Р Е Ш Е Н И Е
№ 260479
гр. Кюстендил, 03.12.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 372 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „….“ ЕАД, ЕИК ………..260479 против С.Н.С..
В исковата молба се твърди, че в производството по ч. гр. д.
№ 1692/2020г. на КРС била издадена срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, която му била връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 от с.к. – чрез залепване на уведомление. Това обусловило и
интереса на ищцовото дружество от установяване на вземането, предмет на
заповедта, по исков път.
Сочи
се, че на 28.08.2018г. между страните бил сключен договор за предоставяне на
мобилни услуги с клиентки номер № ********* за предпочетен мобилен номер
+359*********, с избрана абонаментна програма Интернет+ 16.99 лв., за срок от 24
месеца – до 28.08.2020г.
На
01.09.2018г., абонатът сключил с дружеството и договор, с който предпочел
мобилен номер +359*********, с избран абонамент Тотал 10.00 лв., и срок на
действие на договор 12 месеца – до 01.09.2019г.
Твърди
се, че във връзка с посочените договори и потреблението на абоната били
издадени фактури, както следва:
- Фактура №
**********/15.09.2018г. за отчетен период 28.08.2018 г. – 14.09.2018 с
начислена за периода суми за разговори и месечни абонаменти от общо 157,09 лв.,
платими в срок до 30.09.2018г.;
- Фактура №
**********/15.10.2018г. за отчетен период 15.09.2018г. – 14.10.2018г. с
начислена за разговори и месечни абонаменти от общо 61 86 лв., платими до
30.10.2018г.;
- Фактура №
**********/15.11.2018г. за отчетен период 15.10.2018г. – 14.11.2018г. с
начислена сума за разговори и месечни абонаменти в общ размер на 27.98 лв., платими до
30.11.2018г.;
Общият размер на задължението на абоната
възлизалo на 246,93 лв. като с кредитно известие № **********/15.12.2018г.
била извършена корекция по дълга. Така общият размер на задължението се намалил
на 237,61 лв.
Неизпълнението на договорните задължения на
абоната ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от процесния договор за
услуги, като във вр с чл. 75, вр. с чл. 19б от ОУ мобилният оператор
едностранно прекратил индивидуалните договори с ответника.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено в отношенията между страните наличието на
вземане на ищеца против С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: *** за сума в размер на 237,61 лв.
(двеста тридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, за които са издадени фактури № **********/15.09.2018г., № **********/15.10.2018г.
№ **********/15.11.2018г. за периода 15.08.2018г. – 14.11.2018 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 1692/2020г. на КРС.
Претендират се направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирала писмен отговор чрез назначения й особен
представител адв. Кр. Х. – АК – Кюстендил. Сочи на неоснователност на заявената
претенция. Излага подробни съображения досежно обстоятелството, че процесните
фактури не могат по никакъв начин да обосноват предявения иск.
Твърди, че в молбата се сочи на
сключване на договор за мобилни услуги от 01.09.2018 г., а представеният такъв бил
от 11.09.2018г.
Липсвали подписи на първата и
втората страница на процесните договори от ответницата, а и в същите имало
съществени празноти, което нарушавало правата й на потребител.
Шрифтът на договорите и приложенията
бил по-малък от 12.
Неравноправна била клаузата,
уговаряща заплащането на неустойка, която в исковата молба не се претендирала.
Предвид изложеното се иска да бъде
отхвърлена претенцията в нейната цялост.
В съдебно заседание исковата молба се
поддържа, а ответникът оспорва иска посредством назначения му особен
представител.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор
за мобилни услуги от 28.08.2018 г. (л. 9 до 11 от делото) е, че такъв е сключен
между страните, с посочен в същия абонаментен план при стандартен месечен
абонамент от 16.99 лв., за предпочетен номер ********** и при срок на действие
– 24 месеца – до 28.08.2020 г.
Договореност между
страните била постигната и по Договор за мобилни услуги от 11.09.2018 г., с уговорен
месечен абонамент от 10,99 лв. за препочетен номер +359********* и срок на
действие 12 месеца – до 11.09.2019 г.
Към всеки от двата
договора е представена и Декларация-съгласие, касателно получената от
потребителя и ответник в настоящото информация по чл. 4 от Закона за защита на
потребителите (спр. гърба на л. 12 и л. 16 от делото).
Представени са заверени копия на фактури, както следва: Фактура № **********/15.09.2018г. за отчетен
период 28.08.2018 г. – 14.09.2018 с начислена за периода суми за разговори и
месечни абонаменти от общо 157,09 лв., платими в срок до 30.09.2018г.; Фактура
№ **********/15.10.2018г. за отчетен период 15.09.2018г. – 14.10.2018г. с
начислена за разговори и месечни абонаменти от общо 61.86 лв., платими до
30.10.2018г.; Фактура № **********/15.11.2018г. за отчетен период 15.10.2018г.
– 14.11.2018г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в общ размер
на 27.98 лв., платими до 30.11.2018г.
Видно от кредитно известие №
**********/15.12.2018 г. е, че е извършена корекция по дълга, като общият
размер на задължението е определен на 237.61 лв.
Общата рамка на постигнатите между страните
договорености е обективирана в предствените и приети по делото Общи условия на
„Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги (л. 22 до 29).
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият
размер на задължението съвпада с претендирания такъв от 237,61 лв. за отчетен
период 28.08.2018 г. – 14.12.2018 г. Експертът установява, че за периода
28.08.2018 г. – 14.09.2018 г. има потребление извън тарифния план, а за периода
15.09.2018 г. – 14.10.2018 г. са таксувани 97 мин раговори към Теленор и 6 мин
разговори към „Грижа за клиента“ за 0,10 лв. без ДДС. Липсват данни за
заплащане на задълженията по процесните фактури.
Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 1692/2020 г. на
КРС, ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление по чл. 410
от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260193/2020 година, за сумата
в размер на 237,61 лв., от която съма в размер на 176,77 лв. представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги №
*********/11.09.2018г., дължими за периода 15.09.2018г. до 14.11.2018г., сумата
в размер на 60,84 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги № ********* от 28.08.2018г., дължими за периода от
15.09.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху вземанията от
подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и 145 лв. разноски
по делото, а именно: 25,00 лв. държавна такса и 120 лв. адвокатско
възнагхраждение. Тя е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
чрез залепване на уведомление. Така, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК,
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок, като в срока по чл. 415 от ГПК, като срокът
е спазен и тази претенция е предмет на настоящото дело.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
Исковата
претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с.к.
По допустимостта: В изпълнение на задълженията си да осъществи
служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед
задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че заповедта е била
връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като
е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни, като е спазен срокът за
предявяване на установителния иск. Налице е и
идентичност на страните и предмета по заповедното, както и по настоящото исково
производство. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима.
По
основателността:
От събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че през отчетните периоди страните са били обвързани
от облигационни правоотношения, свързани с предоставени за ползване от мобилния
оператор мобилни услуги. По силата на тази договорна обвързаност ответникът
поел задължението за заплащането на дължимите месечни абонаментни такси и
разговори съгласно уговорените тарифни планове. В тази връзка процесните
договори са подписани от страните (не е необходим подпис на всяка от страниците
им, доколкото същите не обективират заемно правоотношение, в който случай
единствено важат изискванията за полагане подпис на всяка страница от източника
на облигационни задължения, в т.ч. и ОУ). Доколкото обаче същите са били
оспорени от насрещната страна по правоотношението, за мобилния оператор се е
активизирало задължението да докаже пълно и главно собствената си изправност по
облигационната връзка с ответника. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника, съгласно чл. 154, ал.
1 от ГПК, е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или
отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора или да докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства.
В случая, както вече се посочи, между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключени
помежду им договор за предоставяне на мобилни телефонни услуги на потребител и
доставка на инетрент, регулирано от същите и от общите условия на оператора.
Съгласно чл. 23, б. "б" от ОУ
потребителите дължат цени за месечен абонамент,
който осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото
право на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на
съответна СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се
разпознава от останалите участници в мрежата като абонат както при изходящи,
така и при входящи повиквания, за доказването на това вземане в полза на
доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договор и
допълнителни споразумения за съответния абонаментен план.
В чл. 20, изр. второ от ОУ е посочено, че
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 49 от Общите
условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 26 от
ОУ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя; при сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна
по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура; неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.
В изпълнение на клаузата на чл. 26, изр. първо
от ОУ операторът-ищец е издал три броя фактури:
Фактура № **********/15.09.2018г. за отчетен
период 28.08.2018 г. – 14.09.2018 с начислена за периода суми за разговори и
месечни абонаменти от общо 157,09 лв., платими в срок до 30.09.2018г.;
Фактура № **********/15.10.2018г. за отчетен
период 15.09.2018г. – 14.10.2018г. с начислена за разговори и месечни
абонаменти от общо 61.86 лв., платими до 30.10.2018г.;
Фактура № **********/15.11.2018г. за отчетен
период 15.10.2018г. – 14.11.2018г. с начислена сума за разговори и месечни
абонаменти в общ размер на 27.98 лв., платими до
30.11.2018г.
Към всяка фактура са приложени детайлни
справки, от които се установява дължимостта и размера на месечните абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги.
С оглед оспорването от ответната страна на
истинността на отразените в тях обстоятелства - че са предоставени сочените в
тях услуги, следва да се изтъкне следното: Действително представените фактури и
приложенията към тях, като частни свидетелстващи документи, не се ползват с
материална доказателствена сила за удостоверените в тях правнорелевантни
обстоятелства. Следователно, тези документи сами по себе си не са годно доказателство
да установят, че мобилният оператор е предоставил през релевантния период на
ответника мобилни услуги. Фактурите и приложенията към тях обаче, имат
доказателствена стойност, която следва да се цени в съвкупност с другите
доказателства по делото.
От представените по делото Договор за мобилни услуги от 28.08.2018 г. (л. 9 до 11
от делото) е видно, че е договорен абонаментен план при стандартен месечен
абонамент от 16.99 лв., за предпочетен номер ********** и при срок на действие
– 24 месеца – до 28.08.2020 г. С Договор за мобилни услуги от 11.09.2018 г. с
уговорен месечен абонамент от 10,99 лв. за предпочетен номер +359********* и
срок на действие 12 месеца – до 11.09.2019 г.
Доколкото уговорената цена на месечните абонаменти съответства на начислените
във фактурите суми за месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, настоящият съдебен състав приема, че в
полза на ищцовото дружество е възникнало вземане за абонаментни такси.
По делото не се твърди и не са ангажирани
доказателства за заплащане на сумите по фактурите, поради което твърдяното от
ищеца неизпълнение от ответника на задължението му за плащане цената на месечните абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за процесния период, се приема за установено.
По отношение на техния размер, видно от двата договора, ответникът-потребител
се е задължил да заплаща стандартен
месечен абонамент от 16.99 лв., респ. уговорен месечен абонамент от 10,99 лв., или
общо 27,98 лв., съотв. 33,58 лв. с вкл. ДДС. Претенцията е за три последователни
отчетни месеца – 15.08.2018 г. – 14.11.2018 г., или дължима е общо сумата 100,74
лв. с вкл. ДДС. За този размер установителният иск за съществуване на вземания
за месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги е доказан и следва да се уважи. За разликата до
претендирания размер от 237,61 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли
като неоснователен.
Не се поддържа с исковата молба акцесорна
претенция за заплащане на законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на задължението, поради което
съдът не следва да се произнася в сочения смисъл.
Не подлежи на обсъждане повдигнатото оспорване
досежно нищожност на неустойка, т.к. такава претенция в случая не е предмет на
иска.
По разноските: При този изход на спора – частична основателност на иска,
право на разноски имат и двете страни, съразмерно с уважения размер - ищеца,
респ. с отхвърления размер - ответника, както за тези в исковото производство,
така и за тези, направени в хода на заповедното производство – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважения размер на иска за месечни абонаментни такси, следва да бъдат
присъдени разноски в размер 298,87 лв. – от общо доказаните такива в размер на
705 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, възнаграждение
за вещо лице и възнаграждение на особения представител на ответника в исковия
процес. Досежно разноските от заповедното производство на ищеца се следва
сумата от 61,47 лв., от доказаните разноски в общ размер от 145 лв.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ответникът също има право на разноски по съразмерност върху
отхвърления размер на иска за месечни
абонаментни такси, но същият не е претендирал такива и не е представил
доказателства за направени такива, поради което съдът не следва да се произнася
в т.см.
В хода на производството ответникът
бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ
процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. Кр. Х. следва да бъде изплатена сумата
за това, която е внесена от ищеца по делото и в който смисъл съдът се е произнесъл
в съдебно заседание от 10.11.2021г.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че съществува вземане в полза на „….” ЕАД с
ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. …, …., …, … и против С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, в размер на 100,74 лв. (сто лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за периода
15.08.2018г. – 14.11.2018 г., за потребление на мобилни услуги, за които са
издадени фактури № **********/15.09.2018г., № **********/15.10.2018г. №
**********/15.11.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 1692/2020г. на КРС, КАТО за
разликата до пълния предявен размер от 237,61 лв. (двеста тридесет и седем лева
и шестдесет и една стотинки), оставя без уважение претенцията, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „…”
ЕАД с ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. …., …., …., ….,
сума в размер на следва да бъдат
присъдени разноски в размер 298,87
лв. (двеста деветдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки),
представляваща сторени деловодни разноски в настоящото производство, както и 61,47 лв. (шестдесет и един лева и
четиридесет и седем стотинки), разноски в хода на заповедното производство по
ч.гр.д №
1692/2020 г. по описа на КРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на този съдебен акт ч.гр.д
№
1692/2020 г. по описа на КРС да се върне на съответния
състав, като се приложи по него и заверен препис от решението.
Съдия при Районен съд – Кюстендил_____________