№ 1552
гр. Русе, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. П.
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520105281 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на
чл.422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК вр. чл.79 и чл. 86 ЗЗД „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД, гр.
Варна против В. П. Д. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на парично задължение в полза на ищеца за потребена ел.енергия за обект с
абонатен номер № **********, в размер на 328,04 лв. главница по издадени фактури в
периода 23.06.2023 г. – 23.08.2023 г. и мораторна лихва върху главницата в общ размер на
15,08 лева, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура за ел.енергия от
падежа й до 07.12.2023 г. С разпореждане по ч.гр. дело № 6744/2023г. по описа на Русенски
районен съд по повод издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК относно вземанията на ищеца, на заявителя било указано да предяви установителен иск
за вземането си, с оглед факта, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, предвид което възниквал правният интерес за ищеца да инициира
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител на ответника не е
представил отговор на исковата молба. В депозиран след срока по чл.131 ГПК отговор
особеният представител изразява становище, че не са положени достатъчно усилия за
установяване адреса на ответницата и жизнения й статус. В съдебно заседание не е оспорил
размера на претенциите.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
По делото не се спори, че в качеството си на кредитор, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№6744/2023 г. по описа на РРС срещу В. П. Д. за сумите: 328,04 лева – главница за периода
от 23.06.2023 г. до 23.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2023г. до изплащане на вземането; 15,08 лева– мораторна лихва за период от 17.7.2023
г. до 07.12.2023 г.; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест,
ищецът е следвало да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на
фактите, породили вземането му (наличието на облигационно правоотношение между
страните, размера и стойността на доставената и разпределена топлинна енергия за
процесния период), а ответникът – фактите, които погасяват, изключват или унищожават
вземането.
Видно от писмените доказателства по делото, страните са били обвързани от
облигационни правоотношения по повод доставка на електрическа енергия в процесния
имот. От представените по делото документи от трето неучастващо в процеса лице –
Община Русе се установява, че ответницата е била наемател на жилище – собственост на
Община Русе, с адрес ж.к. Д..... Като потребител ответницата е обвързана от Общи условия
на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.98а от ЗЕ общите условия произвеждат обвързващо действие, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Според чл.4, ал.1 от ОУ:
„потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про
Продажби“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и
закупува същата от „Енерго - Про Продажби" АД“. Съгласно чл.26 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в общите условия, като той се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Съгласно
чл.38 от Общите условия при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите
суми, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Видно от писмените доказателства на името на ответницата е разкрита партида с
клиентски №********** за доставяната ел.енергия. За потребената електроенергия за
периода 11.05.2023 г. - 10.08.2023 г. са издадени 3 бр. фактури с дължими по тях общо 328,04
лева главница и 15.08 лв. лихви от падежа на всяка фактура. Падежът на първата фактура е
17.07.2023г., а на последната - 15.09.2023г. Фактурите са издадени след извършен реален
2
отчет на показанията на измервателен уред за консумирана дневна и нощна ел.енергия от
битов клиент, което е видно от представените по делото фактури и приложения към тях,
издадени въз основа на извършен ежемесечен отчет на измервателния уред. Фактурите са
издадени на името на ответницата В. П. Д., която е била наемател в общинското жилище.
Съгласно приложените настанителна заповед на кмета на Община Русе от 24-09-2019 г.,
Заповед за прекратяване на наемното правоотношение от 15.02.2023 г., заповед за изземване
на общински жилищен имот от 10.05.2023 г. и констативен протокол от 17.07.2023 г. за
извършване на приемане от бившия наемател В. Д. на общинско жилище /процесния имот/ -
л.93-97, ответницата като наемател на имота е ползвала предоставяните от ищеца услуги в
имота до неговото предаване на наемодателя с констативен протокол от 17.07.2023 г. По
делото липсват данни ответницата да е извършвала плащания на задълженията си към
дружеството по посочените фактури.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Исковете за установяване на вземанията на ищцовото дружество по издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са предявен в срока по чл. 415 ГПК,
поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са
основателни.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
са възникнали облигационни отношения във връзка с доставянето на електрическа енергия
за процесния имот, обитаван от ответницата. Ответницата е освободила наетия имот на
17.07.2023 г. Липсват доказателства за прекратяване на облигационните отношения между
страните в производството преди тази дата, поради което следва да се приеме, че същите са
били налице и за периода, за който са издадени процесните фактури. Съгласно чл.17 от ОУ
на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, задължение на
потребителя е да информира доставчика на услугата за всяка промяна в собствеността и
ползването на имота, до който се доставя електроенергията. В случая не са налице
доказателства по делото това да е направено от ответника или от друго правоимащо лице.
По делото са представени фактури, извлечения и справка за потреблението, в които са
отбелязани показанията на измервателното устройство, реално отчетени от служител на
електроразпределителното дружество. Съгласно чл.182 ГПК, вписванията в счетоводните
книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед други
обстоятелства и тези вписвания могат да служат като доказателство на лицето, което е
водило счетоводството. По делото липсват конкретни възражения от страна на ответника
или доказателства, оборващи доказателственото значение на представените от ищеца
писмени доказателства в подкрепа на исковата му претенция.
По изложените съображения искът за претендираната главница се явява основателен
и доказан.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва
3
върху главницата за електроенергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му, каквото е установено по делото. Доколкото искът се явява доказан по своето
основание, съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК може да определи неговия размер
чрез използване на справка от интернет калкулатор, а именно – същият възлиза на сумата от
15,08 лева.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че обективно съединените
установителни искове за главница и мораторна лихва следва да бъдат изцяло уважени като
основателни и доказани.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски
за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и
сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 375 лева за държавна
такса, възнаграждение за особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. Д. с ЕГН **********, с
адрес гр. Русе, ул. „Н.В......, че същата дължи на „Енерго –про Продажби“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” 258,
Варна Тауърс Г, представлявано от членовете на УС - П.С. и Я. Д., сумите: 328,04 лв. -
главница за ел. енергия по 3 бр. фактури, издадени в периода 23.06.2023 г. - 23.08.2023 г.,
както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 15,08 лв., представляваща сбора
от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 07.12.2023 г., както и
законна лихва от 19.12.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №6744/2023г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА В. П. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „Н.В......, да заплати на
„Енерго –про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс Г, сумата от 375 /триста седемдесет и
пет/ лева – разноски по настоящото дело и сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева – разноски
по ч.гр.д. №6744/2023 по описа на РРС.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5