от 01.11.2013г.
/възлизащ на 256 209лв./, с падеж на 31.01.2014г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 25.10.2016г. до окончателното и изплащане, за което
вземане на основание чл.417 т.9 от ГПК е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 689 от 26.10.2016г. и изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 1410/16г. по описа на РС – Търговище, както и за присъдени
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Твърди че
решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено е в противоречие с
материалния закон и съдопроизводствените правила.
Твърди че
извода на съда е немотивиран, без обсъждане на направените от него възражения и
събраните по делото доказателства.
Твърди че
заключението на приетата по делото съдебно-почеркова и графологична експертиза
не е следвало да бъде кредитирано от съда. Излага, че заключението е оспорено
от него, разколебано е, не е категорично и сигурно и не е следвало да бъде
кредитирано от съда. Оспорва извода на окръжния съд че положените подписи под
записа на заповед и разписката са негови. Твърди че подписите са на друго лице,
а заключението с обратния извод е немотивирано и произволно.
Твърди,
че неправилно съдът е игнорирал направените от него възражения, че процесната
сума пари не е получавана от него. Сочи че липсват каквито и да били
доказателства за фактическото предаване на сумата.
Поддържа
в жалбата че ищцата не е успяла да докаже за какво каузално правоотношение е
предадена исковата сума. Твърди че предвид изричното му възражение че липсва
каузална сделка между страните в тежест на ищцата е било да докаже наличието на
каузално правоотношение, каквото доказване тя не е извършила.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения срещу него установителен иск. Претендира направените по
делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представител,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата
страна М.Х.Д. ***, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирала отговор в който
оспорва изложеното във въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е
установителен иск след заповедно производство от М.Х.Д. срещу Ш.Р.Ш., с който
да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на
вземане на М.Х.Д. от Ш.Р.Ш. за сумата 175 000лв., представляваща част от
задължение по запис на заповед от 01.11.2013г. с падеж 31.01.2014г.,
ведно със законна лихва за забава, считано от 25.10.2016г. до окончателното и
изплащане, за което вземане има
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №
141/16г. по описа на Районен съд – Търговище.
Като доказателство в заповедното
производство е представен запис на заповед от 01.11.2013г. за сумата
256 209лв. с падеж 31.01.2014г., издаден от Ш.Р.Ш..
По абсолютното възражение на въззивника Ш.,
че записът на заповед не е издаден от него въззивният съд намира следното:
Твърдението на въззивника в отговора на
исковата молба е че подписът за издател в записа на заповед не е положен от
него.
От приетата като доказателство по делото от
първата инстанция съдебно-графологична експертиза, въззивният съд приема за
установено, че подписът срещу подпис на издателя в запис на заповед от 01.11.2013г.
е положен от Ш.Р.Ш.. Установено е също така от експерта, че и ръкописният текст
– трите имена Ш.Р.Ш. срещу подпис на издателя са изпълнени от Ш.Р.Ш..
Въззивният съд изцяло кредитира приетото експертно заключение, макар и оспорено
от въззивника, като обективно и компетентно дадено. Оспорването от страната е
бланкетно, като от страната не се сочат конкретни възражения срещу него. Заключението
е мотивирано. В заключението експертът е установил съвпадения в преобладаващата
форма и посока на движенията, в размера, в наклона, в степента на структурната
сложност, както и в по-характерните общи и частни графически принципи, които са
характери и устойчиви.
Поради което съдът намира оспорването на
автентичността на подписа на Ш.Р.Ш. като издател в записа на заповед от
01.11.2013г. за недоказано.
Записът на заповед от 01.11.2013г. е редовен
от външна страна и съдържа изискуемите в чл.535 от ТЗ реквизити
По възражението на въззивника за липса на каузално
правоотношение:
Съобразно разрешението, дадено в т.17 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
предмет на предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК в хипотеза
на издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на
заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактната сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с която е
издаден записът на заповед.
Въззивният съд намира, че в отговора на
исковата молба и в допълнителната искова молба ответникът Ш., сега въззивник, е
направил общо оспорване на вземането по записа на заповед. Ш. твърди единствено
че сумата, посочена в записа на заповед не се дължи от него, че същата не му е
предоставена, както и че ищецът следва да установи основанието на задължението
му за връщане на сумата. Няма въведено твърдение от страна на издателя за
съществуването на каузално правоотношение между страните и за обезпечителен
характер на издадения запис на заповед. Поради което и въззивният съд намира,
че ищцата, сега въззиваема няма задължение да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между нея като поемател и длъжника – издател
по повод или във връзка с която е издаден записът на заповед. Обстоятелството,
че с допълнителната искова молба ищцата е посочила каузално правоотношение и е
представила доказателства за предаване на сумата, не променя предмета на
доказване в производството при направено общо оспорване на вземането от
ответника.
С оглед на така изложеното, съдът намира,
предявения установителен иск за доказан и основателен и следва да бъде уважен,
а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по
делото пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 4 800лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира възражението
срещу начисления в размера на адвокатското възнаграждение ДДС за неоснователно.
На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнаграждението, определено
в наредбата и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Още
повече че в случая, дори и с начисленото ДДС общият размер на договореното и
платено възнаграждение е под минималния размер, определен съобразно чл.7 ал.2
т.5 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 57 от 08.11.2017г. по търг.дело № 53/17г. по описа на Търговищки ОС.
ОСЪЖДА Ш.Р.Ш. ***, ЕГН **********, да
заплати на М.Х.Д. ***, ЕГН ********** сумата 4 800лв. /четири хиляди и
осемстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: