Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Нова Загора, 19.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд колегия в публичното заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Валентина
Колева и прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ
гр.дело № 20 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 422 във вр.с
чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че в законоустановения
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на разпореждане по ЧГД № 1461
/2018г. по описа на PC гр. Нова Загора, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД на 16.11.2018г., се предявява настоящия установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно
вземанията на заявителя по ДРЗ № ********** срещу А.А. А. и М.Щ. А. в общ
размер на 8103.32 лв. /осем хиляди сто и три лева и тридесет и две стотинки/
лева, представляващи неизплатено парично задължение.
Вземането на молителя „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД произтичало
от следните обстоятелства:
На 26.03.2012г. е бил сключен договор за револвиращ
заем (ДРЗ) № **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор
от една страна и А.А. А., като длъжник, А.Е.С и М.Щ.А., като съдлъжници от
друга страна.
На основание общите условия към процесния договор във
връзка с чл. 121 -127 от Закона за задълженията и договорите А.Е.С и М.Щ.А., в
качеството си на съдлъжници по договора за револвиращ заем, се задължават за
отговарят за задължението на А.А. А. при условията, посочени в договора.
Договорът е бил сключен при посочени от ответника
параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ
заем". Съгласно т. 2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до
размера на посочения от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитора. Параметрите
на сключения договор за револвиращ заем били както следва:
I. Общо
задължение по договора: 9589.22 лева, включващо:
■ Сума
за изплащане на заема: 2950 лв.;
■ Срок
на заема: 48 месеца;
■ Размер
на вноска: 199лв.;
■ Дата
на погасяване: 1-ви ден от месеца;
■ Годишен
процент на разходите (ГПР %): 108.41%;
■ Годишен
лихвен процент 76.76%
■ Лихвен
процент на ден: 0,21%
■ Сума
на изплащане на револвинга: 2292лв.
■ Договорно
възнаграждение при револвинг: 4872 лв.
• Размер
на револвинга: 7164 лв.
II. Рефинансиране:
• Кредитор:
Креди Ленд
• Сума за
рефинансиране: 1951.95 лв.
Договорът е бил подписан при Общи условия /по-нататък
наричани за краткост „ОУ"/. ОУ били неразделна част от договора, предадени
били на клиента при подписването им и той
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б" от ДЗР/.ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД изпълнявала задължението си по процесния договор, като
рефинансирала задължението на А.А., като превежда сума в размер на 1951.95 лв.
по сметка на Кредиленд ЕООД, видно от приложеното платежно нареждане с банкова
референция 270PMWU120860072 от 26.03.2012г.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявала точно и
в срок задълженията си по договора, като превела на 29.03.2012г. парична сума в
общ размер на 998.05 лв. по посочената от длъжника А.А. А. банкова сметка, ***водно
нареждане (документ за кредитен превод с уникален регистрационен номер:
270PMWU120890034 от 29.03.2012г.) сумата представлявала остатъчна сума от
одобрената сума по кредита в размер на 2950 лв., след извършване на
рефинансиране на по-горе описаното задължение.
От своя страна длъжниците поемали задължение да
погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който е неразделна част от договора за револвиращ заем.
Изготвен бил и погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер
на 199лв., с падежна дата - всяко 1-во число на месеца.
На 30.11.2012г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
от една страна в качеството си на кредитор и А.А., като длъжник и А.С. и М.А.,
като съдлъжници от друга страна е бил сключен Анекс № 1 към Договор за
револвиращ заем за отлагане на вноски. В Анекс № 1 е било уговорено, че вноски
№ 6,7, ще бъдат отложени. Същите, ще бъдат заплатени в края на погасителния
план, като за целта е бил изготвен нов погасителен план и същия е неразделна
част от Анекс № 1.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал
поетите договорни задължения и е направил 9 пълни погасителни вноски и една частична
вноска, видно от приложеното извлечение по сметка към ДРЗ № **********, след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 10.3.1
от Общите условия към договора за револвиращ заем: " В случай, че клиентът
просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни настъпва
автоматично прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на
клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или други.", ДРЗ е
бил прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 23.04.201Зг.,
договорът за кредит е прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
а до длъжниците е изпратено уведомително писмо на 23.04.201Зг.
В съответствие с изложеното, ищецът счита, че предявения иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. От представеният по делото ДРЗ било видно, че
същият е сключен в рамките на исканите от ответника параметри, посочени от
същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно
ОУ, попълнената до точка V и подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане
от клиента за отпускане на заем, одобрен от кредитора. След извършена преценка
съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от кредитополучателя проектодоговор
на ДРЗ е подписан и от страна на кредитора, съответно влиза в сила. „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявала точно, съгласно ОУ към Договор за
револвиращ заем № **********, задължението си като превежда по посочена от
кредитополучателя в ДРЗ банкова сметка ***. По силата на сключения договор
клиентът се задължавал да върне на кредитора така предоставените парични
средства, заедно с договорното възнаграждение.
В т. 2 от ОУ е бил описан начинът на попълване на
образеца за договора за револвиращ заем, като е било посочено, че същият се
попълва съвместно от потребителя с кредитния експерт до раздел V. Попълненият
образец проекто - договор не представлявал договор за кредит, а съгласно ОУ
това било искане от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или
по-малък. При кандидатстване потребителят попълвал желаните от него финансови
параметри в T.V, като подписаният от длъжниците проектодоговор имал роля на
молба за отпускане на заем, т.е. за предоставяне на парични средства по заема в
размер до искания или по-нисък.
По преценка на клиента, той можел да се откаже от
сключения ДРЗ най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие
за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Длъжникът не се бил отказал от
сключения договор, усвоил паричните
средства, които са отпуснати първоначално. Също така изпълнявал задълженията си по договора, като
до един определен момент вноските са
били погасявани. Този факт ясно свидетелствал, че клиентът е запознат с
условията на договора.
Поради неизпълнението на договорното задължение,
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд-
гр. Нова Загора. По заявлението е било образувано ч.гр.дело № 1461/2018г. На дружеството
е било изпратено указание от заповедния съд, на основание чл. 415, ал. 1, т.2,
че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на
16.11.2018г.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД по ДРЗ №
********** срещу длъжниците А.А. и М.А. в общ размер на 8103.32 лв. /осем
хиляди сто и три лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляващи
неизплатено парично задължение, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли да им бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ответниците не бяха открити на посочените и известни
на съда адреси, затова при спазване изискванията на ГПК и гарантиране на
техните процесуални права им бяха назначени особени представители. За
ответницата А.А.-адв. М. Н., а за ответницата М.А. - адв. М. К.. И двамата
особени представители депозираха писмени отговори по предявения срещу
ответниците иск.
Адв. М. Н. заяви в отговора си, че доверителката и е
ответница по горното дело, по което срещу нея е предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Ищецът моли съда при уважаване на иска да постанови
решение, с което да признае за установено съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД по ДРЗ № ********** срещу длъжниците А.А. и М.А.
в общ размер на 8103.32 лв., представляващи неизплатено парично задължение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение пред Районен съд - гр.Нова Загора. Претендират се и
направените разноски по делото.
Счита, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен, както по основание така и по размер.
Адв. М. Н. счита още, че ДРЗ № ********** е нищожен
поради липса на съгласие с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД и поради
противоречие със закона по чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД - неспазване разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и наличието на неравноправни клаузи в него по
смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения
процент и ГПР, револвинга и плащането на неустойка при прекратяване на
договора, които не са индивидуално уговорени.
Липсвали доказателства, че при сключването на договора
на доверителката и са предоставяни, както Общите условия, така и погасителния
план.
Видно от представения от ищеца договор, доверителката
и го е получила и подписала на 12.03.2012 г., както е отразено в горния десен
ъгъл на договора, а като дата на сключване е посочена 26.03.2013 г. При подписването на договора от страна на
доверителката и и солидарните длъжници полетата в раздел VI. „Параметри на
одобрения револвиращ кредит" не са били попълнени, в следствие на което не
е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на възнаградителната
лихва и общите параметри на договора за потребителски кредит, каквито са годишния
процент на разходите, годишния лихвен процент и общодължимата в края на периода
сума за връщане.
Съгласно чл.11 от ЗПК /Обн. в ДВ, бр. 18 от
05.03.2010г./ задължителен реквизит от всеки договор за потребителски договор е
ГПР, ГЛП и общодължимата в края на периода сума, по които параметри
потребителят следвало да е изразил съгласието си и да са му предоставени и той
да е запознат преди сключването на договора /т.нар. информирано съгласие/.
Това, както и ищецът в исковата си молба твърди
не се е случило, тъй като раздел VI е бил попълнен, след подписването на
договора от доверителката и.
Този начин на сключване на договори за предоставяне на
кредит от „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД е приет от председателя на КЗП за
заблуждаваща нелоялна търговска практика. Със заповед N 675 от 08.08.2013 год.
на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2,
предл. 3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството е забранено
да прилага тази практика, изразяваща се в непредоставяне своевременно
информация за крайната цена на кредитния продукт (общото задължение се съобщава
впоследствие, годишният процент на разходите има различна стойност от
първоначално отбелязаното в договора за револвиращ заем (ДРЗ), погасителният
план заедно с Общите условия са представени също впоследствие), и освен това
непредоставянето на информация, необходима на потребителя за сравняване на
различните предложения за потребителски кредит и вземане на информирано решение
за сключване на договор за кредит. Тази Заповед е потвърдена с Решение №
5365/13.05.2015г. на ВАС.
Независимо от горното договорът бил нищожен и на друго
основание.
По процесния договор за потребителски кредит на
доверителката на адв. М. Н. и е била предоставена в заем сума от 2 950 лв., при
ГЛП в размер на 76,76 и ГПР в размер на 108,41%. Лихвата по договора е
възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване
на процесния договор обективен критерии за преценка дали с клаузата за
уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия
за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на
законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален
размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна
практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от
2014 г. се приемало, че максималният размер, до който съглашението за плащане
на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др). В случая
това съотношение не било налице. Договорената между страните годишна
лихва в размер 76.76 % надхвърляла
значително размера на законната такава от 10,15%, при определения от БНБ
основен лихвен процент за март 2012г. и 10 пункта надбавка, поради което
уговорката противоречала на добрите нрави и затова била нищожна. Съотнесени
тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 108,41%, също обосновавали
нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушавали принципа на справедливост и създавали условия
за неоснователно обогатяване на ищеца. Налице била явна нееквивалентност между
двете престации.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези -нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е била
приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи
на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. Следва да
бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение.
Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.9
и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това клаузите в процесния договор,
като нищожни не пораждали правно действие.
На основание горното особения представител счита, че
следва ДРЗ № ********** да бъде обявен
за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, т.9
и 10 ЗПК - поради неспазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
на основание чл.26 ал.2 предложение 2 ЗЗД - поради липса на съгласие. Не
оспорва представените от ищеца с исковата молба доказателства. Доказателства от
нейна страна заявява, че няма да сочи.
От своя страна адв. М. К. заявява, че в
законоустановения срок, в качеството си на особен представител, подава
настоящия отговор на искова молба, по която е образувано гр.д.№ 20/19г. по
описа на PC Нова Загора. Настоящия иск бил предявен с правно основание чл. 422
от ГПК, поради което е процесуално допустим. Ищеца претендира да се постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ищеца, че М.А.
заедно с А.А. дължат сумата от 8103.32лв.,
представляваща неизплатено парично
задължение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата. Поради това счита настоящия иск за допустим,
но неоснователен. Оспорва настоящия иск.
Доверителката му не дължала претендираната сума.
Ищецът твърдял в исковата си молба, че договора за
кредит №********** е едностранно прекратен считано от 23.04.2013г.
С оглед на това в полза на доверителката му е текла
погасителна давност, която била изтекла на 23.04.2018г. и след тази дата за
ицщовото дружество е било погасено правото да търси съдебна защита.
Освен това, съобразявайки законовите разпоредби и
задължителната съдебна практика, счита че задължението за заплащане на вноски
по договор за кредит се погасява с изтичане на кратката тригодишна давност по
чл. 111 б „в" от ЗЗД. В TP № 3/ 2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВС било
дадено определение на „периодични плащания". Според него понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б „в" от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без
да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При това
определение на ВКС, което било задължително за съдилищата следвало да се
приеме, че задължението за заплащане на месечни вноски по договор за кредит
имат периодичен характер и се погасяват с предвидената в чл. 111 б"в"
от ЗЗД кратка тригодишна давност. Периодичния характер на задължението за
заплащане на месечните вноски е бил уговорен и в самия договор и анекс към него
с коригиран погасителен план, според който кредитополучателя имал задължение да заплаща месечните вноски
съобразно погасителния план и са предвидени изрично 27 месечни вноски.
Налице е бил настъпил юридически факт - едностранно
прекратяване на договора за кредит от страна на кредитора. По делото е
представена покана от 23.04.201З г., изпратена до ответницата без да е налице
доказателство, че тя е връчена на лицето, с която освен покана за незабавно
изпълнение на парично задължение е било направено изявление, че договора е
прекратен на 23.04.2013г. След този момент действието на договора е
преустановено занапред и задължението за заплащане на следващи месечни вноски,
лихви, неустойки, такси и т.н. ответника няма.
Видно от приложеното извлечение по сметка, плащанията
са били преустановени на 01.05.201Зг. неплатените задължения на ответната
страна по договора за кредит са общо 5 041,01 лв., която сума не съответства на
заявената в заповедното производство.
Поради което адв. К. счита, че давността е покрила всички вземания на
ищцовото дружество.
Заявява,че тъй като няма контакт с представляваното от
него лице, ще се ползва от доказателствата представени от ищцовото дружество.
В откритото
с.з. ищецът не участва с представител, а с предварително изпратена до съда
молба от пълномощник - юрк. Р. И. с вх.№ 3262/24.06.2019г. В същата заявява, че
поддържа исковата молба. Счита изтъкнатото основание за нищожност на договора
поради липса на съгласие за напълно неоснователно. Ответницата А. е подписала
договора, което било доказателство за валидно изразено волеизявление. Освен
това в нашето право действал принципа за свободно договаряне между страните - чл.
9 от ЗЗД, също не бил изтекъл необходимия давностен срок за погасяване на
задължението на ответницата М. А., тъй
като същия започвал да тече от датата на която бил изтекъл срока на кредита - 01.08.2016г.
В откритото с.з.се явяват адв. М. Н. и адв. М. К., които
заявиха, че поддържат депозираните писмени отговори.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следното:
На 26.03.2012г. е сключен договор за револвиращ заем
(ДРЗ) № **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор от
една страна и А.А. А., като длъжник, А.Е.С и М.Щ.А., като съдлъжници от друга
страна.
На основание общите условия към процесния договор във
връзка с чл. 121 -127 от Закона за задълженията и договорите А.Е.С и М.Щ.А., в
качеството си на съдлъжници по договора за револвиращ заем, се задължават за
отговарят за задължението на А.А. А. при условията, посочени в договора.
Договорът е сключен при посочени от ответника
параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ
заем". Съгласно т.2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до
размера на посочения от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитора.
Параметрите на сключения договор за револвиращ заем
са, както следва:
I. Общо задължение
по договора: 9589.22 лева, включващо:
■ Сума
за изплащане на заема: 2950 лв.;
■ Срок
на заема: 48 месеца;
■ Размер
на вноска: 199лв.;
■ Дата
на погасяване: 1-ви ден от месеца;
■ Годишен
процент на разходите (ГПР %): 108.41%;
■ Годишен
лихвен процент 76.76%
■ Лихвен
процент на ден: 0,21%
■ Сума
на изплащане на револвинга: 2292лв.
■ Договорно
възнаграждение при револвинг: 4872 лв.
• Размер
на револвинга: 7164 лв.
II. Рефинансиране:
• Кредитор:
Креди Ленд
• Сума за
рефинансиране: 1951.95 лв.
Договорът е подписан при Общи условия /по-нататък
наричани за краткост „ОУ"/. ОУ са неразделна част от договора, предадени
са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва
/Буква „Б" от ДРЗ/.
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнява задължението си
по процесния договор, като рефинансира задължението на А.А., като превежда сума
в размер на 1951.95 лв. по сметка на Кредиленд ЕООД, видно от приложеното
платежно нареждане с банкова референция 270PMWU120860072 от 26.03.2012г./л.17
от делото/.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в
срок задълженията си по договора, като превежда на 29.03.2012г. парична сума в
общ размер на 998.05 лв. по посочената от длъжника А.А. А. банкова сметка, ***водно
нареждане (документ за кредитен превод с уникален регистрационен номер:
270PMWU120890034 от 29.03.2012г.) сумата представлява остатъчна сума от
одобрената сума по кредита в размер на 2950 лв., след извършване на
рефинансиране на по-горе описаното задължение.
От своя страна длъжниците поемат задължение да
погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем.
Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на
199лв., с падежна дата - всяко 1-во число на месеца.
На 30.11.2012г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД от една страна в качеството си на кредитор от една страна и А.А., като
длъжник и А.С. и М.А., като съдлъжници от друга страна е сключен Анекс № 1 към
Договор за револвиращ заем за отлагане на вноски. В Анекс № 1 е уговорено, че
вноски № 6,7, ще бъдат отложени. Същите, ще бъдат заплатени в края на
погасителния план, като за целта е изготвен нов погасителен план и същия е
неразделна част от Анекс № 1.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал
поетите договорни задължения и е направил 9 пълни погасителни вноски от 199 лв.
и една частична вноска, в размер на 92.90лв., видно от приложеното извлечение
по сметка към ДРЗ № **********, след изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл. 10.3.1 от Общите условия към Договора за
револвиращ заем: " В случай, че клиентът просрочи 1 месечна вноска с
повече от 30 (тридесет) календарни дни настъпва автоматично прекратяване на
ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/съдлъжника
уведомление, покана, предизвестие или други.", ДРЗ е прекратен от страна
на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 23.04.201Зг., а до длъжниците е
изпратено уведомително писмо на 23.04.201Зг./л.18 от делото/.
В т. 2 от ОУ е описан начинът на попълване на образеца
за договора за револвиращ заем, като е посочено, че същият се попълва съвместно
от потребителя с кредитния експерт до раздел V. Попълненият образец проекто -
договор не представлява договор за кредит, а съгласно ОУ това е искане от
клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък. При кандидатстване
потребителят попълва желаните от него финансови параметри в T.V, като
подписаният от длъжниците проектодоговор има роля на молба за отпускане на
заем, т.е. за предоставяне на парични средства по заема в размер до искания или
по-нисък.
По преценка на клиента, той може да се откаже от
сключения ДРЗ най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие
за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Длъжникът
не се е отказал от сключения договор, усвоил
е паричните средства, които са отпуснати първоначално. Също така е изпълнявал
задълженията си по договора, като до един определен момент е погасявал вноските
си.
Поради неизпълнението на договорното задължение,
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд-
гр. Нова Загора. По заявлението е
образувано ч. гр. дело № 1461/2018г., по което заповедния съд е издал исканата
заповед за изпълнение № 1064/30.08.2018г. за обща сума 8103.32 лв., видно със законната
лихва, върху сумата, считано от 28.08.2018г. и разноски, срещу тримата
длъжници. На дружеството е изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.2,
че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на
16.11.2018г., тъй като заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47
ал.5 от ГПК относно двете ответници. Ищецът е получил това съобщение на съда на
16.11.2018г., видно от самото него, а видно от пощенското клеймо на изпратената
пратка по куриер/приложена в заповедното производство, приложено към настоящото
дело на л.37/ датата на изпращане е 17.12.2018г. т.е. след изтичане на
законовия едномесечен срок.
От така приетото за установено съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е недопустим. Срокът по чл. 415 ал. 4
от ГПК/едномесечен от получаване на съобщението от заповедния съд, че заповедта
е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК/ е пропуснат макар и само с един
ден. Този срок е преклузивен и поради настъпилата преклузия производството
следва да бъде прекратено, като недопустимо или да бъде отхвърлен предявения
иск на същото основание.
Отделно от горното основание за недопустимост на
предявения иск, същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и
на други основания.
На първо място, поради изтичане на давностния срок, през
който се е погасило правото на иск на ищцовото дружество. Съдът не следи за
наличието на това обстоятелство, но особеният представител на ответницата М. А.
-адв. М. К. направи възражение за давност, считайки ,че срока за предявяване на
настоящия иск е с начален момент - 23.04.2013г. Затова на 23.04.2018 г. бил
изтекъл общия пет годишен срок предвиден в ЗЗД за завеждане на делото. В случая
дори следвало да се приложи разпоредбата на чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, поради
наличието в случая на периодични плащания. Съдът споделя изразеното становище
от адв. К., че началния момент на давностния срок за предявяване на иска е
датата, на която ищцовото дружество е обявило сключения ДРЗ за прекратен, както
се установи и както самото то твърди в исковата молба. В този момент
възникналите между страните договорни отношения са били прекратени, за което
безспорно е инициатива на ищцовото дружество. Едва на 28.08.2018г. ищецът е
подал до НЗРС заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
т.е., той е бездействал повече от пет години да реализира правата си. Но в
случая съдът счита, че са налице „периодични плащания“ имащи всички необходими
характеристики - равни времеви периоди, равни месечни вноски, изпълними на една
и съща дата и т.н., заради което правото на иск на ищцовото дружество се
погасява с изтичането на тригодишната давност и този срок е изтекъл. Затова по
отношение на ответницата М. Щ. предявения иск следва да се отхвърли поради
изтекла погасителна давност на правото на иск и същия се явява неоснователен.
Следва да се има пред вид и следното: по процесния ДРЗ
е била предоставена в заем сума от 2950лв., при ГЛП в размер на 76.76% и ГПР в
размер на 108.41%. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на
дадената парична сума. Вярно е, че лихвените проценти на тези институции, като
ищцовото дружество са по-високи с оглед невъзможността им да осъществяват
влогонабиране и риска при тях е по-висок, но в случая договорените ГЛП и ГПР са
прекомерно завишени. Към момента на сключване на договора не е имало ясни
критерии за техните размери, но от 23.07.2014г. ГПР съгл.чл.19 ал.4 от ЗПК е с
ограничен максимален размер - не повече от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения. В случая договорената между страните годишна лихва е
в размер на 76.76%, надхвърляйки значително размера на законната такава от
10.15% на БНБ. Уговореният в случая ГПР от 108.41% още повече обосновава
нищожността на уговореното и противоречи на добрите нрави. Следвало е онези
договори, между които и процесния след въведеното законово изменение, за което
се спомена по-горе да бъдат коригирани в съответствие с действащото
законодателство т.е., намалени. Чл.22 от ЗПК в сила също от 23.07.2014г. гласи,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1,чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и 20
и ал. 2 и чл. 12 ал.1 т.7-9 договорът за ПК е недействителен. ГЛП и ГПР са
задължителна част от тези изисквания и задължителни елементи на договора, което
го прави недействителен след като те са определени извън законовите рамки. Всичко
това също води до отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
С оглед отхвърлянето на иска следва да се отхвърли и
акцесорното искане за присъждане на разноските, които ищцовото дружество е
направило в настоящото производство и те следва да останат за негова сметка.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес /седалище/адрес на управление/: гр. София, бул.
„България” 49, бл. 53Е, вх. В, телефон: 0895 502 576, електронна поща:
********@***********.**, със законен представител С.Н.Н., О.Л.,Я.Я.Ч. и И.Х.Г.
- управители на „Профи Кредит България” ЕООД, тел. 02/4032575, чрез пълномощник
- юрк. К.К.А., редовно упълномощен с рег. № 14357/31.08.2018 г. на нотариус с
рег. № 271 иск, с който да се признае
за установено по отношение на А.А.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
тел. *********, и М.Щ.А., с ЕГН **********,***, тел. *********,
че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД СРЕЩУ ТЯХ за сумите от 8103.32/осем
хиляди сто и три лева и тридесет и две стотинки/лева, от която, както
следва: 8103.32/осем хиляди сто и три
лева и тридесет и две стотинки/лева – главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 28.08.2018г. до изплащане на вземането съществува, като НЕДОПУСТИМ
И НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните, пред СлОС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: