№ 14
гр. Сливен, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. С.
при участието на секретаря Соня В. Петкова
в присъствието на прокурора Кр. Г. М.
като разгледа докладваното от Пламен Д. С. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20222200600106 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. М.Г. от АК – Сливен, в качеството й на
защитник на ХР. М. Г. от гр. Котел, срещу Присъда № 260009/09.12.2021 год. постановена
по НОХД № 118/2020 год. по описа на Районен съд – Котел.
С атакуваната присъда подсъдимият ХР. М. Г. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 129 ал.1 от НК - за това, че на 18.02.2019г. в гр.Котел причинил на
М.В.В. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на втората метакарпална кост на
лявата длан, което довело до трайно затруднение на движението на горния ляв крайник.
На подсъдимия Гайдаржиев на основание чл. 54от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години.
С присъдата подс. Г. е осъден да заплати направените по досъдебното производство
разноски в размер на 280.50 /двеста и осемдесет лева и петдесет стотинки/ лв. по сметка на
ОД на МВР-Сливен.
С присъдата подс. Г. е осъден да заплати направените по съдебното производство
разноски в размер на 96.31 /деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ лв. по
сметка на РС-Котел.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, се изразява несъгласие с атакуваната присъда, като се счита същата за
необоснована и недоказана. Иска се от въззивния съд да оправдае подсъдимия.
В депозираната допълнителна жалба са изложени съображения по заявеното
първоначално оплакване. Развита е теза за неправилно приложение на материалния закон, за
некоректен и непрецизен анализ на доказателствените материали от първоинстанционния
съд.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
1
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Сливен предлага на съда да потвърди
първоинстанционната присъда, а въззивната жалба да бъде отхвърлена. Заявява, че
постановената присъда е правилна законосъобразна и изключително добре мотивирана, с
пълен разбор на писмени и гласни доказателства.
Пред настоящата инстанция въззивната жалба и допълнението към нея се поддържат от
защитника на подсъдимия и лично от него. Допълнително защитникът заявява, че оспорва
обосноваността на направените изводи от първоинстанционния съд, като поддържа
съображенията които е изложил във въззивната си жалба и допълнението към нея, желае да
бъде отменена първоинстанционната присъда и бъде постановена нова, с която да бъде
оправдан подсъдимия.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
дело и при цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.313, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Присъдата на Районния съд е постановена при пълното, всестранно и точно изясняване
на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма основания да
променя или изменя същата. Направен е задълбочен и всестранен анализ на събраните по
делото доказателства, въз основа на което правилно е прието следното:
Подсъдимият Х.Г. не е осъждан, работи като строителен работник, с начално
образование - грамотен, съжителства на съпружески начала, живее на адрес град Котел, кв.
„Изток“ № 37.
На 18.02.2019г. преди обед пострадалият В. е бил на ул. „Васил Левски“ в гр.Котел.
Заедно с пострадалия били и свидетелите К.Б. и М.К.. Там пристигнал със автомобила си
„Фолксваген голф 4“, черен на цвят свидетелят С.М.С.. Между свидетеля С.М.С. и
пострадалия М. В. съществувала дългогодишна вражда.
Свидетелят С. влязъл в магазина и си купил банан. Докато навън от магазина ядял
банана пострадалият В. започнал да се дразни с него, правейки му вулгарни намеци.
Свидетелят С. много се подразнил от думите на пострадалия В., качил се в автомобила си и
потеглил, а пострадалият тръгнал към дома си, като водел на синджир кучето си. Свидетелят
М.К. също се прибрал, а свид. К.Б. останал пред магазина. Като потеглил с автомобила си,
свид. С.М.С. отишъл веднага в дома на братовчед си св. М.Х.С. и му разказал за разговора с
пострадалия пред магазина. Двамата решили да се съберат група от хора да намерят
пострадалия и се разправят с него. Те извикали подсъдимия Х.Г., свид. Т.Д.А., свид. А. А. Б.,
свид. С.П. Г. и свид. Д.Д.С.. Събрали се в дома на свид. М.Х.С., където с лекия си автомобил
„Фолксваген Голф 3“ дошъл свид. И. Б.. В автомобила, управляван от свидетеля И. Б. се
качили свидетелите С. Г. и Д.С., а в автомобила, управляван от свидетеля С.М.С., отпред до
него се качил подсъдимият Х.Г. и свидетелите Т.А. и М.С.. Взели със себе си дървена
бухалка дълга около 50- 60см и дебела около 2см. Цялата група с двата автомобила тръгнали
из гр. Котел да търсят пострадалия М. В. /М./. Отишли до мястото където била станала
разпрата между пострадалия и свидетеля. Подсъдимият Х.Г. и свидетелят С.М.С. слезли от
автомобила и попитали хората, които са били там, къде е пострадалият, като не получили
отговор на въпроса си, потеглили и продължили да го търсят. До кръстовището на улиците
„Преславска“, „Иглика“ и „Калина“ видели пострадалият да върви по ул. „Иглика“, водейки
кучето си. Леките автомобили спрели, от тях излезли подсъдимия и свидетелите и се
насочили към пострадалия, като подсъдимият Х.Г. взел дървената бухалка. Всички викали и
псували. Пострадалият пуснал кучето си да се разхожда свободно и омотал част от
синджира, служещ за повод на кучето, на дясната си ръка. Той разбрал, че идват да го бият.
Решил да действа нападателно, за да предотврати предстоящата атака. Първи се сдърпали
пострадалият М. В. и свидетелят С.М.С.. Започнали да си нанасят взаимно юмручни удари
по тялото. Вдигнал се голям шум, който привлякъл вниманието на хората и се събрала
цялата ромска махала. В 13:48ч. свидетелят А.Б. се обадил на телефон 112 и съобщил, че на
2
улица „Иглика“ има бой и се бият около десет човека и че все още няма пострадали. Със
синджира за кучето пострадалият М. В. успял да удари в главата свидетеля С.М.С.. В този
момент подсъдимият Х.Г. е бил зад гърба на пострадалия и го ударил с бухалката в задната
част на главата. Получила се разкъсно - контузна рана, от която потекла кръв. Пострадалият
усетил топлина по врата от стичащата се кръв и се обърнал назад, вдигайки лявата си ръка
към главата. В този момент подсъдимият нанесъл втори удар към главата на пострадалия, но
ударът попаднал в дланта на лявата му ръка, като се получила фрактура на втората
метакарпална кост. Пострадалият паднал на земята и са му били нанасяни удари с ритници
от всички присъстващи. Свидетелят А.М.Б. се намесил и ги разтървал. От ударите бухалката
се счупила на две. Подсъдимият Х.Г. взел парчетата от нея и извикал на всички да си
тръгват. Тъй като свидетелят И. Б. бил много уплашен от случилото се, пръв потеглил сам с
автомобила си без да изчака дошлите с него свидетели С. Г. и Д.С.. По тази причина в
автомобила, управляван от свид.С.М.С. се качили освен подс. Х.Г., свидетелите Т.А., М.С. и
свидетелите С. Г. и Д.С.. Докато те се качвали в автомобила, пострадалият успял да се
изправи и тръгнал към автомобила, размахвайки синджира. Посегнал да удари автомобила
със синджира, но синджирът се заклещил между купето и все още незатворената задна дясна
врата на автомобила. Пострадалият не можел да откачи синджира, а автомобила потеглил и
няколко метра пострадалият бягал зад автомобила, влачен от синджира. След като пуснал
синджира, се почувствал много зле и помолил свидетеля А.Б. да се обади до Бърза помощ.
Пострадалият паднал на земята, тъй като нямал сили да стои на краката си. Главата и
дрехите му били целите в кръв. Междувременно някой от очевидците се обадил по телефона
на свидетеля С. В. и му съобщил, че брат му е пострадал. В 13:50ч свидетелят А.Б. се обадил
пак на телефон 112 и съобщил, че пострадалият от боя е паднал на земята и кърви. Докато
свидетелят А.Б. говорел с оператора на телефон 112, на място пристигнал брата на
пострадалия – свид. С. В. и свид. А.К., които качили пострадалия в автомобила си и го
отвели до ЦСМП в град Котел, а свидетелят А.Б. съобщил, че по тази причина не се налага
на място да бъде изпращан медицински екип. На телефон 112 е получено обаждане и от
лице, което се е представило за брат на пострадалия, и е съобщило за същия инцидент.
В ЦСМП в град Котел превързали раната на главата на пострадалия и го упътили да
отиде в Сливен за лечение на фрактурата. От ЦСМП Сливен пострадалия е бил насочен за
извършване на образно изследване, от което се установила фрактурата на втората
метакарпална кост на лявата ръка - костта, започваща от показалеца. Било му разяснено, че
следва да бъде извършено оперативно лечение. На 20.02.2019г., пострадалият бил приет в
Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в град
Сливен и същия ден било приложено оперативно лечение под местна анестезия. Същият ден
е бил изписан. Дадено му било предписание за сваляне на конците на 13.03.2019г., срок на
гипсовата мобилизация - 23 дни, а срокът на фиксация с кишнеровите игли - до 40 дни,
според костното срастване.
На 26.02.2019г. пострадалият посетил доктор Г. - съдебен лекар в град Търговище, който
издал съдебномедицинско удостоверение № 41, в което е описал следното: „По главата в
лявата окосмена тилна област се вижда заздравяваща рана с неравни ръбове с кос ход и
линийна форма с дължина 1 см. По двете раменници се виждат петнисти и ивичести
кръвонасядания с мораво червеникаво кафеникав цвят на площ около 10/15см. По гърба и в
поясната област има палпаторни и спонтанни болки. Лявата подбедреница е с гипсова
имобилизация, като от направените рентгенови снимки е видно, че има счупване на втора
метакарпална кост на лявата длан“.
От заключението на приетата и изслушана в съдебно заседание съдебно-медицинска
експертиза се установява, че описаните и диагностицирани увреждания на пострадалия М.
В. имат травматичен характер - механична генеза в резултат на удари с твърди тъпи и
тъпоръбести предмети - дървена пръчка/бухалка. По медикобиологичен характер
уврежданията отговарят на признаците контузии-натъртвания, отоци, кръвонасядания,
травматична разкъсно-контузна рана, фрактура на кост на нарушена функция на ръката и
придружаваща ги болезненост. Фрактурата на втората метакарпална кост на лявата длан
3
нарушила хватателната функция на лявата ръка. Вещото лице д-р С. – специалист по обща и
клинична патология и следдипломна квалификация по съдебна медицина в съдебно
заседание е обяснил, че пострадалият е получил т.нар. предпазно, наричано още парадно
увреждане, при което пострадалото лице инстинктивно вдига ръка към главата, с цел
предпазване на главата като жизненоважен орган. Ударът бил директен, напречно на костта
и тъй като дланните кости били достатъчно здрави, бил доста силен. Вещото лице е
отхвърлило възможността фрактурата да е била получена докато пострадалият бил влачен от
синджира, закачен на потеглящия автомобил.
Изводите относно фактите, са възприети от районния съд при правилното и обосновано
интерпретиране на гласните и писмени доказателства, както и на приетата експертиза. По
повод изложените мотиви на районния съд, свързани със заключението на експерта и
гласните доказателства, районния съд правилно е стигнал до извода, че са събрани
достатъчно категорични и безспорни доказателства за авторството на деянието, за което
подс. ХР. М. Г. е предаден на съд. Не могат да се споделят доводите във въззивната жалба,
че районният съд необосновано и незаконосъобразно е интерпретирал доказателствата и
така е стигнал до осъждането на подсъдимия. В мотивите си, районният съд е подложил на
изключително прецизен анализ всички доказателства по делото. Обсъдил е подробно и
правилно гласните доказателства, като е отделил специално място на обясненията на
подсъдимия Х.Г., преценявайки двойствената им същност, като средство на защита и гласно
доказателство. Фактът, че неговите обяснения съвпадат с показанията на голяма част от
свидетелите, които са негови приятели и отричат те да са участвали в побоя на пострадалия
много подробно е бил обсъден и анализиран от първоинстанционния съдебен състав.
Обсъдени са твърденията им, че са се събрали да ходят на гости на св.С. Г. и случайно по
пътя видели пострадалия, който се нахвърлил върху автомобилите щом ги е видял. В тази
връзка първоинстанционният съд е анализирал показанията на св. С. Г., който в показанията
си пред първоинстанционния съд сочи, че подсъдимия и другите свидетели се били събрали,
направили с автомобилите две обиколки из града и наближавайки към дома му, били
нападнати от пострадалия. Отрича да са виждали същия ден брата на подсъдимия –
свидетеля С. В., както и свидетеля А.К.. В показанията му от досъдебното производство
обаче, дадени на 30.04.2019г, прочетени на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
свидетелят е заявил съвсем друго, а именно, че е видял подсъдимия да разговаря със св.С.
В.- брат на подсъдимия. Подробно са анализирани показанията и на св. И. Б., който в
приобщените и прочетени на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени
на 30.04.2019г. по досъдебното производство, свидетелят сочи, че се събрали с приятелите и
търсили пострадалия из махалата, на старата автогара видел свидетелите С. В. и А.К., като
подсъдимият и свидетелят С.М.С. слезли от автомобили и попитали свидетеля С. В. къде е
брат му, за да се разбират с него веднъж завинаги.
Правилно съдът се е доверил на показанията на пострадалия, преценявайки
евентуалната му заинтересованост и обстоятелствата, които те удостоверяват, отнасящи се
до основния факт на доказване, свързвайки ги с обективните находки удостоверени в
съдебно медицинската документация.
Настоящата инстанция възприема изцяло становището на първоинстанционния съд, че
следва да не даде вяра на показанията на свидетеля А.Б., който пред съдия в хода на
досъдебното производство е бил разпитан на 14.11.2019г по ЧНД № 248/2019г на РС Котел.
В тези показания, които районният съд е прочел и приобщил по реда на чл.281, ал.1, т.1 от
НПК, тъй като е установил особено съществени противоречия между тях и тези, дадени в
хода на съдебното следствие, е дал подробни и изчерпателни сведения за конфликта още от
самото му начало, а пред първоинстанционния съд е отрекъл да си спомня дали
подсъдимият е бил сред тези, които са нанесли побой над пострадалия. Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал в цялост показанията на свидетеля А.Б., дадени
пред съдия в хода на досъдебното производство, тъй като се явяват в явен синхрон с
показанията на пострадалото лице, които пък, от своя страна, се потвърждават от целия
писмен доказателствен материал.
4
Въззивният съд, както и първоинстанционният съд, съобрази и всички писмени
доказателства, приобщени по делото и имащи значение за разкриване на обективната
истина.
Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от настоящия състав мотивират
извод, че делото е било попълнено с необходимите и относими доказателствени материали,
като въз основа на същите Котленския РС е изградил фактическа обстановка и правни
изводи, съответни на разпоредбите на процесуалния закон и подчинени на правилата на
формалната логика.
При така установената от доказателствената съвкупност фактическа обстановка,
правилни са и изводите на първата инстанция,че подсъдимият ХР. М. Г. е бил лицето, което
на инкриминираната дата и място е причинил средна телесна повреда на М.В. В.,
изразяваща се във фрактура на втора метакарпална /дланна/ кост на лявата длан, която е
довела до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК“ и
е осъществил престъпния състав на чл.129, ал.1 от НК.
Категоричен е изводът, както че деянието на подсъдимия е обективно съставомерно,
така също, че е извършено от него умишлено. Не може да се сподели доводът на защитата за
недоказаност на обвинението. Кредитираната част от гласните доказателства пряко или
косвено установяват, че именно подсъдимият е извършител на престъплението.
Правилен е изводът на първата съдебна инстанция, че деянието на подсъдимия е
извършено с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал
и е искал настъпването на обществено опасните последици. Подсъдимият е действал с
умисъл за причиняване на сериозно телесно увреждане на пострадалия. В случая са
нанесени удари с дървена бухалка и е очевидно, че подсъдимият е съзнавал и целял да
увреди пострадалия.
При наличие на всички изискуеми от закона елементи от обективна и субективна страна
на престъплението по чл.129 ал.1 от НК, правилно и законосъобразно районния съд е
признал подсъдимия за виновен по така предявеното му обвинение.
Въззивната инстанция не констатира неправилност на присъдата в частта относно
наложеното на подсъдимия наказание. При законодателно установените граници на
престъплението по чл.129 ал.1 от НК до шест години „лишаване от свобода“
първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия под средния
размер-една година „лишаване от свобода“ като е отложил изпитателния срок за
изтърпяването му в най-ниският възможен срок – три години изпитателен срок. Съдът не е
констатирал отегчаващи отговорността обстоятелства. В конкретния случай, при наличието
само на смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, наложеното на
подсъдимия наказание се явява правилно определено при условията на чл. 54 от НК,
съобразено е с обществената опасност на деянието и извършителите му и удовлетворява
критерия за справедливост. Въззивният съд споделя доводите на Котленския РС за
приложение на чл. 66 от НК и присъдата е законосъобразна и в тази част.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които биха могли да обосноват евентуален извод за приложение на чл.55,
ал.1, т.2 б.“б“ от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК с първоинстанционната присъда е
решен и въпроса за отговорността на подсъдимия за разноските, като правилно подсъдимият
е осъден да заплати определените суми.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционната присъда е
правилна, обоснована и материално и процесуално законосъобразна, а въззивната жалба и
допълнителната въззивна жалба - неоснователни. Наведените оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт от страна на защитата на
подсъдимия са неоснователни. Наложеното наказание е съответно на обществената опасност
5
на деянието и дееца. Присъдата е законосъобразна и в частта за разноските. Не са налице
основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260009/09.12.2021 г., постановена по НОХД № 118/2020 г.
по описа на РС – Котел, като ПРАВИЛНА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6